Настоящата статия е базирана на документален репортаж на Popular Front от май 2019 г., но групата, посочена в текста продължава да е активна и днес, като участва в териториалната защита на Украйна срещу руската инвазия.
В една студена нощ в забутан квартал на Киев, далеч от светлините на централната част на града, група анархисти планират да пуснат банер с политически лозунг от мост. Аз стоях и чаках под него. Анархистите ми бяха казали да чакам там в определено време и обещаха, че ще видя нещо. Докато чаках, видях един от анархистите, с които се бях запознал предния ден, да се промъква в сенките. Той се приближи зад мен и каза тихо: „Ако някой от фашистите наоколо се приближи до теб, не се притеснявай, аз ще бъда точно тук. Имам нож и флакон с лютив спрей".
По някаква причина се засмях. Това момче, Алексей, ме погледна, сякаш искаше да каже: „Това не е шега". Наистина не беше. Анархистката група, с която се бях уговорил да се срещна си служи с насилие, оперира извън закона и организира атаки срещу нарастващата фашистка заплаха в Украйна. Те наричат себе си Рев Дия, което в превод означава съкрашение на Революционно действие. Никога досега те не бяха разговаряли с журналисти, но решиха, че може да ми имат доверие.
Както анархистите ми обърнаха внимание няколко пъти, неофашистките улични милиции в Украйна маршируват свободно по улиците в своите униформи. В Русия Кремъл използва тези малки, но разрастващи се фашистки групи като предполагаемо доказателство, че украинската революция е била някаква „нацистка хунта" – това, разбира се, не е вярно. Дори не е близко до истината. Но влиянието на фашистките групи нараства, а украинското правителство изглежда си затваря очите за тяхната дейност.
Нацисти от батальона "Азов" нападат ромски лагер
Миналата година (2018 г.) „Азов" нападна ромски лагер. Наред с всичко останало маскираните мъже намушкаха с нож десетгодишно момче и 30-годишна жена. При нападението беше убит един ром, а седем от нацистките нападатели бяха арестувани. Оттогава насам фашистките улични групи стават все по-силни, като една от най-известните твърди, че има 20 000 членове. Тази група, известна като „Национален корпус", е уличната милиция на крайно десния батальон „Азов", който стана подопечен на Министерството на вътрешните работи.
В отговор на всичко това Рев Дия, която се сформира през 2013 г., започва да се занимава по-сериозно с организиране из улиците на Киев. Те смятат за свой дълг да дадат насилствен отпор на фашистките движения и на държавата, която според тях им дава възможност.
Когато пристигнах в Киев, за да се срещна с анархистите, нямах представа дали ще ги намеря. Същата вечер ми казаха да чакам в една от пътеките на подземна метростанция, където нямаше телефонен сигнал. В крайна сметка се появи един младеж с телефон в ръка. Той разглеждаше мои снимки на екрана. Държеше телефона до лицето ми, за да се увери, че съм аз, а не някакъв полицейски внедрен агент. Разделихме се и получих съобщение с координати на мястото, на което да се срещнем на следващия ден. В тях се казваше, че ще отидем в една гора, където анархистите щели да ми покажат уменията си с пушка.
За разлика от много анархистки групи в Европа, Рев Дия се занимават преди всичко с класова борба и пряко действие. Те не вземат на сериозно „културата на отричането" (т.нар. кенсъл култура), която напоследък занимава левите движения на запад, и не се интересуват от това, че други украински левичари ги смятат за прекалено агресивни.
„Не можеш да говориш мило с нацистите", обяснява един от членовете на Рев Дия, докато зарежда пълнител в модифициран автомат AKM. Името му беше Микола. Беше маскиран с прилепнала балаклава и облечен в несъответстващо на градските условия тактическо бойно облекло.
Той и още двама членове на Рев Дия ме бяха отвели на километри извън Киев. Пресякохме влакови релси и минахме през заснежена гора, за да намерим накрая на една поляна изоставено стрелбище. И тримата – двама мъже и една жена – прекараха часове в стрелба по мишена на поляната, докато ми говориха за структурата на организацията си.
Признаха факта, че са много по-малобройни от фашисткото улично движение. Казаха, че не се стремят да превърнат всички в анархисти, а просто искат да покажат на младежите, че има и друга алтернатива. Тази опция не включва избиване на малцинствата, а съпротива срешу фашистите, както беше демонстрирано в пропагандата на Рев Дия чрез видеоклипове, в които те разбиват с метални пръти главите на нео-нацисти. Външно анархистите изглеждаха много войнствени.
Микола боравеше с пушката, сякаш тя беше част от него. Попитах го къде се е научил да стреля и той каза, че за кратко се е сражавал срещу подкрепяните от Русия сепаратисти в продължаващата война в Източна Украйна. Той не искаше да говори за времето на фронта, но когато споменах, че някои може да си помислят, че Рев Дия е проруски настроено движение, защото иска да се бори с украинското правителство, той поклати глава.
„Истинските анархисти не могат да бъдат проруски настроени", каза той. „Русия е тоталитарна държава."