Афтолекси: В продължение на интервюто, което членовете на полския "161 Crew" направиха с Операция "Солидарност" и което публикувахме на гръцки език на нашия уебсайт, днес членове на редакционния екип на Афтолекси седнаха с още един анархист, този път от град Киев, и обсъдихме ситуацията. В това интервю имахме за цел да хвърлим светлина върху някои митове, които се използват от прокремълските сили, за да оправдаят инвазията:
Като начало можеш ли да се представиш: къде живееш и каква е твоята политическа активност/възгледи?
Здравейте, можете да ме наричате Денис. Аз съм анархист от Киев. Анархистки активист съм от 2007 г. и оттогава съм участвал в няколко анархистки инициативи и организации като Студентския съюз за пряко действие и Анархисткия черен кръст в Киев. Сега помагам за медийното отразяване на настоящата война, за да могат другарите по света да знаят как наистина изглеждат събитията тук.
Какво е сегашното състояние на либертарианското/автономното движение в Украйна и в източните региони?
Украинското анархистко движение се разрастваше бързо в периода 2008-2013 г., но по време на революцията на Майдана то се сблъска с много проблеми. Майданът имаше своите положителни и отрицателни страни – от една страна, той беше протест срещу огромната корупция в правителството и срещу полицейската бруталност. От друга страна, той нямаше никакви проблеми с капитализма, а крайно десните групировки го използваха, за да се облагодетелстват и да станат по-популярни. Така че имаше много дискусии за това как да подходим към такова движение и как да се включим в него, ако изобщо се включим. След като започна войната в Донбас, това провокира още повече дискусии за войната и империализма в анархисткото движение и се стигна до това, че почти всяка организация или се раздели, или стана по-малко активна.
През последните две години анархисткото движение започна да показва известно възстановяване. Настоящата война обаче промени всичко напълно. Анархистите решиха да подкрепят антиимпериалистическата борба срещу руската агресия, някои от тях взеха оръжие, а други доброволно оказаха помощ по други начини – купуваха военно снаряжение за другарите, помагаха на бежанците, разпределяха хуманитарна помощ и т.н. Един от нашите другари, Игор Волохов, който реши да защити с оръжие своя град Харков, вече падна в битката. Харков е източен украински град, в който мнозинството е рускоезично, но не е част от Донбас. Анархистите са били много активни там, въпреки че броят им не е бил много голям.
Анархистът Игор Волохов, убит при защита на град Харков
Разкажи ни с няколко думи за сегашното правителство и фашисткото движение в страната: каква роля играе то в управлението и във войната?
Фашисткото движение придоби известна популярност преди революцията на Майдана и още по-голяма след нея. Въпреки влиянието, което имаха обаче, те никога не са били начело на цялата страна. Популярността им намаляваше с годините.
На последните избори крайно десните партии успяха да вкарат само един депутат в парламента, както и няколко мажоритарни партии в някои градове. Арсен Аваков, министърът на вътрешните работи, който подкрепяше крайно десните групировки, печелейки известно политическо предимство, загуби поста си преди половин година поради скандали за корупция и насилие в полицията. Уличните фашисти бяха разделени на голям брой различни групи и организации, които често воюваха помежду си. Фашистите все още понякога нападаха различни леви/феминистки/LGBTQ+ събития, но политическата им подкрепа определено намаля от 2014 г. насам.
Бихме искали да разширим малко повече темата, като те помолим да разкажеш за официалното включване на батальона "Азов" в състава на държавната армия на Украйна.
Азов имат свой PR отдел, който доста успешно ги представя като патриоти и защитници на Украйна, като националисти и никога като нацисти. Всички обвинения в техния нацизъм бяха отхвърлени като руска пропаганда. Поради това много украинци не смятаха Азов за нацисти, а разформироването им вероятно е било разглеждано от правителството като нещо, което може да предизвика проблеми с общественото мнение. Освен това Азов имаше лобисти в правителството, но всички те загубиха позициите си преди няколко години. Освен това през всичките тези 8 години войната в Донбас продължаваше и беше трудно да се разформирова боеспособна единица, докато боевете все още продължаваха. Азов беше с численост около 1000 души, докато украинската армия сега е над 300 000 души.
Освен това Русия има своя собствена нацистка бойна единица – батальон "Русич"… Макар че не са официално признати от руското правителство, те са част от силите на Донецката народна република, имат славянска свастика на логото си и са снабдени от руското правителство с тежко военно оборудване.
Символът на руския неонацистки батальон "Русич"
Понастоящем в путинистката пропаганда се твърди, че една от основните причини за инвазията е "защитата" на рускоезичното население: доколко това е вярно? Можем ли да говорим за съществуването на такова етническо малцинство?
Не точно. Повечето хора в Украйна са двуезични – те могат да говорят както руски, така и украински. Русия винаги е искала Украйна да превърне руския във втори държавен език, но Украйна винаги се е противопоставяла на това. От 2014 г. насам Украйна въведе някои ограничения върху руския език: ограничи вноса на руски книги в Украйна, въведе квоти за украински песни по радиото и задължи държавните служители да говорят само на украински, докато са на работа, същото важи и за служителите в магазините. Тази политика беше наречена от правителството "мека украинизация". Макар че тези норми бяха дразнещи за някои хора, това определено не беше нещо, заради което да се започва война. Сега руската армия бомбардира градовете, в които се говори най-много руски. Това са градовете, които са пострадали най-много от войната. И така, в опита си да "спаси рускоговорящите" Путин ги убива по-бързо, отколкото убива украинскоговорящите…
Като цяло повечето от хората, които са етнически руснаци и живеят в Украйна, имат украински паспорти. Голяма част от тях говорят свободно украински език, а на външен вид приличат на украинците. Така че е почти невъзможно да се определи кой е руснак и кой е украинец, без да ги попитате директно. Много хора са със смесен произход, като единият им родител е руснак, а другият – украинец. Не съм бил свидетел на дискриминация срещу тях в Киев, с изключение на няколко публикации в интернет от някои националисти.
Русия твърди, че в района на Донбас се извършва "етническо прочистване" и "геноцид", но доколко това е вярно? Това е един от основните аргументи, с които се сблъскваме от поддръжниците на инвазията на Путин, така че наистина бихме били благодарни за коментар от хора от анархисткото движение.
Войната в Донбас беше много артилерийска. И двете страни използваха много оръдия, за да унищожат позициите на противника. Когато боевете се водеха в градовете, артилерийският огън повреждаше къщите и цивилните граждани бяха убивани. Не е имало обаче планирано разрушаване на градове – като това, което виждаме сега в Мариупол, където руската армия е разрушила 80% от сградите в града. Нямаше дори политически репресии – повечето от хората, които участваха в референдума за обявяване на независими "народни републики" в Донецк и Луганск и бяха заловени от украинската полиция, получиха пробация вместо реален затвор, въпреки че според закона за това могат да получат от 3 до 15 години зад решетките.
Намесва се другар на Денис: Има три противоположни довода на това твърдение: 1) Нека да разгледаме определенията на думите "етническо прочистване" и "геноцид" и след това да се запитаме каква етническа група е пострадала там, колко души и по какъв начин са били "прочистени"? Фактите ще говорят сами за себе си. 2) Сравнете статистиката на смъртните случаи от 2014 г. до 24 февруари 2022 г. (колко цивилни са загинали на окупираните територии, колко украински войници са загинали въпреки това в "мълчаливия полк") и статистиката колко души са загинали през този месец. Отново фактите ще говорят сами за себе си. 3) Въпрос на избор е на кого да вярваме – на обикновените активисти и революционните елементи на обществото или на руските специални сили (имам предвид ФСБ), бюрократите и политиците.
Какво можеш да ни кажеш за сепаратистките така наречени "народни републики" в Донбас? Как се появиха те? Дали целта им е просто да се превърнат в руска територия? Каква политическа система всъщност представляват тези "народни републики"? Подкрепя ли изобщо някое украинско анархистично движение тези републики? Авторитарната левица в Европа, заедно с много крайно десни тенденции, много ги популяризира, докато от хората на място чуваме, че нещата са много по-различни.
Донбас е въгледобивен регион в Украйна, състоящ се от две области – Донецка и Луганска. През 1991 г., когато Украйна провежда референдум за това дали да получи независимост от Съветския съюз, повечето хора гласуват с "да", включително и тези, които живеят в Донбас и Крим. Въпреки това регионът се сблъсква с икономическа стагнация, тъй като повечето от въглищните мини изчерпват ресурсите си, а в същото време остава един от най-населените региони на Украйна. Политиците използваха това в своя полза: за да получат гласовете на това разочаровано население, те бяха лансирали наратива, че властите в Киев ги ограбват и че всички западни украинци са националисти, които ги мразят.
Тази пропаганда доведе до засилване на сепаратистките тенденции след Майданската революция. Въоръженият конфликт беше предизвикан от бившия служител на руските служби за сигурност (ФСБ) и руски националист Игор Стрелков (Гиркин), който организира група въоръжени опълченци и завзе контрола в донбаския град Славянск. По-късно се появяват и други такива групи, съставени както от местни сепаратисти, така и от руски граждани. След като украинската армия и доброволческите батальони отблъснаха сепаратисткото движение, през септември 2014 г. Русия проведе нападение с редовната си армия и отблъсна украинските сили. Бойните действия намаляват едва през 2016 г. със споразуменията от Минск, които замразяват конфликта за няколко години.
Руският националист Игор Стрелков (вдясно) с членове на неговата милиция „Руската православна армия"
Териториите на "народните републики" изобщо не са автономни. Всеки сепаратистки лидер, който е показал някакъв признак на неподчинение, е бил убит при странни обстоятелства, най-вероятно от ФСБ. "Републиките" многократно са искали да се присъединят към Русия, но искането им е било отхвърляно, докато Путин не ги признава за независими държави два дни преди инвазията. Сега вече е ясно, че той е искал да използва републиките както като средство за контрол върху формирането на украинската политика (поискал е "републиките" да имат право на вето върху много решения, взети от украинското правителство) – искане, което Украйна многократно е отхвърляла, така и като възможен "casus belli", което се случи.
Никой от анархистичното движение не подкрепя републиките. Те са региони под пряк руски военен контрол, без свобода на изразяване, а идеологията им се състои от руски национализъм с малко съветска носталгия. Напротив, имаше анархисти, които трябваше да избягат от Луганск и Донецк в Украйна, за да спасят живота си. Сега сепаратистките правителства принуждават цялото мъжко население на възраст от 18 до 70 години (!) от контролираните от тях области да се присъедини към армията и без да им осигуряват подходящо военно обучение, ги принуждават да атакуват украинските позиции пред професионалните руски войски. Така че, въпреки твърденията си, че иска да спаси Донбас, Путин превръща част от донбасците в пушечно месо на своята армия, докато активно бомбардира контролираните от Украйна части на Донбас, причинявайки смъртта на хиляди цивилни.
Единствената разлика в анархистката позиция по отношение на "републиките" в периода 2014-2021 г. беше спорът за това дали трябва да има мир на всяка цена, или те трябва да бъдат третирани като инструмент на руската империалистическа политика. След началото на войната стана ясно, че вторият подход е правилен, а замразяването на конфликта е само повод за по-голяма война.
Какво бих казал за последната забрана на някои партии в Украйна?
Законите за "декомунизация", въведени през 2015 г., забраниха комунистическите символи, използвани в СССР, като сърпа и чука. Заради това Комунистическата партия на Украйна промени символите и името си, но все пак продължи политическата си дейност.
От началото на пълномащабната война украинското правителство временно преустанови дейността на около 10 партии, които бяха заподозрени в проруска дейност. Повечето от тези партии бяха много малки групи, създадени с цел да повлияят на местните избори, а не като групи от истински активисти. Само една от тези временно спрени партии беше истинска партия – Социалистическата партия на Украйна. В периода 1991-2004 г. те бяха доста влиятелни, но постепенно загубиха подкрепата си и местата си в парламента. За съжаление Социалистическата партия беше превзета от политическия авантюрист Иля Кива. През 2014-2015 г. Кива се присъединява към "Десен сектор", а през 2016-2017 г. става началник на полицейското управление за борба с наркотиците, където се застъпва за сурово отношение към употребяващите наркотици. От 2017 г. той внезапно се обявява за социалист и оглавява Социалистическата партия, докато преди това никога не е бил в тази партия. Оттогава всякаква независима политика на Социалистическата партия на Украйна спря и тя се превърна само в инструмент за политическите авантюри на Кива.
Благодарим ви много за отделеното време и бъдете в безопасност!
Интервюто може да се прочете и на английски в сайта на Афтофлекси тук.