Брайън Морис и анархистката идея

Работата на Брайън Морис като академик в продължение на много десетилетия обхваща всичко – от това как културите назовават нещата до това как те взаимодействат с природата, религията и концепцията за себе си. От 60-те години на миналия век той също така е активен като анархист и проявява особен интерес към социалната екология. Към момента е почетен професор по антропология в Голдсмитс Колидж към Лондонския университет.

Брайън е писал за много списания, включително Freedom, и е публикувал няколко книги за личности като Пьотър Кропоткин, Михаил Бакунин и Мъри Букчин, както и по темата за анархизма и екологията в поредица от книги като Anthropology, Ecology, and Anarchism (PM Press) през 2014 г. и Visions of Freedom: Critical Writings on Ecology and Anarchism (Black Rose) през 2018 г.

Continue reading "Брайън Морис и анархистката идея"

Оцеляване чрез солидарност. Няколко истории от окупираната Южна Украйна

Над 3000 нови гроба, видяни от френската журналистка Александра Далсбек в началото на лятото в Мариупол, почти изравнени със земята… Но дори и в такава пост-апокалиптична реалност със севернокорейски социален контрол, народната съпротива и самоорганизация са възможни! В следващия текст ще прочетете кратък очерк на няколко такива примери от предишните месеци. Continue reading "Оцеляване чрез солидарност. Няколко истории от окупираната Южна Украйна"

Ерико Малатеста: Демокрация и анархия

В светлината на предстоящите поредни избори, в които част от хората виждат и се надяват за пореден път на някаква промяна, у нас изниква разликата между демократични реформи и социална революция. В следващия текст от 1924 г. Ерико Малатеста, съгласявайки се, че демокрацията е за предпочитане пред диктатурата, предлага анархистка критика на демокрацията, обяснявайки защо анархията е по-добрия вариант. Също както Кропоткин в послеслова към Думи на един бунтовник от 1919 г., Малатеста подчертава, че за да успеят социалната революция и анархията, анархистите трябва да предложат практически решения на неотложните проблеми, пред които са изправени хората. Continue reading "Ерико Малатеста: Демокрация и анархия"

Разрушавайки пътя на войната

Как партизан_ките в Русия и Беларус вече шести месец спират настъплението на руската армия

На 3 август по време на Втората световна война на териториите на Русия, Беларус и Украйна започва операция „релсова война". По онова време партизан_ките успешно се противопоставят на нашествениците в окупираните територии. За съжаление, 79 години по-късно релсовата война започна отново, но този път нашественикът е Руската федерация. Continue reading "Разрушавайки пътя на войната"

Комуната и Балканите: Случаят на България

Ако трябва да се опитаме да идентифицираме някои от най-важните аспекти от историята на Балканите, не можем да не посочим упоритата визия за една изненадващо последователна утопия…

– Андрей Грубачич [1]

Комуната, като политическа форма, e повтаряща се тема в рамките на българското освободително движение, което се бори срещу Османската империя, което предполага, че борбата му е не само за независимост, но и за социална революция. Христо Ботев, един от най-значимите български революционери от 19 век, в статията си "Смешен плач" (написана през 1871 г. в защита на Парижката комуна) твърди, че целта на Комуната е „направи човека повече от син божий и гражданин – не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града" [2]. Българският писател и поет Иван Вазов, докато е в Румъния, се запознава с идеите на българското освободително движение. Известната му пиеса „Изгнаниците", публикувана през 1884 г., изобразява български революционери, които прегръщат идеята за Комуната, твърдейки, че с нея няма да има нито богати, нито бедни; всичко ще бъде споделено по равно [3]. В своята „История на Априлското въстание" от 1907 г. историкът Димитър Страшимиров описва целите, които си поставя освободителното движение по следния начин: „не мислеха само да открехнат от гърба си чуждото иго, но ламтяха дори за республика и комуна" [4]. Continue reading "Комуната и Балканите: Случаят на България"