Този текст е първоначално публикуван на английски през февруари 2022 г. в North Shore Counter-Info от анонимен анархист от Северна Америка и изразява неговото лично мнение, което не е обвързано с определена анархистка група или организация.

I

В началото на пандемията държавата твърдеше, че маските са безполезни, но това се дължеше на техния недостиг и отказа на правителството да регулира свободния пазар, за да се адаптира към ситуацията на пандемия. След като производителите успяха да настигнат търсенето, наративът изцяло се промени. Много хора вероятно са загинали ненужно в резултат на това.

Носенето на маска може да помогне за спасяването на животи, но то не е политическо действие само по себе си, както изглежда си мислят някои хора. Да си носиш маската не може да обори гласовете на култа към смъртта, идващи от открито дясната страна в тази културна война, то е просто да спазваш елементарна култура срещу разпространение на болести. На едно по-голямо ниво то обслужва дневния ред на държавата да говори много по-шумно за носенето на маски, отколкото за провалената система на здравеопазване по света или как повечето модерни медицински заведения обслужват само богатите. Настръхвам, когато видя либерал да носи маска, сякаш това е символичен сигнал за добродетелност, който автоматично го прави съюзник на Black Lives Matter и биологичното земеделие. Подкрепата към носенето на маски, насърчаването на ваксиниране и притеснението за живота на най-уязвимите демографски групи са неща, където може да имаме нещо общо с някой от либералната страна на тази културна война – културна война, която е изфабрикувана от официалните медии и най-голямата помия в интернет – но това не означава, че сме съюзници с либералите.

Както се очакваше, вариантът Омикрон – който се разпространи по света в период на водена от капиталистическите интереси ваксинационна кампания – показа, че пандемията може би ще остане тук за дълго време. Дания вече е признала това: благодарение на привилегирования си статут на страна с огромен процент ваксинирани, страната вече е премахнала почти всички ограничения върху населението си. Хонконг, страна с едни от най-строгите ограничения в света, се бори с безсмислието на собствените си закони за ограничение на Ковид, които не вършат работа с Омикрон, така че скоро може също да размаха бялото знаме. По света все още умират страшно много хора от Ковид, както умират и от рак, сърдечни заболявания, глад и войни – въпреки че капитализмът изглежда ги смята за необходимата цена за правенето на бизнес. Толкова много неща се случиха от март 2020 г., когато започна този скучен апокалипсис.

Не че ми прави някакъв много голям кеф да пиша още една статия за Ковид, но това е наистина едно глобално събитие без прецедент. Дори извън мащаба на смъртта, която причини този вирус, неговите вълнообразни ефекти и политическите последици са от съществено значение за обсъждане, дори и всички вече да сме уморени от това. Пандемията продължава да доминира в живота ни въпреки задаващата се и продължаваща климатична катастрофа, глобалната бежанска криза, хипер възраждането на фашизма и все по-разделения свят, в който живеем. Светът никога няма да бъде същия. Като анархисти обаче, ние също трябва да оценим собственото си поведение, за да израстваме и укрепваме нашите общности на съпротива в светлината на света, който се задава.

Можете да прочетете последната ми статия за десните антиваксърски и анти-локдаун движения, които се възползваха от страха на всички, които бяха обхванати от това безпрецедентно събитие. Определено не се връзвам на тяхното малоумие. Ваксиниран съм; първо за да предпазя по-уязвимите от мен, второ за да мога да пътувам и да мога да изпия една бира в проклетия бар. Всичките приказки на антиваксърските и анти-локдаун движенията продължават да бъдат доминирани от двойни стандарти, непоследователност и отвратителното влияние на крайнодесния и антисемитски опортюнизъм, но правителствата, които се преструват, че пандемията е по вина на неваксинираните не хващат дикиш, защото много добре знам кой е виновен за кризата. Омикрон например е пряк резултат от това, че производителите на ваксини блокират споделянето на патенти и от бруталните капиталистически практики на „Първия свят" по отношение на непривилегированите народи.

pandemic-img

Изобщо нямам желание да играя в игричките на правителствата по света, които са доказали, че съществуват единствено, за да запазят удобствата на привилегированите класи и да поддържат съществуващия социален ред на мизерия за повечето от нас. Ковид направи това още по-очевидно. След аргументите на защитниците на държавата, че убийствата и изнасилванията са присъщи за човешката природа (а не резултат от бедността и патриархалното общество), чумата и безпрецедентните глобални събития вероятно са следващите неща, които трябва да се използват за защита и рационализиране на ужасите на националната държава. Ковид обаче показа също, че държавата наистина не обслужва никакви цели, освен собствените си интереси, и ще обвини безочливо онези, над които управлява, ако не може да управлява това, за което се предполага, че съществува.

Аз съм за ваксините по същия начин, по който съм за химиотерапията. И двете са метод за справяне с ужасно нещо, произведени от същото ужасно общество, отговорно за създаването на проблема. Предпазлив съм и загрижен за това с кого влизам в контакт, защото осъзнавам, че е по-вероятно изключените и експлоатирани да бъдат засегнати от тази пандемия, но също така вярвам, че страшно много хора страдат от тази пандемия извън всичките здравни елементи на самия Ковид. Ако не виждате това, вероятно имате удобна работа от вкъщи или осигурен материален статут, защото поне за себе си се чудя дали стресът от тази чума няма да ме убие преди самата чума.

Насърчавам хората да се ваксинират, както и да вземат необходимите предпазни мерки за „спиране на разпространението"; но идеята за задължителна ваксинация ме притеснява много. Притеснява ме всяка възможност за налагане на контрол, която държавата може да види в страха, причинен от пандемията или като цяло от объркващите времена, в които живеем; този нов прецедент на задължителна ваксинация ме тревожи, както и всяко нечувано до момента нещо, което правителствата правят, когато хората се страхуват. Добре е да заявим това, защото това е анархистка позиция.

Да си анархист означава да отхвърлиш театъра на политиката. Аз съм част от движение, което в най-искрената си форма не може и не трябва да бъде приклещено в културните войни, измислени, за да ни разделят, защото такива войни се водят с вярата, че системите в играта ще определят кой ще победи. Никога не мога да приветствам решенията на държавата, без да ги поставя под въпрос. Въпреки това, някои от нас, независимо дали поради страх от неизживяна досега пандемия или, още по-тъжното, страх от осъждане от страна на либералния естаблишмънт, направиха този вид компромиси в своята позиция и реторика.

В последната си статия атакувах най-вече използването на пандемията от страна на десницата, за да отклони вниманието от по-широки проблеми като свръхпечалбата на богатите по време на пандемията, държавния опортюнизъм и авторитаризъм чрез брутални репресии, които станаха възможни по време на пандемията, и необузданата неадекватност в социалната политика на държавата, която се разкри с пандемията. В същото време, както научихме от правителствата по целия свят, обявяването на локдаун не може да бъде въпрос, подложен на широк обществен дебат, а авторитарният опортюнизъм, който пандемията позволи на правителствата по света, е нещо, което трябваше да видим и оспорим в процеса на откъсване от десния контрареволюционен анализ. Не бива да се страхуваме от осъждането на либералните и леви движения по света, които сляпо приеха и приветстваха всички решения на правителствата и които се опитват да оклеветят всеки, който оспорва решенията на правителството, като съюзник на крайнодесните националисти, расисти и християнски фанатици.

Ние сме анархисти, а не политическа партия, която иска да удовлетвори желанията на онези, чиито анализи и идеи съществуват само в рамките на съществуващите властови структури. Ние сме анархисти, което означава, че сме антифашисти, антирасисти, антисексисти, и така нататък, защото нашата определяща характеристика е противопоставяне на всички аспекти на господството и експлоатацията.

II

Сляпата подкрепа на локдауните е по своята същност класистка и не е в съответствие с антиавторитарната позиция. Не обичам да използвам термина класист, тъй като широката употреба на тази дума има тенденция да се фокусира върху случаи на класови привилегии, а не върху класовото общество като цяло, и е насочена към постигане на „класов мир", вместо да настоява за елиминиране на класовото общество. С казаното тук и за да се противопоставим на конкретната тенденция, независимо дали го осъзнават или не, имаше някои доста обидни класистки подходи и тенденции, идващи от онези, които фетишизираха начините на държавата за справяне с пандемията.

Да вземем за пример хората, които си стоят вкъщи и публикуват TikTok видеоклипове на своите „фюжън" ястия (приготвени магически), като помпозно уведомяват своите последователи, че са останали вкъщи, за да помагат на другите, без да признават, че това е възможно само на гърба на готвачи, доставчици и други работници, които не могат да направят същото. Това е почти в съответствие с неуважението към живота на работниците от шефовете и фашистите, които искат да оспорят самото съществуване на пандемията само и само да запазят непокътнат своя свещен свободен пазар.

Това предполага, че всички останали могат също да преживеят дори седмица без финансова помощ, докато милиони работници мигранти по целия свят, документирани и недокументирани, не отговарят на условията за финансово подпомагане по време на пандемия или на пакетите от стимули, направени от националните институции и банки.

То игнорира труда и страданието, които са необходими за приготвянето на такова ястие през тези времена – възхвалата за „героичния основен работник" в началото на пандемията беше временна и условна. То отразява най-лошото от либералния естаблишмънт, както в САЩ, така и създадените по калъп центристки движения по света.

Дори безвкусното пропагандиране на ваксината като морален избор от страна на либералния естаблишмънт, въпреки че по-голямата част от света все още чака изобщо достъп до нея, продължава този класизъм. От самото начало на пандемията американците и в крайна сметка европейците парадираха със статута си на ваксинирани, докато останалата част от света умоляваше СТО да направи генерични версии, защото не можеха да си позволят цената на т.нар. Big Pharma. Видяхме колко много хора обявиха, че пандемията скоро ще свърши, защото „ние го направихме", въпреки че „ние" не включва голяма част от човечеството!

Сега, когато западният свят започна да признава, че подходът му към кризата се е провалил, признаването на вероятността от „постоянна пандемия" взема предвид само условията, пред които е изправен западът, а не нарастването на смъртните случаи и задаващите се варианти, които ще продължат да се разпространяват в така наречения Трети свят, повечето страни от който все още чакат от Първия свят да сподели патенти или излишъци от ваксини с изтекъл срок на годност.

Непоследователността и лошото справяне с пандемията хвърлят светлина върху присъщите недостатъци на държавата. За съжаление, обръщането на твърде много внимание на това да повтаряме назидаващите опорни точки на либералния естаблишмънт ни пречи да се противопоставим на фашистите, които започнаха да доминират наратива около Ковид. Ето защо трябва да намерим баланс, като никога не си позволяваме да вярваме в мерките на държавата или да очакваме тя да споделя интересите на анархистите по отношение на справянето с пандемията.

Поставянето на разграничителни линии изисква смелост, особено по такива чувствителни теми, но като анархисти не са ни чужди противоречивите с мейнстрийма гледни точки и подходи. Мнозина, които твърдят, че се интересуват от спасяването на животи в САЩ, сега мълчат, докато Байдън връща хората на работа, подчинявайки се на исканията на шефовете на фирмите и капитализма. Това е решение, следвано от страни по света поради натиска, който сертификатите за Ковид оказват върху въздушния транспорт, трансфера на стоки и т.н. Спасяването на животи винаги ще бъде на второ място след спасяването на капитализма както от лявата, така и от дясната страна на игрите на властта, без значение дали едната страна ще смекчи думите си или е готова да направи някакъв компромис.

III

Мнозинството от хората, които не са могли да се „закрепят" и са пожертвали прехраната си заради държавните мерки, сега се обръщат надясно. Докато пиша това, шофьорите на камиони блокират границите и градовете в Канада и САЩ заради задължителното ваксиниране. Блокираните граници и окупираните градове обикновено са нещо, от което се вълнувам, но полицията и държавните сили не се отнасят с присъщата си бруталност към тези шофьори на камиони по начина, по който го правят с блокади на местни коренни общности и окупации срещу изграждането на тръбопроводи в техните земи в Канада. Тълпите на протестиращите шофьори в повечето случаи са на включените в обществото, а не на изключените. Те не оспорват по-широката система на капитализма и като цяло са объркващ феномен за властта, тъй като представляват основата на статуквото, а не неговата опозиция.

Конвоите в Канада и САЩ са доста обезпокоителни в светлината на политическите асоциации и мотивациите на техните архитекти. Блокадите на солидарността също се засилват във Франция, Нова Зеландия и други страни по света. Ние сме в конфликт с конспиративните теории като цяло и фашистките наративи, които помогнаха за формиране на тези блокади, но трябва да им се противопоставим според нашите собствени гледни точки, без да преповтаряме гласовете на либералния естаблишмънт. Откъс от неотдавнашен репортаж от мястото на събитията на конвоя в Отава и мненията на някои от либералните контрапротестиращи, които се оплакват от него, може да ни помогне да видим примери от реалния живот защо трябва да предизвикаме себе си, за да се противопоставим на тези фашистки събития от анархистка позиция, която не повтаря либералните опорки:

„Следобед отидохме на контрадемонстрация, организирана основно, както изглежда, от жители на централната част на Отава, на които им е писнало от шума, трафика и проявите на език на омразата, тормоз и агресия от страна на някои от протестиращите в конвоя. Противодействието на протеста на конвоистите, преди той да се превърне в завършено неофашистко революционно движение, е толкова, толкова важно, но честно казано не изпитах никаква симпатия към този контрапротест в частност. Повечето от техните банери или призовават за повече полиция, оплакват се от неудобства за спокойния си живот като шум и трафик, или се подиграват на демонстрантите, че са неваксинирани и/или необразовани. „Надуй клаксона, ако си бил провал в училище", „Самоуправляващите се камиони не могат да разпространяват Ковид", „Полицията в Отава: действайте сега!", „Направете Отава отново скучна." Дама с многословен знак за това как задължените ваксини спасяват животи ме обърква с член на конвойния протест и ме укорява, че очевидно съм неграмотен: „Отне ти няколко минути, за да прочетеш какво пише ли, скъпи?" Имам завършено висше и няма от какво да се обидя лично, но усещам прилив на гняв на либералните елити в центъра на града, които смятат, че проблемът е, че тези хора просто не са прокопсали в училище. Тръгваме си, преди всичко да е свършило, точно когато някои от протестиращите са въвлечени в словесни престрелки – противниците на конвоя скандират „Прибирайте се вкъщи, глупаци", докато протестиращите от конвоя скандират обратно „Ние все още ви обичаме! Любов! Любов!", полицията от своя страна формира още по-солидна линия да раздели двете тълпи."

— Критични бележки от мястото на събитията в Отава

IV

Акцентът върху симпатичната за либералите и показваща колко сме умни и образовани семантика и естетика, който нахлу в анархистките движения в последните години, изглежда дойде от привилегированите университетски кръгове, където се обсъждат проблеми вместо системи. В резултат на това се срещаме все повече с хора от периферията на нашите движения, които се чувстват свързани с нас не от споделен опит в борбите и гняв, а по-скоро от размита връзка чрез някаква изкуствена идентичност. Докато фашистите от всякакъв вид и произход не заслужават нито милиметър пространство, трябва да признаем, че допускането на либерални нагласи „в рамките на" анархизма е потенциална причина толкова много хора да продължават да бъдат вербувани от дясното, без дори да го осъзнават. От страх да не приличаме на десните, ние си позволяваме да бъдем цензурирани от либералния естаблишмънт.

В глобален план виждаме все повече бунтове срещу локдауни и зелени сертификати. В Нидерландия например, на два пъти от началото на пандемията имаше едни от най-интензивните бунтове, които страната е виждала в съвременната си история, предимно от безработни и маргинализирани младежи, борещи се в най-неравната в социално отношение страна в Европейския съюз. Много либерали, леви и дори някои анархисти отхвърлиха тези бунтове единствено поради грозната искра, която може би е помогнала за тяхното разпалване.

В дните, в които се случиха тези бунтове, имаше отвратителни протести. Най-лошото от най-лошото се събира заедно: нюейджъри, религиозни фанатици, крайнодесни политици и неонацисти/фашисти, които протестират мирно в своите изцяло бели паради срещу ваксините и локдауните. Може би някои от фашистките хулигани са останали наоколо за последвалите безредици, но тези, които организират демонстрациите преди разпалването на бунтовете, обикновено са все включените, бели и привилегировани хора в Нидерландия и същите те започват да изобличават и да се разграничават от „хулиганите" и „главорезите", които излизат на улиците след залез слънце.

pandemic-img

Локдауните бяха последната капка, за да прелее чашата на недоволството на огромната демография от младежи в Нидерландия, които са изправени пред постоянно расистко насилие от страна на полицията и се гледа на тях като граждани втора ръка. Много вбесени от системата, безработни и лишени от права младежи видяха тези събития като възможност да проявят гнева си. Въпреки това, либералната буржоазия и академичните среди отхвърлиха тези бунтове, групирайки фашисти и десни политици с безработни младежи от различен етнически и расов произход просто поради стечението на обстоятелствата. Как биха могли някои от нас да се поддадат на такъв повърхностен и елитарен подход за разбиране на проявите на социална война, която би трябвало да представлява интерес за анархистите? Това е мъгливо време за човечеството, включително и за мен, но трябва да поддържаме анализа си искрен.

Анархистите смятат за оправдани като част от социалната борба грабежите на магазини и унищожаването на свещената собственост на капитализма, както и вземат под внимание социалните фактори, пред които е изправен хулиганът грабител. Край на историята, това е анархистки отговор. Въпреки това, тези, които са склонни да заклеймят тези действия от високите си кули на академичния и привилегирован свят, може би нямат интелекта или искреното желание дори да се разбунтуват, че изобщо дори да оценят подобно нещо. Най-вероятно е трудно човек да прояви своя изблик на гняв в най-подходящия момент или сред най-добрите обстоятелства, но е наша отговорност, като анархисти, да се вгледаме в тези моменти на разкъсвания в социалната тъкан и класови напрежения, и, игнорирайки мнението на либералния естаблишмънт, да демонстрираме нашата солидарност и подкрепа.

Като анархисти ние трябва да продължим безусловно да отстояваме своята позиция, надавайки глас и ясно изразявайки своите възгледи, така че да стане пределно ясно и на двете страни в тази културна война, че не се връзваме на такива отклонявания на вниманието от социалната борба. Нашата социална борба е за освобождение.

Научихме много от март 2020 г. насам. Само защото войнствено отхвърляме десния култ към смъртта, не означава, че като анархисти трябва да заемем позицията на умерените десни, центристи или леви. Независимо дали става въпрос за гражданските войни в историята, Black Lives Matter, Occupy, антиглобалисткото движение или днешната пандемия, ние се надяваме, че анархисткото движение винаги ще помни, че „От една страна имаме пътя, който води към офисите на властта в държавата, от друга, този, който води към социалната борба на улиците. Тези пътища не могат да съществуват съвместно."

Прочети повече: