Как партизан_ките в Русия и Беларус вече шести месец спират настъплението на руската армия
На 3 август по време на Втората световна война на териториите на Русия, Беларус и Украйна започва операция „релсова война". По онова време партизан_ките успешно се противопоставят на нашествениците в окупираните територии. За съжаление, 79 години по-късно релсовата война започна отново, но този път нашественикът е Руската федерация. Continue reading "Разрушавайки пътя на войната"
Ако трябва да се опитаме да идентифицираме някои от най-важните аспекти от историята на Балканите, не можем да не посочим упоритата визия за една изненадващо последователна утопия…
– Андрей Грубачич [1]
Комуната, като политическа форма, e повтаряща се тема в рамките на българското освободително движение, което се бори срещу Османската империя, което предполага, че борбата му е не само за независимост, но и за социална революция. Христо Ботев, един от най-значимите български революционери от 19 век, в статията си "Смешен плач" (написана през 1871 г. в защита на Парижката комуна) твърди, че целта на Комуната е „направи човека повече от син божий и гражданин – не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града" [2]. Българският писател и поет Иван Вазов, докато е в Румъния, се запознава с идеите на българското освободително движение. Известната му пиеса „Изгнаниците", публикувана през 1884 г., изобразява български революционери, които прегръщат идеята за Комуната, твърдейки, че с нея няма да има нито богати, нито бедни; всичко ще бъде споделено по равно [3]. В своята „История на Априлското въстание" от 1907 г. историкът Димитър Страшимиров описва целите, които си поставя освободителното движение по следния начин: „не мислеха само да открехнат от гърба си чуждото иго, но ламтяха дори за республика и комуна" [4]. Continue reading "Комуната и Балканите: Случаят на България"
Бележка от редакторите: Под "авторитарни леви' се разбират всички онези левичари, за които социалната промяна се осъществява чрез някаква форма на вземане на държавната власт (било чрез избори или чрез държавен преврат) и които не са против всички авторитарни, йерархични структури в обществото, а само против някои от тях (против капитализма, но почти винаги не и против държавата).
Темата, която съм избрал, е провокирана отчасти от постоянната й поява по социалните медии – концепцията за "ляво единство". Аз съм против лявото обединение и за това има множество причини. Аз не съм против поради някакви абстрактни пуритански причини. Готов съм да направя компромис с хора, които нямат точно същите ценности като мен, но с които можем да се разберем и да действаме ефективно заедно. Мисля, че проблемът се състои в това, че случаят просто не е такъв с авторитарните левичари. Смятам, че истинският вектор на обединение, онази част от спектъра, където би трябвало да се опитваме да си сътрудничим и да действаме заедно в действителност са анархистките и (левите) либертарни среди – в общи линии всички онези различни видове анархисти и различните форми на либертарни социалисти. Всички те могат да бъдат съюзници едни на други, тъй като всички целят хоризонтални структури, а не йерархични такива. Continue reading "Лявото единство е трик, за да ви накара да се подредите в редица зад тях"
Автор: Пол Аврич. Оригинално публикувано в глава 7 на "Анархистки портрети" през 1988 г.
Нестор Иванович Махно, анархистки партизански водач, е сред най-колоритните и героични фигури на Руската революция и Гражданската война. Неговото движение в Украйна представлява един от малкото случаи в историята, когато анархистите контролират голяма територия за продължителен период от време. В продължение на повече от година той е по-голяма сила в степите от Троцки и Деникин. Роден военен лидер, той се сражава едновременно на няколко фронта, противопоставяйки се както на червеногвардейците, така и на белоглвардейците, австрийските нашественици и украинските националисти, да не говорим за безбройните групи нередовни войници, които прекосяват степта в търсене на богатства и плячка. Според Виктор Серж той е бил "стратег с ненадминати способности", чиято селска армия е притежавала "наистина епични способности за организация и битка". Ема Голдман го нарича "най-живописната и жизненоважна фигура, изведена на преден план от революцията в Юга". Continue reading "Нестор Махно: човекът и митът"
Преди повече от 21 години, през май 2001 г., членовете на автономна безвластническа група „АнархоСъпротива" започват да издават подлистник със същото име. Подлистникът излиза редовно до май 2004 г. като част от вестник „Свободна Мисъл" – орган на Федерацията на Анархистите в България (ФАБ).
Continue reading "Анархо Архив: Подлистник АнархоСъпротива 2001-2004"
