Кратък исторически преглед на чернокожата анархистка борба в ранното бразилско работническо движение (1906–1930) от Карлос Жуниор
Макар че на чернокожите анархистки дейци в Бразилия са посветени едва няколко страници в историческите изследвания, те се намират в самия център на редица важни събития и постижения на бразилското работническо движение. Continue reading "Корените на чернокожия анархизъм в Бразилия"
Между народ и нация съществува такава разлика, както и между общество и държава. "Обществото, – казва Томас Пейн, – във всички случаи е благо; държавата в най-добрия случай е необходимо, а в най-лошия – непоносимо зло". Обществената организация е естествено образувание, което се е развило отдолу нагоре под влиянието на определени закономерности и в основата на което стои зачитането на общите интереси. Държавната организация е изкуствено създание, което се налага на хората отгоре и единствената цел на което трябва да се търси в защитата на привилегированите малцинствени общности за сметка на всички останали. Continue reading "Опасността от националната идеология (Рудолф Рокер)"
От началото на войната на Русия срещу Украйна (а и всяка друга война) ние анархистите заявяваме, че сме против всяка война, против всяка държава. Без изключения. Но какво всъщност означава това? Особено в свят на множество военни конфликти, не на един, не на два, а на множество империализми, които потискат собствените си населения и водят войни за експанзия и унищожение на други народи. Какво наистина означава да си с обикновените хора, с работническата класа, била тя в Украйна, Русия, Палестина, Иран или където и да е другаде? Ние в АнархоСъпротива не считаме за редно да налагаме своя (в немалка степен евроцентричен) начин на мислене. Поради това публикуваме настоящото интервю с Анархисткия фронт в Иран и Афганистан – за да дадем глас именно на тези, които твърдим, че подкрепяме. Нека чуем тях. Continue reading "Анархистки фронт в Иран и Афганистан: Срещу всички войни, срещу всички държави (Интервю)"
Сирийската революция е едно от най-значимите събития в съвременната политическа история, но и едно от най-систематично неразбраните. Това не се дължи просто на липса на информация или на сложността на самия конфликт. Причината е и в една рамка на мислене, която предварително определя какво в тази реалност може да бъде видяно и какво остава невидимо.
Тази рамка не възниква със Сирия. Тя е продукт на десетилетия политически опит: антивоенни движения, критика на западния империализъм, реални исторически травми, причинени от колониализъм, окупации и интервенции. В този смисъл тя има своите основания. Но именно тази историческа тежест я прави толкова устойчива на корекция, дори когато реалността изисква различен подход.
В контекста на Сирия тази рамка води до една решаваща подмяна. Continue reading "Войната, Сирия и границите на лагерното мислене"
След като разгледахме класическите комунистически и фашистки режими, възниква един важен уточняващ въпрос: какво правим с онези държави, които имат ясно изразен ляв или десен уклон, но не попадат напълно в тези категории? Историческият ХХ век не е съставен само от „чисти" идеологически модели. Между тях съществува широка зона от режими, които заемат междинно положение – авторитарни, често репресивни, но без да достигат степента на тоталност, характерна за комунистическите и фашистките системи. Continue reading "Жертви в мирно време. Част втора"
