След началото на пълномащабната руска инвазия много анархисти в Украйна се вдигнаха на оръжие, за да се противопоставят на агресията. Наред с други, анархисти и антифашисти формират няколко независими подразделения в рамките на местната Териториалната отбрана на Украйна. Разговаряхме с няколко от тези отряди и ги попитахме за мотивите им да отидат на война, за начина на организиране на анархистките отряди, за самата война и за много други неща. Трима анархисти от Украйна, Беларус и Русия отговориха на нашите въпроси. Нашите беларуски и руски събеседници са членове на международно звено, известно като "Комитет на Съпротивата". Украинският събеседник е член на украинската анархистическа организация "Черно знаме". За нас е важно да представим позициите на хората, участващи в тази война в различни звена и с различен опит в политическата дейност и в борбата с диктатурите в различни страни.
Разкажете ни за живота си преди войната. В кои анархистки колективи сте участвали, с какво са се занимавали?
Купър: Преди войната участвах активно в леви социални дейности. Бях член на "Автономната съпротива" и директно на "Черно знаме".
Беларус: Анархист съм от около 13 години, така че съм правил много неща – от рисуване на графити до организиране на големи протестни акции. Имаше и много групи. Най-известната е "Прамен".
Преди войната живях в Полша. Тъй като бях принуден да избягам от репресиите, след като бях обвинен за няколко преки акции, бях принуден да напусна страната през есента на 2020 г. Преди да се преместя в Полша, успях да живея известно време в Украйна.
Алексей: Когато живеех в Русия, бях член на дорасколното "Автономно действие". След разделянето бях в "Народна самозащита". С началото на пълномащабните репресии срещу нас бях принуден да избягам в Украйна, защото алтернативата беше затвор.
Как се почувствахте, когато Русия нападна Украйна и защо решихте да вземете оръжие? Имаше ли някакви съмнения, както по отношение на страха от война, така и по отношение на идеите. За някои анархисти може да изглежда странно, че анархистите в Украйна защитават държавата с оръжие в ръка. Как бихте обяснили мотивацията си и защо сте взели оръжие?
Купър: Бях малко уплашен, до края не вярвах, че е възможно пълномащабно нахлуване. Не, нямаше никакво съмнение в това. Смятам, че ако трябва да обяснявам на човек защо съм взел оръжие срещу онези, които убиват цивилни, деца, жени, бомбардират градове, тогава не искам да вървя с такъв човек, независимо за кого се представя.
Беларус: От момента, в който западните държави започнаха да местят посолствата си, разбрах, че войната е неизбежна, макар че ми се искаше да вярвам, че Путин не е толкова луд.
Научих за избухването на войната от съседите си, когато се събудих в 8 часа сутринта в апартамента си. Приех го много спокойно, просто писах на украинските си другари и ги питах какви са плановете им и как мога да участвам във войната.
Защо реших да участвам във войната? Защото руският свят, който Путин се опитва да наложи на Украйна, ще донесе само болка и страдание. Той ще унищожи всички права и свободи, за които се бори народът на Украйна. Руският свят ще унищожи всички местни организации, независими синдикати, правозащитни и други проекти. Победата на Русия над Украйна ще означава, че надеждите за сваляне на диктаторския режим в Беларус ще бъдат изгубени за много години напред. Смятам, че разгромът на руската армия може да отслаби режима на Путин и да се превърне в катализатор за положителна промяна в самата Русия.
И може би най-важното е, че тук и сега, за първи път от много години насам, анархистите формират бойна сила и кой знае, може би именно тази сила ще бъде основата за формирането на някакъв нов либертариански проект в духа на Махновщина в бъдеще.
Аз не се боря за украинската държава, макар че съм принуден да се бия на нейна страна. Аз се боря срещу руския империализъм и концентрационния лагер, в който Путин иска да превърне целия регион.
Страхът със сигурност е бил налице и все още е налице. Мисля, че в такива условия само психопатите не се страхуват. Но ясното разбиране за какво се боря и срещу какво се боря ми помага да се справя със страха.
Алексей: Въпреки съобщенията в много западни медии за бъдещо нахлуване, такъв сценарий ми се струваше малко вероятен, тъй като такива съобщения се появиха в украинските медии още преди една година, а от време на време се появяваха и по-рано. Особено след като този път датата на предполагаемото нахлуване постоянно се променяше. Затова нападението беше доста изненадващо за мен. Въпреки това не мислех много за него. Веднага разбрах какво трябва да направя и още в първия ден на войната се присъединих към анархистко подразделение като част от Териториалната отбрана, заедно с моите другари.
Мисля, че по един или друг начин всеки изпитва страх, когато отива на война. Някои повече, други по-малко. Аз не правя изключение тук. Но страхът е само един от многото фактори. Той е превъзхождан без никакъв шанс от други. Вече повече от дванадесет години съм анархист. През цялото това време се борих срещу режима на Путин и платих цената за това. Много от моите приятели са в затвора, а аз вече няколко години съм лишен от дома си и от възможността да виждам роднините и близките си. Избягах в Украйна от руските власти. И сега изведнъж имам възможност не да избягам, а да им дам отпор. Каква друга мотивация и причини са ми необходими? На първо място не "защитавам държавата", а се боря срещу диктатурата, срещу която се борих през всичките тези години. Смятам, че това е последователно.
Разкажете ни за вашия отряд. Какво прави, какви са задачите му? Как се формира? Има ли много хора в него? Доколко международен е той, има ли жени, които се бият с вас?
Купър: За съжаление не мога да ви отговоря на този въпрос, защото в него има стратегическа информация.
Беларус: Ние сме част от териториалната отбрана на Киевския регион.
Обучаваме персонал и изпълняваме задачи по охрана и конвоиране. В момента в отделението има 50 души. Около 20 от тях са чужденци от Беларус, Русия и няколко други европейски държави.
Алексей: Нашето подразделение е съставено предимно от анархисти и антифашисти. То е създадено от няколко анархистки и антифашистки организации, групи и "кръжоци". Струва си да се отбележи, че в мирно време всички тези хора не биха взаимодействали помежду си, но с оглед на войната е решено всички конфликти да бъдат замразени. Не съм сигурен, че е необходимо да се посочва точен брой хора, особено след като все още пристигат нови бойци. Нека кажем, че имаме повече от достатъчно за взвод, а в близко бъдеще ще говорим за рота. Тук присъстват и жени.
Каква е връзката ви с държавата? До каква степен сте подчинени на командването на армията и каква автономия имат подразделенията на Териториалната отбрана и членовете на техните милиции? Държавата ли ви снабдява или се самоиздържате?
Купър: Отношенията ни с държавата не са се променили по никакъв начин. Въпреки това ние използваме всяка възможност да защитим украинския народ. Работим в координация с всички структури на украинските въоръжени сили (ВСУ). Що се отнася до доставките: получаваме нещо от държавата, другото си осигуряваме сами.
Беларус: Държавата ни осигурява оръжия, боеприпаси и униформи. Почти всичко останало имаме благодарение на работата на нашите другари от Операция Солидарност в Украйна и Европа и други доброволчески инициативи.
Имам впечатлението, че ръководството на Териториалната отбрана не насочва вниманието си към нашата единица. Така че контролът от страна на централата не е много строг и дава известна свобода на действие.
Алексей: В структурно отношение сме част от Териториалната отбрана, която от своя страна е част от ВСУ. Командната структура е почти същата като в редовните сили. Що се отнася до автономността, периодично сменяме местоположението си и това зависи много от това къде се намираме в момента. Ако става дума за обект, в който има и други подразделения заедно със служители, тогава автономността е малко по-малка. Има и ситуации, в които целият обект е зает от нашия отряд. В този случай можем да говорим за доста голяма автономия. Но като цяло, тъй като структурно сме част от въоръжените сили, периодично получаваме заповеди от висшестоящите органи. Най-малкото ние не избираме коя сграда да обитаваме. Що се отнася до доставките, държавата ни снабдява с оръжие, боеприпаси и минимално оборудване. Бронежилетките, подложките, комбинезоните, чантите, раниците и друго оборудване са изцяло заслуга на хората, които ни изпращат пари, и на доброволците, които купуват и ни доставят тези неща. Що се отнася до храната, тя се осигурява основно от местни доброволци. Бих искал да се възползвам от тази възможност, за да изкажа огромни благодарности на всички тези хора. Без тях съществуването на нашия отряд в сегашния му вид просто не би било възможно.
Какво е отношението на украинската държава към анархистките милиции като цяло? Съществува ли опасност, че когато ситуацията се стабилизира, тя няма да иска да търпи съществуването ви? Колко репресивна е украинската държава като цяло спрямо анархистите?
Купър: В момента държавата не проявява никакво отношение. Що се отнася до всичко останало: ще видим след войната.
Беларус: Преди анархистите, особено тези с беларуски паспорт, не бяха особено предпочитани в Украйна. Случаите с депортирането на Францкевич и опита за депортиране на Боленков все още не са забравени. Но засега всичко е спокойно, а аз съм свикнал да правя само песимистични прогнози за бъдещето.
Алексей: Има много отряди на Териториалната отбрана и украинската държава почти не знае за нашето съществуване. Във всеки случай преди войната тя, както и всяка друга държава, имаше отрицателно отношение към анархистите. Не виждам причина, поради която тя да промени отношението си след войната. Това не е човек, който може да ни каже: "Благодаря ви, че се борихте с моя враг, сега разбрах, че вие сте добрите". Тя е институция и действа по своя собствена, институционална логика. И според нея е малко вероятно да станем приятели изведнъж. Така че сценарият, в който тя има въпроси към нас след войната, ни се струва доста вероятен.
Ако говорим за нивото на репресиите като цяло, преди войната то не е било толкова силно, колкото в Русия или Беларус, например. Въпреки това репресиите продължават, както подобава на всяка държава. На много анархисти, които бягаха от диктаторските режими в Русия или Беларус, им беше отказано разрешение за пребиваване или, както в случая с Александър Францкевич, бяха отвлечени и депортирани до границата с Беларус, където в паспортите им беше поставена забрана за влизане в Украйна; с други думи, те бяха екстрадирани в Беларус. Бих искал да ви напомня, че след този инцидент той се намира в беларуски затвор.
Руската пропаганда използва образа на украинските неонацисти, за да оправдае нахлуването в Украйна. Това от своя страна предизвиква много въпроси от страна на хората, които не са запознати със ситуацията. Можете ли да ни разкажете как се справят неонацистите в Украйна, колко влиятелни и многобройни са те в обществото и в държавата?
Купър: Нека не крием: в Украйна наистина има проблем с неонацистките формирования. Този проблем обаче е напълно решим без външна намеса, така че тяхното съществуване по никакъв начин не оправдава нахлуването на Русия в Украйна.
Беларус: Тъй като не съм следил много ситуацията в Украйна, ми е трудно да отговоря на този въпрос. От това, което виждам, в Украйна преди войната е имало много различни неонацистки групи, предимно малки по численост. Много от тях отиват на война.
Неонацисти от Беларус също се сражават в Украйна, но те са малко.
Алексей: Бих казал, че неонацистите в Украйна са доста маргинални и са били такива през цялото време. Ултрадясното като цяло е друг въпрос. След Майдана популярността им се увеличи за известно време. Между другото, това до голяма степен се дължеше на факта, че левицата в голямата си част отказа да участва в Майдана, оплаквайки се, че това е някаква неправилна революция и че, видите ли, в нея участва десницата. В крайна сметка десницата нямаше противовес на Майдана и работеше успешно с масите.
Сега те губят популярност за поредна година. Някои от тях преминаха от улицата в политиката и, както често се случва с користните хора, те започнаха да се ориентират повече към центризма, като се впуснаха в популизъм.
Що се отнася до въздействието им върху обществото, всички техни партии заедно не получават и пет процента от гласовете на избори.
Дали войната между Русия и Украйна е просто война между две държави, които представляват едно и също зло? Каква е съществената разлика между руския и украинския режим и техните цели в тази война? Какво ще се случи с Украйна, ако Русия победи?
Купър: Злините са обективно различни. Украйна не атакува никого и не бомбардира ничии цивилни градове. По същия начин Украйна не е имперска формация и не е поробила нито един народ в историята си. Разликата е в това, че целта на Русия е да завземе чужда територия, а целта на Украйна е да защити собствената си, просто е. В случай на победа на Русия мисля, че няма да съществуваме.
Беларус: Не съм бил в Русия от 5 години, не знам със сигурност какво се случва там в момента. От това, което прочетох в медиите, и от това, което чух от моите другари, мога да кажа, че режимът на Путин става все по-репресивен. Несъгласието на практика се потиска, алтернативното мнение се потиска. В противовес на това Украйна изглежда като остров на свободата, където има независими медии, държавата не унищожава инакомислието и т.н.
Разбира се, в Украйна има много проблеми, но в Русия те са много повече. А в Украйна е много по-лесно да ги решим.
Алексей: Украинският режим е много по-снизходителен от руския. Неговата цел е да запази статуквото си. Докато руският режим е диктаторски и ако спечели, ще въведе диктатура и в Украйна.
В момента се обсъжда колективната вина на руснаците за случващото се в Украйна. Смятате ли, че всички руснаци са виновни или само режимът на Путин? Смятате ли, че сте във война с руснаците като националност, като народ или че сте във война с режима на Путин. И ако вината е на руснаците – могат ли те да я откупят? Ако да, как? Как може човек, който се намира в Русия или Беларус, да ви подкрепи?
Купър: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Смятам, че онези руснаци, които не оказват и най-малката съпротива на режима на Путин, са отговорни по един или друг начин. Аз не воювам с нацията или народа, нито по принцип със случайни хора, моят враг е ясен: фашисткият режим на Путин. Руснаците и беларусите могат да помогнат: на първо място, да се противопоставят на режимите в своите страни, могат да помогнат финансово, както и с доброволна помощ.
Беларус: Не само руснаците, но и белорусите са обвинявани колективно. Обвиняват ни, че не сме успели да победим режима на Лукашенко и ни обвиняват, че неговият режим помага на Москва във войната с Украйна.
Лично аз смятам, че колективната отговорност е глупост и че всички тези нападения срещу руснаци и беларуси са опит да се обвини жертвата.
Като човек, който е живял в Беларус в продължение на 28 години, знам много добре, че в Беларус и Русия решенията се вземат отгоре, а не от нас отдолу.
Да, много хора в Русия са заблудени от пропагандата на Путин, но аз вярвам, че и те са жертви.
Могат ли да откупят вината по някакъв начин? Мисля, че е така. Белорусите я изкупуват, като се борят и помагат на бежанците. Народът на Русия би могъл да саботира изпращането на войски и да протестира, което доста хора правят в момента. И също така просто казвайте истината и не се страхувайте да наричате войната война.
Алексей: Не мисля, че всички руснаци са виновни. Както вече казах, аз се боря срещу режима на Путин и гледам на тази война за себе си в тази плоскост. Що се отнася до подкрепата, можете да ни подкрепите, като организирате диверсии в Русия и Беларус (която Русия използва като един от плацдармите за подготовка на нападение), като разрушавате маршрутите за доставки на оръжие и като разпространявате пропаганда и информация за нашата борба. Възможно е също така да превеждате пари за нуждите на нашето звено. Последните две точки се отнасят и за европейците.
Как хората в Европа могат да ви подкрепят сега?
Купър: По аналогичен начин: финансова подкрепа, доброволческа помощ.
Беларус: Мисля, че минималното, с което хората могат да ни помогнат, е да разпространят информацията за нашия отряд и да дарят средства за доброволчески инициативи, които помагат на анархистическите отряди. По-високото ниво на подкрепа е да дойдете и да се включите пряко в живота на нашия отряд.
Как оценявате хода на войната? Какви според вас са причините за неуспехите на руската армия?
Купър: Като цяло: печелим. Причината за неуспехите е очевидна: нито един руски войник, нито една обективна причина да пресече украинската граница с оръжие в ръка. Това означава, че те имат малка група психопати, които са напълно луди и обичат да убиват невинни хора, а останалите са докарани тук с щикове, докато при нас всеки, който е взел оръжие, е мотивиран, ние се бием на наша земя и за нашата земя.
Беларус: Не съм военен експерт, но ми се струва, че армията на Путин е в застой и не може да сломи съпротивата на украинската армия. Мисля, че руското правителство подцени какво може да се случи в Украйна. Изглежда, те наистина вярваха, че украинците чакат "освободители" от Русия. Но вместо с цветя, те са посрещнати с коктейли Молотов.
Алексей: Трудно ми е да добия цялостна представа за хода на войната заради пропагандата и от двете страни. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че очевидно Руската федерация е очаквала да завърши успешно операцията за няколко дни, претърпяла е тежки загуби и има призиви към Путин официално да обяви война, за да може да се мобилизира и попълни армията със свежа крув,, което вече води до засилване на недоволството в страната. Причината за неуспеха им като цяло виждам в деградиралата и дори прогнила система, която е резултат от дългогодишното еднолично управление на Путин. Той я е структурирал по такъв начин, че ключовите позиции се заемат от приближени, а не от компетентни хора. Когато това се случва в продължение на години, кариерният път в такава система не е път на компетентност, а на подмазвачество и шуробаджанащина. Става по-изгодно да казвате това, което висшето ръководство иска да чуе, а не това, което се случва в действителност. Оттук идва и неадекватната оценка на реалността от страна на ръководството, като например погрешната представа, че населението ще посрещне руските войски с отворени обятия. Другата страна на тази система е лошото качество на персонала, дължащо се на ширещата се корупция.
Защо е важно хората в Европа и Русия да подкрепят Украйна? Какво ще означава за тях победата или загубата на Русия?
Купър: Защото ако Украйна загуби, губи цялата планета, включително и хората в Русия. Ако Украйна победи, светът ще бъде същия, какъвто беше преди войната. Тя няма да бъде лишена от проблеми, но ще може да се справи с тях. Ако Русия спечели, Путин няма да спре, а ще продължи напред.
Беларус: Победата на Русия ще означава пълно прочистване на цялото политическо поле, включително левите и анархистическите инициативи, независимите профсъюзи и всички граждански организации. Победата на Русия ще означава дълготрайна диктатура в региона, постоянни репресии, изтезания в мазетата на ФСБ и много други престъпления.
Алексей: В случая с Европа, победата на Русия за Европа ще означава, че диктаторският режим се е доближил до нейните граници, с всичко, което произтича от това. За руския народ това би означавало по-нататъшно укрепване на диктатурата, унищожаване на остатъците от права и свободи и намаляване на жизнения стандарт в резултат на санкциите.
За подкрепа на войнстващи анархисти:
Подкрепете "Комитетът на съпротивата":
http://paypal.me/gnimperialpride
BTC: bc1qxks07f7vyu24dxgqaqc02x3zal54zqe7hyfmhp
"Черно знаме":
PayPalМ irvin.kimfl@gmail.com
BTC: bc1qgchewwgj4dhkn30r9pcyfskfjrv22l7kf07fwj
ETH: 0x3D054496Cf6d09deA543C4A67e1d132c79f25037
Превод от руски: АнархоСъпротива