Когато насилието става власт. Част втора

Анархизмът не е стремеж към власт. Той е отказ от нея. Ние не искаме да я вземем, а да я разбием – не за да я наследим, а за да не принадлежи на никого. Съпротивата винаги е била насочена срещу доминацията, срещу йерархията, срещу правото на едни да управляват други.

Историята показва ясно: най-големият враг на анархистите не е капиталът сам по себе си, а властта във всяка нейна форма. Авторитарната, тоталитарната, централизирана власт. И в масовия исторически случай тези форми са леви. Това не е грешка в превода на Маркс. Това е търсен, желан и постигнат резултат.

Лявото не „се отклонява". То изпълнява собствената си логика. Систематично и нееднократно левите движения стигат до овладяване на властта и започват разправа с всеки инакомислещ.

След 9 септември 1944: когато насилието става власт

9 септември 1944 година е представян като разрив, като освобождение, като начало на нова епоха. За анархистите това не е нито начало, нито освобождение. Това е смяна на администратора на насилието. Държавата оцелява. Йерархията остава. Методът се усъвършенства. Continue reading "Когато насилието става власт. Част втора"

Когато насилието става власт

Анархистите, както и всички хора, често търсят предците си назад във времето. Едни ги откриват в племенните общества, други – във взаимопомощта като фактор за еволюцията. Анархисти и антиавторитарни хора винаги е имало. Но анархизмът като съзнателна философия за свободата на всички възниква не в митичното минало, а в конкретен исторически момент – с Просвещението и възхода на капитала.

Няма смисъл да търсим корени в легенди. Ние не сме наследници на Ахил, нито на Ромул и Рем. Ние сме свободни хора в несвободен свят. И искаме свободата не за себе си, а за всички.

Анархизмът не е стремеж към власт. Той е отказ от нея. Ние не искаме да я вземем, а да я разбием – не за да я наследим, а за да не принадлежи на никого. Съпротивата винаги е била насочена срещу доминацията, срещу йерархията, срещу правото на едни да управляват други. Continue reading "Когато насилието става власт"

„Жена, живот, свобода" срещу войната

Изявление на колектива Рожа срещу геноцидната държава Израел и репресивната Ислямска република

Това изявление, написано от колектив от интернационалистки феминистки с ирански, кюрдски и афганистански произход, настоява, че трябва едновременно да се противопоставим на смъртоносното нападение, което армиите на Израел и САЩ извършват срещу народа на Иран, и да откажем да оправдаваме потисничеството, упражнявано от иранския режим. Геноцидните империалистически проекти никога няма да ни освободят, както и патриархалните националистически режими няма да ни защитят.

Колективът Рожа изготвя това изявление на 16 юни – третия ден от войната. То е публикувано първоначално на фарси. Много се случи оттогава, включително и директната атака на Съединените щати в събота, 21 юни. Въпреки това текстът предлага ценен анализ на стратегиите, чрез които правителствата на САЩ и Израел се стремят да прекроят Близкия изток. Текстът може да се намери на английски в сайта на анархисткия колектив CrimethInc.

Continue reading "„Жена, живот, свобода" срещу войната"

Потискащи и потиснати нации: Опит за скициране на империализма

Текстът на нашия другар Габриел Кун, който публикуваме тук, е написан първоначално на английски през 2017 г. Скоро след това се появява и испанска версия, а през 2024 г., с оглед на настоящите геополитически реалности (Украйна, Палестина, Йемен, Конго и др.), бяха направени преводи на арабски, немски и други езици. Всеки, който чете текста като позициониране спрямо конкретни геополитически конфликти, ще го разбере погрешно. Намерението му е да очертае рамката, в която тези конфликти трябва да бъдат анализирани.

През последните години левицата прояви обновен интерес към антиимпериализма. Това е обнадеждаващо развитие, тъй като глобалната икономическа несправедливост остава едно от най-крещящите противоречия на капиталистическия ред. След като през 70-те години на миналия век антиимпериализмът беше централен елемент в антикапиталистическите борби, той до голяма степен изчезна от радaрите на левицата. Причините за това бяха залезът на социалистическите национално-освободителни движения, както и често разочароващите им постижения след завземането на властта; поражението на антиимпериалистическите въоръжени групи в метрополиса; падането на Съветския съюз и неговите последствия; адаптирането на антиимпериалистическата реторика от реакционни дейци; зловещата връзка между антиимпериализма и антисемитизма; и замяната на борбите на множествата срещу различни форми на потисничество с по-опростен сценарий на доброто срещу злото. Continue reading "Потискащи и потиснати нации: Опит за скициране на империализма"

Têkoşîna Anarşîst: "Ние носим нов свят в сърцата си!"

Режимът падна, но войната продължава.

Революционните мечти на милиони сирийци, които заляха улиците през 2011 г., най-накрая станаха реалност: режимът падна. След десетилетия под тиранията на династията на Асад, днес се събудихме в Сирия без функциониращо централно правителство. Сирийската държава се разпадна.

Ние, като анархисти и като революционери, не можем да направим нищо друго, освен да празнуваме, че вече има един тиранин по-малко. Наздраве за това! Но след повече от 7 години живот в революционна борба научихме един непопулярен урок: победата е само първата стъпка към социалната трансформация, от която се нуждаем. Защото всяка победа е просто стъпка към следващата битка. Continue reading "Têkoşîna Anarşîst: "Ние носим нов свят в сърцата си!""