В светлината на предстоящите поредни избори, в които част от хората виждат и се надяват за пореден път на някаква промяна, у нас изниква разликата между демократични реформи и социална революция. В следващия текст от 1924 г. Ерико Малатеста, съгласявайки се, че демокрацията е за предпочитане пред диктатурата, предлага анархистка критика на демокрацията, обяснявайки защо анархията е по-добрия вариант. Също както Кропоткин в послеслова към Думи на един бунтовник от 1919 г., Малатеста подчертава, че за да успеят социалната революция и анархията, анархистите трябва да предложат практически решения на неотложните проблеми, пред които са изправени хората. Continue reading "Ерико Малатеста: Демокрация и анархия"
Разрушавайки пътя на войната
Как партизан_ките в Русия и Беларус вече шести месец спират настъплението на руската армия
На 3 август по време на Втората световна война на териториите на Русия, Беларус и Украйна започва операция „релсова война". По онова време партизан_ките успешно се противопоставят на нашествениците в окупираните територии. За съжаление, 79 години по-късно релсовата война започна отново, но този път нашественикът е Руската федерация. Continue reading "Разрушавайки пътя на войната"
Комуната и Балканите: Случаят на България
Ако трябва да се опитаме да идентифицираме някои от най-важните аспекти от историята на Балканите, не можем да не посочим упоритата визия за една изненадващо последователна утопия…
– Андрей Грубачич [1]
Комуната, като политическа форма, e повтаряща се тема в рамките на българското освободително движение, което се бори срещу Османската империя, което предполага, че борбата му е не само за независимост, но и за социална революция. Христо Ботев, един от най-значимите български революционери от 19 век, в статията си "Смешен плач" (написана през 1871 г. в защита на Парижката комуна) твърди, че целта на Комуната е „направи човека повече от син божий и гражданин – не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града" [2]. Българският писател и поет Иван Вазов, докато е в Румъния, се запознава с идеите на българското освободително движение. Известната му пиеса „Изгнаниците", публикувана през 1884 г., изобразява български революционери, които прегръщат идеята за Комуната, твърдейки, че с нея няма да има нито богати, нито бедни; всичко ще бъде споделено по равно [3]. В своята „История на Априлското въстание" от 1907 г. историкът Димитър Страшимиров описва целите, които си поставя освободителното движение по следния начин: „не мислеха само да открехнат от гърба си чуждото иго, но ламтяха дори за республика и комуна" [4]. Continue reading "Комуната и Балканите: Случаят на България"
Лявото единство е трик, за да ви накара да се подредите в редица зад тях
Бележка от редакторите: Под "авторитарни леви' се разбират всички онези левичари, за които социалната промяна се осъществява чрез някаква форма на вземане на държавната власт (било чрез избори или чрез държавен преврат) и които не са против всички авторитарни, йерархични структури в обществото, а само против някои от тях (против капитализма, но почти винаги не и против държавата).
Темата, която съм избрал, е провокирана отчасти от постоянната й поява по социалните медии – концепцията за "ляво единство". Аз съм против лявото обединение и за това има множество причини. Аз не съм против поради някакви абстрактни пуритански причини. Готов съм да направя компромис с хора, които нямат точно същите ценности като мен, но с които можем да се разберем и да действаме ефективно заедно. Мисля, че проблемът се състои в това, че случаят просто не е такъв с авторитарните левичари. Смятам, че истинският вектор на обединение, онази част от спектъра, където би трябвало да се опитваме да си сътрудничим и да действаме заедно в действителност са анархистките и (левите) либертарни среди – в общи линии всички онези различни видове анархисти и различните форми на либертарни социалисти. Всички те могат да бъдат съюзници едни на други, тъй като всички целят хоризонтални структури, а не йерархични такива. Continue reading "Лявото единство е трик, за да ви накара да се подредите в редица зад тях"
Нестор Махно: човекът и митът
Автор: Пол Аврич. Оригинално публикувано в глава 7 на "Анархистки портрети" през 1988 г.
Нестор Иванович Махно, анархистки партизански водач, е сред най-колоритните и героични фигури на Руската революция и Гражданската война. Неговото движение в Украйна представлява един от малкото случаи в историята, когато анархистите контролират голяма територия за продължителен период от време. В продължение на повече от година той е по-голяма сила в степите от Троцки и Деникин. Роден военен лидер, той се сражава едновременно на няколко фронта, противопоставяйки се както на червеногвардейците, така и на белоглвардейците, австрийските нашественици и украинските националисти, да не говорим за безбройните групи нередовни войници, които прекосяват степта в търсене на богатства и плячка. Според Виктор Серж той е бил "стратег с ненадминати способности", чиято селска армия е притежавала "наистина епични способности за организация и битка". Ема Голдман го нарича "най-живописната и жизненоважна фигура, изведена на преден план от революцията в Юга". Continue reading "Нестор Махно: човекът и митът"