Работнически протести? По време на война и при забраната за улични митинги заради военно положение? Това възможно ли е? Оказва се, че да!
Известно е, че една от целите на всяка държавна война е вътрешната мобилизация на обществото и неговото обединяване в интерес на господстващата класа. С други думи, войната винаги е едновременно претекст и прикритие за все по-безсрамна атака срещу интересите и правата на работническата класа.
Въпреки това изглежда, че реалните класови противоречия се оказват по-силни от всяка идеологическа индоктринация. Това усетиха куриерите на услугата за доставка на храна Bolt в Киев. Те трябва да работят при ужасни условия и за мизерни заплати. От началото на войната заплатите паднаха рекордно ниско. Според тях "средният доход на един куриер вече е по-нисък от този на бездомник в метрото". Тарифата е 25 гривни ($0,68) на поръчка плюс 7 гривни на километър.
От началото на лятото в работническия чат на Telegram се обсъждат различни форми и възможности за протест. Някои хора предложиха просто да спрат да работят. Някой дори организира спирането на скутерите. Уви, имаше и националистически послания.
На 4 юли група куриери прекратява работа. А на следващия ден няколко десетки души дойдоха по обяд в централата на компанията в офис центъра на City Zen Park, за да проведат митинг по повод „прекомерно намаляване на доходите им и довеждане на ситуацията до фактическо състояние на неплатен труд". Служителите донесоха чанти за носене и разнасяне на поръчки. Протестиращите записаха обръщение към ръководството. Те настояха на първо място да се повиши базовото заплащане и коефициентите, да се компенсират разходите за горива, мобилни комуникации и други – като се има предвид нарастващата инфлация. Говорим за повишаване на тарифата до 40 гривни ($1,09) плюс допълнителна такса от 12 гривни на километър.
Виж също: Ukrainian banks take advantage of devastation and displacement to increase their income
Говорител на администрацията, който излезе при куриерите, ги заплаши с обаждане в полицията, която, каза тя, ще им даде всички военни призовки (както винаги във воюващите страни, господарите заплашват да изпратят нарушителите в окопите). Тогава в чата на куриерите се обсъждаха въпроси за нови протести, провеждане на стачка и координиране на действията с колеги от други служби за доставка. Този месец се оплакват, че няма никакви поръчки – явно населението е останало без пари…
От друга страна, в окупирания Мариупол избухна стачка в комуналните служби. Служители на общинското ВиК не дойдоха на работа на 10 август заради просрочени заплати. Вместо пари властите планираха отново да раздадат на хората дажби. На следващата сутрин водопроводчиците обявиха продължаване на протеста, като призоваха медии и всички небезразлични да дойдат и да ги подкрепят. Назначените от Русия градски служители отказаха да дойдат на преговорите. Стачката продължи и през следващите дни, въпреки натиска и заплахите отгоре: дори посещението на шефовете на предприятието "Водата на Донбас" и следващите обещания не помогнаха. Според служителите те са получили заплатата си за май на 12 юли, а точно днес (20 август – бел.прев.) стана известно, че изплащането на задълженията е подновено.
„Техниката стои. Стачка заради неизплащане на заплатите. Стоим на портата, техниката не тръгва", чува се гласът на очевидец зад кадър на публикувано видео.
Малко преди това беше съобщено за социално напрежение в гръцкото крайградско село Сартана, където хората поискаха хуманитарна помощ. Което е на хартия, но всъщност вероятно е разпродадено. Без повече подробности.
И така, можем да видим как нашествениците дори не са си направили труда да изплатят заплатите на работниците, които са работили под обстрел дълго време. Работата им по време на окупацията не може да бъде надценена. Благодарение на техния труд беше възможно да се осигури на останалите жители едно от основните средства за поддържане на живота през летните горещини, те също така се занимават с ремонта на жизненоважни комуникации за цивилните в Мариупол. В същото време руската пропаганда излъчва как "доблестните освободители" възстановяват този град и правят всичко, за да подобрят живота на гражданите. Това е истински боклук: никой в тази "народна република" няма да възстанови града в полза на обикновените трудещи се. Това се дължи на факта, че инвестирайки в неговото възстановяване, руските капиталисти очакват печалба. Въз основа на това става ясно, че преди всичко ще бъдат възстановени заводи, фабрики и пристанища, вместо къщи, комуникации, болници, училища.
Виж също: Оцеляване чрез солидарност. Няколко истории от окупираната Южна Украйна
Заедно с това, както каза съветникът на кмета на Мариупол Петро Андрющенко на 11 юли, проруската администрация на този град е получила заповед за плана за мобилизация на "армията на ДНР". Откритата мобилизация трябва да започне в средата на септември след "референдума" за присъединяване към Русия. На първо място, ще бъдат мобилизирани студенти от мариуполските университети (обосновка – предоставяне на обучение без заплащане), неквалифицирани работници, регистрирани в стоманодобивния завод "Илич", бивши украински ченгета, доброволно присъединили се към "полицията на ДНР", и хора, освободени от филтрационните лагери в Козацке и Безимяне. На първия етап се планира да бъдат освободени от него служители на пристанището Мариупол, железницата, работници, участващи в ремонта на бази за военна техника (по-специално в споменатия завод "Илич") и някои категории комунални работници (водоснабдяване, доставка, електричество). Като цяло по думите му властите в Донецк изразяват недоволство от нежеланието на жителите на Мариупол да защитят „младата република" и ниската инициатива на местната администрация. "Следователно в близко бъдеще ще започне нова вълна на скрита мобилизация".
Преди малко повече от месец синдикатите на железниците също обявиха готовността на работниците в Украинските железници АД да започнат италианска стачка (стрикно изпълняване на всички протоколи, правила и процедури, което значително намалява скоростта на работния процес до степен на пълен блокаж – бел.прев.) заради плачевните условия на труд на фона на рязко увеличеното натоварване във военно време. Оттогава обаче няма новини за това.
И може да ви е интересно да прочетете нашето малко скорошно разследване за това как онези, които не искат да бъдат мобилизирани в украинската армия, бягат през затворени граници под претекст, че учат в европейски университети и защо могат да бъдат депортирани от ЕС по всяко време .
Отворете границите за всички! Свободното движение е право, а не привилегия!
Превод: АнархоСъпротива