Един от най-разпространените митове за руско-украинския конфликт е, че през 2014 г. в Източна Украйна, в района на Донбас, избухна пълномащабна гражданска война. Хората, които нямат достъп до рускоезични медии, вероятно са станали жертва на крайнодясна или сталинистка пропутинска дезинформация. Съществува огромно количество данни (т.е. дори самите герои на тези събития твърдят това), които показват, че ранните етапи на конфликта не са били провокирани от самите жители на Донбас, а от паравоенни крайно десни групи, съставени предимно от руски граждани. По същество през 2014 г. Русия представя първия етап от плана:

  1. В първоначалния етап тя се стреми да създаде полуавтономни образувания ("народни републики") в рамките на Украйна, чрез които да контролира политиките на украинската държава.
  2. И когато първият етап се провали, се премина към втория, който включваше анексиране на части от Украйна.

Но да започнем отначало – войната в Донбас беше започната от паравоенна група крайно десни бойци от Русия, която, водена от Игор "Стрелков" Гиркин (бивш офицер от руската ФСБ [1]), превзе град Славянск в Донецка област [2]. Един бърз поглед към техните изяви в YouTube, налични от април 2014 г. насам, би бил достатъчен, за да се установи, че те са хора с крайно десни възгледи [3] [4]. Поне една много голяма част от "сепаратистите", които за първи път нахлуха в Източна Украйна от Русия, могат да бъдат безспорно определени като антисемити, расисти, монархисти, православни фундаменталисти, привърженици на възстановяването на Руската империя и дори неонацисти, които осъществяват фантазиите си с помощта на оръжията, които получават от Русия, и с подкрепата на руските тайни служби.

Според Александър Бородай (първият министър-председател на "народната република" Донецк, за когото ще говоря по-подробно по-долу) през въоръжените сили на "народните републики" са преминали между 30 и 50 хил. бойци-доброволци от Русия [5]. Примери за това могат да се намерят в многобройните крайно националистически, често открито неонацистки, въоръжени отряди, като "Руснаци", "Варяг", "Руско национално единство" и "Имперски легион", които набират крайно десни елементи от цяла Русия [6] [7] [8] [9] [10] [11]. Съществуват и няколко интервюта и видеозаписи на доброволци от Русия, в които те признават, че "народните милиции" са съставени предимно от руски граждани [12] [13]. И въпреки че броят на "сепаратистките" самопризнания, които се появиха оттогава, само се увеличи, голяма част от левите все още се придържат към версията за "гражданска война". Крайно десни елементи се присъединиха към "народните милиции" в Донбас и от други страни, където Русия има силно влияние, чрез батальони като унгарския "Легион на Свети Ищван" , българския "Православна зора" и сръбския "Йован Севич" [14] [15] [16].

А какво ще стане, когато всички тези фашистки елементи започнат да окупират територии в Донбас? Наред с други, самопровъзгласилият се за "народен кмет" на Славянск Вячеслав Пономарев (поставен на този пост от "сепаратистите") , открито признава, че е разпоредил погроми над ромите в покрайнините на града [17] [18]. Според правозащитници неправославните християни в Славянск са били прогонени, измъчвани и убивани по време на окупацията [19] [20]. "Светският кмет" също така призова украинскоговорящите жители на Славянск да се "докладват" на "властите" [21]. Всичко това прави новите "народни" власти много непопулярни сред местното население, което личи от отчаяната поява на Гиркин във видеоклип, в който той се оплаква, че не може да събере под свое командване дори хиляда души и нарича цялото мъжко население на региона страхливци [22] [23].

Заслужава си да се гледат и видеозаписите от превземането на Краматорск (най-близкия голям град до Славянск) от специално подразделение, очевидно съставено от руски цивилни [24]. След окупирането на административните сгради няколко жители на Краматорск се събират пред тях, за да разберат кои са въоръжените мъже. От тълпата се чуваха викове "изчезвай" и "Украйна". Когато един от клекналите заяви, че е "за Донбас", жителите отговориха: "Питахте ли ни? В крайна сметка ние сме Донбас. Кой ви покани тук?" Както отбелязва Денис Казански, журналист от Донецк, хората в този видеоклип са толкова смели, защото все още не вярват, че тези хора могат да ги застрелят [25].

Руският гражданин Гиркин става първият министър на отбраната на "народната република" Донецк и с всяко свое действие и изказване дава да се разбере, че е православен фундаменталист и монархист [26], който мечтае за "връщане на Русия в естествените ѝ граници, т.е. в границите от 1939 г." [27]. Целта на Гиркин е осъществяването на пакта Хитлер-Сталин. Предполагаемият "антифашист" Гиркин се изказва положително за контрареволюционната Бяла гвардия и обожава руските сътрудници на нацистите през Втората световна война [28]. Достатъчно е само да се знае руски език и да се използва интернет търсачка, за да се открие, че Гиркин е военнопрестъпник, който може да се похвали с дълга кариера: сражава се за руските "сепаратисти" в Молдова през 1992 г., участва във войната в Босна през 1994 г. (на сръбска страна) и накрая участва в двете чеченски войни [29].

Статиите на Гиркин от времето на Втората чеченска война, които той пише за руското националистическо списание "Завтра" [30], показват, че той таи груби расови предразсъдъци към чеченците. Колко от тях е убил Гиркин, не е точно известно; според руски правозащитници от организацията "Мемориал" тогавашният офицер от ФСБ е участвал в отвличането и убийството на поне четирима души [31] [32]. Представа за идеите му относно правилното водене на войни може да се добие от статия, която пише заедно с Бородай и в която двамата открито злорадстват за разрушаването на дагестанско село с помощта на тежки ракети [33].

Подобно на Гиркин, Александър Бородай е гражданин на Руската федерация, който не е стъпвал в Донбас преди 2014 г. Но това няма да му попречи да стане първият министър-председател на "народната република" Донецк. А Бородай политически принадлежи към руската крайна десница: той е монархист, православен фундаменталист и привърженик на възстановяването на царската империя. През 90-те години на ХХ век е директор на руския националистически вестник "Завтра" [34], а през 2011 г. основава националистическия интернет канал "Ден-ТВ" [35], където често дава трибуна на крайно десни гласове като антисемита Константин Дусенов.

Бородай също има дълга "сепаратистка" кариера. През 1992 г., подобно на много други руски граждани [36], той ще бъде сред "сепаратистите", които с руска военна подкрепа поставят Приднестровието под руски контрол. Разбира се, и през 1992 г. "причината за инвазията" е защитата на "застрашеното рускоезично" население от "молдовския фашизъм" [37]. Както в случая с Грузия през 2008 г. или Украйна през 2014 г., малцина морализатори си направиха труда да потърсят истинските причини, а вместо това предпочетоха да повярват на руската пропаганда, носталгираща по СССР.

Когато през август 2014 г. нещата се изостриха, двамата лидери на "сепаратистите" се върнаха в Москва; "офисите", които оставиха в "народната република", бяха заети от местни марионетки. По това време обаче войната е в разгара си и Русия вече е разположила свои тактически части на украинска територия. В собствената им страна ги очакваше луксозен живот като награда за услугите им [38]. Бородай дори е избран за депутат в руския парламент (Думата) от партията на Путин "Единна Русия" [39].

Всичко това не означава, че преди 2014 г. в Донбас всичко е било идеално, очевидно е, че е имало проблеми, но те са били по-скоро от социално и класово естество, отколкото от расово (както твърди пропагандата на Путин). И донякъде е логично, че цялата тази ревност за интеграция на региона в Русия идва не от народните слоеве, а от паравоенни крайно десни елементи на самата Руска федерация.

Автор: Явор Тарински / Превод: АнархоСъпротива

*Снимка: пропаганден плакат с надпис "Слава на Новорусия [т.е. възкръсналата Руска империя]: десните отряди като пазители на Руската пролет [както са известни събитията от 14 г. в Русия]". В средата са изобразени емблемите на крайно десни групировки от Русия ("Руско национално единство", "Варга", "Руснаци", "Имперски легион") и от Унгария ("Легион на Свети Ищван").