Алфредо Коспито е италиански анархист в гладна стачка от 20 октомври 2022 г. в протест срещу доживотната му присъда и режима на изолация, в който се намира, наречен "41бис". Състоянието му е критично и той рискува да загине всеки момент. В Италия и цял свят, от Европа до Латинска Америка, демонстрациите и акциите в солидарност с борбата му се множат с всеки изминал ден. След прекалено дългото време, в което високите стени на мълчанието пречеха на опасната дискусия по темата (която дори бетонните стени на затвора не можаха да заглушат), мейнстрийм медиите нямаше как вече да игнорират растящото напрежение и започнаха да отразяват случая. Правителството и министърът на правосъдието, изправени пред нарастващ натиск, отвърнаха с нападателна строгост, заклеймявайки протестиращите като терористи и отказвайки да отговорят на исканията им. Плоскостта, по която се движат, обаче, с всеки изминал ден става все по-опасна.
Алфредо Коспито е в затвора без прекъсване вече десет години, предимно в режим с висока сигурност. През юли 2022 г. той беше осъден на доживотен затвор без право на помилване за нападение над полицейска академия с два експлозивни пакета през 2006 – акция, която не е имала за цел нито е наранила или убила някого, въпреки което той е осъден за "погром над сигурността на държавата" (италиански – strage alla sicurezza dello stato, буквално – клане на държавната сигурност). С тези мотиви той е осъден да умре в затвора, а благодарение на бившия министър на правосъдието Марта Картабия, е поставен и в 41бис – изолация, целяща да прекъсне всичките му връзки с външния свят и да му попречи да разпространява идеите си, което той правеше, изпращайки статии на анархистки списания и блогове.
Режимът 41бис е въведен между 80те и 90те години на XX век, за да попречи на босовете на мафията да поддържат връзки с външния свят в период с множество поръчкови убийства на високо ниво. Изначално е представен като временна мярка, но с времето се превръща в постоянна такава. Наскоро режимът е разширен, за да обхваща и обвинени в тероризъм. По настоящем има около 750 души в 41бис: стотици обвиняеми като част от мафията, но също и няколко члена на комунистическите Червени бригади, а сега за първи път и анархист. Режимът 41бис е мъчение: 22-23 часа пълна изолация в килия от няколко квадратни метра, много често под земята или със затапени прозорци. Органичения на времето на открито и социализация с други затворници, постоянно наблюдение, право на семейно свиждане веднъж месечно зад бронирано стъкло. Тотален контрол над кореспонденцията, лични вещи, дори книги и снимки. Никакви активности. Има хора, които са били в този режим вече 20 години. Повече от видимо, тези мерки целят не да прекъснат връзки с криминални организации, а да сломят и сринат затворниците, причинявайки неописуеми щети върху тяхното физическо и психическо здраве. Нарича се сензорна депривация. Единственият изход е колаборацията. Защитниците на демократичния ред отбелязват, че режимът е противоконституционен, бидейки в разрез с идеята за реабилитация и реинтеграция в обществото на затворниците, залегнала в основния закон. Две отсъждания на Европейския съд по правата на човека потвърждават това, сякаш подобно потвърждение е необходимо.
Въпреки това във "войната" на държавата срещу мафията не е е позволено поставянето под въпрос на методите, намеренията или резултатите. Италианската култура е толкова пропита с реториката на легализма като справедливост и с изкованите от държавата концепции за мафия или анти-мафия, че всеки поставящ по въпрос законите или посочващ лицемерието на институциите е моментално заглушен. Поне досега.
Алфредо Коспито е човекът, който не прие да бъде пионка в тази игра. Той започна протеста си не само в свое име, но с цел абсолютното премахване на 41бис и доживотната присъда. В последната си реч в съда той каза: "Няма да го приема и няма да се откажа. Продължавам гладната стачка до последния си дъх, за да може светът да разбере за репресивните извращения в тази страна".
Твърдото му решение, последвано от други затворници, започнали гладна стачка в солидарност, не оставя място за безразличие. Ако борбата за премахването на специалните режими на задържане в италианските затвори продължава вече години, то неговата гладна стачка доведе дискусията до по-широката публика, която преди това удобно си затваряше очите. Сега никой не може да се скрие зад оправданието, че не е знаел.
Много от пледиращите за свалянето на Алфредо от режима 41бис се фокусират на непропорционалността на присъдата му, правейки сравнения с някои от най-зловещите престъпления в историята на Италия, извършени от мафията или крайнодесните, отговорните за които получават по-леки присъди. Много хора призовават правителството да действа с милост и състрадание в този специфичен случай, без да поставят под въпрос целия правен апарат, който е позволил той да попадне в тази ситуация.
Истината е, че държавата вече е осъдила Алфредо на смърт. Реалността е, че в последните няколко години в Италия трима затворници са загинали в гладна стачка. Случили са се стотици самоубийства в затворите, убийства и кланета, извършени от надзиратели – последните по преме на пандемията от Ковид19, когато протестите за по-добри санитарни условия бяха смазани в кръв. Почти никакви новини не бяха публикувани по въпроса, а медиите услужливо описаха бунтовете като организирани от мафията, за да получат намалени присъди. Тези убийства бяха покрити с тежко мълчание, а отговорните надзиратели получават оправдателни присъди на дела, за които не се шуми много много. Към това трябва да добавим и смъртните случаи в лагерите за задържане на мигранти: побои, самоубийства, пожари, интоксикации. Това не е изключение за Европа, нито е специфично италиански случай.
Зад паравана от дезинформация, идващ от мейнстрийм медиите с гръмки заглавия за някаква въображаема "анархомафия", това, което става все по-ясно всеки ден, благодарение на независими хора и медии с критично мислене, е обезпокоителното бъдеще, за което присъдата на Алфредо проправя път – бъдеще, в което след залавянето на всички легендарни мафия босове, репресивните действия срещу тях няма да бъдат оставени в миналото, а ще бъдат използвани срещу нови и нови политически опоненти, заклеймявани като терористи. В този момент в Италия синдикалисти, колективи за правото на жилище, екологички активисти и други са обвинявани за "формиране на криминални организации" с тежки присъди на хоризонта.
Без съмнение това само прави по-ясна необходимостта от борба рамо до рамо с Алфредо – за премахването на 41бис, доживотните присъди, срещу всички затвори, за свобода.