Бележка от редакторите: Под “авторитарни леви’ се разбират всички онези левичари, за които социалната промяна се осъществява чрез някаква форма на вземане на държавната власт (било чрез избори или чрез държавен преврат) и които не са против всички авторитарни, йерархични структури в обществото, а само против някои от тях (против капитализма, но почти винаги не и против държавата).

Темата, която съм избрал, е провокирана отчасти от постоянната й поява по социалните медии – концепцията за “ляво единство”. Аз съм против лявото обединение и за това има множество причини. Аз не съм против поради някакви абстрактни пуритански причини. Готов съм да направя компромис с хора, които нямат точно същите ценности като мен, но с които можем да се разберем и да действаме ефективно заедно. Мисля, че проблемът се състои в това, че случаят просто не е такъв с авторитарните левичари. Смятам, че истинският вектор на обединение, онази част от спектъра, където би трябвало да се опитваме да си сътрудничим и да действаме заедно в действителност са анархистките и (левите) либертарни среди – в общи линии всички онези различни видове анархисти и различните форми на либертарни социалисти. Всички те могат да бъдат съюзници едни на други, тъй като всички целят хоризонтални структури, а не йерархични такива.

Не смятам, че хоризонталните и йерархичните структури могат наистина да работят заедно, те са противоположни. И това е проблема. Анархистите смятат, че не можем да разделим средствата, методите, начините от целите. Избраните средства предопределят възможните за постигане на целите. Целите, които си поставяте, могат да бъдат постигнати само с точно определени средства. По-нататък, трябва да сте наясно какви са наличните средства, за да прецените какви са възможните цели. 

Това има множество последствия. Едно от тях е, че използването на йерархични средства или начини няма да доведе до освободително общество, тъй като точно йерархичните начини са причината да нямаме общество от еманципирани хора. Ако продължим да използваме йерархични методи, единственото, което ще постигнем, е йерархични цели. Това означава, че когато авторитарните левичари и анархистите и либертарните социалисти действат заедно, те винаги се сблъскват едни с други и това не е случайно. Някой хора представят това за сектантство или нещо подобно, но причината е че всъщност използваме буквално различни методи и начини и тези методи са в антагонизъм. Анархистите търсят всички онези методи, които овластяват хората, опитват се да създадат хоризонтални структури, за да префигурират бъдещето. Не само да дадат пример за бъдещето, а да започнат процеса на трансформация, да изграждат бъдещия свят в настоящия такъв. Това означава, че е необходимо да изградим структури, който префигурират онези бъдещи (хоризонтални) структури.

Йерархичното мислене често или винаги е базирано на кооптирането или опитите за контрол над съществуващите йерархични властови структури, или създаването на нови такива йерархични структури, които да сменят настоящите. Това, което всъщност виждаме, е, че новата йерархична властова структура е почти перфектно копие на старата и попада в същите коловизи, които старата йерархична система е създала.

Трите метода на авторитарните леви са кооптирането (на социалните движения), електоралната борба и понякога някаква форма на въоръжен преврат за завземане на властта. Тези три метода почти винаги се използват в някакъв микс, а не само единия в чист вид. В ситуация, в която авторитарните леви не могат да участват ефективно на избори или да спечелят изборите, те се насочват кооптиране или въоръжен преврат.

В САЩ обаче те се провалят в електоралната борба и същевременно са крайно антимилитаристични. В действителност дори критикуват анархистите, че са авантюристи, че са много насилствени и само създават проблеми като палят кофи за боклук – така те разпространяват консервативната реторика. Специално по отношение на САЩ (а и в много други западни страни) авторитарните леви се провалят в електоралната борба и по линия на въоръжено завземане на властта и поради това се опитват да превземат, да кооптират социалните движения. Техният метод е да се опитат да намерят автентично движение, което не са създали самите те, и в което не участват особено активно и просто да скочат на шофьорската седалка в последния момент, след което да заявят, че те са създали това движение. Един от най-добрите примери са болшевиките, които нямат почти нищо общо със създаването на дуалната власт, която се появява преди Февруарската и преди Октомврийската революции. Те са малцинство, малцинствена партия и не са особено популярни до Октомврийската революция. Много хора често остават учудени от този факт, тъй като е точно обратното на болшевишката пропаганда .

Но какво означава това? Ами означава, че авторитарните леви обичат постоянно да говорят за ляво обединение и да критикуват разцепленията, тъй като това, което целят, е всички да се наредят в редица зад тях. Какво всъщност значи “ляво обединение”? Означава анархистите да млъкнат и да спрат да критикуват авторитарните леви. Авторитарен трик, с който да накарат хората да не ги критикуват. Имаме много исторически примери какво се случва след това. Ако погледнем отново революцията в Русия, ще видим че анархистите и либертарните социалисти си сътрудничат доста плодотворно с болшевиките, това може би е един от най-добрите примери за сътрудничество. Резултатът е, че болшевиките в последствие репресират анархистите и либертарните социалисти, пращат ги по трудови лагери, Чека ги отвлича, разрушава работническите им синдикати, забранява критиката и изданията им.

Лявото обединение е уловка от страна на авторитаристите, той е начин да ви накара да марширувате зад техните знамена, докато те нямат никакво намерение да си сътрудничат с вас в последствие, освен ако не си мълчите, не ги критикувате, и не се бунтувате срещу това, което те са създали. Което ни води до следващия проблем…

Това, което авторитаристите създават в общи линии отново е капитализъм. Разликата е, че средствата за производство вече не са в частните ръце на много малка група частни собственици, а в частните ръце на много малка група държавници. Хората все още са отчуждени от средствата за производство, наемният труд продължава, капиталистическото масово производство на стоки продължава. Все едно почти нищо не се е променило. Най-доброто, което можете да получите е някаква форма на социална демокрация с характеристики на държавен капитализъм, която лека полека ще се разложи в традиционен капитализъм. Това се случва тъй като е функция на сходствата с йерархичната властова структура (на капитализма) и всичко попада в коловоза на предходния строй.

Ако анархистите и либертарните социалисти могат да се поучат от историята и да мислят стратегически, а не просто да гледат на действията си като на някакъв социален клуб или начини да си намериш приятели, те няма как да създават коалиции с авторитарни леви организации. Що се отнася до това какви са приятелите ви и с кого се виждате на по питие, това си е ваша работа. Но що се отнася до формирането на организации, кои хора са добре дошли в тях, то със сигурност не трябва да допускаме авторитарни левичари в нито едно организационно пространство. И тук не става въпрос за тяхната личност, дали са добри хора или не. Техният (авторитарен) метод противоречи на (антиавторитарните) цели, които ние желаем да постигнем. Ако те използват техните методи, те използват средства, които противостоят на тези на широкото движение. В това се състои проблемът, това е причината “лявото единство” да е некохерентно и неефективно. Тези два светогледа никога няма да се разберат, политически, организационно, а дори и на лично ниво.

Моля ви, не бъркайте твърдението, че авторитарното левичарство е контра-революционна идеология, с твърдението, че представителите му са лоши хора.

Това е моята перспектива по отношение на лявото обединение – то е некохерентно, непрактично и в действителност не води до успех.

Струва ми се, че има още една перспектива, още един последен аргумент, който често чувам в рамките на подобни дискусии. Той е, че лявото е толкова маргинално движение, че не трябва да се смалява на още повече малки групи чрез разколи и разцепления. Дори и да игнорираме изложението до тук, защо такова обединение е грешка, бих искал да обърна внимание, че ние не искаме да изградим лявото, не става въпрос за това. Лявото включва всякакви различни идеологии, които ние никога не бихме искали да видим на власт, включително авторитарните левичари като марксисти-ленинисти, маоисти, сталинисти, денгисти и т.н. Истинската цел е да изградим движение, да изградим подкрепа за истинска революционна идеология. Аз не се опитвам да изградя подкрепа за лявото, аз се опитвам да изградя основа и подкрепа за анархизма, за либертарния социализъм. Така че няма значение дали лявото е разделено на малки групи или коалиции, то никога не е било едно общо обединение от самото си начало и нашата цел никога не е била да го направим успешно.

Нека адресирам и още един аргумент, който чувам – ако мислиш, че авторитарното левичарство е толкова непрактично и странно и има толкова малко сцепление вътре в себе си, тогава защо отделяш толкова много време да говориш за това; ако авторитарните леви са нерелевантни към настоящото, тогава не се притеснявай за тях, не говори за тях. Проблемът тук е в това, че от посочените по-рано три метода, онзи, който наистина е наличен за тях предвид обстоятелствата е кооптиранетто. Това означава, че на тях не са им нужни много хора, ако просто скочат на шофьорското място в последния момент, не им е нужно массово движение. Други могат да изградят това масово движение и те просто ще го кооптират впоследствие.

Всеки път, когато оставим авторитарните леви да получат реторична сила или силна позиция за разпространение на пропаганда, да навлязат в социалните движения без да ги отблъснем, когато изберем да правим социален клуб, а не да постигнем политически резултати, ние им позволяваме да кооптират движението по-късно. Това е причината да се противопоставям на това – аз виждам авторитарните леви като заплаха за това наистина да изградим нещо достатъчно добро за бъдещето. Ако ще градим движение, няма значение колко от тях ще допуснем в него и на колко от тях ще дадем трибуна без отпор, защото това почти сигурно ще доведе до кооптиране. Не поради някакви личностни характеристики, не става дума за тях като хора, става дума за това какво изисква тяхната идеология.

Транскрипция, превод и адаптация: АнархоСъпротива