Живот в монархистка квазирепублика

До днес анархистката медийна група assembly.org.ua от фронтовия Харков отразяваше войната в Украйна от контролираните от правителството територии. Сега нека погледнем какво се случва през цялото това време от другата страна на фронта, например в един от най-големите градове на Донбас, контролиран от руските крайнодесни пълномощници на така наречената "Донецка народна република" от пролетта на 2014 г. За това ни разказа вчера служител на едно от градските предприятия на име Максим. За да подкрепите възстановяването на социалната тъкан, включително организирането и отразването на възстановителните дейности, молим посетете тази страница. Снимката с пребоядисания символ на путлеристкия милитаризъм е от сибирските ни другари.

– Бихте ли ни разказали какво се случва във вашия град от средата на февруари досега? Продължава ли същата позиционна война, както през последните 8 години, или има някакви съществени промени?

– Преди признаването на "независимостта" на ДНР от страна на Путин всичко в моя град беше доста спокойно. След признаването много жители имаха надежда, че Руската федерация въвежда "мироопазващи" войски на територията на "републиките" и войната ще спре. Вместо това жителите на Горловка бяха мобилизирани, поради което значителна част от мъжкото население на Горловка се оказа в редиците на "Народната милиция на ДНР". Общините са мобилизирали поне 50% от всички мъже, а някои са мобилизирали 100%. В резултат на това просто няма кой да ремонтира много инфраструктурни съоръжения. Както казаха на 13 март запознати служители на градското водоснабдително предприятие: "В града има вода само за няколко дни, след което всички ще бъдем в лайна".

Като цяло атмосферата на страх в града е много по-силна, отколкото през 2014 г. Но по рафтовете на магазините все още има достатъчно храна и други стоки.

Що се отнася до военните действия в района на Горловка, на фронтовата линия няма промени и, струва ми се, няма да има такива в обозримо бъдеще. Но артилерията започна да работи по-интензивно.

– Отрази ли се по някакъв начин на вас и на близкото ви обкръжение? Както по отношение на обстрела, така и по отношение на мобилизацията.

– Ние с баща ми почти през цялото време си оставаме вкъщи, без да излизаме, за да не получим призовка на улицата. Роднините ни от женски пол, разбира се, са много притеснени от цялата тази месомелачка.

Що се отнася до обстрела, аз и моето обкръжение живеем в Централния градски район, който (в сравнение с други райони на моя град) пострада малко от последствията на обстрела през цялата война. Но покрайнините на града и техните жители винаги са имали много по-лоши условия. Така че аз все пак имах късмет, защото моето положение е много по-добро от това на много жители на Горловка.

– В социалните мрежи през последния месец често можем да видим, че белогвардейците заграбват направо всички на открито, които могат да достигнат, и след това ги принуждават да преминат в настъпление като пушечно месо пред редовната армия на Путлер (както германските военни, настъпващи през Украйна, понякога използват хайдуци през пролетта на 1918 г.). Няма никакви фото- или видеодоказателства за това. Доколко трябва да вярваме на тези слухове, знаете ли нещо?

– Призовки наистина са връчвани направо на улицата, случвало се е и хора да бъдат качвани в коли на цели групи и да бъдат откарвани в службата за набиране на военнослужещи. Знам случаи, когато са били мобилизирани хора с "бял билет". Въпреки че има възможност за законно избягване на службата: ако човек се озове във военното управление, трябва да поиска за себе си пълен медицински преглед. Той продължава няколко дни и ако се установи, че има достатъчно сериозни здравословни проблеми, тогава ще бъде оставен. Така моят съсед, който преди време страдаше от онкологично заболяване, успя да избегне мобилизацията. Мисля, че дори да няма здравословни проблеми, прегледът ще даде отсрочка от няколко дни, които могат да се използват за укриване на безопасно място.

Що се отнася до мобилизираните, съдбата им е различна; някои са изпратени на фронтовата линия, други служат в тила. Познавам и случай, когато мобилизираните са били изпратени да служат в Харковска и Херсонска област, за да охраняват завзетите селища. Един такъв нещастник сега служи някъде в Херсонска област, на "разпределителна гара". Натоварва камиони с трупове на загинали руски войници, след което ги извозва до Крим. Както самият той казва: "По-скоро бих прекарал пет години в затвора, отколкото да видя целия този ужас".

Сред мобилизираните вече има мъртви и ранени, и то в големи количества. Знае се и за мобилизирани, които са били пленени от украинците. Мобилизираните, които отказват да отидат на фронтовата линия, са заплашени от наказателна отговорност и затвор.

– Ако тези, които имат възможност да избегнат, все пак тръгват на заколение, означава ли това, че бойният дух на масите е все още висок или те просто се страхуват от наказание за избягване?

– Когато мобилизацията току-що беше започнала, на хората беше обещано, че просто ще бъдат държани в казармите няколко дни, след което ще бъдат изпратени по домовете си. Ето защо много хора дойдоха в офисите за военна повинност. А освен това хората се страхуваха от евентуални проблеми на работното място, в случай че отсъстват заради мобилизацията. И така, тук не мирише на никакъв висок боен дух, а и никога не е миришело. Онези пламенни патриоти от "ДНР", които познавам, нямат никакво желание да се присъединят към "Народната милиция" и да участват във войната.

– Съществува мнение, че социалният климат в Донбас се определя от патерналистично настроени пенсионери. В същото време условията на живот и работа рамо до рамо в миньорските селища би трябвало да формират много по-силни общностни връзки, отколкото например в Харков в сферата на търговията и услугите. Как стоят нещата със самоорганизацията на грасруутс организации? Съществува ли поне такава хуманитарна социална дейност, в каквато участваме тук?

– Откакто се помня, моите сънародници винаги са се отличавали с пасивност и жажда за "твърда ръка". Върхът на класовата борба в Донбас бяха миньорските стачки през 90-те и началото на 2000-те години, но веднага след като украинската икономика се стабилизира и миньорите започнаха да получават повече или по-малко прилични заплати, цялата им активност и желание да се борят за правата си безвъзвратно изчезна.

Не бих хвърлил цялата вина за социалния климат върху патерналистично настроените старци. По-скоро е виновна младежта на Донбас (не цялата, разбира се, но основната ѝ част), защото абсолютно не се интересува от класовите проблеми.

Що се отнася до онези млади хора, които започнаха да се занимават с някакъв вид активизъм, техният активизъм в повечето случаи не продължи дълго – година или две. След това, "наиграли се достатъчно", те се превръщаха в обикновени градски жители. А след образуването на фашистката ДНР дори тези едва забележими издънки на активизъм пресъхнаха.

В моя град през първите години на войната имаше група аполитични доброволци, които помагаха на жителите, които не бяха в състояние да се грижат сами за себе си. Но отдавна не съм чувал нищо за тези доброволци. Така че тук няма грасруутс самоорганизация дори и наблизо.

– И накрая, разкажете с няколко думи за опита си от участието в анархисткото движение, а също и какво бихте искали да кажете на тези, които четат това интервю в други части на света?

– Този опит от моето участие не беше голям. Бях член на вече покойната Революционна конфедерация на анархосиндикалистите, няколко пъти участвах в анархистическия Първи май в Донецк. Лепях листовки с агитация по стените на къщите и стълбовете на лампите, хвърлях вестник "Анархия" в пощенските кутии. Е, през лятото на 2012 г. се подвизавах в лагера на РКАС в Харковска област.

Общо взето, нямам с какво да се похваля. Но подозирам, че много анархисти нямат дори такъв скромен опит. И това е тъжно, наистина. Затова се надявам да греша.

И мога да призова читателите на това интервю в други части на света… Никога не губете сърце, никога не бъдете страхливи и винаги отстоявайте принципите си. Не мисля, че имам моралното право да давам конкретни препоръки какво трябва да правят другарите на други територии. Вие сами, въз основа на обстоятелствата, трябва да можете да прецените какво да правите.

Превод от английски: АнархоСъпротива