Ерико Малатеста: Демокрация и анархия – АВТОНОМНА БЕЗВЛАСТНИЧЕСКА ГРУПА "АНАРХОСЪПРОТИВА"

В светлината на предстоящите поредни избори, в които част от хората виждат и се надяват за пореден път на някаква промяна, у нас изниква разликата между демократични реформи и социална революция. В следващия текст от 1924 г. Ерико Малатеста, съгласявайки се, че демокрацията е за предпочитане пред диктатурата, предлага анархистка критика на демокрацията, обяснявайки защо анархията е по-добрия вариант. Също както Кропоткин в послеслова към Думи на един бунтовник от 1919 г., Малатеста подчертава, че за да успеят социалната революция и анархията, анархистите трябва да предложат практически решения на неотложните проблеми, пред които са изправени хората.

Разгулните диктаторски правителства в Италия, Испания и Русия, които предизвикват такава завист и копнеж сред по-реакционните и плахи партии по света, предоставят на лишената от свобода "демокрация" един вид нова девственост. По този начин виждаме как създанията на старите режими, добре свикнали с порочното изкуство на политиката, отговорни за репресиите и кланетата на трудещите се, се появяват отново – там, където не им липсва смелост – и се представят за хора на прогреса, стремящи се да завладеят близкото бъдеще в името на освобождението. И, предвид ситуацията, те биха могли дори да успеят.

Има какво да се каже за критиките, отправени към демокрацията от страна на диктаторските режими, и за начина, по който те разкриват пороците и лъжите на демокрацията. Спомням си онзи анархист, Херман Сандомирски, болшевишки съратник, с когото имахме горчив контакт по време на Женевската конференция и който сега се опитва да свърже Ленин с Бакунин, не по-малко; казвам, че си спомням Сандомирски, който, за да защити руския режим, извади своя Кропоткин, за да покаже, че демокрацията не е най-добрата възможна форма на обществено устройство. Неговият метод на разсъждение, като руснак, ми напомни – и мисля, че му го казах – за разсъжденията на някои негови сънародници, когато в отговор на възмущението на цивилизования свят от събличането, бичуването и обесването на жените от страна на царя, те твърдяха, че ако мъжете и жените имат равни права, трябва да поемат и равни отговорности. Тези привърженици на затвора и ешафода си спомняха за правата на жените само когато те можеха да послужат като претекст за нови безчинства! По този начин диктатурите се противопоставят на демократичните правителства само когато открият, че съществува форма на управление, която оставя още по-голямо пространство за деспотизъм и тирания за тези, които успеят да завземат властта.

За мен няма никакво съмнение, че най-лошата от демокрациите винаги е за предпочитане, макар и само от възпитателна гледна точка, отколкото най-добрата от диктатурите. Разбира се, демокрацията, т.нар. управление на народа, е лъжа; но лъжата винаги леко обвързва лъжеца и ограничава обхвата на неговия произвол. Разбира се, че "суверенният народ" е клоун на суверен, роб с корона и скиптър от папие-маше. Но да вярваш, че си свободен, дори когато не си, винаги е по-добре, отколкото да знаеш, че си роб, и да приемаш робството като нещо справедливо и неизбежно.

Демокрацията е лъжа, тя е потисничество и в действителност е олигархия: т.е. управление на малцина в полза на привилегирована класа. Но ние все още можем да се борим с нея в името на свободата и равенството, за разлика от онези, които са я заменили или искат да я заменят с нещо по-лошо.

Ние не сме демократи, защото, наред с други причини, демокрацията рано или късно води до война и диктатура. Точно както не сме привърженици на диктатурите, наред с други неща, защото диктатурата предизвиква желание за демокрация, провокира връщане към демокрацията и по този начин се стреми да увековечи порочния кръг, в който човешкото общество се колебае между открита и брутална тирания и фалшива и лъжлива свобода.

Затова обявяваме война на диктатурата и война на демокрацията. Но какво ще поставим на тяхно място?

Не всички демократи са като описаните по-горе – лицемери, които повече или по-малко осъзнават, че в името на народа искат да господстват над него, да го експлоатират и потискат.

Има много хора, особено сред младите републиканци, които имат сериозна вяра в демокрацията и виждат в нея средство за постигане на пълна и цялостна свобода на развитие за всички. Това са младите хора, които бихме искали да разубедим, да убедим да не бъркат една абстракция, "народът", с живата реалност, която е мъже и жени с всичките им различни нужди, страсти и често противоречиви стремежи.

Тук нямаме намерение да повтаряме нашата критика на парламентарната система и всички средства, измислени, за да имаме депутати, които наистина да представляват волята на народа; критика, която след петдесет години анархистка пропаганда най-накрая се приема и дори повтаря от онези автори, които най-силно презират нашите идеи (например "Политически науки" на сенатор Гаетано Моска).

Ще се ограничим с това да приканваме младите си приятели да използват по-прецизен език с убеждението, че след като фразите бъдат разчетени, те сами ще видят колко са празни.

"Правителство на народа" – не, защото това предполага нещо, което никога не би могло да се случи – пълно единодушие на волята на всички индивиди, които съставляват народа.

По-близко до истината би било да се каже: "правителство на мнозинството от народа". Това предполага наличието на малцинство, което трябва или да се разбунтува, или да се подчини на волята на останалите.

Но никога не се случва представителите на мнозинството от народа да са на едно мнение по всички въпроси; следователно е необходимо отново да прибегнем до системата на мнозинството и така ще се доближим още повече до истината с: "управление на мнозинството от избраните от мнозинството от избирателите".

Което вече започва силно да прилича на управлението на малцинството.

И ако след това се вземе предвид начинът, по който се провеждат изборите, как се формират политическите партии и парламентарните групировки и как се изготвят, гласуват и прилагат законите, лесно ще се разбере това, което вече е доказано от всеобщия исторически опит: дори в най-демократичните демокрации винаги управлява едно малко малцинство, което налага волята и интересите си със сила. Ето защо тези, които наистина искат "управление на народа" в смисъл, че всеки може да отстоява собствената си воля, идеи и нужди, трябва да гарантират, че никой, нито мнозинството, нито малцинството, не може да управлява другите; с други думи, те трябва да премахнат правителството, т.е. всяка организация, която налага принуда, и да го заменят със свободната организация на хората с общи интереси и цели.

Това би било много лесно, ако всяка група и всеки индивид можеше да живее изолирано и самостоятелно, по свой собствен начин, да се издържа независимо от останалите, да задоволява собствените си материални и морални нужди.

Но това не е възможно, а ако беше възможно, не би било желателно, защото би означавало упадък на човечеството във варварство и дивачество.

Ето защо, ако са решени да отстояват собствената си автономия, собствената си свобода, всеки индивид или група трябва да разбират връзките на солидарност, които ги свързват с останалата част от човечеството, и да притежават доста развито чувство на съчувствие и любов към ближните си, за да знаят как доброволно да правят онези жертви, които са необходими за живота в общество, носещо възможно най-големи ползи във всеки конкретен случай.

Но преди всичко трябва да се направи така, че някои да не могат да се налагат на огромното мнозинство и да го изнудват чрез материална сила.

Нека премахнем жандарма, въоръжения човек в служба на деспота, и по един или друг начин ще постигнем свободно споразумение, защото без такова споразумение, свободно или принудително, не е възможно да се живее.

Но дори и от свободното споразумение винаги ще се възползват най-много онези, които са интелектуално и технически подготвени. Затова препоръчваме на нашите приятели и на тези, които наистина желаят доброто на всички, да проучат най-неотложните проблеми, тези, които ще изискват практическо решение още в деня, в който народът се отърси от игото, което го потиска.

"Мисъл и воля", март 1924 г.

(Превод на английски език от Джилиан Флеминг и Върнън Ричардс, от Ерико Малатеста, Анархистиката революция: Полемични статии 1924-1931, Freedom Press, 1995).

Още по темата:

Превод от английски: АнархоСъпротива