Публикуваме текст на беларуската анархистка група Прамень във връзка със ситуацията в Казахстан от последните дни. Осъзнаваме, че ситуацията е много по-сложна и комплексна и по всяка вероятност ще бъдат направени и вече се правят опити за подмяна на автентичния народен гняв срещу диктатурата в страната, но за нас това не е причина за отричането му. Казахстан вероятно ще се превърне в поредната арена на геополитически борби от глобален мащаб, за сметка на обикновените хора. Но ние винаги ще бъдем на страната на обикновените хора и желанието им за свобода и справедливост.
Изминаха само няколко дни от началото на протестите в Казахстан. Решителността на демонстрантите бързо превърна протестите в пълноценна революция срещу режима на Назарбаев/Токаев. Завземания на административни сгради, стачки и маршове обхванаха цялата страна и до вечерта на 5 януари Алмати беше напълно освободен от управляващия елит.
На бързия успех на протестиращите Токаев отговори с куршуми, убийства и изпращане на войски в различни градове на страната. За пореден път, с надеждата да запази собствената си власт, диктаторът започна да пролива кръвта на народа. Но казахстанската диктатура, както и беларуската, съществува в сферата на руското политическо влияние. Ето защо само няколко часа след освобождението на Алмати се говори много за намесата на Москва във въстанието.
На първо място, те си спомниха за ОДКС, самата структура, на която беше предсказана ролята на путинския жандарм, готов да гаси освободителния огън в проруските диктатури. Искането за помощ беше формалност и действията стъпка по стъпка най-вероятно бяха договорени точно в този телефонен разговор между Путин, Лукашенко и Токаев.
Нахлуването на Москва в Казахстан в разгара на протестите срещу режима показва на света, че Путин вижда страните от ОДКС като колонии, в които системата, произлизаща от Русия, ще съществува, докато господарят реши, че е време да промени нещо. Още по време на протестите през 2020 г. в Беларус мнозина се страхуваха от пристигането на руски войски в помощ на Лукашенко. Тогава диктаторът се справи сам без ненужен международен конфликт. Протестите от последните дни, без външна намеса, най-вероятно щяха да сложат край на режима, изграден от клана Назарбаев за дни или седмици.
Но сега в страната вече е въведена наказателна експедиция, насочена именно към стабилизиране на диктатурата. Всякакви истории за възстановяването на мира и приятелството са откровени лъжи на московски пропагандисти, които се опитват да обвинят външни сили в организиране на протести, докато публикуват патриотични видеоклипове на руските войски по време на похода им към Казахстан.
Не трябва да се очаква голямо възмущение в руското общество от подобна колониална война – репресиите срещу каквито и да било политически групировки почти не оставят място за организиране на протести. В Беларус ситуацията с репресиите е още по-тежка. Единственият интересен случай е Киргизстан, чийто парламент не одобри подкрепата за операцията на ОДКС в региона.
Действията на Путин показват, че той е готов да подкрепи лоялните към него диктаторски режими от ОДКС. За обикновените хора в страни от интерес за Москва подобни действия заплашват всеки опит за изграждане на свободно общество. Руската империя продължава да бъде затвор за народи. А освобождението на Казахстан, Беларус или други региони на бившия Съветски съюз се превръща в тема не само за хората на тази страна, но и за всички, които трябва да живеят в тази империя.
Ние, от своя страна, се надяваме само, че казахстанският народ ще покаже достатъчно решителност, за да сломи не само Токаев, но и Путин.