Анархистите в Украйна и Русия не са почитатели на нито една държава. Но те са против руската война срещу украинската държава.
Автор: Мира Оклобджия
Руският президент Владимир Путин заяви, че руснаците и украинците са братя, но че на украинците им е промит мозъкът. Следвайки тази аргументация, Кремъл изпраща уж ясни и добре информирани руски войници да се бият с бедните си братя и сестри, на които им е промит мозъкът. Това не е много приятна картина – и също така не е нещо ново. В много отношения сегашният конфликт повтаря една по-ранна трагедия, свързана с един от най-значимите украински анархисти.
Нестор Иванович Махно е роден в Хулиайполе, което се намира в същата провинция, в която се намира и Запорожската атомна електроцентрала. До 1921 г. Махно участва в много от сраженията в този регион. Първо се изправя срещу Германия и нейните съюзници през Първата световна война, а след това и срещу реакционната руска Бяла армия. След това се сражава с правителството в Киев, преди накрая Червената армия да победи Махновщината и да принуди Махно да отиде в постоянно изгнание.
В първите етапи на руската революция обаче на Махно се гледа като на "брат", който честно прегръща идеите на съветите, а именно местните организации на селяни, работници и войници. Проблемите започват, когато той отхвърля комисарите, базирани в Москва, и управлението на Руската комунистическа партия. Тази партия не пести усилия да го нарече бандит и да го обвини в антисемитизъм и милитаризъм.
Славата на Махно продължава десетилетия след смъртта му. Някои се опитват да си го присвоят. Както пише Колин Дарч, след разпадането на Съветския съюз части от украинската десница се опитват да преквалифицират Махно в украински националист, като същевременно омаловажават анархистката му политика. Неотдавна родният град на Махно го обяви за местен герой и през 2009 г. издигна негова статуя на един от градските площади. През 2019 г. Олександър Ишченко разкри, че градският съвет на Хуляйпол е готов да поиска връщането на праха на Махно от гробището Пер Лашез в Париж, като част от кампания за привличане на туристи в града, сякаш Махно се е включил в личната марка на града!
Днес Адам Лент поставя въпроса "какво би направил Нестор Махно" в настоящия конфликт.
"Макар че несъмнено щеше да се бие яростно заедно с украинската армия, за да прогони Путин, той нямаше да си прави илюзии за концентрираната власт на Запада. Безкрайно предпочитана пред автокрацията на Путин, разбира се, но все още разполагаща с ядрени оръжия, все още съсредоточена в изключително мощни държави, все още обслужваща интересите на изключително богати корпорации, които бързо унищожават планетата".
Важно е да си спомним за скептицизма на Махно, когато оценяваме реакциите на световните лидери по отношение на войната в Украйна, които преди това печелили от толерирането на Путин и неговия режим или са му били съюзници. Доналд Тръмп лавираше между това да нарече Путин "доста умен", а по-късно да говори за безразборните атаки на руската армия. В Европа лидерът на холандската "PVV" Герт Вилдерс осъди руската инвазия, докато други десни фенове на Путин като френската Марин льо Пен, италианският Матео Салвини и унгарският лидер Виктор Орбан се дистанцираха от руските военни действия миналата седмица.
Някои обаче останаха неизменни във възгледите си. Тиери Боде, крайно десен политически денди и опортюнист в холандския парламент, заяви, че всеки, който не оценява Путин, живее в "света на Дисни". Украйна, продължи той, "не е национална държава, изобщо не е държава, а по-скоро конгломерат от поне два различни народа, един руски и един антируски", и заяви, че НАТО е провокирало всичко това. За него Путин е "лидерът на консервативна Европа", който се е сблъскал с "абсурдната войнственост на ЕС".
Сръбският президент Александър Вучич, макар и неохотно да осъди руската инвазия, също изпрати сигнали на Путин, че го прави заради западния натиск, а не от сърце. В Белград хиляди хора обявяват своята солидарност с Украйна, но те са плътно следвани от други, които открито подкрепят своите "руски братя". Тъжен е светът, в който дори една проста дума като "брат" се превръща в толкова политически натоварен етикет.
Духът на Махно може би най-добре може да се открие в позицията на руските анархисти по повод войната:
"Ние, колективът на Боец Анархист, в никакъв случай не сме фенове на украинската държава. В миналото многократно сме я критикували и сме подкрепяли опозицията срещу нея, а също така сме били обект на мащабни репресии… от страна на украинските служби за сигурност… И ще се върнем към тази политика в бъдеще, когато заплахата от руското завоевание отмине. Всички държави са концентрационни лагери. Но това, което се случва сега в Украйна, надхвърля тази проста формула и принципа, че всеки анархист трябва да се бори за поражението на своята страна във войната. Защото това не е просто война между две приблизително равни сили за преразпределение на сферите на влияние на капитала… Това, което се случва в Украйна сега, е акт на империалистическа агресия: агресия, която, ако успее, ще доведе до упадък на свободата навсякъде…"
Според Кийт Престън украинските анархисти са заели подобна позиция: "В самата Украйна местните анархисти изглежда единодушно подкрепят военните усилия, въпреки че първоначално има известни разногласия по въпросите на командната структура и по-широката лоялност. Анархистките военни усилия на място са организирани под знамето на Комитета за съпротива, който от своя страна е под командването и контрола на Силите за териториална отбрана на Украйна."
Междувременно в отворено писмо до западната левица от Киев, публикувано от "Open Democracy", украинският активист и историк Тарас Билус пише:
"През последните години съм писал за мирния процес и за цивилните жертви от двете страни на войната в Донбас. Опитах се да насърча диалога. Но сега всичко това се изпари. Няма да има компромис. Путин може да планира каквото си иска, но дори ако Русия превземе Киев и установи свое окупационно правителство, ние ще му се противопоставим. Борбата ще продължи, докато Русия не се махне от Украйна и не плати за всички жертви и всички разрушения."
Ето какво е моето усещане за широкия консенсус, който се очертава сред онези, които съчувстват на тежкото положение на украинците днес:
- Русия се намесва агресивно в една независима държава;
- Човешката катастрофа в огромен мащаб се увеличава с всеки изминал час;
- Западните държави са обединени както никога досега;
- Натрупват се страхове за бъдещето, за които няма лесни решения;
- Други жизненоважни теми, като например изменението на климата, до голяма степен са отложени;
- Ефектът на доминото от тази война е неизбежен в много по-широк мащаб;
- На ниво, видимо за обикновения човек, дипломацията не успява да формулира решения;
- Пропагандата, за съжаление и очаквано, е вездесъща (и то не само в Москва);
- Борбата за власт на основните световни играчи ще продължи много, много дълго време, дори когато тази война приключи от гледна точка на активното използване на оръжия. Изходът е неясен..…
През 1999 г. бях поканенаот холандската партия "D66" на дискусия относно бомбардировките на НАТО през последните етапи на войната в Югославия. Казах им, че не съм съгласна с атаките на НАТО. Те ме попитаха какво друго е можело да се направи. Казах им, че те като политици биха могли да знаят по-добре от мен, но със сигурност биха могли да прибягнат до шантаж, манипулация, лъжа, блъфиране и заплахи, за да постигнат целите си, и това са само някои от тях. За аудиторията беше изненада, когато казах, че не съм от Сърбия, а от Хърватия.
Не съм и украинка, но дълбоко се възмущавам от действията на Путин по същия начин, по който руските и украинските анархисти (а и не само те) се противопоставят на тази война. Политиката се провали в голяма степен и, както винаги, цената я плащат цивилните граждани. Другите политически сили трябва да се прегрупират, да действат и да изковат нови връзки на братство. Междувременно Украйна ще си остане, ако използваме метафората на Кенет Сурин, мишка, хваната в капан между две големи котки. Можем само да се надяваме, че мишката ще се дистанцира от батальона "Азов", а също и от подобни на тях.
Превод от английски: АнархоСъпротива