Над 3000 нови гроба, видяни от френската журналистка Александра Далсбек в началото на лятото в Мариупол, почти изравнени със земята… Но дори и в такава пост-апокалиптична реалност със севернокорейски социален контрол, народната съпротива и самоорганизация са възможни! В следващия текст ще прочетете кратък очерк на няколко такива примери от предишните месеци.
В тези контролирани от Русия части на Донецка, Запорожка и Херсонска област животът едва блести, така че най-слабите и най-неравностойните не могат да оцелеят сами. Именно при такива условия взаимопомощта и солидарността от теоретични конструкции се превръщат във въпрос на живот и смърт и могат да породят нови отношения в обществото. Изглежда точно от това се страхуват окупационните власти, когато се опитват да потиснат и най-мирните хоризонтални усилия.
Например град Токмак в южната част на Запорожка област беше превзет в първите дни на пълномащабната агресия. За хуманитарно доброволчество и евакуация хората могат да бъдат изпратени в център за задържане, магазините имат високи цени със стоки от Русия или Крим, докато аптеките изобщо не работят. В самото начало жителите организираха проукраински митинг. След втория руснаците нападат депутатите, които бяха на тези митинги, извеждат ги с пакети на главите и пребиват някого. Има много доброволци, те също са задържани, принудени да сътрудничат, в противен случай им е даден ден да напуснат – иначе, казват те, нямаше да ги оставят живи.
В града не се допуска хуманитарна помощ от Украйна. По принцип отделни доброволци доставят храна и лекарства на собствена отговорност и риск. Нашествениците, според местните жители, отвеждат доброволците в изолационните отделения, използват сила и електрошок.
Аптеките не работят, защото никоя от тях не се съгласява да сътрудничи на окупаторите и да внася техните лекарства. Почти всички лекари също напускат, остава малък брой персонал. Получаването на подходяща медицинска помощ в окупираната част на Запорожка област е почти невъзможно. Някои отиват на лекари в съседния Мелитопол или се опитват да стигнат до контролираната от Украйна част. Във втория случай хората трябва да подадат молба до коменданта на Токмак за разрешение да отидат в болницата в Запорожие. Намирането на превозвач през фронтовата линия също е проблем. Ако сте превозвач, по-добре замълчете: окупаторите мразят хората, които заминават, тъй като уж са дошли да ги "спасяват".
Нашествениците се опитаха да отворят една детска градина, но персоналът отказва да отиде на работа. Училищата в Токмак приключват учебната година предварително, за да не се налага децата да завършват обучението си при управлението на Путлер.
Всеки, независимо от възрастта, може да стигне "до мазето": както признават самите обитатели, ще има достатъчно места за всички. Например, те държат 18-годишния активист Артур Ярошевски, студент от Таврийския държавен агротехнологичен университет, в полицейския участък на Приморск в продължение на няколко дни, опитвайки се да го принудят да сътрудничи. Когато войната започва, Артур се присъединява към приготвянето на вечери за нуждаещите се местни жители. Той (на снимката) разнася и хранителни пакети на жителите на града, които бяха в най-тежко положение. Но дори такова аполитично доброволчество не е по вкуса на окупаторите:
„В първия ден, когато ме затвориха, не можах да свикна с миризмата много дълго време. Тоалетната, леглото и масата бяха много близо една до друга.
Предложиха ми да ям овесена каша и студена супа (очевидно на около седмица), но [благодарение на] майка ми ми предаваше всичко необходимо всеки ден. Не са ме били, но ме притискаха психически.
Орките искаха да мълча, така че да премина на тяхна страна и да сътруднича, те мислеха, че съм администратор в местния канал на Telegram.
За мен петте дни, които прекарах в изолация, бяха пет дни размисъл и апатия, пет дни омраза към сътрудниците. Нашествениците ми казаха колко са велики, че нашата земя вече е територия на Русия и повече няма да има Украйна, те ме призоваха да не се занимавам с политика и да пиша по-малко в социалните мрежи".
За щастие Артур беше освободен. След това той и семейството му се евакуират от Приморск, първо в Запорожие, а след това в Западна Украйна.
Около обяд на 5 юли в Мелитопол изчезва друг опълченец Александър Теплов, роден през 1980 г. Негови роднини се обръщат към комендантството, но от там казаха, че нямат информация за Александър. Предния ден той докарва хора и хуманитарна помощ от Запорожие. Не е известно дали доброволчеството е свързано с изчезването му. Подобно предположение се прокрадва поради отвличането през юни от военните власти на Кремъл на хуманитарния организатор Иля Йенин от дома му в този град, а ние публикувахме материал за неговия екип. Към момента няма новини и за неговата съдба.
ВИЖ СЪЩО: Prison Peninsula. About guerrilla attacks in occupied Crimea.
От Мариупол през последния месец идва информация за улично неподчинение, по-скоро социално, отколкото патриотично. Такива доказателства се появиха на 28 юни: окупаторите планираха да разрушат чрез взривяване девететажните къщи на ул. "Солнечна". 1, 3, 5 и 7. „Местните обаче бяха уведомени ден по-рано и те не успяха да изнесат личните си вещи. Пристигането на руските спешни сили беше посрещнато с протест, което само по себе си беше изненада за тях. Хората буквално легнаха под тракторите. С участието на местни сътрудници беше постигнато споразумение детонацията да бъде отложена за следващата седмица. Нещо повече, след акцията окупационната администрация на Мариупол издаде "циркулярно разяснение", че разрушаването на къщите ще се извърши не по-малко от две седмици след първото уведомяване на жителите".
На 27 юни хуманитарният щаб в търговски център "Метро" започва да изплаща заплати на "доброволци" – хора, които работят по разчистване на отломки и благоустрояване. Контролът на място е извършван от руския парламентарист Дмитрий Саблин, посетил Мариупол за това. И така, вместо обявената заплата за месец и половина, хората получават 11 000 рубли само за един месец. „Те предложиха да „опростят" баланса след половин месец. Започна истински бунт на такова ниво, че достъпът до Метрото беше затворен, а хората бяха разпръснати от руските военни с изстрели във въздуха. Разбира се, че останалите част от парите останаха при Саблин и неговия екип от сътрудници. Но самият факт на активни действия се случи". Заедно с това, нека напомним, че в самото начало на обсадата и хуманитарната катастрофа там, тълпи от местни жители разграбиха друг търговски център, Порт Сити, и тогава споделихме това видео как изглеждат тези сцени.
На 6 юли Петро Андрющенко, съветник на кмета на Мариупол, съобщи за нов протест във Волонтеровка. Над 500 души и 200 деца са оставени там без вода, електричество и каквото и да било внимание от страна на окупационните власти. Освен това мъжете са държани във филтрационните затвори в Седово и Козацке. Според това видео хората излязоха на улицата – а служителите се скриха от тях.
На 8 юли същият украински служител писа за нов бунт в същия краен квартал. "Жителите се събраха в училището [вижте снимката по-горе] с искане за спешно решаване на проблема с питейната вода, електричеството и транспорта. Около 3000 души и поне 200 деца остават откъснати от минималните основни условия за съществуване. Протестното събрание се проведе след смъртта на двама пенсионери насред улицата, които се опитваха да преодолеят километрите от Волунтеровка до центъра на квартала в жегата. Местните окупационни власти се опитаха да ги нахранят с обещания, но накрая те просто избягаха под закрилата на руските картечари. Хората са оставени на произвола на съдбата. Повечето от мъжете от този квартал все още са във филтрационната колония в Седово". На следващия ден под натиска на вълненията и резонанса окупаторите пускат водата. Заради унищожени комуникации обаче се появяват фонтани и реки по улиците. Наводнени са и много мазета и апартаменти…
Преди два дни се появява информация, че жителите на Мариупол отказват да работят на руските строителни обекти. График от 8 до 20 часа в нечовешки условия. Без вода на слънце. Тихият саботаж не може да бъде пресечен от "голямата" обявена заплата от 45 000 рубли. А работниците от металургичния завод Illich Steel and Iron Works организираха свой собствен тих бунт в предприятието, отказвайки да отидат до експлозивните останки. Руснаците върнаха сапьорите, така че разчистването на отломките беше почти спряно.
Между другото, общинските служители на Харков този юни също решават да разрушат едно от най-старите имоти в града, построено през 1832 г., след повреда на фасадата от руска ракетна атака. Всички предприемачи са много заинтересовани да получат земя в самото историческо сърце на града! След реакцията на нашите читатели обаче тези планове бяха спрени поне временно.
Освен това, вижте друг наш скорошен материал относно свалянето на администрацията на царската армия за няколко дни от източноукраинските селяни в онези стари времена поради нежеланието им да станат военни.
Слава на героите на общностната взаимопомощ! Изградете популярна сила отдолу!
Превод: АнархоСъпротива