Интервю с боец от Антиавторитарния отряд
След началото на войната много от нашите другари в Киев станаха доброволци или членове на Антиавторитарния отряд в рамките на Териториалната отбрана. Сега отрядът се занимава основно с обучение и охрана. Когато врагът все още беше в Киевска област, момчетата пътуваха до фронтовите позиции, за да помагат на ВСУ с наблюдение от безпилотни самолети, участваха в транспортирането на бежанци през зеления коридор и излизаха по сигнали на граждани за диверсионни групи.
Разговаряхме с Иля, анархист от Русия, който живее в Украйна от почти 3 години и участва в беларуското въстание през 2020 г. За трудностите при усвояването на военното изкуство, за ролята на оръжието в освобождението и за политическите перспективи в региона.
Като живееш в Киев, е разбираемо защо не си останал настрана. Но защо се присъедини към военна част, а не към доброволческа работа или други граждански дейности?
На първо място, смятам, че всички области на дейност са много важни. Доброволческа работа, работа в медиите и политическо организиране, които не могат да се извършват само в рамките на военните структури. Фронтовата линия не е само по линията на сраженията, а във всички области, където хората правят нещо заедно, за да се прояви анархисткото движение в конфронтация с империалистите.
Въпреки това реших да избера военния път. Вярвам, че нашето движение трябва да може да оказва въоръжена съпротива на своите противници. Това винаги е било важно за мен като част от политическите ми възгледи и в личен план. Да разберете, че аз и ние можем да го направим.
Нещо повече, това беше не само лично решение, но и част от колективното ни планиране. След Нова година анархисткото движение в Киев проведе срещи, на които решихме какво ще правим и как ще се координираме помежду си. Още тогава бях решил, че ще се съсредоточа в тази посока. Още в първите дни на войната това се оказа добре.
Имаше ли някакви военни умения преди това?
Да, имах опит в основното военно обучение. Практикувахме това заедно с моите другари като част от нашия политически подход. Но благодарение на факта, че успяхме да организираме процеса на обучение, когато започнаха всички събития, успях да науча и овладея много нови неща.
Трудно ли е да се потопиш във военното дело?
Това със сигурност не е лесно. С нас има съмишленици, които изобщо за първи път хващат автомат, и всички се справиха доста бързо. И тук, както и във всеки друг занаят, всичко зависи от интереса и усърдието.
Трябва да запомняте много, но на основното пехотно ниво не забелязах нещо, което да не може да бъде усвоено.
Изисква се известно физическо натоварване, не можеш да ходиш постоянно, трябва да можеш да тичаш малко, да падаш и да ставаш отново. Но това отново е като изграждане на навик, въпрос на обучение.
Всички хора със средно здравословно състояние и желание да се справят с това ще могат да се включат лесно, ако имат интерес. Ето защо, ако някой се чуди колко реалистично е да го овладее, бих посъветвал да не се страхува, а да опита и вероятно ще се получи.
Въпреки това, ако кажа, че съм се впуснал направо в занаята на войната, би било твърде смело. В крайна сметка сме на начален етап. Дори два месеца повече или по-малко систематично обучение не са времето, в което можете да се потопите директно.
Говорейки за основни умения. Колко власт според теб изобщо има милицията в съвременната война? Предвид силната професионализация на армията.
Разбира се, една професионална, високотехнологична армия има големи предимства пред всяка популярна, партизанска война.
Въпреки това милициите и партизанската война също играят голяма роля. Тъй като режимът на Путин действа като окупатор, съпротивата се води от много местни хора, които добре познават градската и селската среда. Това им дава голямо предимство.
Също така, борбен дух. Ако хората наистина се борят сериозно, както видяхме в Кюрдистан, дори и технологично по-добрата турска армия, която е с много глави над тях, няма да може да ги пречупи.
Но интересното е, че всяка милиция или партизанско движение също се стреми към професионализъм. Професионализъм в партизанската работа. Трябва да потърсите начини да се сдобиете с най-новите технически средства и да разполагате с професионалисти, които знаят как да работят с тях. Не бива да има погрешно схващане, че партизанинът е просто един недисциплиниран дядо Кузмич, който е взел една Берданка, скрил се е в гората и там върши нещо.
Всъщност професионалните армии са заимствали много от партизанските тактики. Това са малки групи, малки скрити удари и бързи изтегляния. Овладяването на такива тактики, за да действате умело в тази област, също е доста голямо предизвикателство. Това е повод за размисъл за всеки, който сериозно се замисля за народна война, война на недържавни участници срещу държавни участници.
Освен споменатите по-горе бойни тактики, по какво друго народните, анархистки военни структури могат да се различават от държавните и продържавните?
На първо място, социалният идеал, за който те съществуват и се борят. Не съм сигурен, че те могат да се различават толкова много структурно от конвенционалните въоръжени сили. Военната ситуация изисква определена командна система, определена йерархия. Дори и да се налага да бъде временна и критикувана, тя все пак съществува и не е ясно как може да се функционира без нея в момента.
Знаем, че "пушката ражда сила", не важи ли това и за анархистическите въоръжени групи? Не разполагат ли те, подобно на други въоръжени формирования, с потенциала да наложат волята си на други организации?
"Пушката ражда сила", но, нека го кажа по-възвишено, пушката може да роди и силата на народа. Е, ако искате, безсилие, за мен те са в известен смисъл синоними. Винаги съм гледал на оръжията и по-общо на насилието по-скоро като на инструмент. Вярно е, че голяма част от човешката власт и потисничеството над хората се основават на оръжия и насилие. Но отчасти от това следва, че този инструмент трябва да се използва за смазване на властта и потисничеството. Ако този свят на война ни е наложен, това означава, че трябва да бъдем войнствени, за да защитим нашето социално послание. Неслучайно юмрукът с автомат е символ на много бунтовнически организации. Той е символ на това, че монополът върху насилието може да бъде отнет от държавата и потисниците.
Пушката в ръцете на хората, в този случай на украинското общество, които колективно се противопоставят на имперската агресия на Путин, не е символ на властта, а символ на надеждата за освобождение от властта. Символ на съпротивата срещу грубата сила.
Но в действителност пушката не е в ръцете на украинския народ, а само на част от него – в ръцете на армията.
Не разполагам с числа, но от това, което съм видял с очите си тук, се вижда, че огромен брой доброволци са се присъединили към силите на териториалната отбрана, към всички видове помощни военни структури и към местната самоотбрана. Струва ми се, че цялата активна част на украинското общество сега по един или друг начин се сблъсква с автомат или с пушка. Какво ще последва – ще видим. Във всеки случай този опит на самозащита на народа, на колективна съпротива срещу агресора е ценен опит. Как ще се прилага в бъдеще – в момента не бих се осмелил да спекулирам.
Добре, нека поговорим за бъдещето по друг начин – как според теб ще се развие цялостната ситуация в региона?
Каквото и да е, напоследък е доста нереалистично да се прогнозира. Честно казано, изобщо не мислех, че тази пълномащабна война ще се случи.
За съжаление все по-малко вярваме, че войната може да приключи бързо. Тя или ще навлезе в продължителна фаза, или ще има опити на Путин да напредне по някакъв драматичен начин, или опити на украинската страна за активна контраатака.
Войната ще доведе до по-нататъшна дестабилизация в региона. Това вещае големи проблеми за хората. В същото време е възможно дестабилизиране на авторитарните режими на Лукашенко и Путин. Това, разбира се, открива възможности за промени към по-добро в нашите страни. В тази ситуация анархистите от Беларус и Русия трябва да се подготвят да вземат активно участие в събитията.
Какво според теб трябва да направят хората в Беларус в тази ситуация? Тези, които искат войната и авторитарните режими да бъдат прекратени възможно най-скоро, но нямат връзки с организирани съмишленици, нямат опит.
Алгоритъмът е един и същ: подготовка, организация и действие. Дори хората да не са членове на политическа група, защото всичко е тайно и е невъзможно да се осъществи пряк контакт.
Необходимо е да усвоите умения, да се подготвите за активни действия. Поставянето на листовки и графити е полезно, ако хората могат да го правят, нека го правят. Но в Беларус обществото ще трябва да се бори с режима, за да се защити. Необходимо е да сте подготвени за това, за пряка конфронтация.
Необходимо е да се организирате, да се обедините с поне няколко доверени лица. Надеждни хора, които могат да разчитат един на друг. Може да са двама, трима или петима души.
И, разбира се, действие. Всеки принос сега, особено в Беларус и Русия, е изключително ценен. Например, железопътна война. Това е нещо, за което знаят дори обикновените хора тук, в Украйна. Само преди 5 минути разговаряхме с момчета от Националната гвардия и там човекът казва: "Но в Беларус хората изгориха толкова много от тези релейни шкафове, направиха диверсии. Това наистина помогна".
Сега определено е време за действие. 24 февруари. След тази реплика не знам какво друго да очаквам. Необходимо е да нанесем удар по диктаторските режими. Ако можете да се справите единствено сами, направете го сами. Но непременно се борете. Надявам се, че ще успеем да обединим усилията си и да координираме действията си, така че тази народна борба да доведе до конкретни политически резултати.
Борис Енгелсон за pramen.io
Подкрепете Антиавторитарния отряд чрез Операция Солидарност
Превод от руски: АнархоСъпротива