Представяме ви български превод на текста, който Дмитро „Иля Леши" Петров написа през 2020 г. за Бойната организация на анархокомунистите (БОАК).
Този текст ще даде възможност на читателите да разберат по-добре идеалите, за които Дима се е борил и е дал живота си, и за какво ние продължаваме да се борим.
***
Идеята, че големите проекти за възстановяване на света са в упадък, не е нова. През ХХ в. мощни движения мобилизираха милиони хора, за да щурмуват политическия Олимп и "големите проекти". Но в течение на миналия век, едно след друго, те се провалиха в етично и практическо отношение и скоро се изродиха. Тук се имат предвид фашизмът и ленинският комунизъм. Дори триумфиращият либерален проект по същество просто се разтвори в глобалната капиталистическа система и световната политическа игра, в която навсякъде действат далеч не либерални механизми.
От амбициозните идеократи, които са решени да преустроят света в съответствие със своите убеждения, днес може би само джихадистите се чуват шумно. Ислямизмът обаче очевидно не е грандиозен проект, с който човек с анархистки възгледи може да се примири.
Провалените глобални планове в края на ХХ век породиха дълбок песимизъм и парализа на идеята за промяна. Първите десетилетия на новия век обаче ясно показаха, че това не е "краят на историята". Проявиха се нарастваща нестабилност, неподчинение и неконтролируемост. Броят на антиправителствените протести под различни лозунги и знамена се е увеличил неколкократно в сравнение с предишната епоха.
В същото време е налице остра необходимост от фундаментални промени във възможно най-широк териториален мащаб. Както и преди, ние се нуждаем от нов свят. Почти всичко, което съществува в обществото, е неприемливо и не може да служи като рамка за настоящето и бъдещето.
Но как ще изглежда новата реалност след промените? Съществуват непривлекателни пророчества за "смел нов свят", изцяло контролиран от елитите на постчовечеството, или, обратно, за нов феодализъм и голямо разцепление, съпроводено с рязко нарастване на бруталната жестокост. Наред с тези картини се появява и перспективата за глобална екологична катастрофа. Но успоредно с различните варианти на мрачни сценарии все по-ясно се очертава и друга тенденция. Това е желанието за пряка демокрация, равноправна колективност, изкореняване на неравенството и потисничеството и търсене на хармонично съжителство с природата. Тази тенденция все още се "излива" в много социални движения и все още не е формализирана в единно течение. Въпреки това тя връща актуалността на анархизма към живот.
Във време, когато всички други мисионери са се показали като измамници или маниаци, е време анархистите да си спомнят за своята мисия и да утвърдят отново своя глобален проект. Как можем да очертаем възможните му общи черти?
Демонтиране на мегамашината
Съвременното масово общество е концентрирано в гигантски градски агломерации. Значителна част от човешкия живот се контролира и направлява от законите на държавите, както и от капиталистическите отношения в сферата на производството, размяната и потреблението. Така съвременният човек се оказва в положението на обект, манипулиран от гигантски машинни сили. И в същото време сме потопени в една постоянна суета. Съвременният свят е сън за ума и дълбоките чувства, които са заменени от моментни и външно контролирани желания. Това състояние противоречи на човешката природа, предизвиква неудовлетвореност, последвана от желание за нещо друго.
Но чудовищните тежки струпвания на държави предизвикват у нас страх и съмнение: възможно ли е да се измъкнем изпод железния им юмрук? Безкрайното купуване и продаване, което пронизва с милиони нишки всекидневието ни, засилва зависимостта ни и, което е още по-лошо, тайно, сякаш отвътре, ни корумпира и развращава.
И все пак самият ход на живота подтиква хората да се бунтуват. Натрупаният исторически опит ни учи, че дори онези социални системи, които са изглеждали всемогъщи, се срутват като къщичка от карти, и то понякога съвсем неочаквано. Това са отправните точки на нашата борба срещу господстващия ред. Разрушаването и демонтирането на Мегамашината е амбициозната задача на анархисткото движение.
Нова общност
Днес наблюдаваме постепенна атомизация и отслабване на социалните връзки. Съседите се срещат все по-рядко, а често се избягват напълно. Шумните семейни тържества стават все по-редки и принудителни.
Причините за това нездравословно социално явление са комплексни и не е лесно да се откроят основните от тях. Сред тях са разрастващата се сфера на индивидуалните развлечения, общият курс към индивидуален комфорт, който винаги е застрашен от "прекомерна" интимност, и прословутият егоизъм, който е органичен за пазарното капиталистическо общество и превръща всяка връзка във временно взаимодействие между два потребителя с цел взаимна изгода. Във всекидневието все по-популярна става думата "партньор", която в нашия език има подчертано очуждаваща нотка и действа като своеобразен антоним на понятия като любовник, приятел, другар…
Вярваме, че кризата на колективността, на хората, които живеят заедно, е една от най-катастрофалните последици от капитализма и държавността. И освен етични насоки, анархистката революция предлага и специфичен институционален инструмент за това, което може да се нарече "нова общност". Това са народните събрания, асамблеите, колективни органи на самоуправление и икономическите субекти. Когато кърлежът на Системата, чиито вендузи са проникнали дълбоко в социалната тъкан и ни отделят един от друг, бъде изтръгнат от тялото на обществото, ще бъдем изправени пред НЕОБХОДИМОСТТА да възстановим топлите си хоризонтални връзки и да се присъединим към връзките на солидарността.
Колективното създаване на социален живот ще бъде в рязък контраст с настоящите социални практики. Помислете само за неотдавнашната инициатива на руските власти да организират гласуване по пощата – сега дори имитацията на избор може да не доведе тази тълпа от непознати до урните.
Планираме да се събираме заедно, за да вземаме решения, да приготвяме храна в претъпкани и шумни кухни, а не да я получаваме в стерилни торбички за доставка, да запознаваме децата си с техните връстници на улицата, а не просто да ги слагаме да гледат анимационни филми… Деградацията на човечеството, която бързо се разгръща пред очите ни, може и трябва да бъде спряна.
Икономика
Управлението на хората с цел лично обогатяване, възприемането на всички живи и неживи същества в света като ресурси за печалба, патологичният лукс на едно ограничено малцинство и мизерията на огромното мнозинство са само някои от най-ярките характеристики на съвременния икономически модел. Неговата същност е диаметрално противоположна на това, което смятаме за правилно и справедливо. Цялата съвкупност от причини за отхвърляне на капитализма може да се обобщи в две основни тези: 1) тази икономическа система е неетична, несправедлива и унизителна; 2) тя не може да осигури достоен стандарт на живот за всички.
Стоково-паричните отношения, наемният труд, инвестициите, банковите заеми и лихвите са толкова дълбоко вкоренени в нашето ежедневие, че понякога изглежда нереалистично да се отървем от тях. Сякаш без всичко това веднага ще последват глад и упадък.
Но ние имаме с какво да се противопоставим на тази "тенденция": човешки трудови ресурси (днес много хиляди хора губят работното си време поради феномена на „bullshit jobs"); трудов опит на работниците, който ще им позволи да поддържат икономика без шефове; технологии, които позволяват на обществото да регулира системата на производство и разпределение в съответствие със своите нужди и ценности… Това би трябвало да е достатъчно, за да се прехвърли икономиката от ръцете на елита в ръцете на обществото, да се осигури равноправно управление на производството от хората на труда и да се реализира принципът „от всекиго според способностите, всекиму според потребностите".
Мисията на анархисткото движение е да внуши на обществото, чрез думи, дела и пример, разбиране на принципите на икономическата справедливост и да "разчисти пространството" – да осигури социално-политическите условия за нейното осъществяване чрез сваляне на държавата и капиталистите.
Изкореняване на дискриминацията
Съвременното общество е изпълнено с дискриминация по различни признаци. Съществуват много качества и характеристики, които могат да направят даден човек или група потиснати. Причините за това са старите или новите стереотипи, принципът на колективната отговорност и отчуждаването на хората един от друг в един свят, пропит от капиталистически отношения.
Предразсъдъците и колективната отговорност са умело манипулирани от безскрупулни политици, докато отчуждението е "страничен" ефект на цялата действаща система.
Неравенството между половете е една от най-старите и най-болезнени форми на дискриминация за човешкото съществуване. Въпреки факта, че в Източна Европа, както и в "западния свят", ситуацията се е променила значително в сравнение с открито патриархалното минало, жените все още остават потиснати. За това свидетелстват данните за домашното, сексуалното и друго насилие, основано на пола, както и разликата в средните доходи. Практиките и моделите на поведение, които унижават жените, остават силни. Ярък пример за това е нагласата, че "политиката не е женска работа". Има много такива невидими основи на съвременната култура, които пречат на жените да разгърнат човешкия си потенциал в нашата социална действителност.
И още една подробност, на която не се обръща често внимание, въпреки че е една от най-важните. Взаимоотношенията между всички хора като цяло са силно отровени от половите стереотипи и основаните на тях взаимен консумеризъм и егоизъм. Поради това дори привидно близките връзки носят на хората болка и нещастие, а не обратното. Капиталистическият и авторитарният светоглед не позволяват да се роди истинска близост.
Мисията на анархизма е да постигне истинско сестринство/братство между хората, независимо от каквито и да било групови характеристики. За да постигнем това, разполагаме с различни инструменти: 1) обща практика за създаване и управление на обществото, която изисква равностойно сътрудничество и взаимна топлота от всички участници в процеса; 2) революционна политическа култура, която изисква съзнателно активно участие на представителите на всички потиснати групи в съвместната социална работа; 3) накрая, образование, което помага да се оставят стереотипите в миналото.
По този начин амбицията на анархисткия проект е да подобри междуличностните отношения, като изкорени дискриминацията, и, колкото и уязвимо да звучи, да върне любовта към ближния в живота ни. Капитализмът и авторитаризмът като социални феномени са пречка по този път. Но това препятствие не е непреодолимо.
Разрешаване на национални конфликти
Още от древни времена човешкото общество е било разтърсвано и тероризирано от ожесточени войни заради етнически или национални културни различия. Към това се прибавят и други критерии: религиозни и расови. В епохата на националните държави, които все още са основната форма на политическа организация на човечеството, напрежението от междуетнически и междунационални конфликти само нараства. Възникването на такива държави винаги е поставяло въпроса коя нация е "водеща и привилигирована" нация в дадена страна. Коя земя "по право принадлежи" на тази или онази национална група. Резултатът е неописуемото страдание на милиони невинни хора: насилствена асимилация, масови депортации и в крайна сметка брутални актове на масови убийства. И след всичко това националните конфликти все още избухват във всички части на света.
Може би нито едно друго въображаемо противоречие в историята на човечеството не е предизвикало такива ужасни последици като междуетническите "конфликти. Те най-често се основават на интересите на националните политически и икономически елити, на държавните бюрокрации, както и на предразсъдъци и изкривени представи за съседите – "другите", представителите на други национални групи.
Идеята за национален конфликт в основата си се корени във въпроса "Ние или те?". Анархизмът предлага алтернатива: "Ние и те сме заедно на равна нога". Отричайки националната държава, която не е нищо повече от инструмент за потисничество и несправедливост, анархистите отварят пътя към конфедерацията: равноправно сътрудничество на народите във всички територии. Една и съща земя може да бъде сръбска, албанска, арменска, азербайджанска… списъкът е безкраен. Равенството и самоуправлението, социалните основи на анархизма, са предпоставки за плодотворен и приятелски диалог на културите. Необходимостта от този диалог не е отслабнала, а по-скоро се е засилила през XXI век.
Рехармонизиране с природата
Фактът, че капитализмът, потреблението и непрекъснато разширяващата се човешка икономика като цяло имат изключително разрушително въздействие върху природата, отдавна е добре известна баналност. Както и разбирането, че този вектор на развитие заплашва да унищожи планетата и човечеството.
Бихме искали да разгледаме този проблем по-задълбочено. Доминиращият днес антропоцентричен светоглед и определящият го начин на живот са особен случай на йерархично отношение към света и съществуването като цяло. Природата е "работилницата на човека"… Този възглед не е нито естествен, нито етичен, нито приемлив. Истинското освобождение на човечеството е невъзможно, ако не се преодолее отчуждението от природата и не се даде приоритет на хармонията с нея.
Какви екологични мерки предлага анархизмът днес? Съвременните технологии могат да бъдат пренасочени от максимизиране на печалбата към запазване и възстановяване на природата, съчетано с осигуряване на достойни материални условия на живот за всички. Също така в идеалния случай трябва да се преодолее напълно екстензивното разширяване на разрушителното човешко въздействие върху природата. Знанията и способностите, които човечеството вече е натрупало, дават възможност да се изпълни тази задача или поне да се доближим до нея.
Изключително важно е да се реорганизира жизненото пространство, да се отдалечим от чудовищния метрополис като форма на човешко съжителство. Селището трябва да е пропорционално на човека [и на възможностите на местната екосистема – бел. ред.], колкото и субективно да звучи това. Безжизненият антропогенен ландшафт, който откъсва хората от природните комплекси, трябва да отстъпи място на хармоничното включване на човешката група в природния ландшафт, на съчетаването на живота на други видове с човешкия живот.
Тук и сега
Пълната неприемливост на сегашното (не)съществуване… и картините на новия свят събуждат мислите и сърцата ни като пророчества. Това са точките на мобилизация, които не ни позволяват да се предадем и да се примирим. Ето защо сме готови да полагаме усилия, да поемаме рискове и да се жертваме, за да създадем ново общество. Организираната революционна борба е начинът, по който ще постигнем целта, очертана в този текст. Победата е възможна и ние трябва да я постигнем.
Дмитрий "Иля Леши" Петров (Фил Кузнецов,) БОАК, 2020 г.
Дмитрий Петров бе руски анархист, един от основателите на Бойната организация на анархокомунистите (БОАК). На 19 април 2023 г., близо до Бахмут в Украйна, той загина мъченически в борбата за свобода.
Дима е дългогодишен и последователен анархист. В движението бе известен като "Еколог", но дейността му не се ограничава само до защита на околната среда.
Участваше в защитата на Битса парк в Москва, в кооператива "Храна, не война", бори се срещу презастрояването и срещу изграждането на инсинератори, за правата на работниците в редиците на анархисткия съюз MPST и срещу полицейското насилие.
Участваше в антифашисткото движение и се бореше с нацистите по улиците на Москва и на други места. Участник бе и в протестите на Болотния площад в Москва през 2011 г., на Майдана в Киев през 2014 г., в Беларус през 2020 г.
Публикуваше и превеждаше активистка литература. Участваше в етнографски експедиции и получи докторска степен по история. Това би било достатъчно за десет активисти, но Дима не се ограничаваше дотук.
Дима стои в основата на анархисткото партизанско движение в края на 2000-те години. И оттогава продължаваше да бъде партизанин всеки ден. "Народен реванш", групата "ЗаНургалиев", "Антинашенска акция" (1) – всички тези групи действаха не без неговото участие. И да, разбира се, Дима беше един от основателите на известната група "Black Blocg" (2) и активен участник във всички нейни акции. Включително и при взривяването на поста на пътната полиция на 22 км от Московското автомобилно околовръстно шосе през 2011 г.
В същото време Дима не се посвещаваше само на революционната практика. Той развиваше и анархистката теория. Значителна част от програмните и теоретичните текстове на Black Blocg и БОАК са написани от него или с негово участие.
Като революционер Дима беше интернационалист. Той се бореше срещу жестокостта на потисничеството навсякъде, където го виждаше, границите не го спираха. Освен дейностите в Русия, Украйна и Беларус той отиде в Рожава и се обучаваше там, участваше в освободителната борба на кюрдския народ.
В отговор на инвазията на Путин в Украйна той се присъедини към Комитета за съпротива, за да се бори срещу агресията с оръжие в ръка. По-късно участва в битката на линията Сватове -Кремина.
Във всичко, което предприемаше, той действаше с пълна отдаденост. Не живя, а горя.
Подвигът му е безсмъртен. Делото му е вечно.
Все още не сме осъзнали напълно тази загуба. Не можем да намерим подходящите думи, за да можете да осъзнаете какъв човек беше той. Всеки трябва да се стреми да бъде такъв човек. Но ние ще се опитаме да намерим и да поднесем тези думи. Междувременно ще публикуваме посланието на Дима, което той остави, когато отиде на фронта.
(1 – "Наши" ("Наши") е пропутинско младежко движение в Русия, основано през 2005 г. )
(2 – Black Blocg беше медийна платформа и мрежа, която свързваше анархистки бойци в постсъветското пространство.)"
Източник: Нашите другари от БОАК
Превод: АнархоСъпротива