… нейните отражения в България и какво да правим ние, анархистите, в тези условия?
Инвазията на руската армия в Украйна, започнала в края на февруари 2022 г., съвсем скоро ще навлезе в своята втора година. Освен ужасяващата хуманитарна катастрофа, унищожените животи на обикновените хора от двете страни на барикадата и безпрецедентния отпечатък върху природата и климата, в геополитически план тя доведе до ново силно противопоставяне между Запада и Русия (и нейните съюзници). Това противопоставяне ясно се очертава като нова Студена война. За разлика от предходната обаче, при тази освен пропагандна и хибридна война, наблюдаваме и реални военни действия на територията на Европа, съвсем близо до България.
Причините за тази война се крият в доминиращата логика на настоящия световен ред – непрестанно желание за експанзия, заграбване на ресурси, свеждащи се, в крайна сметка, до империализъм и капитализъм. И докато предишната Студена война противопостави лагерите на свободния, нерегулиран капитализъм (Запада) и авторитарния, държавен капитализъм, скрит зад маската на "социализма" (Източния блок), то днес ставаме свидетели на противопоставяне на два изключително и изцяло капиталистически лагера, въпреки повърхностните различия между тях (представителна, но все пак олигархична демокрация на Запад и авторитарен частен капитализъм в Русия).
Ние нямаме никакви илюзии, че който и да е от двата полюса може да се нарече истински свободен и демократичен. Ние не желаем да избираме между различни господари. За нас този избор е антиимпериализъм за идиоти. Ние сме против войната. Против нейното нормализиране. Против капитализирането от нея. Ние сме за нейното незабавно прекратяване. Колкото и да сме съгласни, че и Запада има своята роля в конфликта, прекратяването на войната може да стане само и единствено чрез незабавно прекратяване на сраженията и цялостно изтегляне на руската армия. Но, за да спрат завинаги войните, вместо да се борим срещу тази, следващата, по-следващата и всички други войни, трябва да изчезнат завинаги и йерархичните отношения, които ги предизвикват и подклаждат.
Извън емоциите и ако разсъждаваме трезво и базирайки се на нашите анархистки идеи, героизирането на украинците може да бъде изключително опасно в дългосрочен план. Да, ние приветстваме тяхната воля и съпротивата, която оказват, те имат нужда от солидарността ни и помощта ни, но това не бива да е абсолютно безусловно. Тук има безспорно преплитане на анархистични принципи и реалистично тълкуване на ситуацията. За нас като анархисти е много важно да посочим основният враг, а именно империализмът по принцип и в конкретния случай – руският. Но е редно да посочим и проблемите, свързани с глобалната милитаризация, крайната десница и неонацизма, възраждането на болшевизма, загубата на свободи и на човешки права, икономическото неравенство, геополитическото надпреварване и разделение на блокове и т.н., които само ще се задълбочават поради тази война.
Последствията от военните действия върху всички нас, обикновените хора, са ясно очертани и видими. Военните действия унищожиха и продължават да унищожават живота на милиони хора в Украйна, икономическите санкции – този на милиони хора в Русия. Отвъд това, последствията от войната усещаме и всички ние, които не сме пряко въвлечени.
На първо място, това е поскъпването на живота, започнало от повишаването на цените на енергийните ресурси, което впоследствие се прехвърли и върху основните потребителски стоки. Всичко това води до обедняване на работническата класа и обогатяване на елитите.
Енергийната зависимост на Европа от Русия е фундаментален проблем. Тя е проблем не само заради това от кого зависиш, както твърдят либералите, но и заради самата зависимост от енергия. Заради екологичната катастрофа, причинена в огромна степен от използването на каквито и да е невъзобновяеми енергийни източници. И докато в началото чувахме все повече гласове за приемане на повишени цени от други доставчици на газ и петрол за сметка на независимост от Русия, то днес все повече държави говорят за използване на въглища и други по-замърсяващи енергоизточници на местна основа. Сякаш климатичната криза изчезна… Вместо да се борим с нея, ние я игнорираме, подхранваме и задълбочаваме заради геополитическите амбиции на световните сили. В допълнение към това, не бива да забравяме, че войната не е просто разхищение на ресурси, които биха могли да се насочат към противодействие на климатичните промени, но сама по себе си войната е съществен причинител на екологични вреди.
Всичко това, освен дългосрочните катастрофални екологични последици, има и по-краткосрочни икономически и социални последици за обикновените хора. В действителност се отказваме от ангажименти, свързани с противодействие на климатичните промени и климатичната катастрофа, в името на запазване на нивото на производството, а и на печалбите. За да се случи това, по-високите разходи от поскъпналите енергоносители бяха прехвърлени нататък по веригата към крайния потребител, т.е. към трудещите се.
Така енергийната зависимост в настоящата ситуация доведе до инфлация, причинена от по-високите разходи. И макар впоследствие цените на енергоносителите да започнаха да се понижават, инфлационната спирала е вече задействана. Това не е онази инфлация, която някои от нас помнят от средата на 90-те години на XX век. Наблюдаваме все по-ясно изразено нарастване на цените без значение от валутата и държавата. И без съответното нарастване на доходите. Тук следва да отбележим, че вече не става въпрос само за цените на жизненоважни стоки, а за покачване на наемите, на цените на жилищата, на лихвените проценти и т.н. Това означава повече бедност.
За тази бедност държавите нямат решение, ерозирането на социалната държава и нарастването на военните разходи, т.е. милитаризацията на обществото, вещаят дълга социална криза. Тук е редно да отбележим и факта, че това, което направи българската държава по отношение на бежанците от Украйна всъщност реално бе финансова инжекция за легалния бизнес от изпрани пари на мафията чрез наливане на обществени средства в неинтеграцията на бежанците, които държавата мести периодично от един хотел в друг в зависимост от сезона. Ако тези пари бяха насочени към хора, които приютяват бежанци в домовете си, социалната криза у нас щеше да е смекчена и интегрирането на бежанците много по-ефикасно. Но, това очевидно не е в изгода на държавата и мафията.
Колкото повече продължава войната, толкова повече тези проблеми ще се задълбочават. От известно време чуваме гласове за това, че войната може да и ще продължи дълго, дори и гласове, които искат дълга война, изтощителна за врага. Интересите на обикновените хора, на работническата класа, нашите интереси, са диаметрално противоположни на тези.
В тези условия все повече хора, както у нас, така и в останалата част от Европа, вече не призовават толкова за прекратяване на войната, а за продължаването й, вярвайки, че Русия на Путин не е сигурен победител, а дори напротив – че Украйна може да спечели тази война, разбира се, със солидна военна помощ от Запада. Дори в САЩ заявиха, че целта им вече не е толкова предпазване на украинското население от унищожение, а изтощаване на Русия.
Но може би, както някои левичари вече отбелязаха, войната не може да бъде спечелена. Ами ако целта на тази война, както би казал Оруел, не е да бъде спечелена, а да продължи? Милитаризацията на Европа вече е в ход и, както правилно констатираха нашите другари от Любляна, военнопромишленият комплекс вече потрива ръце за зашеметяващи нови сделки.
В последните десетилетия имаме не малко такива примери за военни операции, които трябваше да са мигновенни и да приключат бързо, но се проточиха неимоверно. Двадесет години след началото на войната на САЩ в Афганистан, чиято цел бе спиране на ислямския фундаментализъм, талибаните отново са на власт и войната реално продължава. Същото може да се каже за войните в Ирак, Сирия, Либия, Йемен и т.н. Нямаме основания да смятаме, че този път ще е различно.
На следващо място, войната се пренесе в политическата и информационната сфера. Наясно сме, че хибридната война между основните световни суперсили тече от години, но след 24 февруари 2022 г. тя навлезе в нова фаза, която все повече хора наричат именно Студена война 2.0.
Отраженията у нас в политически план са видими от доста време. Българският политически живот в последните години стана подвластен в още по-голяма степен на външни олигархични, имперски интереси, отколкото на вътрешните междуособици между местни феодали-капиталисти. Корените и на двете се крият в капиталистическата логика на днешното обществено устройство (разбира се, подкрепена от държавата), само мащабите и залозите са различни.
В тези условия обвързаностите и зависимостите стават все по-видими. Хора, които преди години се числяха за наши другари, анархисти, днес участват в прокремълски активни мероприятия, редом до сталинисти, путинофили и квази-фашисти като "Възраждане". Паралелно с това, действията на определени националистически и нео-нацистки кръгове около ВМРО и други по темата със Северна Македония пределно ясно обслужват интересите на Кремъл.
Нарояването на нови политически субекти, партии и коалиции около изборите в последните години е резултат от политическото инженерство както на местни олигархични интереси, така и (в по-голяма степен през последните години) на външни имперски амбиции. Тези партии и коалиции не представляват определени обществени и класови интереси, те нямат социална база. Всичко това е поредното доказателство за безсмислието и фалита на електоралната политика, представителната демокрация и държавата като начин за организация на обществото ни. Като анархисти, ние смятаме, че обществото трябва да влияе пряко върху вземането на решения, които го засягат.
В допълнение, виждаме ясна пропутинска позиция от различни синдикални лидери, като някои я изразяват ясно в обществени медии и социални мрежи, докато други тихо членуват в националните съвети на движения като "Русофили".
В тази връзка, намираме колаборацията на някои хора, смятащи себе си "антиавторитарни" и "анархисти", с колективи и индивиди с ясна обвързаност с прокремълски леви активисти и техните колективи за изключително проблемна. Особено, когато на страниците на техни леви партньори виждаме програмни речи на Владимир Путин.
Все по-засилващата се носталгия към авторитарния социализъм преди 1989 г. (сякаш днешна капиталистическа Русия е изразител точно на това…) от страна левите среди у нас изкристализира в последните седмици и в призив за реформиране на БСП и връщането му към борба за социализъм (призив, написан именно от част от тези леви партньори и публикуван на страницата отново на леви партньори). В допълнение, бихме искали да напомним, че за политическия път на Боян Расате и БНС, организатори на Луковмарш, голяма роля има именно БСП, тъй като медийна трибуна им бе представена в "Балкан Българска Телевизия" на БКП/БСП кадъра Петър Манджуков, дългогодишен благодетел на в. Дума и крупен оръжеен търговец от ДС, замесен в търговията на държавна сигурност с каптагон преди 1989 г. Ще напомним и истерията около измислената "джендър идеология", която истерия има свои идеологически, но и финансови корени в християнските фанатици от САЩ и Русия.
Всичко това прави подобни колаборации още по-озадачаващи, безпринципни и обречени да повтаря грешки от миналото. Грешки, за които анархисткото движение е плащало изключително висока цена и ние нямаме намерение да ги повторим.
Написаното до тук, обаче, по никакъв начин не означава, че сме съгласни с онези наши другари, които възприеха безкритично либералната пропаганда. Както отбелязахме и по-рано, ние не сме привърженици на антиимпериализма за идиоти. Не приемаме оправдаването на западните политики, както и легитимирането на военни организации като НАТО.
Тогава, къде трябва да сме ние, анархистите, и какво можем да направим в тези условия?
На първо място, по отношение на войната, следва ясно да заявим своята подкрепа за обикновените хора, за работническата класа, която е основния потърпевш, както винаги. Тази подкрепа трябва да е насочена както към хората в Украйна, така и към тези в Русия, които искат войната да спре и бидейки нейни преки или косвени жертви [1]. Подобна подкрепа не може да се ограничи само до идейна и пропагандна такава, а трябва да приеме формата на всякакви преки действия на солидарност и взаимопомощ, каквито действия за радост наблюдаваме в антиавторитарните среди през изминалата година.
В тази връзка е необходимо все по-ясно артикулиране и отстояване на антимилитаристични послания и идеи. И то отвъд основно реформистките искания, които все пак бяха оправдани в настоящата ситуация, но и отвъд другата предложена алтернатива – революционното пораженчество, чиито корени може да намерим в Ленинската пропаганда срещу Първата световна война. Докато революционното пораженчество несъмнено е удачна и приложима стратегия в държавите-агресори, както и в тези, които не са директно въвлечени в тази война, адекватността й в окупираните от руската армия територии е меко казано спорна. Със сигурност милитаризацията само задълбочава конфликта и води до влошаване на икономическите и социални условия за живот на работниците. Но не е ли лицемерно да призоваваме цивилните жертви да не защитават себе си, близките си и домовете си, докато сме удобно седнали вкъщи на дивана пред монитора? Какви ще са последиците в чисто хуманитарен план за украинската работническа класа, ако развее бялото знаме и вдигне високо ръце? Струва ни се, че вече видяхме много кадри за това и можем с голяма доза сигурност да отговорим на този въпрос с една дума – клане.
Второ, ние смятаме, че хората, смятащи себе си за анархисти, в своята теория и практика, начини на организация, финансиране и действие, следва да се придържат към анархистките идеи. Това важи в същата степен и за съюзите и партньорствата, които създаваме. Практика, която противоречи на теорията (и обратното), са най-малкото двуличие и безпринципност. В противен случай за пореден път ще бъдем употребени за нечии политически, партийни и властови амбиции, превръщайки се в полезни антиимпериалистки идиоти. Смятаме, че всички много добре знаем от историята какъв е изходът от тези съюзи и партньорства – опит за унищожение на анархисткото движение преди 1989 година.
На трето място, осъзнаваме факта, че анархисткото движение в България в настоящия момент е отдалечено от обикновените хора, от работническата класа. За защитници на нейните, на нашите интереси днес се представят, от една страна, казионни бюрократични синдикалисти, които са по-близки с интересите на работодателските организации и кремълски ретранслатори. Наша задача трябва да бъде организация и работа за подпомагане на автентични, независими, изникващи отдолу (грасруутс) колективи и развиване на тяхната идейно безвластническа и анархистка насоченост по места. Това според нас е единствения начин за противодействие на икономическите и социални последици от войната, не просто защото не вярваме в политическото представителство, а защото историята нееднократно е доказала нашата правота.
Четвърто, трябва ясно да се противопоставим на продължаването на бизнеса as usual (както обикновено). Не желаем да плащаме за поредната ваша криза! Ние не можем да се примирим нито със самата война, нито с военната икономика, нито с обедняването, нито с причинената от тях екологична катастрофа.
Вярваме, че това е една добра база за по-нататъшно развитие на нашите действия, за отстояване на анархистките ни идеи и за постигане на автентична социална промяна.
Автономна безвластническа група "АнархоСъпротива"
София, 17.02.2023 г.
Рисунка в заглавното изображение: latuff
БЕЛЕЖКИ:
[1] Според последните социологически проучвания на Кремъл (вижте повече тук: 1, 2, 3, 4), 75% от руснаците подкрепят войната на Русия срещу Украйна. И въпреки, че 42% смятат, че тя не върви по план (срещу 22%, които смятат обратното), 67% от анкетираните заявяват, че войната трябва да продължи и дори са за нейната ескалация. Въпреки, че сме много скептични към социологически проучвания, проведени в условията на диктатура и репресии на несъгласните, тези резултати са повод за сериозно безпокойство. Те също така са показателни до къде могат да доведат авторитаризма и репресиите.