Революционната анархистка програма е написана от Ерико Малатеста, черпейки от опита и историческото развитие на работническото движение на Апенинския полуостров.
В началото програмата е била наричана „социалистическа", след това „анархо-социалистическа", а във финалната си форма, като реакция към растящия авторитаризъм и парламентарна дегенерация на социалистическото движение, разписаният от Малатеста документ бива приет и адаптиран от Съюза на италианските анархисти (Unione Anarchica Italiana) под името „Анархистка програма" (Il Programma Anarchico) на конгреса в Болоня през 1920 г.
Цели и задачи
Ние вярваме, че повечето от злините, които измъчват човечеството произтичат от лоша социална организация; и че Човекът може да ги разруши стига да пожелае и да знае как.
Днешното общество е резултат от вековни борби, които хората са водили помежду си, не разбирайки предимствата на взаимопомощта и солидарността. Те са виждали в другите (с изключение на най-близките, с които са били кръвно свързани) конкуренти и врагове. И са се стремели да заграбят за себе си възможно най-много блага за сметка на останалите, чиито интереси и живот са им били безразлични.
В тези борби по-силните или по-безскрупулните обикновено са заробвали и подчинявали победените под най-различни форми. Докато човек не е могъл да произвежда повече от това, което едва е стигало, за да поддържа живота си, победителите са прогонвали или избивали победените, за да отнемат храната им. По-късно, с въвеждането на скотовъдството и земеделието, когато един човек е произвеждал повече, отколкото е било необходимо за задоволяване на неговите жизнени нужди и тези на потомството му, победителите „открили", че е по-изгодно да превърнат победените в роби и ги принудят да работят за тях.
Още по-късно те разбрали, че е по-продуктивно, „по-рентабилно" и по-сигурно, ако експлоатират труда на другите, като присвоят собствеността върху средствата за труда и земята, оставяйки победените привидно свободни. Лишени от средства за препитание, те се виждали принудени да се наемат и да работят за собствениците, при наложени от последните условия на труд и заплащане.
Така постепенно, чрез борби от най-различно естество – войни, нашествия, наложени контрибуции, бунтове, репресии, сдружения на победените за защита и на победителите за подчинение и грабеж – се е стигнало до днешното състояние на обществото, при което малцинството е присвоило или е получило в наследство всички обществени богатства, оръдия на труда и земя, докато голямата маса, лишена от всичко, е експроприирана, експлоатирана и потискана от шепа едри собственици и властници. Тук е коренът на мизерията с всички нейни следствия: престъпления, невежество, проституция, болести, физическо изтощение, морално израждане, преждевременна смърт.
На съхранението и увековечаването на експлоатацията се дължи създаването на държавата с нейните репресивни институции и бюрокрация. Снабдена с платени, въоръжени „органи" и с материални средства, тя има за задача да легализира и защити собствениците от исканията на пролетариите или по-общо казано на „низшите класи". Държавата си служи със силата, която притежава, за да създаде привилегии и за така наречената „политическа класа" с нейните „народни избраници", началства, бюрократи и преторианци, превръщайки ги в част от господстващата и експлоататорска класа. Като защитават собствеността и интересите на богатите, властниците създават и свои собствени богатства, и аналогични интереси.
Друга съставка на паразитната класа са висшите духовници, собствениците на медии и тем подобни измамници. Със своите басни за бога, за бъдещия живот на небето или с лъжата, че светът, в който живеем, е единственият възможен (или „най-добрият от възможните"), те се стремят да накарат поробените да понасят безропотно гнета и дори да бъдат благодарни на поробителите си. На това разслоение на обществото на господстващи „елити" и „низши класи", служат официалните училища и университети, „хуманитарните" и „обществени" науки. Обслужвайки интересите на богатите и на властниците, те се превръщат в отрицание на истинската наука.
Днешното общество, чиито „ценности" са егоизмът, алчността и печалбата, превръща любовта в сексуална търговия, домашно робство или тормоз. Тук се коренят омразата, съперничеството и недоверието между хората, всеобщата несигурност и страх. Господарските интереси пораждат патриотизма, шовинизма, расовата омраза, империализма, войните или въоръжения „мир", който често е по-смъртоносен и разорителен от самата война. С тяхна помощ господарите разделят хората и народите, за да ги владеят.
Ние, анархистите, искаме да променим из основи това общество. И понеже всички човешки и нечовешки страдания, нещастия и злини водят началото си от стремежа на едни да изграждат охолството си за сметка на мизерията на другите, от заграбването на собствеността от тях и лишаването на всички останали от нея, от експлоатацията, от властта и потисничеството на държавната машина и от измамничеството на политици, владици, собственици на медии и псевдоучени, ние искаме да заменим властта и принудата с цялостната свобода за всички, експлоатацията – с действителното социално равенство, конкуренцията – със солидарността и взаимопомощта, религиозната и псевдонаучна лъжа – с истината, търсенето на лично щастие в сътрудничеството и кооперирането на колективните усилия за общо благоденствие и омразата – с обич и братство между хората и народите.
Накратко, ние искаме:
- Премахване на държавата (в това число и „демократичната") и на всяка власт, която създава закони и ги налага на другите с насилие, за да облагодетелства „висшите" класи и обезправи и пороби „низшите". Ние сме за унищожение на монархиите, републиките, парламентите, правителствата, кметствата, армията, полицията, съда и на всякакви институции, които разполагат с власт, пари и средства за потисничество. В противовес на тях, ние сме за въоръжаване на народа, за да осигури той охраната на обществения ред, сигурността и отбраната на страната.
- Експроприация на частната собственост върху земята, суровините и оръдията на труда, защото, ако средствата за производство и потребление принадлежат на всички, тогава никой не би могъл да експлоатира труда на другите. Ние сме за еднакво разпределение на благата от труда за всички, докато се реализира максимата на Сен-Симон: „от всеки според възможностите, на всеки според нуждите". Само тогава трудовите хора ще могат да обединят усилията си, за да се трудят свободно и доброволно в името на общите си интереси и съобразно собствените си симпатии и желания.
- Организиране на обществения живот отдолу нагоре от свободните асоциации и федерации на въоръжените производители и потребители, създавани, видоизменяни или закривани по волята на своите членове, ръководени от съзнанието и опита и освободени от всяка принуда, която не произтича от природните и обществени зависимости, на които всеки се подчинява доброволно, поради тяхната естествена и неизбежна необходимост.
- Безплатно научно образование за всички до най-висшата му степен. Война срещу всички лъжи, религии и мошеничества дори ако те се скриват зад науката. Здравеопазването на всички не може да бъде източник на привилегии и печалби – трудът на медицинските работници следва също да бъде безплатен, както ще е за всички останали, работещи в услугите и производството. Срещу него те ще получават еднакви части при разпределението на обществените блага, докато планираното им изобилие и технологичното развитие направят възможни снабдяването и потреблението на всеки човек според нуждите. Тогава и трудът ще стане доброволен по естество и продължителност. Дотогава – приоритетно осигуряване на средства за живот, за развитие и благоденствие за децата и за всички, които поради здравословното си или възрастово състояние не могат сами да обезпечат съществуването си.
- Преобразуване на семейството единствено на основата на любовта, освободена от всякакви имуществени и законови вериги, от всякакви религиозни предразсъдъци, от всякакво физическо и икономическо потисничество, превръщащо го във форма на робството и проституцията. Премахване на границите; братство между всички народи.
- В зависимост от разгръщането на Социалната революция в ширина и дълбочина по цялата планета, премахване на границите, братство между всички народи и обединение на човешкия род. В името на тази велика цел, война на националистическото тесногръдие, на расовите, патриотични и шовинистични предразсъдъци, на зоологическото съперничество и на братоубийствените войни.
Това е нашия идеал.
Път и средства
Това са целите и идеалът, за който се борим. Не е достатъчно обаче само да имаме цел. За да я осъществим, трябва да разполагаме със съответни средства. Те не са произволни. По необходимост произтичат от самите цели и от условията, в които водим нашата борба за постигането им. Ако средствата са негодни, няма да постигнем поставената цел, а друга, различна, дори обратна на нея, която ще се яви като естествен, необходим и неизбежен резултат от употребените средства. Този, който сбърка пътя, няма да стигне там, където желае да отиде, а където го води отклонението.
Следователно трябва да посочим средствата с които ще си послужим, за да стигнем до прокламираната цел. Реализирането на нашия идеал не зависи от отделната личност или от класата „за себе си". Ние искаме да преобразуваме обществения живот, за да се установят отношения на солидарност, взаимопомощ и братство между всички хора, в условия на цялостна свобода.
Ние се стремим към социално равенство и създаване на условия за пълното материално, духовно и морално развитие не на отделни хора, групи, партии или класи, а на всички човешки същества, на цялото човечество. Това е нещо, което не може да бъде наложено със сила. То изисква просветеното съзнание, воля, кураж и участие на всеки човек в осъществяването му чрез свободното съгласие на всички хора. Затова първата ни задача е да ги убедим, като приковем вниманието им върху причините за тяхната мизерия, страдания и робство и върху възможностите за премахването им. Трябва да пробудим състрадание към жертвите на днешната политическа и социално-икономическа система и желание за всеобщо избавление, щастие и благоденствие. На страдащите от глад и студ трябва да покажем, че задоволяването на материалните нужди на всички е възможно още днес. На потиснатите и презрените, на унизените и оскърбените трябва да кажем как може да се живее човешки и с достойнство в едно общество на свободни и равни помежду си хора. На онези, чиито души са разядени от омраза и ненавист, трябва да посочим пътя, който ще ги отведе чрез любовта към себеподобните към мир и радост в сърцата. И когато успеем да пробудим в душите им бунта против несправедливостите и ги накараме да разберат причините за тях и до каква степен премахването им зависи от тяхната воля и преки действия, когато вече сме успели да вдъхнем кураж и пламенен стремеж за революционно преобразуване на обществото в интерес на всеки човек, тогава убедените по силата на вътрешния си порив и вдъхновението на онези, които са ги убедили, сами ще организират, пожелаят и съумеят да осъществят общите цели и идеали, като отстранят заедно злините, на които се дължи робството, мизерията и страданията в днешното общество.
Би било абсурдно и противно на нашите цели, ако искаме да наложим свободата, братството между хората и всестранното развитие на всички човешки способности чрез насилие. Ние разчитаме на свободната воля на другите и единственото, което можем да направим, е да подпомогнем формирането и проявлението на тази воля. Би било обаче също толкова абсурдно и противно на целите ни, ако приемем, че тези, които не мислят като нас, могат да ни попречат да ги осъществим, без да накърняваме тяхното право на свобода, равна на нашата.
Ние сме за свободата на всеки и на всички да разпространяват и да прилагат своите идеи, без други ограничения, освен онези, които произтичат естествено от еднаквата свобода за всички. Но на това се противопоставят и то с брутална сила тези, които господстват и подчиняват на волята си живота и труда в днешното общество и се ползват от своите привилегии. Те имат в ръцете си всички средства за производство и услуги. Те отнемат не само възможността да се изпитват нови начини на обществени отношения и организация, не само правото на трудещите се да живеят свободно от собствения си труд, но дори самото право на съществуване. Те принуждават всеки, който не е капиталист, да приеме да бъде експлоатиран и потискан, ако не иска да умре от глад. Затова господарите разполагат с полиция, съдилища, армия, които са създали, за да защитават своите привилегии. Те преследват, затварят, убиват всеки, който желае премахването на привилегиите и търсенето на пътища и средства за осигуряване живота в свобода за всички. Треперещи за богатствата си, за користните си интереси, покварени от духа на господство, страхуващи се от бъдещето, привилегированите не са способни нито на благородни пориви, нито на едно по-широко разбиране на собствените си интереси. Ще бъде непростима наивност, ако вярваме, че те ще се откажат доброволно от властта и от собствеността си и ще се съгласят да бъдат равни с онези, които държат в подчинение и чийто труд ограбват без скрупули.
Историческият опит доказва, че една господстваща класа никога не се отказва доброволно – изцяло или частично – от своите привилегии и власт, освен ако не бъде принудена да стори това насила или от страх пред съзнателната и организирана съпротива и бунт на ограбваните и потисканите. Достатъчни са фактите от съвременния живот, за да се убеди всеки, че капиталът и държавата са готови да употребят материалната си сила, за да се защитят както от пълна експроприация и премахване на властта им, така и срещу най-нищожните искания на народа. Те са готови за най-жестоки преследвания и избивания. На трудовия народ, който иска да се освободи, не остава друг път, освен на силата да противопостави сила, на удара да отвърне с удар, на желязото – със стомана.
Следователно, ние трябва да работим за пробуждане у потиснатите на живия стремеж към коренно преобразуване на днешното общество. Да ги убедим, че тяхната сила е в тяхната организираност. Трябва да разпространяваме нашите идеи и да подготвяме моралните и материални сили, необходими за победата над стария свят и за организирането на новото общество. Когато придобием достатъчно сила, трябва да се възползваме от благоприятните обстоятелства или да ги създадем сами, за да извършим Социалната революция. Да съкрушим със сила държавния апарат. Да експроприираме собствениците. Да колективизираме средствата за производство и живот. Да се противопоставим с оръжие на всеки опит на бившите или „нови" властници да възстановят държавната машина, да ни наложат своята воля и да попречат на заинтересуваните „низши" класи да реорганизират обществото сами без властници, „представители" и посредници.
Но всичко това не е толкова просто, колкото може да изглежда. Ние имаме работа с хора, които са отрасли и живеят в днешното общество с неговите мизерни морални и материални условия. Затова бихме подхранвали илюзии, ако твърдим, че е достатъчна само пропагандата и агитацията, за да издигнем хората до онази степен на интелектуално и морално развитие, която е необходима за осъществяване на идеите за социално равенство и цялостна свобода. Човекът и обществената среда си влияят взаимно. Обществото е такова, каквито са хората и обратно – хората са такива, каквото е обществото. Това създава един омагьосан кръг: за да се преустрои обществото, трябва да се преобразят хората, а за да се преобразят хората – трябва да се преустрои обществото.
Мизерията затъпява човека, а потисничеството го деморализира и парализира. За да бъдат унищожени те, хората трябва да добият съзнание, воля и кураж. Робството възпитава роби. За да се освободим от него, са нужни хора, които копнеят за свободата. Невежеството им пречи да познаят причините за своето нещастие и да открият средствата за избавление от него. За да се премахне невежеството, е нужно хората да разполагат с повече време и със средства, за да се просветят. Държавата ги приучва и задължава чрез сила да се подчиняват на законите. Да вярват, че те са необходими за живота на обществото и по-конкретно – на „низшите" класи. За да разрушат държавата, те трябва да бъдат убедени в нейната престъпност и паразитизъм. Да разберат, че законите ги угнетяват, оковават във вериги и защитават интересите на господстващите и експлоататорски класи. Как да се излезе от този омагьосан кръг?
За щастие, днешното общество не е плод на кабинетни мислители, нито на просветената воля на господстващите „елити", които са довели всички подчинени до състояние на слепи и несъзнателни инструменти на техните интереси. Това общество, както казахме, е резултат на хиляди вековни вътрешни и външни борби, противопоставяния, насилие, съпротива и отпор. На хиляди природни и човешки фактори, без самите те да са били съзнателно и предумишлено подготвяни от някакъв „зъл гений". Освен това, разделението между индивидите и класите в него не е така рязко очертано. Различията в материалните условия и в степените на нравствено и интелектуално развитие са многобройни. Мнозинството от „низшите" класи попада в условия на труд и живот, които не отговарят на елементарните изисквания за едно нормално човешко развитие. Разбира се, някои от тях, поради стечение на изключително благоприятни обстоятелства са могли да постигнат по-добри условия на живот от тези, в които са се родили. Една немалка част от пролетариите днес са излезли от състоянието на абсолютна мизерия, която ги затъпява, а и най-мизерстващите не са нито напълно несъзнателни, нито в пълно съгласие с условията на труд и живот, които господарите са наложили на своите наемни работници. За всички е очевидно, че позициите, които членовете на господстващата класа заемат в обществото, почти никога не съответстват на техните способности. Самите институции, плод на историята, съдържат в себе си противоречия, които са зародишът на тяхното разложение и гибел. Това поражда и засилва с време разбирането на необходимостта от обществено преустройство и създава възможност за прогрес. Но той не трябва да се разглежда като достатъчно условие за довеждане на всички до нивото, което е необходимо за осъществяване на идеала на анархията. Нужна е предварителна подготовка на хората и една постепенна и частична трансформация на обществената среда. Напредъкът трябва да се извършва едновременно и паралелно в съзнанието и в средата. В живия живот те се обуславят взаимно и си взаимодействат. Трябва да се възползваме от всички възможности и всички средства, от всички случаи и ситуации, които ни предоставя днешната обществена среда, за да въздействаме върху хората на труда и да развиваме и издигаме тяхното съзнание и стремежи. Трябва да използваме всеки прогрес в съзнанието на индивидите, за да ги доведем до състояние да изискват и да налагат все по-дълбоки и широки преобразования в обществото. А те да ги улеснят в търсенето и откриването на нови пътища към по-нататъшен напредък и в последна сметка към премахване на системата на експлоатация и власт на човек над човека, към идеала за цялостна свобода, социално равенство и братство между хората и народите.
Ние не можем да очакваме обществената еволюция да осъществи анархисткия идеал, докато се занимаваме само с пропаганда и просветителство. Ако постъпваме така, скоро ще пресушим извора на обществената енергия, защото дори да успеем да убедим всички членове на днешното общество в необходимостта от нашите идеи, по-нататъшната ни пропаганда би била безплодна, ако не предприемем революционни действия и не преминем към програмни реализации. Също, когато еволюцията на обществената среда разкрие нови пътища за народа и нови търсения на идеи, тяхното реализиране би се извършило без наше участие, а може би и в ущърб на нашите цели. Затова трябва непрекъснато да се стремим и да подпомагаме „низшите" класи да искат, да налагат и да извършват сами всички подобрения. Да завоюват всички права и свободи. Да имат силата и волята да ги превърнат във всеобщ и обичаен начин на съществуване на обществото. Така, като разпространяваме нашите идеи и програма, ние се борим за пълното им осъществяване. Като предлагаме различни инициативи, задачи, решения и удовлетворяване на жизнените му нужди, ние подтикваме народа да се бори, да постига и да налага все повече и повече свои искания, докато постигне пълното си освобождение и социално равноправие.
Икономическата борба
Гнетът, който днес потиска най-пряко хората на наемния труд и е основна причина за тяхното материално, духовно и морално поробване, е икономическият гнет, тоест експлоатацията, упражнявана върху тях от класата на капиталистите (всевъзможните магнати във финансовата и спекулантската сфера, индустриалци и търговци). Към тях се прибавят овластените паразити от държавния апарат и проституиращите с ума си псевдоучени, социолози, политолози, идеолози, журналисти, висши духовници и тем подобни. Те са заграбили всички мощни средства за подчинение, управление, производство, услуги, разпределение, снабдяване и търговия, за разпространение на дезинформации и лъжи, за манипулации и промиване на мозъците. Слагайки ръка върху тези и всички останали източници на живота, на труда и умственото развитие, господарите и техните слуги са поставили в абсолютна зависимост наемните роби, които са принудени да се предлагат на трудовия пазар, да изпълняват волята им и да приемат, като природна или историческа необходимост света, в който са ги заставили да живеят.
За да се премахне из основи и да се предотврати всяка възможност за възстановяване на този гнет, е нужно хората на наемния труд да бъдат убедени в правото да ползват плодовете на своя труд, благата и средствата за задоволяване на всестранните си нужди, като експроприират техните собственици и предоставят обществените богатства на разположение на всички.
Но може ли пролетариатът още днес да извърши тази експроприация? Може ли още сега да премине без междинни стъпки и да скочи направо от ада, в който живее, в „царството" на социалното равенство, обществената собственост и потреблението според нуждите?
Фактите показват на какво са способни днес наемните роби. Нашата задача е да им помогнем в идейната, морална, психологическа, материална и техническа подготовка, за да извършим заедно тази експроприация и обществено необходима трансформация. Да се опитваме всеки път, когато революционните трусове ни предоставят случая, да ги прилагаме на дело, докато постигнем пълна победа. Как обаче да подготвим хората на наемния труд за тази най-масова пряка акция в историята? По какъв начин да подготвим условия, които ще позволят не само експроприацията на обществените богатства, но и тяхното ползване в интерес на всички? Ние казахме, че само писмената и устна пропаганда и агитация не са достатъчни, за да спечелим за нашите идеи огромната народна маса. Необходимо е и постоянно и непрекъснато практическо възпитание – причина и следствие от постепенното преобразуване на обществената среда. Тогава, съразмерно с развитието на чувството на недоволство, на непоносимост и на бунт у работниците срещу нечовешките и ненужни страдания, на които са жертва и с нарастване на стремежа да подобрят условията на живот, те ще се борят за удовлетворяване на своите справедливи искания. А ние, като анархисти и революционери, трябва да бъдем сред тях, да ги подтикваме и насърчаваме в борбата, да се борим заедно с тях и да им даваме пример. Но възможни ли са при капиталистическия режим такива завоевания и подобрения на условията на труд и живот? Полезни ли са те от гледна точка на нашата крайна цел – бъдещото равноправие на хората на наемния труд и цялостното освобождение на човешкия род?
Каквито и да са практическите резултати от борбата за непосредствените искания и от частичните победи, главната полза е в самата борба. Чрез нея работниците научават, че господарите им имат противоположни на техните интереси. Че те не могат да подобрят условията на своя живот и още по-малко да се освободят, ако не се обединят, за да станат по-силни от потисниците и експлоататорите. Ако успеят да извоюват това, което искат, толкова по-добре. Те ще спечелят повече, като работят по-малко. Ще имат повече време и сили да се самообразоват, да мислят и да разискват за интересите си. Ще почувстват нарасналите си сили, желания и нужди. Ако не успеят, ще бъдат доведени до необходимостта да анализират причините за своя неуспех. Ще разберат, че е нужна повече солидарност, енергия, акции и устойчивост. Така постепенно ще стигнат до убеждението, че за сигурната, крайна и трайна победа, трябва да разрушат държавата и капитализма. Революционната кауза на моралното и идейно издигане на работниците и на тяхното интегрално освобождение само ще спечели от това, че са се обединили и се борят за интересите си.
Но нека пак запитаме: възможно ли е при сегашното състояние на нещата те наистина да подобрят своя живот? Отговорът зависи от многобройни обстоятелства. Каквото и да казват някои, не съществува никакъв „железен закон за надниците и заплатите", който определя онази част от продукта на техния труд, която остава за тях. Ако все пак речем да го формулираме, той би звучал така: заплатата не може да слезе под един екзистенц-минимум (без който работниците няма да бъдат в състояние да работят), нито пък да се покачи толкова, че да не остане никаква печалба за господарите (защото те биха престанали да наемат работници и да им плащат). Между тези две крайни възможности обаче съществуват ред степени. Те започват от мизерните условия на живот на ратаите в селското стопанство, за да се стигне до условията на живот на висококвалифицираните работници в промишлеността и услугите от големите градове.
Надницата, продължителността на работното време и всички други условия на труд са резултат от борбите между господари и наемни работници. Първите се стремят да дадат на работниците си възможно най-малко и да ги накарат да работят до пълно изтощение. Работниците искат да работят по-малко и да печелят възможно повече. Там, където те са доволни от всичко или и да не са доволни, са го приели, търпят и не умеят да се противопоставят на капиталистите, биват довеждани до животински условия на труд и живот.
Напротив, когато работниците разбират този стремеж на собствениците на капитала и в разрез с него поискат да живеят човешки, те могат да се обединят и с помощта на откритата или прикрита заплаха със стачки, саботажи и бунт, да внушат на господарите си, че трябва да зачитат правото им на по-сносен живот. Следователно можем да кажем: надниците в горните си граници са такива, каквито работническата класа иска да има и е готова да се бори за тях. Така, като воюват с капиталистите и устояват интересите си, те могат до известна степен да попречат на влошаването на условията на живот и дори да постигнат действителни подобрения. Историята на работническото синдикално движение и на класовата борба в капиталистическото общество е доказала тази елементарна истина.
Но ролята на икономическите борби между работници и капиталисти не трябва да се преувеличава. Господарите могат да отстъпят временно. И наистина, когато не се касае за много големи претенции, те отстъпват пред енергично изразените искания на работниците. Започнат ли обаче да предявяват искания (крайно време е да го сторят) за надници и заплати, които биха погълнали цялата печалба на капиталистите и биха се приближили до непряката им експроприация, повече от сигурно е, че те ще се обърнат към държавата, за да принуди със сила наемните роби да се върнат към статута си. На практика, много преди работниците да са предявили искания за заплащане на труда с целия продукт, който са произвели, икономическата борба се оказва безсилна за постоянното подобряване на условията на техния труд и живот.
Работниците произвеждат всичко, без тях животът е невъзможен и на пръв поглед ни се струва, че ако откажат да работят, ще наложат всичко, което поискат. Обединението обаче на всички работници, дори само от една професия в само една страна, е изключително трудно. Има стачкоизменници и корумпирани синдикални бюрократи, а понякога и наемни убийци.
Откриването или въвеждането на нови машини прави излишен труда на голям брой работници и увеличава армията на безработните, които гладът принуждава да продават своя труд на каквато и да е цена. Прииждането на емигранти в страна, в която работниците са успели да си извоюват по-добри условия, хвърля в ужас последните, защото гладният работник, ще не ще, открива възможност на капиталиста да намали надниците. Всички тези факти, произтичащи от същността на капиталистическата система, спъват интелектуалното и нравствено издигане, развитието на революционното съзнание, на работническата солидарност и организираност, като ги изпреварват и разрушават. Използвайки тези и още много други преимущества, срещу обединението на работниците се противопоставя съюзът на капиталистите. Работниците нямат нищо друго освен една заплата и ако престанат да работят, скоро ще останат без хляб, докато господарите им, благодарение на собствеността, парите и пазвантите си, разполагат с всички натрупани вече продукти на труда, превърнати в капитали и могат спокойно да чакат, докато гладът „вразуми" стачниците.
Във всеки случай, един факт е безспорен – производството при капитализма се организира от всеки капиталист с оглед личната му печалба, а не за да задоволява по-пълно нуждите на трудещите се и на всички изобщо, както би трябвало да бъде. От тук следват и хаосът на пазара, разпиляването на човешки сили, съзнателно организираният недостиг на продукти за задоволяване нуждите на всички, производството на безполезни и вредни изделия, безработицата, пустеещите земи, слабата употреба на машини или забавянето на пускането в експлоатация на новите открития и т. н., и т. н., тоест произлизат всички злини, които не могат да бъдат избегнати, ако не се отнемат средствата за производство от капиталистическите собственици, а след това се извърши организиране на икономиката и разпределение на съвършено различни начала.
Така, на работниците, които искат да се освободят от веригите на капитала или дори само да подобрят сериозно условията на своя живот в рамките на капиталистическата система, скоро ще се наложи да се защитават от държавата и да я атакуват, защото тя узаконява правото на собственост, провъзгласява го за „свещено" и го защитава с грубата сила на репресивните си институции, превръщайки се по този начин в главно препятствие пред социалния прогрес. Това препятствие трябва да бъде разрушено със сила, ако обществото не иска да остане в същото и дори в много по-лошо положение.
Ето защо от икономическата борба работниците трябва да преминат към социалната, тоест към борбата против системата, против „пазара" и държавата с нейните закони, съдилища и институции на насилието и потисничеството. Вместо да противостоят всеки път на милиардите на капиталистите със своите, събирани с толкова усилия стотинки, без гаранция макар и за частични и временни успехи, те трябва да се организират и да противопоставят на държавата – страж на „свещената и неприкосновена собственост" – революционните методи и средства, които трябва да намерят с наша помощ, за да победим силата със сила.
Социална борба
Под социална борба ние, анархистите, разбираме организираната борба срещу класата на капиталистите и тяхна държава. Това е политическият и бюрократичен апарат на тази класа или съвкупността от институции, с чиято помощ господарите налагат своята власт на работниците, независимо по какъв начин са я установили, за да узаконят и поддържат „правото си" на собственост над средствата за производство и на експлоатация на наемните роби.
Държавната машина е резултат от стремежа на една банда (както пише още Августин Блажени) към паразитизъм и господство, осъществени посредством насилието. Тя е йерархическа организация на обществото, чрез която в него се установяват отношенията на власт на човек над човека и експлоатация.
Държавата е създател и създание на привилегиите и на класовото господство. Тя е техен естествен защитник. Човешкият пълнеж на нейните институции, на „етажите" на държавната йерархия е неделима част от господстващата и експлоататорска класа на паразитите. Затова е измамно да се твърди, че днешната държава изпълнява само функции на жандарм и защитник на капитала и че като се замени частната собственост с държавна, тя ще се превърне в „пролетарска", в „народна", „социална" или „правова". В представител, организатор и защитник на общите интереси. Капитализмът или експлоатацията на наемния труд могат да бъдат премахнати само при едно условие: когато, като краен резултат от социалните борби на работниците, настъпи унищожението на държавата. Когато тружениците вземат оръжието и обществените богатства в свои ръце и организират производството, разпределението и обществения живот в интерес на всички. Без да оставят тези функции в ръцете на властниците, които, дори и да искат, не могат да премахнат експлоатацията на наемния труд, защото и те паразитират върху него.
Етатизацията може само да превърне частния в държавен капитализъм, както това стана след победата на болшевиките в Русия през 1917 г. Установявайки своята диктатура и одържавявайки капиталите и земята, марксистите съхраниха експлоатацията на наемните работници, привилегиите и паразитизма на бюрокрацията, армията, полицията, съда и другите институции на държавата. Така, на мястото на буржоазията, се създаде една нова господстваща и експлоататорска класа – държавно-капиталистическата. С помощта на своята диктатура тя потиска и експлоатира наемните работници, разпределя в своя полза създаваното от тях обществено богатство и ги смазва с оръжие, когато те се борят и въстават в защита на своите интереси. С тази си „практика" болшевиките доказаха, че експлоатацията не може да бъде премахната, пролетариатът не може да се еманципира, трудещите се не могат да се освободят от наемното робство, нито да премахнат „висшите и низши класи" и затвърдят окончателно свободата, социалното равенство и братството между хората, ако не унищожат държавата, включително „пролетарската" диктатура с нейните овластени, привилегировани и паразитни институции. Докато властниците съществуват, ще има пролетарии или наемни работници и експлоатация на техния труд от едно малцинство, заграбило властта и собствеността под благовидния предлог, че защитава интересите на същите тези пролетарии, като ги ограбва и потиска.
Тук, както и по всеки друг въпрос от общ интерес, е необходимо общо съгласие. Затова трябва да положим всички усилия да убедим хората, че държавата е ненужна, вредна и престъпна. Че е възможна друга организация на обществото, без нея и против нея, в интерес на всички. Но както изтъкнахме неведнъж, пропагандата и агитацията е безпомощна да убеди всички. Ако се ограничим само в проповеди против държавността и чакаме пасивно да дойде денят с главно „Д", в който народът ще се убеди във възможността и в ползата от премахването на всякакви институции на властта, този Ден никога няма да дойде.
Пропагандирайки нашия идеал и зовейки народа на борба за интегралното си освобождение, ние трябва да участваме във всички негови борби, макар те да са дори само за частични свободи, права и искания, защото хората се учат в борбата да побеждават. Ако не успеем да ги подтикнем веднага към извършване на социалната революция, трябва да им помагаме да формулират прогресивно нарастващи искания и да ги извоюват сами. Да отхвърлят обещанията и „помощта" на всеки, който би искал подкрепата им за своята власт, поддържайки в тях илюзията, че с нея ще реши проблемите им.
Понеже държавата е тази, която създава законите и ограничава народните свободи, а ние нямаме още необходимата сила, за да я ликвидираме, трябва да се стремим към създаване на „контравласт". На организация на народа, с която той да я ограничава и принуждава да употребява властта си колкото може по-малко, за да разшири полето на своите свободи. От само себе си се разбира, че при такава антидържавна линия на поведение и метод на борба чрез организиране на тайни или явни преки акции, ние оставаме винаги извън и против властта, като упражняваме натиск върху нея, поставяйки я под заплахата да извоюваме със сила исканията, които сме адресирали към нея. Заедно с това трябва да помним винаги, че латентен или явен, конфликтът между властници и народ е постоянен и че в последна сметка краят на държавата ще бъде поставен от организираната сила на народа. Затова никога не трябва да допуснем под какъвто и да е предлог от нашата борба да започнат да кристализират каквито и да било институции и атрибути на властта. Иначе ще отслабим ефикасността на преките акции на народа и ще извършим предателство спрямо него и бъдещето на нашата кауза и идеал.
За да направи законите задължителни за народа, за да засили господството си над него, като охранява интересите на привилегированите класи и „правото" им да експлоатират наемните работници, държавата разполага с материалната сила (на армия, полиция, съд, затвори и т. н.). Границите на държавното потисничество и насилие се простират до там, докъдето нейните институции срещнат силата, която „низшите" класи са способни да им противопоставят. Когато народът понася овчедушно ограбването от паразитите, неограничения произвол на властта или узаконеното насилие, или когато протестът му е слаб и платоничен, властниците вършат каквото пожелаят, без да държат сметка за народните нужди. Ако народният протест стане мощен, настоятелен и заплашителен, държавата ще се изправи пред алтернативата: да отстъпи пред издиганите искания или да прибегне към репресии, но и в двата случая най-вероятно ще се стигне до бунта на масите. Защото, ако властта не отстъпи, набралият сили народ ще въстане. А ако тя отстъпи, народът ще придобие вяра в себе си и ще постави нови и отиващи все по-далече искания. Докато се стигне до там, че несъвместимостта между държавата и свободата стане очевидна за всички. Това ще предизвика нови стълкновения между противостоящите и гражданска война в крайна сметка.
Но за да може народът в такъв кризисен момент и революционна ситуация да осигури победата си в условия на цялостна свобода и социално равенство за всички, е необходима материална и морална подготовка. Победоносното въстание е ефикасно средство за завоюване на свободата, защото с него народът е строшил хомота и е придобил възможността да изгради своя организация на обществото на мястото на повалената държава на господстващата класа от експлоататори. В този случай разстоянието от руините на държавата до новите форми на обществена организация се изминава с един скок. Въстанието открива възможности за проява на латентните сили на народа, които са се натрупвали по време на предшестващата го еволюция. Това ускорено развитие и радикална промяна в начина на съществуване на народните маси е Социалната революция, към която се стремим.
Победата или поражението зависят от това какво е способен да иска и да извоюва народът. В миналите въстания той не е познавал истинските причини за робството и мизерията си. Искал е малко и малко е постигал. В епоха на засилващи се кризи ние трябва да го подтикваме към експроприация на собствениците и обобществяване на средствата за производство и услуги, за да организира сам обществения живот и икономиката с помощта на свободни сдружения и съюзи. Без да чака нареждания „отгоре" и без да избира или да признава каквато и да е власт, йерархия и институции (парламент, правителство, съд, диктатура, репресивни органи и пр. инструменти на институционализираното насилие). Защото, ако не бъдат премахнати в хода на борбата, те ще си присвоят отново правото да създават закони и да ни ги налагат със силата на волята и оръжието си.
Ако народът не се отзове на нашия призив и тръгне след „новите" властници, които са му обещавали да му донесат „светло бъдеще, благоденствие и сигурност", ние трябва да действаме сами в името на правото да бъдем свободни дори когато другите искат да си останат роби. Да се борим в духа на нашите идеали, като не признаваме новата власт и поддържаме жива съпротивата. А ако сме достатъчно силни, макар и в отделни населени пунктове, където населението ни симпатизира, трябва да го призовем да премине към създаване на анархистки комуни, отхвърлящи държавната власт и установяващи федеративни (съюзни) отношения с всички селища, които желаят да живеят и работят свободно и автономно, съгласно своите разбирания и убеждения. В тези свободни зони ние трябва да се опълчим с всички сили срещу възстановяването на полицията, армията, съда и общинската бюрокрация, като се възползваме от благоприятната обстановка, за да разширим пожара на революцията, подтиквайки „низшите" класи от останалите селища и региони да последват примера ни и да наложат онези максимални искания, които сме успели вече да осъществим. Каквото и да се случи, трябва да продължим, без да прекъсваме за миг, своята борба против властниците и капиталистите до пълното социално, икономическо, духовно и морално освобождение на наемните роби и на цялото човечество.
Заключение
И така, ние сме за изтръгване из корен на господството и експлоатацията на човек от човека. Ние сме за доброволно организиране, побратимяване, съюзяване и сътрудничество на трудовите хора в едно общество на свобода, на общо благоденствие и всестранно интелектуално и морално развитие на всеки човек. Общество, изградено върху принципите на взаимопомощта, солидарността и социалното равенство.
За постигане на тези максимални цели ние считаме, че средствата за производство трябва да бъдат на разположение на всички. Никой човек, група или класа да не могат да принуждават останалите да им се подчиняват, нито да упражняват влиянието си върху тях, освен със силата на разума и на примера.
Накратко, ние анархистите ратуваме за унищожение на държавата, нейната замяна с федерация на комуни и експроприация на заграбилите земята, средствата за производство и услуги в полза на всички. При тези условия въоръженият народ ще решава директно обществените проблеми.
Подготвяйки всестранно Социалната революция, ние пропагандираме, агитираме и организираме народните сили за осъществяване на анархокомунистическия идеал. Дали революционната борба, която водим против държавата, капиталистите и духовния обскурантизъм, ще бъде безкръвна, или кръвопролитна зависи в най-висша степен от поведението на господстващите класи и от обстоятелствата, при които ще успеем да изтръгнем от тях хляба и свободата за всички.