Анархистки фронт в Иран и Афганистан: Срещу всички войни, срещу всички държави (Интервю)

От началото на войната на Русия срещу Украйна (а и всяка друга война) ние анархистите заявяваме, че сме против всяка война, против всяка държава. Без изключения. Но какво всъщност означава това? Особено в свят на множество военни конфликти, не на един, не на два, а на множество империализми, които потискат собствените си населения и водят войни за експанзия и унищожение на други народи. Какво наистина означава да си с обикновените хора, с работническата класа, била тя в Украйна, Русия, Палестина, Иран или където и да е другаде? Ние в АнархоСъпротива не считаме за редно да налагаме своя (в немалка степен евроцентричен) начин на мислене. Поради това публикуваме настоящото интервю с Анархисткия фронт в Иран и Афганистан – за да дадем глас именно на тези, които твърдим, че подкрепяме. Нека чуем тях.

Дали анархисткото движение в Иран е нишово и фрагментирано, съсредоточено предимно в университетските градове? И колко активна е диаспората?

Анархисткото движение в Иран е младо. Едва през последните години анархизмът на географията на Иран се превърна в истинско движение в пълния смисъл на думата. Също така едва през последните няколко години някои анархистки книги бяха официално преведени на персийски и получиха разрешение за публикуване в Иран.

Въпреки това движението е по-широко разпространено географски, отколкото хората може би очакват. Според проучвания, които проведохме в Twitter и Telegram, анархисти има във всички 31 провинции на Иран, от много малки градчета до много големи градове, по цялата територия на страната. Движението е навсякъде, дори и да не е винаги видимо.

Поради условията на жестока репресия в страната, анархисткото движение действа по все по-децентрализиран начин. Тази децентрализация не е слабост, а стратегия за оцеляване.

Ние сме единствената анархистка организация с приблизително 17 години непрекъсната организирана дейност. Започнахме на 15 август 2009 г. извън Иран под името „Гласът на анархизма". От 2011 до 2014 г. се реорганизирахме под името „Анархистка мрежа". От 2013 г. поддържахме уебсайта Asranarshism. След като през 2015 г. към нас се присъединиха другари от Афганистан, обединихме всичките си дейности в колектива Asranarshism. През 2018 г. заедно с две други анархистки организации, едната в Иран, а другата в Афганистан, основахме Анархисткия съюз на Афганистан и Иран. През 2020 г. той стана част от Федерацията на ерата на анархизма. В средата на април 2025 г. Федерацията беше ефективно разпусната, ние запазихме нейните страници като архив, отчасти като запис на нашата история, а отчасти за да попречим на някой да използва името, докато страниците остават неактивни. От 30 април 2025 г. действаме под името „Анархистки фронт", като се фокусираме върху географиите на Иран, Афганистан и околните региони.

Нямаме желание да разширяваме организационната си сила в конвенционален институционален смисъл. Фокусът ни е върху качеството и дълбочината на нашата организация, а не върху растежа.

Относно диаспората: нашата ситуация е обратна на тази на повечето други ирански опозиционни сили, чиято основна база е извън страната. В нашия случай корените ни и основното ни присъствие са в Иран. Извън Иран броят на анархистите все още не е голям.

Федерацията на ерата на анархизма и „Занан-е 8 март" — съперничещи групи или клонове на едно и също идеологическо дърво?

Както беше обяснено по-горе, Федерацията на ерата на анархизма вече не съществува, тя беше разпусната през април 2025 г., като най-голямата част от участниците в разпуснатата Федерация сега са се самоорганизирали в рамките на Анархисткия фронт. Анархисткият фронт има коалиционна структура, съставена от различни анархистки течения. Ние работим с всички анархистки течения, с изключение на онези, които съчетават анархизма с пацифизъм, национализъм, религия или капитализъм.

Нашето сътрудничество с афганистанските анархисти започна през 2015 г. Три групи (една от Афганистан) основат Анархисткия съюз на Афганистан и Иран през 2018 г. Афганистанските другари са част от Анархисткия фронт от самото му начало. Има и другари от няколко други географски райони, които са членове на Анархисткия фронт.

По отношение на „Zanan-e 8 March": те не са анархисти. Те са маоисти, свързани с Комунистическата партия на Иран (М.Л.М.). Ние споделяме опозицията срещу Ислямската република и някои общи позиции по отношение на правата на жените, но те представляват фундаментално различна политическа традиция: такава, организирана около партийна структура, авангардизъм и марксистко-ленинистко-маоистка идеология. Ние не ги считаме за конкуренти, но не сме от едно и също идеологическо дърво.

Къде положението е по-тежко — в Иран или в Афганистан? И дали Афганистан е забравен?

И двете ситуации са катастрофални, но формите на катастрофата са различни и трябва да бъдат точно определени.

Днес в Иран хората са изправени пред поне три едновременни големи предизвикателства: крайна бедност, широко разпространена репресия и опустошителна война. Интензивността на войната в Иран е сериозна. Документирани са над 1500 убити цивилни, включително повече от 200 деца [към момента на взимане на това интервю, т.е. края на март 2026 г. – бел. прев.]. Глобалният интернет е прекъснат от 28 февруари. Хората са подложени едновременно на бомби, куршуми и икономически колапс.

В Афганистан хората са изправени пред най-малко пет едновременни предизвикателства: крайна бедност; масово изгонване на афганистански бежанци както от Иран, така и от Пакистан; репресии; ограничен, но продължаващ конфликт с Пакистан; и пълно изключване на момичетата и жените от образование, работа и обществен живот под управлението на талибаните. В Афганистан все още нямаме анархистко движение в какъвто и да е смисъл; както вътре, така и извън страната има само малък брой анархисти.

Ситуацията в Афганистан се промени напълно от началото на войната в Украйна. Международното внимание се пренасочи изцяло. Афганистан изпадна в състояние на „забрава", изоставен от същите западни сили, които създадоха условията за завръщането на талибаните; вече не е стратегически полезен като новина, невидим в глобалния медиен пейзаж, въпреки продължаващата катастрофа за 40 милиона души, живеещи под една от най-тоталитарните системи на полов апартейд в съвременната история.

Ние отказваме да приемем тази невидимост. И двете ситуации изискват солидарност. Нито една от тях не може да бъде поставена над другата от човешка гледна точка. Но забравянето на Афганистан само по себе си е политически акт и ние го назоваваме.

Как реагира анархисткото движение на въстанието през декември–януари? Участваха ли другари анархисти?

Естествено, когато хората излизат на улицата да протестират, анархистите също са там. Когато десетки хиляди хора биват арестувани, анархистите неизбежно са сред задържаните. Нашите другари бяха там, организирани, документираха събитията, а някои бяха арестувани.

Въпреки това, след клането на десетки хиляди хора, концентрирано предимно на 8 и 9 януари 2026 г., анархистите и много други политически активисти взехме решение да не участваме в улични протести. Не защото борбата е приключила, а защото настоящата форма на улични протести няма да свали това правителство. Режимът е показал, че е готов да избие още десетки хиляди. Той обяви изрично, че всеки, който участва в улични протести, ще бъде третиран като враг и посрещнат с куршуми.

Въпросът, пред който сме изправени, не е дали да се съпротивляваме, а как да се съпротивляваме ефективно, без просто да предоставяме на режима още тела за убиване. На този въпрос няма лесен отговор. Но това е честния отговор.

Ами ако всъщност повечето иранци искат завръщането на шаха?

Нека бъдем точни относно това, което наистина се случи.

Хората излязоха на улицата да протестират от 28 декември 2025 г. по своя собствена инициатива, без никакъв призив от опозиционни групи извън страната. В продължение на единадесет дни хората бяха по улиците без никакъв призив от опозицията, базирана в чужбина. Кюрдските организации бяха тези, които на 8 януари 2026 г. призоваха за обща стачка. След това Реза Пахлави призова за участие в протестите на 8 и 9 януари.

Неговият призив, дошъл единадесет дни след като хората вече бяха излезли по улиците по своя инициатива, предостави контекста за клането на десетки хиляди хора през тези два дни. Времето не е случайно. Монархистите се опитаха да се възползват от вълна, която беше изцяло самоорганизирана и независима в продължение на единадесет дни, преди те да се намесят.

Според различни проучвания привържениците на монархията в Иран са приблизително 17% от населението. Това не е пренебрежимо число, те имат обединено ръководство и организационни предимства. Но 17% не са мнозинство и не са представителни за иранския народ.

Откакто протестите започнаха отново на 7 януари, се сформираха различни коалиции и събрания, които са изключително разнообразни и разнородни. За разлика от тях, събранията, свързани с Пахлави, включват само негови привърженици. Пахлави представлява монархистите. Той не представлява иранския народ.

Бяха ли протестите непатриотични* предвид заплахата от нападение? Бяха ли те провокирани от санкциите?

Ислямската република дойде на власт през 1979 г. Почти месец по-късно започнаха масовите протести на жените срещу задължителния хиджаб (8 март, Международният ден на жената). Същата година движението на кюрдския народ беше смазано с военна сила. През 80-те години и по-специално през 1988 г. хиляди бяха екзекутирани в затворите. През 90-те години станахме свидетели на градски протести в десетки градове, всичките потиснати. После дойде студентското движение от 1999 г. След това 2009 г. и Зеленото движение. После 2017, 2018, 2019, 2020, 2022 и 2025 г. В продължение на четиридесет и седем години хората излизаха на улиците отново и отново: за свобода, срещу репресиите, срещу изборните измами, срещу повишаването на цените, срещу водната криза, предизвикана умишлено от мафията на Ислямската гвардия, която изграждаше язовири и отклоняваше речните корита, за да обслужва граждански и ракетни индустрии, които имат нужда от сериозно количество вода, и срещу убийството на Махса Джина Амини.

Ислямската република е ограбила богатството на иранския народ. Десетки държавни служители са напуснали страната с милиарди долари. Останалите са инвестирали в подкрепяни от тях групи в целия регион, в десетки подземни ракетни комплекси, в ядрена енергетика. Те унищожиха околната среда на Иран. Оставиха населението в бедност.

Протестите от януари 2026 г. започнаха, защото курсът на долара се беше увеличил катастрофално за кратък период, което направи всички стоки недостъпни [инфлация – бел. прев.]. Хората излязоха на улиците заради непоносимия натиск на ежедневието, бедността, покачването на цените и липсата на свобода. Те бяха отишли отвъд теократичното правителство, управляващо Иран.

Хората излязоха на улиците сами, без никакъв призив от опозицията или чуждестранно правителство, в продължение на единадесет дни. След това започна монархистката вълна, а Израел и Америка се опитаха да се възползват от протестите, които до единадесет дни по-рано бяха изцяло народни и независими.

Да наречем това непатриотично означава да изтрием четиридесет и седем години независима иранска съпротива и да я сведем до чужд проект. Ние напълно отхвърляме това изтриване.

Относно оспорваните данни за броя на жертвите от протестите през януари

Бяха убити десетки хиляди души. Никой не може да посочи точно число, а самата тази невъзможност е резултат от целенасочена държавна политика.

Ясно е какво се случи: по улиците беше стреляно по невъоръжени хора с тежки картечници, от снайперисти и хиляди въоръжени служители на силите за сигурност, разполагащи с бойно, военно оръжие. Беше убиван всеки, който се намираше на улицата, включително хора, които не участваха в протестите, а просто бяха излезли по улиците в рамките на ежедневието си.

Нашата позиция е: да цитираме проверени минимални данни, да признаем, че реалните числа са значително по-високи, и да отхвърлим както омаловажаването от страна на режима, така и преувеличените числа, които не могат да бъдат проверени. Истината, колкото и частична да е, е по-силна от удобно число, дори и такава, което изглежда, че служи на нашата кауза. Това, което не се оспорва, е, че мащабът беше катастрофален и умишлен.

Относно представянето на конфликта [между САЩ и Израел, от една страна, и Иран, от друга – бел. прев.] като „освободителна война"

Не съществува такова нещо като освободителна война, водена от държави.

Войната означава унищожаване на хора, околната среда и цивилизацията. Но през изминалия век репресивни, тоталитарни и фашистки правителства бяха победени в резултат на външни войни, защото държавите не воюват само срещу собствения си народ; държавите воюват и една срещу друга – заради собствените си държавни, идеологически интереси или такива, свързани със сигурност.

Тази война не е нашата война. Това е война на държавите. САЩ и Израел преследват собствените си стратегически интереси: ликвидирането на ракетния потенциал на Иран, неговите военноморски сили, ядрената му програма и способността му да оспори американското и израелското господство в региона. Нито една от тези цели не включва свободата на иранския народ.

Бомбите го доказват: над 1500 загинали цивилни, стотици деца, разрушени училища, ударени медицински центрове.

Ние се противопоставяме на Ислямската република и се противопоставяме на тази война. И двете позиции се основават на един и същ принцип: ние сме на страната на хората, а не на държавите.

Как се координирате при блокиран интернет?

При условия на пълно блокиране на интернет, съчетано с широко разпространени репресии, масови арести, бомби, унищожаващи територията на Иран, безработица и скочилите цени, естествено може да се направи много малко.

При такива условия никой не може да следи ситуацията с политическите затворници. Комуникацията между групите на народната съпротива се прекъсва. Хората в районите, които предстои да бъдат ударени, често остават неинформирани и не могат да се предупреждават взаимно или да си оказват взаимна помощ. Комуникацията между иранците извън страната и техните семейства вътре е прекъсната, милиони иранци в чужбина нямат информация за своите близки вътре. Не можем да предоставяме информация за сигурността на хората вътре в страната, за да им помогнем да минимизират вредите по време на войната. Комбинацията от война, блокиране, репресии и икономически колапс е създала условия за множество едновременни кризи, които превъзхождат всяка организирана реакция.

Правим каквото можем. Документираме. Комуникираме, когато интернет връзката ни позволява. Поддържаме присъствието си. Но няма да се преструваме, че тези условия не ограничават сериозно възможностите ни.

За изчезването на Сохейл Араби

Много бивши политически затворници са били арестувани без никаква причина през настоящия период. Сохейл Араби, анархо-синдикалист и атеист, е изчезнал. Поради блокирането на интернет не знаем в кой затвор, в коя изолационна килия и под какви мъчения се намира в момента, освен ако не е бил преместен в общ корпус. Афшин Хейратян, от семейство бахаи, но атеист, бивш политически затворник и анархист, беше арестуван преди началото на протестите и остава в затвора. Не му е било позволено да излезе под гаранция дори временно.

Ние изричаме имената им. Ние носим тежестта на тяхното положение. При настоящите условия на блокиране и война не можем да проверим подробностите. Тази несигурност сама по себе си е форма на изтезание, както за тях, така и за тези, които се грижат за тях.

Други, за които ви молим да не забравяте

По време на въстанието „Жена-Живот-Свобода" (Jin Jiyan Azadi/ Zan Zendegi Azadi) през 2022 г. бяха арестувани над 100 000 души, а срещу 90 000 от тях бяха образувани съдебни дела.

По време на протестите през 2025–2026 г. бяха арестувани най-малко 50 000 души, включително стотици деца, повечето от които все още са в затвора или са изложени на риск от екзекуция.

Броят на хората, които в момента са изложени на риск от екзекуция, е много голям. И всеки ден десетки други биват арестувани.

Списъкът с имена е прекалено дълъг, за да бъде изчерпан. Всяко име е един живот. Всеки живот има значение. Молим международните другари да продължат да оказват натиск: документирайте, изисквайте, разгласявайте. Не позволявайте затъмнението да се превърне в стена на забравата.

За малцинствата — сепаратизъм, автономия, моделът на Рожава или нещо друго?

Ние, като анархисти, се противопоставяме на всякаква форма на държава и подкрепяме бездържавните етнически общества, като се застъпваме за народно самоопределение и самоорганизация. Моделът на Рожава може да бъде много поучителен и предлага добра алтернатива на държавния центризъм: хоризонтален, федеративен, мултиетнически, с реалната власт в ръцете на общностите.

Но народите, живеещи в Иран, с техните езици, култури и специфични искания, са тези, които ще вземат свои собствени решения. Не е наша работа да решаваме вместо тях или да им налагаме решения. Ние уважаваме техните решения.

Това, което знаем, е следното: разнообразното общество на Иран не може да постигне своите искания под централизирана, централизираща, фашистка държава, която настоява за единен език, индивидуален деспотизъм и отричане на разнообразните човешки идентичности. Такива правителства не могат да отговорят на нуждите на едно истински плуралистично общество.

Ние вярваме в свободата. Не налагаме решения на никого. Ние подкрепяме техните решения, дори когато продължаваме да се противопоставяме на всяка форма на държава и да работим за премахването на държавите, границите и авторитаризма.

За Украйна и руската инвазия

Руският империализъм се стреми към възстановяването на загубената си империя, той се занимава със завоевания, с окупация и завземане на територии, като е започнал опустошителна война.

Тъй като сме категорично против войните между държави и империалистическите войни (войни, които унищожават живота на хората, околната среда и живота на децата), ние осъждаме тази война, както осъждаме войната на САЩ, Израел и Иран. Нашата позиция е последователна: ние се противопоставяме на всички държавни войни без изключение. Унищожаването на човешкия живот и природата не се оправдава от нито един държавен флаг или идеология.

Моралната дилема: ако американски сухопътни войски нападнат, трябва ли иранските анархисти да защитят страната си или да останат неутрални?

Войната между Иран, Израел и Америка не е война на нашия народ. Държавните войни по същество нямат нищо общо с народа. Държавите воюват помежду си и в крайна сметка сключват мир, а междувременно се унищожават само човешките животи, животните, децата и околната среда.

Ние не се борим за държави. Ние не се борим рамо до рамо с Ислямската република при никакви обстоятелства. Режим, който от четиридесет и седем години убива нашите другари, не е наш съюзник само защото чужда сила го атакува.

Това, което защитаваме, са нашите общности, нашият народ, нашите животи, а не държавата, не нейното знаме, не нейните военни интереси. Разликата е важна. И в условия, при които наземната окупация би означавала, че чужда сила контролира живота на обикновените иранци, ние бихме защитили нашите общности чрез всички възможни хоризонтални, народни средства, не като войници на някоя държава, а като хора, които защитават хора.

Какво трябва винаги да помнят западните другари, когато мислят за Иран?

Ние, анархистите, винаги сме стояли рамо до рамо с народите по света. Ние се противопоставяме на всички правителства по света без изключение.

Животът и съществуването на хората в нито една част на света не струват повече от живота и съществуването на хората в която и да е друга част на света.

Ние не правим разлика между държавите. Ние сме против войните на държавите без изключение.

Но помнете преди всичко това: хората в Иран са под американските и израелските бомби. Те са под куршумите на тежките картечници на Ислямската република. Те са в затворите на Ислямската република. И едновременно с това страдат от бедност, глад, безработица и пълно блокиране на интернет, което е създало огромни допълнителни трудности за всички.

Те носят всички тези тежести едновременно. Не само една. Всичките. Едновременно.

Това е, което трябва да имаме предвид под солидарност: не опростена история за освобождение или смяна на режима, а цялата тежест на това, през което обикновените хора в Иран преминават в момента.

*Бележка относно патриотизма:

Като анархисти ние отхвърляме понятието за патриотизъм, тъй като то е свързано с националните държави, границите и знамената. Хората не излизат на улицата, за да защитят родината си, а защото са гладни, защото са потиснати, защото име дошло до гуша. Тяхната борба не принадлежи на никое знаме и не служи на никоя държава. Тя принадлежи на самите тях.

Нашата солидарност не е с Иран като държава. Тя не е с никоя държава. Тя е с работниците, жените, затворниците, бедните, навсякъде, без изключение, без граници.

Анархистки фронт — март 2026 г.

Източник: https://t.me/AnarchistFront_English/801