Излезе от печат първият брой на списанието на възобновената автономна безвластническа група „АнархоСъпротива", което следва исторически подлистника със същото име, публикуван в периода от 2001 до 2006 г. като притурка в страниците на вестник „Свободна мисъл".
Този първи брой няма една единствена тема, а по-скоро две нишки, които свързват съдържанието му.
Първата нишка задава въпроса „къде се намираме като прогресивно движение?", както у нас, така и в по-глобален мащаб.
Причината за нея е причината и за възобновяването на „АнархоСъпротива" – антиавторитарното, анархисткото движение (поне у нас) е в привиден застой. И причината за това не може да бъде търсена само във втората нишка на този брой – пандемията Ковид-19. Дори и преди нея се наблюдаваше тенденция на засилване на етатистия (или както го нарича Андрей Грубачич – десния) марксизъм и често криещата се зад него реабилитация на тоталитарния режим в Източния блок преди 1989 г. В този контекст започваме броя с едно обширно интервю, което направихме с анархисткия антрополог Андрей Грубачич.
Тази тенденция обаче не е единствения проблем на анархисткото движение. Считаме за необходимо да сведем теоретичните си анализи и практическите си действия в крак с времето, в което живеем. Да актуализираме класовия си анализ и праксис съобразно новите реалности на XXI век. Необходимо е също така да не забравяме, че това, което прави анархисткото движение силно, е именно неговото постоянно обновяване и развитие, но без да забравяме ценните уроци от миналото и практическия и теоретичен опит, който сме натрупали в последните два века.
Поради тази причина на страниците на този първи брой сме поместили и още два текста в тази посока. Единият от тях, с автори Габриел Кун и Себастиан Фридрих, насочва вниманието ни към класовата политика и нейното бъдеще в условията на XXI век. Другият текст, който в съдържанието на броя предхожда този на Кун и Фридрих, е една анархистка програма от 1920 г., написана от Ерико Малатеста. Макар и написан преди век, този текст е мост, свързващ ни с и припомнящ ни ключови анархистки идеи и предложения за осъществяването им, които звучат особено актуално и днес.
Втората основна нишка на този брой е пандемията от covid-19 или по-скоро анархистката позиция по отношение на това предизвикателство за човечеството. Осъзнаваме ясно, че тази пандемия не е първата, нито ще бъде последната такава, причинена в основата си от хищническия инвзивен експанзионизъм на капитализма (подпомогнат от държавата), който не само унищожава природата и биологичните видове, но и излага човечеството на непознати досега патогени, вируси и болести, именно заради този експанзионизъм, навлизащ в и унищожаващ природата. В тези условия основният въпрос, който стои пред нас е „какви решения за справяне с последиците от случващото се можем да намерим и реализираме ние като анархисти тук и сега?"
По тази тема в списанието ще намерите три текста. Първият от тях е наше интервю с анархистът професор по имунология в Лаборатория по Клинична Имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" Доброслав Кюркчиев. В него той споделя свои мисли относно не само самата пандемия, ваксинацията и зелените сертификати, но и по отношение на държавните мерки и способността държавата да се справи с проблема, това дали и къде може да бъде търсен баланс между свобода и солидарност и така нашумялото „антиваксърство" и други конспиративни опорки. Вторият текст по темата е международна анархистка декларация по отношение на пандемията, под която се подписаха петнадесет различни анархистки колектива и федерации от цял свят, сред които и ние. Разглеждайки реакциите на държавата и капитала и на организирания анархизъм, за всички нас става ясно, че никой не е в безопасност, докато всички не сме в безопасност. Тази цел може да бъде постигната само отдолу нагоре, а не чрез йерархичните методи на държавата и капитала. Към това ни насочва и последният текст по тази тема, а и в броя изобщо, обръща поглед назад към епидемията от холера от 1884 г. в Европа и ролята на анархистите в справянето с нея. Този исторически преглед освен че ни припомня ценен опит и уроци, които сме натрупали във времето, ни дава и идея за пътя напред в условията на следващи такива пандемии, който, освен ако не унищожим капитализма и държавата, за съжаление са неминуеми.
В списанието фигурира и един текст, който привидно не е свързан с двете му основни нишки. В него нашият другар Явор Тарински разглежда темата за града и правото върху него, за еманципираните и прякодемократични квартали като алтернатива на настоящия урбанистичен подход. Този текст е свързан със социалната екология – една тема, на която смятаме да наблегнем в бъдеще и която считаме за ключова за постигнае не само на социална трансформация и екологична устойчивост, но и за оцеляването ни като цяло в условията на причинената от капитализма и държавата екологична катастрофа.
Работата по този брой продължи по-дълго от очакваното и планираното, поради турбулентната ситуация, в която се намираме, и поради вътрешни причини. Поради това в основната част от списанието няма да намерите текстове за ужасяващата путинска инвазия в Украйна, която продължава към момента на редакционното приключване на броя и вероятно и когато четете тези редове. В списанието няма и текстове за 1 май, неговата история, настояще и бъдеще като ден на борбите на работническата класа срещу капитализма и държавата. Тези две теми изискват специално внимание, поради което фигурират като отделни притурки към списанието. Окуражаваме ви да помогнете в копирането и разпространението им!
Ако искате да се сдобиете със списанеито – пишете ни по мейл (anarchosaprotiva at riseup.net) или в социалните мрежи.
Приятно четене и ще се видим на улицата!
За социална борба и безкласово общество! За свободно човечество и свободни умове!
Автономна безвластническа група „АнархоСъпротива", април 2022 г.