Тази статия се появи на сайта на БОАК на 29 май 2018 г. По-долу ви представяме български превод.
Да си анархист изобщо не е толкова лесно, колкото може да изглежда. Показателно е, че сред тези, които се смятат за анархисти, не всеки ще нарече себе си революционер и още по-малко анархисти сериозно се замислят какво означава да си революционер. Но е невъзможно да си анархист и да не си революционер. Говорим за дълбоки убеждения, а не за повърхностни симпатии и страсти.
Революционер е човек, чието желание за коренна обществена промяна е въплътено в съответния жизнен път – революционна борба. Сериозният подход към тази борба изисква развитие на редица лични качества. Какви са характеристиките на революционера?
Вяра в победата
Може би оттук започва всичко. За да се занимавате успешно с някаква дейност, е необходимо да вярвате, че тя може да доведе до успех. В противен случай човек просто няма причина да полага необходимите усилия. Липсата на вяра в крайния успех е равносилна на отчуждение от дейността.
Искам да напомня на всички песимисти, че няма „обективни" причини да считаме социалната революция и триумфа на антиавторитарните идеи за запазени за неопределено далечно бъдеще. Скоростта и непредсказуемостта на социалните промени в съвременния свят ни учи на един важен урок: всичко е възможно. Включително свободата и справедливостта.
Нормално е да има съмнения. Всички мислещи хора се съмняват. И все пак, за да не надделеят съмненията накрая, възкресете в душата си силата, с която първоначално са били изпълнени вашите убеждения. Почувствайте огромния мащаб и значение на вашата цел, почувствайте достойнството и пълнотата на смисъла на избрания от вас път – пътя на революционера. Сигурни сме, че вярата ще покаже пътя за бягство от мрака на всяко съмнение. И да отидем по-нататък. Повече за вярата в победата говорихме в текста „Направете революция!"
Революционната борба е толкова гигантска задача, че всички, които смятат себе си за част от революционното движение, трябва да възприемат борбата като главно занимание в живота си, своя първостепенна задача и призвание, каквито и трудности и примамки да ги отклонят от нея.
Дисциплина и отговорност
Под дисциплина имаме предвид готовността за поемане на задачи, свързани с преследването на борбата, и по-важното, способността за щателно изпълнение на задачите, с които се ангажираме. Дисциплината започва с малки неща: не закъснявайте за срещи и изпълнявайте решенията, взети на тези срещи, в съответствие с предложената времева рамка. Всъщност то започва дори малко по-рано – започва вътре в самия човек, с вътрешното желание да работим систематично и без мърлячество, за да развием движението и борбата.
Дисциплината е много широко понятие, което се пресича с много различни аспекти от нашия живот. Например, пресича се с психологическата сдържаност. Способността да запазите спокойствие в решаващи моменти, докато се изправяте пред риска от репресии, арест или физическа конфронтация с политически враг или докато участвате в пряко действие, е проява на дисциплина.
Тя се свързва и с етиката. Дисциплината е разбирането, че „всичко лично е политическо", че всеки от нас е лицето на движението, в което участва. Това, освен чистата етика, е допълнителна причина да не нарушавате анархистичните принципи във всекидневието си. Това е дисциплина на поведение в живота.
И накрая, дисциплината се проявява в отделянето на необходимото време и енергия за саморазвитие, както индивидуално, така и колективно: придобиване на знания и култивиране на практически умения, физическо обучение, мислене и анализ.
Знаем, че думата дисциплина не винаги е добре дошла в анархистката общност. И все пак се надяваме, че има само малцина, които ще маркират разбирането за дисциплина, което описваме тук, като „авторитарно".
Готовност за понасяне на трудности
Участието в борбата срещу потисниците си навлича гнева на държавната машина, капиталистите и техните слуги. Революционната дейност включва проблеми и трудности. Това не е нищо ново: винаги се е случвало така за всички, които са се борили срещу злото. Обсъдихме саможертвата в статията „Отдаването на живота: какво ни напомни Жлобицки?" — Не искам да се повтарям. Можем да обобщим, че анархистите най-вероятно ще трябва да платят цена за своя мироглед и житейски избор – някои по-малко, други повече.
И трябва да сме готови.
Лоялност и преданост
Едно от най-важните качества, което често се забравя от настоящите участници в движението, е лоялността, която може да се нарече и преданост. Преданост към вашите другари, към вашата афинитетна група, към вашите задължения, към избрания от вас път на борба.
Днес в анархистката среда често може да се види как хората лесно променят приоритетите и позициите си (а препратката към „идеологическото търсене" като правило е само маска за промяна на повърхностните хобита). Такива активисти не искат да решават проблемите, които възникват с другарите им, и предпочитат да правят скандали, за да се откажат от задълженията си.
Това поведение често се представя като част от анархисткото разбиране за свободата, сякаш привързаността и лоялността са атрибути на притежание. Това обаче не е така. Непостоянството е проява на либералната идеология и либералния начин на живот от ерата на консуматорския капитализъм (в който хората и идеите започват да се третират като стоки за еднократна употреба). Непостоянството и липсата на преданост корелират с егоизма и неспособността да чувстваш или дълбоко да обичаш другарите и каузата, с която някога си се идентифицирал.
Анархисткото разбиране за свободата е различно: анархистката свобода не съществува без братство и сестринство. Следователно анархистката свобода не може да бъде свободата да се отречеш от собствените си другари. Анархистката свобода включва отговорността за активен принос към общата кауза, за поддържане на равенството, включително в рамките на колектива, не включва да се подчиниш, нито да подчиниш, нито да изоставиш.
И накрая, в революционната борба (и целият ми житейски опит потвърждава това) е много важно да можеш да разчиташ на другар, на неизменността на неговите основни ценности и житейски приоритети и готовността за обща кауза. Без постоянство и преданост човек не може да разчита на никого, както не може да се довери напълно на никого. В резултат на това без доверие е невъзможно да се борим. Следователно свободата, разбирана по либерален начин като право на постоянна непоследователност, прави невъзможна съпротивата срещу чудовището на държавата и срещу капитализма.
Дори когато възникнат разногласия и конфликти с другарите и смятате, че те сериозно грешат или не искат да преодолеят слабостите си, ваш дълг като другар е да положите всички възможни усилия да им помогнете с вашата критика и в крайна сметка да достигнете до споразумение или поне до компромис.
Тук е уместно да си припомним редовете на Александър Непомнящи:
И ще си останем кози,
Счупени на прага
От нашия верен дом
От мирната тишина на май,Ако не разберем и не издържим
Безкрайните пътища
От чудовищна свобода
За спасяване на любовта.(And we'll remain goats,
Broken on the doorstep
Of our faithful home
Of May's peaceful silence,If we don't understand and don't endure
The endless roads
From monstrous freedom
To saving love.)
И още Олег Медведев:
Ако сте избрали земята, застанете на нея.
Не променяйте цветовете, ако нямате късмет.
Нека тези, които те следват, сменят мястото си…(If you've chosen the ground, stand on it.
Don't change colors if there's no luck.
Let those who follow you change their place…)
Проверка на резултатите
Тъжно е да видиш хора, които са посветили десетки години да се задушават в политическа субкултура, извършвайки ритуални действия, имитиращи политическа борба (например вътрешни скандали или „диалог с масите" чрез листовки и публикации, написани на език, който последните очевидно не могат да разберат).
Истинският революционер, като човек, който искрено иска да постигне победа над системата на несправедливостта, винаги оценява резултатите от собствените си действия, подлага своята тактика и стратегия на остра критика, непрекъснато ги преосмисля и коригира, без да изпада в инерция.
След като извършите пряко действие, проучете как хората реагират и колко широко се разпространява информацията. Това ще ви помогне да оцените ефективността на вашите действия и какво може да бъде направено по-добре. Ако оставате в тесен кръг с години, търсете нови начини за набиране на хора, създавайте нови връзки с други групи и инициативи. Това са конкретни примери за това как да оцените резултатите по пътя си към превръщането на революцията в реалност.
Принципът на наблюдение на резултатите важи и за усвояването на полезни умения. Твърде често спираме наполовина, без да сме усвоили напълно някое умение. Например, понякога сме готови да се задоволим със сто читатели на нашия сайт, когато обикновен набор от промоционални дейности може да ни донесе хиляда. Това отношение е дълбоко погрешно и твърде неамбициозно за един революционер. Трябва да овладеете техниката на промоция и да се стремите към по-голям успех. Този принцип важи за всяка друга област на анархистката дейност.
И малко магия
Един убеден революционер е длъжен да предизвика отговор в сърцата на хората около него или нея. Това е така, защото убежденията, закалени в мъките на съмнението и търсенето, изпълват революционната личност и се изливат по ръба, навън.
Може би в началото никой няма да се съгласи с вас. Сигурен съм, че мнозина ще спорят с вас. Но идеите, които сте изразили, идеите, в които искрено вярвате, както и вашият житейски пример ще накарат хората да мислят това, което не са мислили преди и да почувстват това, което никога преди не са чувствали. Да бъдеш искрата, която запалва пламък – това е наистина магическа способност. Ако все още не сте изпитвали подобно чувство, то несъмнено ви очаква. Това свойство е наградата на революционера за издържаните трудности, които не могат да бъдат избегнати.
Ние описахме само някои от чертите, които изглеждат основни за личността на нашия революционен другар по оръжие. Разбира се, невъзможно е да се създадат инструкции стъпка по стъпка относно „как да станеш перфектен анархист". Това изисква творчески подход. Все пак в този текст засегнахме проблеми, с които всички се сблъскваме.
Другарю, не можеш повече да живееш като добитък. Революцията не може да бъде имитация, не може да бъде игра на измислици. Качествата на революционера не се дават на никого по рождение. Те се отглеждат от съмишленици в себе си и един в друг.
Нашият ден вече дойде. Наше задължение е да постигнем изцяло декларираните цели. Пътят се появява под краката на тези, които вървят.
Фил Кузнецов (Дмитро Петров)
Бойна организация на анархокомунистите (БОАК)