Роден в Пловдив на 26 януари 1877 г., Михаил Герджиков безспорно е една от най-големите и важни фигури в анархиското движение у нас. Без него то можеше и да не съществува или поне нямаше да бележи толкова ярко присъствие през най-големите събития след Освобождението до края на Втората световна война.
Михаил Герджиков е не само основоположник на организирания идейно анархизъм, но и проводник на силен безвластнически дух в национално-освободителните борби в Македония и Тракия. Посяти семена на свободата са създадените анархистически кръжоци в Пловдив, Женева и Солун, а Странджанската комуна е апогей на безвластическия стремеж на българският народ за свобода, солидарност и справедливост.
В периода след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание и последвалите години на вътрешни междуособици и убийства, започва активна журалистическа и издателска безвластническа дейност. Обявява се твърдо против наближаващата Балканска война, но участва в нея като ръководител на чета, мобилизиран е и през Първата световна война. След поредната национална катастрофа е активен участник и учредител на Федерацията на анархо-комунистите в България (ФАКБ) през юни 1919 г.
Усещайки несигурната политическа обстановка и предстоящата практически гражданска война след преврата на 9 юни 1923 г. следват осем години на емиграция преди да се завърне отново в родината, където продължава своята журналистическа и преводаческа дейност. В този свой пред-емигрантски период Михаил Герджиков е вдъхновител на следващата плеяда от ярки звезди в анархисткото движение като Васил Икономов, Георги Шейтанов, Васил Попов, Тинко Симов, братя Тумангелови и много други.
В последните 15 години от живота си Михаил Герджиков е известен най-вече със своята журналистическа дейност, но също така активно поддържа връзка с анархистките среди, както и със следващото младо поколение анархисти – Георги Хаджиев, Петър Лозанов, Манол Васев, Александър Наков – поколение, което не само посрещна трудното положение на България през Втората световна война, но и последвалия болшевишки погром и имащо нелеката задача да запази и пренесе идеите на Ботев и Герджиков до наши дни. Верен на анархисткия идеал Михаил Герджиков, отказва всякакви почести от новата комунистическа власт и умира достойно преди 75 години в София на 18 март 1947.