Настоящият текст на Арундати Рой е от преди 18 години и е писан в малко по-различен, местен контекст. За съжаление, той е много актуален тук и днес, поради което и публикуваме неговия превод. Изумително и същевременно тъжно за нас е как изглежда сме неспособни да се учим от грешките си и явно ще трябва да ги повтаряме… докато не се научим веднъж завинаги.

Опасността, пред която са изправени масовите движения, е НПО-изирането на съпротивата. Лесно ще бъде да извъртите това, което ще кажа, в обвинение срещу всички НПОта. Това би било невярно. В мътните води на фалшивите НПОта, създадени или за да изсмукват безвъзмездни средства, или като укриване на данъци (в щати като Бихар те се дават като зестра), разбира се, има НПОта, които вършат ценна работа. Но е важно да разглеждаме явлението на НПОтата в по-широк политически контекст.

В Индия например бумът на финансираните НПОта започва в края на 80-те и 90-те години на ХХ век. Той съвпадна с отварянето на индийските пазари за неолиберализма. По това време индийската държава, в съответствие с изискванията за структурно приспособяване, изтегля финансирането си от развитието на селските райони, селското стопанство, енергетиката, транспорта и общественото здравеопазване. Тъй като държавата се отказа от традиционната си роля, неправителствените организации започнаха да работят именно в тези области. Разликата, разбира се, е в това, че средствата, с които разполагат, са нищожна част от реално съкратените публични разходи.

Повечето големи НПОта се финансират и покровителстват от агенции за помощ и развитие, които на свой ред се финансират от западните правителства, Световната банка, ООН и някои мултинационални корпорации. Въпреки че може да не са същите агенции, те със сигурност са част от една и съща хлабава политическа формация, която контролира неолибералния проект и изисква на първо място намаляване на държавните разходи.

Защо тези агенции трябва да финансират НПОта? Дали това не е просто старомодно мисионерско усърдие? Или вина? Нещо повече от това е. Неправителствените организации създават впечатлението, че запълват вакуума, създаден от оттеглящата се държава. И те го правят, но по един материално незначителен начин. Истинският им принос се състои в това, че разсейват политическия гняв и раздават като помощ или подаяние това, което хората би трябвало да имат по право. Те променят обществената психика. Те превръщат хората в зависими жертви и притъпяват острието на политическата съпротива. НПОтата представляват своеобразен буфер между администрацията и обществото. Между империята и нейните поданици. Те са станали арбитрите, интерпретаторите, фасилитаторите.

В дългосрочен план неправителствените организации са отговорни пред своите финансови донори, а не пред хората, сред които работят. Те са това, което ботаниците биха нарекли индикативен вид. Сякаш колкото по-голямо е опустошението, причинено от неолиберализма, толкова по-голяма е инвазията на неправителствените организации. Нищо не илюстрира това по-ярко от явлението как когато САЩ се готвят да нахлуят в дадена държава и едновременно с това подготвят НПОта, които да влязат и да почистят разрушенията. За да са сигурни, че финансирането им не е застрашено и че правителствата на страните, в които работят, ще им позволят да функционират, НПОтата трябва да се осланят на много плитко рамкиране, повече или по-малко лишено от политически и исторически контекст. Във всеки случай, от неудобен исторически или политически контекст.

Аполитичните (и поради това всъщност крайно политически) репортажи за бедствията от бедните страни и зоните на война в крайна сметка правят (тъмните) хора от тези (тъмни) страни да изглеждат като патологични жертви. Поредният недохранен индиец, поредният гладуващ етиопец, поредният афганистански бежански лагер, поредният осакатен суданец… нуждаещи се от помощта на белия човек. Те несъзнателно затвърждават расистките стереотипи и потвърждават постиженията, удобствата и състраданието (твърдата любов) на западната цивилизация. Те са светските мисионери на съвременния свят.

В крайна сметка – в по-малък мащаб, но по-коварно – капиталът, с който разполагат неправителствените организации, играе същата роля в алтернативната политика като спекулативния капитал, който се влива и изнася от икономиките на бедните страни. Той започва да диктува дневния ред. Той превръща конфронтацията в преговори. Той деполитизира съпротивата. Той се намесва в движенията на местните хора, които традиционно разчитат на собствените си сили. Неправителствените организации разполагат със средства, с които могат да наемат на работа местни хора, които иначе биха могли да бъдат активисти на съпротивителни движения, но сега могат да чувстват, че вършат някакво непосредствено, творческо добро (и да си изкарват прехраната, докато го правят).

Истинската политическа съпротива не предлага такива преки пътища. НПО-изацията заплашва да превърне съпротивата в учтива, благоразумна, добре платена кариера от 9 до 17. С няколко подхвърлени придобивки. Истинската съпротива води до реални последици. Но не и до заплата.

***

Препоръчваме ви и този текст: Революцията няма да бъде финансирана

Арундати Рой е политическа активистка  за защита на правата на човека и опазване на околната среда, феминистка и писателка на съвременни романи и документална литература, сценаристка, актриса. През 1997 г. печели наградата Мен Букър за книгата си Богът на малките неща.