По-долу е преведен текстът на, както отбелязваме с дълбока скръб, може би последното писмо на Алфредо Коспито. То е разпространено на 1 март 2023 г. след безмилостна гладна стачка, в резултат на която той губи повече от 50 кг, и след като на 24 февруари Касационният съд го излага на смърт от ръцете на държавата, като отхвърля жалбата му срещу режима на задържане 41-бис. Още за случая може да прочетете на сайта ни.
Борбата ми срещу 41-бис водя като анархист-индивидуалист. Няма да правя, нито да приемам каквото и да било изнудване. Просто не мога да живея в нечовешки режим като този на 41-бис, в който не мога да чета свободно това каквото искам, например книги, вестници, анархистки периодични издания, списания за изкуство, наука, литература и история.
Пътят, по който трябва да излезна оттук, изисква от мен да се отрека от анархизма си и само би гарантирал, че някой друг ще бъде поставен на мое място. В този затворнически режим не ми е позволен никакъв човешки контакт, не мога да видя или да погаля стръкче трева, нито да целуна любим човек. Режим, в който се конфискуват снимките на родителите ти. Погребан съм жив в една гробница, място на смъртта. Ще продължа борбата си до най-крайните ѝ последици, не като форма на "изнудване", а защото това не е живот. Ако целта на италианската държава е да ме накара да се "разгранича" от действията на анархистките жени и мъже навън, нека се знае, че няма да отговоря на изнудването. Като добър анархист вярвам, че всеки е отговорен за собствените си действия, а освен това, тъй като принадлежа към антиорганизационното му течение, не съм се "асоциирал" с никого и следователно не мога да се "разгранича" от никого. Принадлежността е нещо друго.
Един последователен анархист не се дистанцира от други анархисти поради опортюнизъм или защото така му е удобно. Винаги гордо съм заявявал действията си (включително в съда, поради което съм тук) и никога не съм критикувал тези на другарите си, още по-малко в ситуацията, в която се намирам сега.
Най-голямата обида за един анархист е обвинението, че дава или получава заповеди. Когато бях под режим на строг надзор, бях обект на цензура и затова никога не съм изпращал бележки в "пицички", съдържащи поръчки, а по-скоро статии за анархистки вестници и списания. И преди всичко, бях свободен да получавам книги и списания и да пиша книги, да чета каквото искам, накратко, беше ми позволено да се развивам, да живея.
Днес съм готов да умра, за да узнае светът какво всъщност е 41-бис; 750 души страдат от него мълчаливо, хора, които средствата за масова информация непрекъснато представят като чудовища.
Сега е мой ред: първо ме превърнахте в чудовище в образа на кръвожаден терорист; след това ме осветихте в образа на мъченик анархист, който се жертва за другите; а сега отново ме превърнахте в чудовище, като ме представихте като лидер на някакъв зловещ "СПЕКТЪР". Не се съмнявам, че когато всичко бъде казано и свършено, ще бъда отнесен отново до олтарите на мъченичеството. Не, благодаря, няма да се поддам на отвратителните ви политически игри.
Всъщност истинският проблем на италианската държава е този, който остава неизвестен, а именно всички човешки права, които се нарушават в този режим, 41-бис, в името на една "сигурност", за която се жертва всичко. Е! Трябваше да помислите за това, преди да сложите тук един анархист. Не знам какви са истинските мотиви или политически маневри зад решението да ме използват като "отровно кюфте" в този режим. Не беше много трудно да се предвиди какви щяха да бъдат реакциите ми към това "нежитие". Италианската държава е достоен представител на лицемерието на Запада, който непрекъснато изнася проповеди за "морал" пред останалия свят. 41-бис предложи уроци, които бяха добре приети от така наречените "демократични" държави, като например от турската държава (кюрдските другари знаят нещо за нея) или полската държава.
Убеден съм, че смъртта ми ще сложи край на този режим и че 750 души, които са били подложени на него в продължение на десетилетия, ще могат да живеят достоен живот, каквото и да са направили.
Обичам живота, щастлив човек съм, не бих заменил живота си за ничий друг. И именно защото го обичам, не мога да приема този безнадежден неживот.
Благодаря ви, другари, за цялата ви любов.
Винаги за анархията.
Никога не се огъвайте.
Можете да прочетете писмото също на италиански, английски и френски.
