Как партизан_ките в Русия и Беларус вече шести месец спират настъплението на руската армия
На 3 август по време на Втората световна война на териториите на Русия, Беларус и Украйна започва операция „релсова война". По онова време партизан_ките успешно се противопоставят на нашествениците в окупираните територии. За съжаление, 79 години по-късно релсовата война започна отново, но този път нашественикът е Руската федерация.
Дори сред тези, които се противопоставят на руската агресия в Украйна, мнозина се питат: как „железопътният вандализъм" ще помогне да се спре войната в Украйна? Нима при дерайлирането на вагоните няма и жертви сред гражданското население?
За да отговорим на тези въпроси, разгледахме историята на железопътната съпротива и снабдителната зависимост на руската армия от железопътния транспорт. Разказвайки за съвременните партизан_ки, проучихме опита на беларуските партизан_ки и разговаряхме с Бойната Организация на Анархо-Комунистите (БОАК), която демонтира релсите, водещи до военните обекти в Московска област.
Как железниците помагат на руската армия?
В началото на февруари беше трудно да се повярва, че Русия ще започне пълномащабна война с Украйна. Някои се опитваха да подложат на съмнение разузнаването, а други следяха случващото се в Русия и по границата. Още преди началото на войната жител_ките на граничните райони с Беларус и Украйна станаха свидетел_ки на движението на железопътни състави с руско военно оборудване. Жител_ките записваха случващото се и публикуваха свидетелствата си в социалните мрежи.
Екипът за разследване на военни конфликти CIT анализира публикуваните снимки и видеа и потвърди тяхната автентичност, като ги сравни с маркировката върху оборудването и разписанията на влаковете. Първите данни за пренасочването на десантчиците, силите на Росгвардия и танковата армия към границите с Украйна и Беларус бяха публикувани още в края на януари (1, 2, 3). В същото време руски военнослужещи и техните роднини разказваха, че военните са били изпратени на учения в Беларус.
Иронично е, че подготовката на руската армия за война с Украйна беше разкрита още на етапа на придвижване на войските, докато повечето хора по онова време все още се съмняваха дали Русия ще започне война. Това се случи, защото железопътните линии минават през населени места и не могат да бъдат скрити, а за военните е твърде скъпо да се придвижват през Руската федерация (РФ) по друг начин. В един влак има около 30 вагона, всеки от които превозва един или повече военни ешелона с техника. До много военни обекти се стига с железопътен транспорт, което превръща влаковете в основен вид транспорт за товари.
Територията на РФ е дълга около 10 хиляди километра – а това е много голямо разстояние за изминаване. Задачата на всички, които се занимават с логистика, е да измислят начин за транспортиране с минимални разходи и за възможно най-кратко време. Русия е пронизана от железопътни линии, които много често преминават през региони, които са труднодостъпни с автомобил или друг вид транспорт. Освен това разходите за железопътен транспорт са едни от най-ниските. Ето защо влаковете превозват по-голямата част от гражданските и военните товари в Русия.
За транспортирането на военните товари и за подготовката на релсите отговарят въоръжените сили. За изграждането и възстановяването на железните пътища е създадена железопътна войска. Според годишния доклад на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) техният брой достига 29 хиляди войника (общият брой на военнослужещите в руската армия е 900 хиляди). Броят на военнослужещите в тези войски показва особеното значение на железопътната инфраструктура за руската армия.
На 24 февруари войски на РФ нахлуха в Украйна от териториите на Беларус, Русия и анексирания Крим. Пред руската армия стоеше задачата в най-кратък срок да превземе градовете и да осигури доставки между тях. Най-вероятно никой от нашествениците не е бил подготвен за това, че войната ще продължи повече от 3-4 дни, тъй като още през първия ден военните успяваха да превземат чернобилската АЕЦ и летище на 25 км от Киев, както и да навлязат на 25-30 километра навътре в сушата.
Но украинските военни дадоха отпор в завзетите територии и постепенно притиснаха окупаторите. Руската армия беше неподготвена за боевете и се сблъска с проблема със снабдяването на войските с гориво и храна. Украинските военни публикуваха снимки и видеа, на които се виждат сухи дажби със срок на годност до 2015 година, както и конвои от превозни средства, които стоят без гориво. Конвои от изоставена техника бяха унищожени, докато руските военни продължаваха да отстъпват. За пълноценното снабдяване им беше необходимо превземането на украинската транспортна инфраструктура.
Превземането на железопътните възли беше от решаващо значение за организацията на бъдещите доставки също и защото ширината на руските железници е същата като този на украинските, т.е. руските влакове могат лесно да се движат по тях. Ето защо се водеха такива ожесточени боеве за Херсон, Мелитопол и Мариупол, след чието превземане руската армия получи достъп до транспортната инфраструктура.
Но дори военните да имат пълен достъп до железопътната инфраструктура, демонтираните и/или унищожени релси значително затрудняват транспортирането на руско военно оборудване. Откриването на повредите и възстановяването на железните пътища отнема време и ремонтни екипи. Докато релсите се ремонтират, окупаторите не могат да се движат из завладените територии. Също така дължината на релсовия път не позволява да се контролира цялото железопътно трасе – това вече го знаят беларуските партизан_ки, които по време на Втората световна война демонтирали няколко километра релси, използвани от германските войски за придвижване през окупираните територии.
Първата железопътна война
Едно от първите споменавания на унищожени железопътни линии по време на Втората световна война е свързано с беларусина Семьон Короткин, командир на партизански отряд. Отрядът на Короткин действал в района на Витебск и за една година нараства от 20 на 2 000 души. Командирът е първият, който се сетил да демонтират релсите и така да ги унищожи без използването на експлозиви.
На 29 август 1942 година на участък от линията Полоцк-Витебск отрядът на Короткин демонтирал 5,5 км релси, разрушил телефонни и телеграфни стълбове и разкопал насипа. Тази акция на съпротива спира движението на вражеските влакове за една седмица. За изобретяването на новия способ на съпротивление Короткин е награден с ордена „Червена звезда".
На 6 октомври 1942 година Короткин загива по време на полет над фронтовата линия – самолетът му е свален от немците. А още през 1943 година Централният щаб на партизанското движение обявява началото на операция „Релсова война", която е продължение на делото на Семьон Короткин. В операцията участвали 167 партизански бригади, които през първия ден на операцията (3 август) взривили 42 хиляди релси. Партизаните били снабдени с експлозиви и подривна техника, които позволявали да се парализира движението на влаковете за 15-30 денонощия в различни райони на операцията. Особено успехи постигнали беларуските партизани, които собственоръчно унищожили 836 вражески ешелона и 3 бронирани влака.
Продължение на операция „Релсова война" станала операция „Концерт", която продължила от 19 септември до края на октомври 1943 година и била толкова мащабна, че се наложило да я прекратят поради изчерпване на експлозивите.
Особена форма експлозив за борба с влаковете била изобретена от Анатолий Качугин. Качугин бил лекар, когото през 30-те години репресирали, но по-късно го реабилитирали за изобретяването на самозапалваща се смес за коктейл „Молотов" и специален вид тротил, който имал вид на сапун за пране. Този „сапун за пране" можел да се прикрепи под дъното на вагон или локомотив и да се запали от насрещния въздушен поток. Не било възможно да се потушат експлозиите или да се определи причината за пожара. Никой детектор за мини не можел да открие „партизанския сапун".
Осемдесет години по-късно работата на Семьон Короткин е продължена от съвременните беларуски партизан_ки, които се противопоставят на инвазията на Русия в Украйна.
Железопътна съпротива в Беларус: демонтаж на релси, криптиране на сървъри, съпротива на работното място
Още на 24 януари руските войски използваха беларуската железопътна мрежа, за да транспортират военно оборудване до границата с Украйна. В същия ден КиберПартизаните на Беларус съобщиха за първата акция на съпротива срещу окупационните войски. Тогава те разказаха, че са успели да „криптират голяма част от сървърите, базите данни и работните станции на БелЖД (1) с цел да забавят и нарушат работата на пътя", по който се придвижва окупационната войска.
КиберПартизани е инициатива, създадена по време на революцията в Беларус. Протестите започнаха през лятото на 2020 година и продължиха година и половина. За съжаление, Лукашенко успява да се задържи на власт и досега. Беларус е обхванат от репресии и престъпни присъди срещу активист_ки. Въпреки това именно беларус_кините организираха първите преки действия срещу нахлуването на руските войски.
На 24 февруари беларуската инициатива BYPOL излезе с изявление, осъждащо военната агресия на Русия и обяви продължаването на плана „Перамога" („Победа"). Планът е иницииран още през 2020 г. с цел мобилизиране на беларус_кините срещу окупацията на Беларус от Лукашенко. BYPOL беше създадена от бивши служители на силите за сигурност, които решиха да се противопоставят на режима на Лукашенко. В антивоенното си изявление от 24 февруари активист_ките призоваваха да се разпространява информация за местоположението на руските войски и да се попречи на беларуското участие в в престъпната война.
Още на 27 февруари BYPOL се отчетоха с първите си акции на пряко действия в рамките на подготвителната част на плана „Перамога". Чрез подпалваческа дейност те унищожиха „СЦБ шкафове" (устройства за сигнализация, централизация и блокировка) и контактните мрежи – с помощта на тези устройства се управляват семафорите и железопътните стрелки. Повреда на СЦБ шкаф може да спре движението за няколко дни: толкова време е необходимо за скъпоструващото му възстановяване или смяната. Цената на един релеен шкаф е около 50 000 долара.
КиберПартизаните продължиха да атакуват компютърната мрежа на БелЖД, за да „забавят преместването на окупационните войски и да дадат на украинците повече време да отблъснат нападението". В резултат на атаката от 27 февруари железницата премина в режим на ръчно управление, което значително забави движението на влаковете, но не доведе до аварийни ситуации.
На 1 март BYPOL се отчетоха с още една успешна акция на пряко действие: бяха унищожени два шкафа за управление на СЦБ в участъците на обслужване в Барановичското и Гомелското отделения на БелЖД.
Тогава тъкмо BYPOL отправи призив към беларус_кините:
„Беларуси, днес нашата страна е въвлечена в престъпна и кървава война срещу братския украински народ и на страната на агресора – Руската федерация. Наш дълг и по нашите сили е да направим реални неща, за да спрем войната, да се освободим от окупацията на руските войски и да възстановим доброто име на нашите предци."
„Релсовата война е знание, което сме наследили, тя е нещо, което умеем и което е по силите на всеки от нас."
Силите за сигурност на режима на Лукашенко обявиха лов на партизан_ки и ги представяха за терорист_ки. От началото на март започнаха брутални задържания, като заподозрените бяха пребити, а целият процес е заснет на видео. През този период са задържани над 50 души. Трима активисти от Бабруйск, Владимир Авранцев, Дмитрий Климов и Евгени Минкевич, бяха простреляни в коленете при задържането им. Обвиняват ги в „подготовка на терористични действия".
На 17 март BYPOL обявиха, че желаещите да се включат в железопътната съпротива трябва да пишат до Telegram-бот. Там обещаха да предоставят подробни инструкции за организиране на съпротивителни акции.
В акциите на съпротива участваха не само партизан_ки и киберпартизан_ки – голяма роля изигра и общността на беларуските железничари, които масово отказваха да пътуват с влаковете и да управляват локомотивите. В резултат много железопътни работни_чки бяха уволнени, а силите за сигурност ги принуждаваха да се извинят на видео.
На 17 март BYPOL обобщава междинните резултати от релсовата война. Те заявиха, че благодарение на действията на съпротивата, беларуските власти са били принудени да забранят нощното движение на руски военни ешелони и подвижен състав на руските железници през Беларус.
На 23 април вестник „Вашингтон пост" публикува статия, в която се описва как беларуските партизани са успели да забавят придвижването на руските войски с помощта на преки действия. „Смятаме, че фактът, че руснаците се отказаха да превземат Киев, е резултат от нашата работа, защото руснаците не се чувстваха толкова сигурни в Беларус, колкото очакваха", казва пред „Вашингтон пост" Франак Вячорка, говорител на беларуския опозиционен лидер Светлана Тихановска (2).
Партизан_ките в Беларус са преследвани, а законодателството се ожесточава с цел сплашване на хората: на 18 май Лукашенко подписа закон, който позволява смъртно наказание за „опит за терористични действия". По един от тези членове са заведени наказателни дела срещу партизан_ки и някои представители на опозицията, включително и на Светлана Тихановска, съперничка на Лукашенко на последните президентски избори.
Как се спират вагони в Русия?
В началото на април започнаха да се появяват новини за повредени железопътни линии в различни региони на Русия. Една от първите беше новината за повреди по релсите в Белгородска област, за които съобщи губернатора Гладков.
Всички новини за акциите на железопътна съпротива се публикуват в канала „Спри вагоните", започнат в края на март. В канала се разказваше как да се повреди релеен шкаф или да се затвори електрическата мрежа на релсите, за да се спрат влаковете. Освен новини, в канала се споделяха възможните причини за спиране на влаковете: например подозрителни предмети, открити на релсите, или демонтирани релси.
След няколко седмици работа, каналът беше блокиран в Telegram по неизвестна причина. Собственикът на канала заяви, че в Telegram му е забранено да създава нови канали. Каналът е пуснат отново на следващия ден и веднага е атакуван от ботове: за един ден се появяват 10 000 нови „абонати".
Автор_ките на канала предполагат, че той е бил изтрит заради публикуването на картата на железопътната съпротива, която на 8 май показва, че организираната съпротива вече е обхванала над 30% от територията на Русия.
Автор_ките на канала обръщат особено внимание и на това, че нито една от акциите не е представлявала заплаха за пътниците или други цивилни лица. По правило целта на атаките са релсовите пътища са товарни влакове.
Невъзможно е да се намери информация в канала за това кой точно инициира акциите на пряко действие. Не е известно дали каналът е мрежа от партизан_ки или от съображения за сигурност те не се познават. Но може да се твърди, че железопътната съпротива нараства: новини за дерайлирали влакове от различни региони на Русия започнаха да се появяват по няколко пъти седмично. Публикуваха ги не само в партизанските канали в Телеграм, но и регионалните медии. Докато подготвяхме този материал, не успяхме да се свържем със „Спрете вагоните" за коментар, а на 14 юли каналът публикува пост, в която активист_ките заявиха, че няма да се свързват с журналисти от съображения за сигурност.
Реакциите на властите бяха доста недвусмислени: от началото на април в някои руски региони е обявена висока степен на терористична опасност – в Белгородска, Брянска и Курска област, в два погранични района на Воронежка област, в северната част на анексирания Крим и на територията на няколко района на Краснодарския край.
На 1 юни, само месец след публикуването на първата карта на железопътната съпротива, инициативата съобщи, че железопътната съпротива вече е обхванала 50% от територията на страната, както и основните железопътни артерии.
През юни са дерайлирали влакове:
- В Свердловска област – 7 товарни вагона, натоварени с трошен камък, и един технически вагон на прелез;
- В Красноярск – 24 вагона, натоварени с дървени трупи и оловен концентрат;
- В Челябинск – маневрен локомотив;
- В Оренбургска област – два вагона, натоварени със сухи строителни смеси;
- В Кубан – 9 вагона с въглища, които повреждат три стълба на електропровод и 250 метра жп линия;
- В Псковска област – 13 вагона от товарен влак, на който „му отказали спирачките";
- В Амурска област дерайлирали 14 вагона на товарен влак, което спира движението по Транссибирската линия.
В Челябинска област е имало „аварийно изключване на напрежението" – в този случай вагоните не са дерайлирали, но електрозахранващата мрежа е била прекъсната и движението на влаковете е било спряно.
Най-голямото събитие на железопътната съпротива беше спирането на движението по най-дългата железопътна линия в света – Транссибирската. Партизан_ките спират движението по участък от дългата 8,3 хиляди километра железопътна линия. Това е единственият начин за придвижване на войски от Владивосток и Хабаровск. По данни на руските железници 330 служители и множество техника са били необходими за ликвидирането на аварията, като не се съобщава за жертви или за нанесени вреди на околната среда.
През юли релсовата война продължи и дерайлираха влакове в Урал, Твер, Кировска област, Брянск, Воронеж, Красноярск на Транссибирската линия, край Тула, Московска област, отново в Красноярск, Томск, Самарска област, Дагестан, Челябинск и Екатеринбург.
Въпреки мащаба на железопътната съпротива, все още не са известни случаи на задържани партизан_ки за участието им в релсовата война. В началото на войната пропагандистките канали разпространяваха информация за задържането на младежи, подготвящи преки действия, но не може да се намери потвърждение на тази информация.
Следственият комитет и транспортната прокуратура съобщават, че са образувани наказателни дела по всички случаи на повреждане на железопътната инфраструктура, но няма информация за задържани по тези дела. Правозащитната организация „Агора" заяви в коментар за нашата публикация, че не знае за никакви арести в такива дела, в хрониката на ОВД-Инфо също няма подобна информация.
А кой спира вагоните?
Въпреки че няма информация за задържания, различни органични (grassroots) инициативи поемат отговорност за акциите. На 11 май например стана известно за Бойната организация на анархо-комунистите, която пое отговорност за две саботажни акции на железопътни линии в Москва и Владимир.
Бойната организация на анархо-комунистите (БОАК) е антивоенна инициатива, създадена през май 2022 година. В канала на инициативата има малко постове, повечето от които са репостове от базата „Боец Анархист" за радикални методи на съпротива срещу войната.
Успяхме да разговаряме с клетка на БОАК, която на 23 май нападна железопътна линия в Московска област. Атакуваният участък от пътя води до военен обект на главното управление на Министерство на отбраната на РФ. Активист_ките разглобили релсов клин на завой на линията. Особеността на разхлабените скрепителни елементи при завой е, че за машиниста е по-трудно навреме да забележи разглобения клин и да спре. Както разказват и активист_ките, при избора на обекта са взели предвид факта, че това железопътно отклонение води до военен обект и по него не се движат цивилни влакове.
При планирането на акцията анархист_ките се вдъхновявявали от опита на беларуските партизан_ки, но не копирали напълно тактиките им (3): решили, че това може да създаде много проблеми на обикновените хора. „Ако се намирахме в граничните райони на Руската федерация, където дори цивилната железница постоянно се използва за транспортиране на военно оборудване, вероятно щяхме да вземем друго решение. Но в Московския регион избрахме да се съсредоточим върху еднозначното зло – военните обекти." БОАК твърдят, че атаките срещу железниците „изглеждат много ефективни от икономическа гледна точка" (което означава, че с минимални разходи за партизан_ките водят до това руската армия да губи време и пари, докато железниците се възстановяват). „Засега тези акции изглеждат доста безопасни за подготовката и изпълнението", разказват активист_ките.
Партизан_ките казват, че властите не могат да охраняват цялата дължина на железопътните линии: „Винаги ще има гористи местности, където няма случайни свидетели, а значи ще има място и за партизанско действие. Разбира се, с развитието на партизанските нападения съществува риск да започнат да патрулират по линиите."
Втората акция на тази клетка на БОАК е инициирана във Владимир на 28 юни. Активист_ките устроили диверсия на железопътна линия, водеща до арсенала на ракетно-артилерийското управление на Министерство на отбраната на РФ. Партизан_ките разглобили един релсов клин и го отместили. Диверсията била разкрита, но ремонтът на релсите отнел време и забавил движението на влаковете, превозващи военно оборудване.
Какво трябва да знаете, ако останете в Русия и решите да продължите съпротивата? Съвети от БОАК
Заедно с опита от релсовата съпротива, БОАК споделиха и няколко съвета за активист_ки, които се подготвят за каквато и да е акция.
„Основното правило за безопасност на партизаните е да отделят „обществените" от „партизанските" дейности. Още при етапа на подготовката направете така, че да е възможно най-трудно да ви свържат с акцията. При подготовката има два аспекта: кибербезопасност и физическа безопасност.
- Използвайте TOR и/или VPN, когато търсите място за акция;
- Не съхранявайте информация или физически данни, които биха могли да издадат вашето участие;
- Филтрирайте информацията, която може да ви дискредитира, ако попадне в интернет;
- Не използвайте лични акаунти, докато подготвяте партизанска дейност."
Боева организация на анархо-комунистите
"В етапите, свързани с реалните действия, се подгответе внимателно:
- По време на акцията не носете дрехите, които носите често (важно е да се преоблечете на незабележимо място преди самата акция);
- Не вземайте телефона си по време на акцията. Ако ви се налага да използвате телефона си преди/след акцията, използвайте телефон с премахваща се батерия, изключете го и извадете батерията няколко километра преди мястото на действие (а в случай, че сте в гора, т.е. има големи клетки (4), дори по-далеч);
- Извършвайте разузнаване предварително, седмица или повече преди акцията, за да намалите вероятността през камерите да открият някого, който е извършвал разузнаване едва няколко дни преди акцията;
- Разберете как да се придвижите до и от обекта, къде е най-близкият полицейски участък, откъде могат да пристигнат полицаи, къде има камери и т.н;
- Изчислете и проверете на място времето за отстъп до безопасна зона;
- Помислете за алиби и причина, поради която се намирате в зоната на акцията, в случай че по някаква причина се заинтересуват от вас в хода на разследване. Скрийте и замаскирайте партизанската си дейност от всички, които не участват в нея."
Боева организация на анархо-комунистите
След акцията:
- Не се поддавайте на еуфорията (въпреки прилива на адреналин);
- Продължавайте да филтрирате всичко, което излъчвате навън;
- Ако публикувате документация или информация за акцията, проверете я внимателно за евентуално изтичане на информация. Изпращайте чрез TOR, като използвате защитени акаунти (в телеграм – не използвайте собствения си номер и не го използвайте близо до места, където има следи от вашето присъствие, или си купете виртуален номер с анонимен биткойн портфейл)".
———-
На шестия месец от войната на мнозина – както в Русия, така и в чужбина – им се струва, че антивоенната съпротива в Русия е мъртва и нищо не може да се направи по въпроса. Последните антивоенни митинги в руските градове бяха на 6 март, през третата седмица на войната. Но железопътните линии, използвани от руските войски, продължават да бъдат разрушавани, а влаковете – спирани. И е важно да говорим за това.
Бележки
- „Белорусская железная дорога", Беларуски железници.
- Офисът на Светлана Тихановска се явява един от партньорите на BYPOL и редовно публикува обобщения на беларуското антивоенно движение.
- Забавянето на движението на пътнически влакове чрез повреждане на сигналната мрежа, унищожаване на СЦБ шкафове и други системи за контрол.
- В горите зоната на покритие на една клетка е по-голяма, отколкото в града. Опасно е да се включвате към мрежата през клетка в региона на акцията.
Редактор: Ричард Кропоткин
Илюстратор_ки: Лизон Жихре, bakajimadance
Оригинална публикация: 3 август 2022
Превод от руски: Ляв архив