Публикуваме превод на изявление на сапатистите относно случващото се в Ивицата Газа и Западния бряг. 

Октомври 2023 г

Преди близо 15 години, с наши думи, предупредихме за кошмара. Беше по време на Семийеро и ние говорихме чрез гласа на покойния (*) Субкоманданте Маркос. Ето, започваме:

За сеитбите и жътвите
(януари 2009 г.)

Може би това, което ще кажа няма нищо общо с основната тема на тази кръгла маса, а може би има.

Преди два дни, същия ден, в който нашето слово заговори за насилие, безизразната Кондолиза Райс, служител на правителството на САЩ, заяви, че случващото се в Газа е по вина на палестинците, поради тяхната насилствена природа.

Подземните реки, които текат по света, могат да променят географията си, но пеят една и съща песен.

И реката, която сега слушаме, пее за война и скръб.

Недалеч оттук, на място, наречено Газа, в Палестина, в Близкия изток, точно в съседство, тежко въоръжена и обучена от израелското правителство армия продължава своето настъпление на смърт и разрушение.

Стъпките, които следва досега, са тези на класическа завоевателна война: първо масивна и интензивна бомбардировка за унищожаване на „невралгични" военни постове (така ги наричат военните наръчници) и „смекчаване" на съпротивителните укрепления; след това желязна хватка над информацията: всичко, което се чува и вижда „във външния свят", т.е. извън театъра на военните действия, трябва да бъде подбрано според военни критерии; сега интензивен артилерийски огън над вражеската пехота за защита на напредването на войските към новите им позиции: след това обкръжение и обсада за отслабване на вражеския гарнизон; след това атака за завладяване на позицията чрез унищожаване на противника; накрая, „прочистването" на вероятните „гнезда на съпротивата".

Военното ръководство за съвременна война, с някои вариации или допълнения, се следва стъпка по стъпка от нахлуващите военни сили.

Ние не знаем много за това и е сигурно, че има специалисти по така наречения „конфликт в Близкия изток", но от този ъгъл имаме какво да кажем:

Според снимките на информационните агенции "невралгичните" военни постове, унищожени от ВВС на израелското правителство, са къщи, колиби, граждански сгради.

Сред разрушеното не сме видели бункери, казарми, военни летища или оръдейни батареи. Тогава си мислим, извинете за невежеството ни, че или авиострелците са се прицелили лошо, или в Газа няма такива „невралгични" военни постове.

Ние нямаме честта да сме посещавали Палестина, но предполагаме, че в тези къщи, колиби и сгради са живели хора, мъже, жени, деца и старци, а не войници.

Не видяхме и съпротивителни укрепления, само отломки.

Това, което видяхме, е досегашното безполезно усилие да се ограничи информацията и няколко правителства по света, които се колебаят между това да се правят на глупаци или да аплодират нахлуването, и ООН, вече отдавна безполезна организация, публикуваща студени прессъобщения.

Но почакайте. Сега ни хрумва, че може би за израелското правителство тези мъже, жени, деца и възрастни хора са вражески войници и като такива колибите, къщите и сградите, в които живеят, са казарми, които трябва да бъдат унищожени.

И вражеският гарнизон, който те искат да отслабят с обкръжаването и обсадата на Газа, не е никой друг, а палестинското население, живеещо там. И че нападението ще се стреми да унищожи това население. И че всеки мъж, жена, дете или възрастен човек, който успее да избяга, като се скрие от предвидимото кърваво нападение, след това ще бъде „преследван", така че прочистването да може да бъде завършено и военният началник, командващ операцията, да може да докладва на своите началници „изпълнихме мисията".

Извинете отново нашето невежество, може би това, което казваме, всъщност е несериозно. И че вместо да отричаме и осъждаме извършващото се престъпление, като коренно население и като воини, каквито сме, ние трябва да обсъждаме и да заемаме позиция по дискусията за това дали е „ционизъм" или „антисемитизъм", или че са били бомбите на Хамас, които започнаха всичко.

Може би нашите мисли са много прости и ни липсват нюансите и винаги много необходимите маргинални бележки в анализа, но за нас, сапатистите, в Газа има професионална армия, която убива беззащитно население.

Кой отдолу и отляво може да мълчи?

-*-

Полезно ли е да се каже нещо? Нашите писъци спират ли някакви бомби? Дали нашата дума спасява живота на палестинско дете?

Смятаме, че е полезно, може би няма да спрем бомба, нито думата ни ще се превърне в брониран щит, който предотвратява този куршум с калибър 5,56 mm или 9 mm, с буквите "IMI" ("Израелска военна индустрия"), гравирани върху основата на патрона, от достигане на гърдите на момиче или момче, но може би нашето слово ще успее да се съедини с други в Мексико и света и може би първо ще се превърне в мърморене, след това в силен глас и след това във вик, който ще бъде чут в Газа.

Не знаем за вас, но ние сапатистите от EZLN знаем колко е важно, насред разрушението и смъртта, да чуем няколко насърчителни думи.

Не знам как да обясня това, но се оказва, че думите отдалече може да не са достатъчни, за да спрат бомба, но те са сякаш пукнатина, отворена в черната стая на смъртта, за да се промъкне малко светлина.

Иначе ще стане каквото ще стане. Израелското правителство ще обяви, че е нанесло тежък удар на тероризма, ще скрие мащаба на клането от своя народ, големите производители на оръжия ще са получили данъчни облекчения, за да се изправят пред кризата и „световното обществено мнение", това гъвкаво същество, винаги в унисон със ситуацията, ще се обърне, за да погледне на другата страна.

Но не само. Също така ще се случи, че палестинският народ ще се съпротивлява, ще оцелее и ще продължи да се бие, и ще продължи да изпитва съчувствие към каузата си от тези долу.

И може би момче или момиче от Газа също ще оцелее. Може би те ще растат и с тях ще растат гневът, възмущението, яростта. Може би ще станат войници или партизани за някоя от групите, воюващи в Палестина. Може би той или тя ще се изправи срещу Израел. Може би той или тя го прави, като стреля с пушка. Може би като се взриви с колан от динамит около кръста си.

И тогава, там горе, някой ще напише за насилствената природа на палестинците и ще направи изявления, осъждащи този вид насилие и ще има нов дебат дали ционизъм или антисемитизъм.

И тогава никой няма да пита кой е посял каквото е пожънал.

От името на мъжете, жените, децата и възрастните хора от Сапатистката армия за народно освобождение.
Subcomandante Insurgente Marcos
Мексико, 4 януари 2009 г.

-*-

Тези, които са били деца тогава, преди почти 15 години, и които са оцелели, ами…

Има такива, които бяха отговорни за сеитбата на това, което сега се жъне, и има такива, които безнаказано повтарят сеитбата.

Тези, които само преди няколко месеца оправдаха и защитиха инвазията на Русия на Путин в Украйна, аргументирайки нейното „право да се защитава от потенциална заплаха", сега трябва да жонглират (или залагат на забрава), за да обезсилят този аргумент по отношение на Израел. И обратното.

Днес в Палестина и Израел – и по целия свят – има деца и млади хора, които учат какво учи тероризмът: че няма граници, няма правила, няма закони, няма срам.

И никакви отговорности.

-*-

Нито Хамас, нито Нетаняху. Народът на Израел ще надделее. Народът на Палестина ще надделее. Трябва само да си дадат шанс и да работят усилено за това.

Междувременно всяка война ще продължи да бъде само прелюдия към следващата, по-свирепа, по-разрушителна, по-нехуманна.

От планините на мексиканския югоизток,
Subcomandante Insurgente Moisés.
Мексико, октомври 2023 г.

Превод от английски: АнархоСъпротива

(*) Относно "смъртта" на Субкоманданте Маркос прочетете тук.