Коцентрационните лагери в СССР, известни като ГУЛАГ, обикновено се свързват с тираничното управление на Сталин. Не е тайна, че нацистите са черпели вдъхновение именно от тези ужасяващи места, където всеки, озовал се там, е бил обречен на тежък физически труд, глад, студ, нечовешко отношение и най-вероятно на смърт. Статистиката показва, че в периода 1918 – 1956 година, между един и два милиона души губят живота си в тези лагери, а между 14 и 25 милиона минават през системата на ГУЛАГ.

Странно е, че няма достатъчно информация за това какво се е случвало в тези лагери между 1918 (годината на създаването им) и 1929 година. Сведенията са, че през 1922 г. в Съветска Русия е имало около 300 лагера, но информация от първа ръка почти не е запазена – дори руският писател и историк Александър Солженицин, написал книгата „Архипелаг Гулаг", е бил изключително разочарован от липсата на записи, въпреки че е имал достъп до архивите. Това може само да засили предположението, че целта на създаването на ГУЛАГ е бързо и лесно да бъдат заточени и ликвидирани всички неудобни за властта противници.

Историческите факти обаче са налице – с декрет, издаден от Съвета на народните комисари на 22 ноември/5 декември 1917 г., се разпускат всички съдилища. Съветските съдии занапред e трябвало да се ръководят от "революционната съвест и революционното чувство за законност": те не са били длъжни да спазват никакви "формални" правила за доказване на вина. По този начин абсолютно всеки човек е можел да бъде заловен, съден и изпратен в лагер. Така се появява и нов вид престъпник – класовият. Въпреки това първите жертви на новия режим са били всички политически противници на болшевиките – представители на забранените вече леви партии, анархисти, интелектуалци, както и членове на Бялата армия.

Официално концентрационните лагери са създадени в Съветска Русия с декрета за "Червения терор", издаден на 5 септември 1918 г. след неуспешния опит за убийство на Ленин. Два дни след като Ленин е прострелян, Яков Хр. Петерс, заместник-председател на Чека, издава заповед, в която обявява, че всеки арестуван с оръжие ще бъде разстрелван на място, а всички, които агитират срещу съветската власт, ще бъдат изпращани в концентрационен лагер. С тайна директива на Чека, издадена на 2 септември 1918 г., се нарежда:

„1. арестуването на всички видни меншевики и десни социалист-революционери и затварянето им в затвори; 2. арестуването като заложници на видни представители на буржоазията, земевладелци, фабрикантите, търговците, контрареволюционни свещеници, всички офицери, враждебни на съветското правителство, и затваряне на цялата тази общественост в концентрационни лагери , като се създаде най-надеждна охрана и принуждаване на тези господа да работят под конвой. В случай на какъвто и да е опит за организиране, за въстание, за нападение на охраната – екзекутирайте незабавно."

Ерико Малатеста е един от анархистите, който в свое писмо предупреждава за насилието и жестокостите, организирани от Ленин и приближените му, които ще се случат веднага след края на революцията:

„В действителност това, което имаме, е диктатура на една партия, или по-скоро на лидерите на една партия: истинска диктатура с нейните декрети, наказателни санкции, прислужници и най-вече с въоръжените ѝ сили, които в момента се използват и за защита на революцията срещу външните ѝ врагове, но утре ще бъдат използвани за налагане на волята на диктаторите върху работниците, за спиране на революцията, за укрепване на новите интереси в процеса на възникване и за защита на една нова привилегирована класа срещу масите."

– Ерико Малатеста, 30 юли 1919 г.

И именно Чека прекратяват работнически стачки чрез насилие, екзекутирайки работници и пращайки много други в концентрационните лагери. Например през месец март 1919 г. в заводите "Путилов" в Петроград (днешен Санкт Петербург) общото събрание на работниците приема прокламация, в която осъжда болшевишкото правителство и настоява за свободни избори на съвети и заводски комитети, премахване на ограниченията за количествата храна, които работниците имат право да внасят в Петроград от провинцията, и освобождаване на всички задържани от Чека леви активисти. Ленин лично отива на място, но е посрещнат враждебно от тълпата работници. Три дни по-късно въоръжени отряди на Чека щурмуват фабриките, които са защитени от снабдилите се с оръжие работници. Арестувани са около 900 души. През следващите дни около 200 от стачкуващите са ликвидирани по бързата процедура. Друг пример за репресиите срещу работниците – през юни 1920 г. работничките в град Тула обявяват стачка и отказват да работят в неделя, но са арестувани и изпратени в концентрационни лагери. Още през 1867 година, половин век преди Руската революция, Михаил Бакунин заявява: „Свободата без социализъм е привилегия, несправедливост; социализмът без свобода е робство и жестокост". Тези думи важат с пълна сила за събитията след 1917 година, защото вместо да бъде освободен, пролетариатът остава роб – но този път на държавния капитализъм и новите господари.

Всеки по-сериозен опит за съпротива срещу новия режим бива смазван с всякакви средства – по време на Тамбовското въстание (1920-1921) Съветската власт изпраща около 100 хиляди войници от Червената армия, които в рамките на цели три месеца използват химическо оръжие срещу населението. Прословута е и бруталността на болшевиките при спирането на Кронщатското въстание, след което хиляди заложници са убити – именно заради това Троцки си спечелва прозвището „Касапинът от Кронщат". Затвор и смърт спохождат всички, които имат нещо общо с Набатската конфедерация или Нестор Махно, в това число попадат и известните анархисти Пьотр Аршинов, Фаня и Арон Барон, които са екзекутирани.

Александър Беркман пише:

„Тези болшевишки методи и тактики не бяха случайни. Скоро стана ясно, че политиката на комунистическата държава е да смазва всяка форма на изразяване, която не е в съгласие с правителството. … Под един или друг претекст последваха най-произволни и жестоки репресии срещу всички останали политически партии и движения. Меншевиките и десните социалреволюционери бяха "ликвидирани" много преди това, заедно с руската буржоазия. Сега беше ред на революционните елементи – левите социалреволюционери, анархистите, безпартийните революционери."

– Руската трагедия, А. Беркман, 1922 г.

Самият Ленин много ясно говори за принудителен труд за тези, които смята за врагове на режима си. В статия, написана през януари 1918 г., той защитава необходимостта да се разработи широк спектър от методи за освобождаване на страната от "паразитите":

"Трябва да се изработят и изпробват хиляди форми и средства за практическо разчитане на самите комуни, малки клетки в селото и града. Разнообразието тук е гаранция за жизненост, гаранция за успех и постигане на единствената обща цел: прочистване на руската земя от всички вредни насекоми, от бълхи – измамници, от бръмбари – богаташи, и така нататък, и така нататък."

– В. И. Ленин, Пълен сборник на съчинения, том 35

Не може да се отрече, че подобен език проправя път към убийството, като дехуманизира жертвите. Сравненията на човешките същества с паразити предполагат тяхното изтребване. Може да се отбележи, че Хитлер прави подобни сравнения по отношение на социалдемократическите лидери, които е считал за евреи, в книгата му „Моята борба" – а именно че те са "паразити" и трябва да бъдат унищожени. В началото на 20-те години на 20-ти век нацистите наблюдават отблизо съветските концентрационни лагери с намерението да ги имитират, след като дойдат на власт. Още през март 1921 г. Хитлер пише: "Когато е необходимо, трябва да се попречи на евреите да подкопават нашия народ, като се интернират техните подстрекатели в концентрационни лагери." На 8 декември същата година той заявява в реч, че когато е на власт, ще въведе концентрационни лагери. Химлер, който след идването на Хитлер на власт е поставен да отговаря за сигурността, е добре запознат със съветските практики. Химлер е бил един от най-ранните и най-добри познавачи на съветските трудови лагери. Той е изучавал отблизо съветските институции, които по това време почти никой в Германия не е познавал, и е копирал много от тях, техните характеристики (Deutsche Rundschau, брой 3, 1950, стр.182-83). Съветските власти не обичат да признават публично, че имат концентрационни лагери: поради това Голямата съветска енциклопедия определя концентрационните лагери като специални места за лишаване от свобода, "създадени от фашистките правителства в Германия, Полша, Австрия и др".

Една от основните причини ролята на Ленин в основаването на концентрационните лагери да остане в сянкa е в разпространения от Троцки и впоследствие затвърждаван от Хрушчов мит, че първият съветски лидер e интелектуалец, който е прибягвал до жестокост само при необходимост. Така се лансира и тезата, че зверствата и лагерите по негово време не били сравними с мащаба на тези при Сталин. Болшевиките, както и днешните им симпатизанти, винаги са налагали една романтична представа за образа на Ленин като велик революционен лидер, чиято кауза винаги е била благоденствието на народа и изграждането на комунизма. Култът към личността на комунистическия водач е неоспорим. Неоспорим е и фактът, че той е вярвал, че целта оправдава средствата – всяко несъгласие с политиката му или опит за независимост от партията, са били наказвани жестоко.

Емма Голдман, която е успяла да се срещне с Ленин и дори си е позволила да го разпита за репресиите срещу другари анархисти, цитира болшевисткия вожд в своя книга: „Но що се отнася до свободата на словото – отбеляза той (Ленин), – това, разбира се, е буржоазно понятие. Не може да има свобода на словото в един революционен период." После тя коментира неговите думи:

„Свободата на словото, свободата на печата, духовните постижения на вековете – какво бяха те за този човек? Пуритан, той беше сигурен, че само неговата схема може да спаси Русия. Тези, които служеха на плановете му, бяха прави, другите не можеха да бъдат толерирани. Проницателен азиатец, този Ленин. Знае как да играе върху слабите страни на хората чрез ласкателства, награди, медали. Останах с убеждението, че подходът му към хората е чисто утилитарен, заради ползата, която може да извлече от тях за своя план. А неговият план – революцията ли беше?"

– Моето разочарование в Русия, Е. Голдман, 1925

А бидейки най-големите противници на тиранията, анархистите са били сред първите жертви на съветските лагери и отрядите за разстрел. Няма и нищо случайно в това. Самият Ленин още през 1901 година разкрива своята неприязън към анархизма в есето си „Анархизъм и социализъм", което е публикувано чак през 1936 година в списание „Пролетарская революция". В него той нарича анархизма „буржоазен индивидуализъм" и подобно на голяма част от марксистите излага убеждението си, че за разлика от останалите (в случая анархистите) разбира по-добре от какво има нужда работническата класа. Типично за авангарда на пролетариата.

По-рано споменахме за впечатленията на Емма Голдман и Александър Беркман, които специално отиват в Русия, за да помогнат за създаването на едно по-добро общество след края на революцията. Разочаровани от курса на развитие и шокирани от насилието, извършвано от новата власт, те напускат Русия и изпращат писмо до британския вестник "Свобода":

„Уважаеми другари, – Преследването на революционните елементи в Русия не е намаляло с промяната на политическата и икономическата политика на болшевиките. Напротив, то е станало по-интензивно и по-решително. Затворите в Русия, Украйна и Сибир са пълни с мъже и жени, а в някои случаи и с деца, които се осмеляват да поддържат възгледи, различни от тези на управляващата комунистическа партия. … Анархисти, арестувани тук, за да бъдат освободени там; понякога застреляни, а след това отново принуждавани да приемат най-отговорните постове. Но тази хаотична ситуация е прекратена от Десетия конгрес на Руската комунистическа партия през април 1921 г., на който Ленин обявява открита и безмилостна война не само срещу анархистите, но и срещу "всички дребнобуржоазни анархистки и анархосиндикални тенденции, където и да се намират. … Установената политика на болшевишкото правителство е да прикрива варварската си процедура срещу нашите другари с обвинението в бандитизъм. Това обвинение сега се отправя практически срещу всички арестувани анархисти, а често дори и срещу обикновени симпатизанти на нашето движение. Много удобен метод, тъй като чрез него всеки може да бъде тайно екзекутиран от Чека, без изслушване, съд или разследване."

– Е. Голдман и А. Беркман, Болшевиките стрелят по анархисти, вестник „Freedom", 1922 г.

За съжаление по-голямата част от света научава за ужасите на ГУЛАГ много по-късно – от книгата на Александър Солженицин. Уви, също така много хора поради липса на информация, съветска пропаганда и заблуда или чисто отчаяние от сегашната реалност изпитват симпатии към личности като Ленин, болшевизма и като цяло към отминалия „социалистически" режим. А историята говори – болшевистката власт е преследвала, репресирала и убивала не само политически противници, но и всички онези работници, а именно пролетариата, които са дръзнели да се противопоставят на експлоатацията и отнемането на свободата им. Не бива да се забравя, че ролята на държавата и властимащите никога не е била да работят за интереса на всеки човек. Още по-малко, когато властта е централизирана, концентрирана в ръцете на един или на шепа хора – тогава свободата на човека е само една илюзия.

Автономна безвластническа група "АнархоСъпротива", февруари 2022

Прочетете още: