Смъртоносният влаков сблъсък в Гърция разкрива нефункционалността на държавата и капитализма – време за самоуправление
На 28 февруари 2023 г. се случи челен сблъсък между два влака в района на Тесалия, Гърция, при който загинаха най-малко 57 души, което го превърна в най-смъртоносната железопътна катастрофа в историята на Гърция.
Още в началото се усети вълна от възмущение в цялата страна. Протести и демонстрации се провеждаха ежедневно, като някои от тях бяха най-мащабните в последно време. Особено масова досега беше тази на 8 март, когато националната 24-часова стачка съвпадна с женските демонстрации. Според различни оценки е имало някъде от 60 000 до 100 000 души в град Атина само в този ден, с мобилизация в повече от 80 други гръцки града.
Реакцията на държавата и нейните лакейски медии беше такава, каквато можеше да се очаква – много полицейски репресии срещу протестиращите, докато медиите, лоялни на управляващата твърдо дясна партия Нова демокрация, се опитваха да пропуснат системния елемент, довел до трагедията и хвърлиха цялата вина върху отделни железопътни служители. Това е добре известна тактика, която те са използвали и в миналото.
Има няколко системни компонента, довели до това бедствие. От една страна, неотдавнашната приватизация от частния оператор Hellenic Train. От друга страна, имаше корупция и мудност на гръцката държавна бюрокрация, която дори след приватизацията запази управлението на инфраструктурата чрез държавната OSE. И всички тези фактори влошиха още повече ситуацията след години на строги икономии, наложени от технократите на ЕС и МВФ.
Докато държавните и частни бюрокрации оставиха тази изключително важна социална и екологична обществена инфраструктура да се разпадне, въпреки задълбочаващите се обществени и екологични кризи, имаше работници, които алармираха от дълго време за лошото състояние на железопътната система. Те предприемаха различни действия, за да предотвратят предстоящата трагедия, като например стачкуваха с искане за подобряване на безопасността. Но без резултат, тъй като ръководството не беше склонно да слуша.
И точно това фрустрира гръцкото общество: опасността се е знаела отдавна, но властимащите са имали други приоритети. И това е основният проблем на всички сфери на съвременния живот – те са структурирани по такъв начин, че отнемат всякаква власт за вземане на решения от пряко заинтересованите и засегнатите, както на социално, така и на екологично ниво, и я предоставят на малки управленски елити, които се грижат само за печалба и запазване на привилегированото си положение. Ако не друго, този случай с железопътната катастрофа ни показва, че ако работниците можеха да вземат и изпълняват решения – без одобрението на управленски бюрократи или частни инвеститори – тогава трагедията най-вероятно щеше да бъде избегната.
Бюрокрацията във всичките й форми (включително доминиращата капиталистическа!) е, както Дейвид Грейбър настоява в книгата си „Утопия на правилата" ("Utopia of Rules"), начин за организиране на глупостта, тъй като се характеризира с изключително неравностойни структури на въображението, които съществуват поради структурно насилие. Отново и отново виждаме колко нефункционални са държавните и частните бюрокрации: наред с други, те ни тласнаха към климатична катастрофа от екзистенциален характер.
За щастие има гласове, като тези на политическия колектив Aftenergeia, които се застъпват за много необходимата алтернатива на доминиращите форми на управление и собственост: такава, която се корени в народното самоуправление и социализация. Такава, която се основава на работниците, управляващи сами, чрез асамблеи, функционирането на такива важни инфраструктури, докато по-широкото общество допринася чрез популярни комитети. Това е много по-рационален модел, който ще овласти онези, чийто живот зависи от това. Нищо по-малко от прилагане на практика на лозунга „Животът над печалбите".
Не можем да си правим илюзии: това не може да стане в рамките на параметрите на комплекса капитал-нация-държава. Спешно е необходима голяма социална промяна, основана на пълно политическо равенство и пряко участие, която изисква преминаване отвъд държавното управление и капитализма. И такава промяна може да възникне само от народни мобилизации и самоорганизация – точно като тази, която наблюдавахме след смъртоносната железопътна трагедия на 28 февруари.
От хората зависи дали ще променят сегашната ситуация или ще позволят една напълно фалирала система да ни доведе до обществен и екологичен колапс.
Автор: Явор Тарински
Превод от английски: АнархоСъпротива