Какво означава да бъдеш транс анархист в настоящия момент на XXI век? Какво значи да си бял човек от работническата класа, транс личност, живееща в относителна сигурност в Лондон в условията на глобална климатична катастрофа, докато войни сеят разрушение по континентите, докато полицейските сили на една ренегатска свръхсила, Съединените щати, убиват чернокожи деца безнаказано, а друга държава, въоръжена от същата свръхсила, убива палестински деца безнаказано?
Как мога да стоя и наблюдавам тази смъртоносна спирала на капитализъм, колониализъм и тирания и след това да се осмеля да кажа "и транс права"? И все пак трябва. Защото дори сред геноцида в Палестина и Конго, етническото прочистване на рохингите и уйгурите, продължаващото зачеркване на коренните народи, ние трябва да говорим за транс, небинарни и интерсекс хора. Защото нашите истории, разнообразни и сложни, отекват в миналото, преди европейската колонизация, преди възхода на капитала и на държавата, преди задушаващото настъпление на цис-хетеро-патриархата. Нашата история е като прът в машината на така наречения "прогрес", където бинарностите на пол, раса и джендър се изострят все по-рязко.
Като анархист, като небинарен интерсекс, пансексуална феминистка, аз и моите братя и сестри през хилядолетията сме живото доказателство, че насилственото налагане на строги категории на пол/джендър и "другост" съществува, за да потиска свободното съществуване и да ограничава емоционалния, интелектуалния и социалния ни потенциал. В нашия преживян опит, като отказваме лесни класификации на мъж/жена, мъжко/женско, мъжествено/женствено, нашите актове на съпротива са неразделна част от подпалването на революциите.
Самата анархия не е застинала във времето. "Истините" не са вечни; анархията се развива – не само с повече цис бели европейски мъже, но и с други гласове, други съдби. Всички лица на анархията – от жените (транс и цис), глобалното мнозинство, колонизираните народи, тези на неевропейски езици, и да, от транс, небинарни и интерсекс хора. Ние живеем своите истини във всяка култура и общност, но нашето съществуване е използвано като оръжие за контрол на животите на всички. Потискането на нашата идентичност служи за очертаване на границите на пола и сексуалността, на мъжествеността и женствеността. И въпреки това, отново и отново, хора, политици, религиозни лидери, лекари и "критиците на джендъра" насочват най-жестоките си държавно санкционирани злоупотреби към нашите деца. В така нареченото Обединено кралство, транс, небинарните, джендър-разнообразните и интерсекс децата са атакувани в училищата, здравната система, медиите, социалните услуги, семействата и политическата класа.
Нашите красиви, крехки, невероятни деца излизат в света, разпознават кои са и наричат това с думи, които хора на моята възраст не биха се осмелили да произнесат. И в отговор те са виктимизирани и малтретирани на структурно ниво.
В Обединеното кралство, на нашите тийнейджъри и деца им се отказва всякаква транс-подкрепяща здравна грижа; позволяват им достъп до блокатори на пубертета, само ако се съгласят да участват в държавно спонсорирани изследователски проекти. Министърът на образованието предложи политика, която инструктира училищата да наричат децата с техните "мъртви имена" и да ги мисджендърват, да информират потенциално враждебни родители и да отказват животоспасяваща информация. Войната срещу нас не е просто "културна война" – тя е жестока, увреждаща и безмилостна. А най-лошото е, че знаем, че този джендър фашизъм не цели истинска защита на децата. Ние и нашите деца сме просто странични жертви, оръжия на масовото отвличане на вниманието.
И въпреки всичко, ние не спираме.
Глобалната солидарност, показана към палестинците – от интервенциите на правителството на Южна Африка до блокирането на производителите на оръжия чрез пряко действие, от масовите протести до индивидуалните бойкоти, от разочарованието в електората на Киър Стармър и Джо Байдън до спадналите корпоративни печалби. Това е, как изглежда съпротивата днес. И в този климат, актовете на солидарност могат да бъдат съвсем дребни – просто да попиташ и използваш правилно моите местоимения е акт на съпротива и солидарност.
Аз съм по-възрастен анархист, който е видял възхода и падането на популистките леви партии и е наблюдавал безпомощно как милиони се хвърлят в бездната на демократичния социализъм. Но черпя кураж и сила от отказа на общности, култури и индивиди, които продължават да избират свободата и невероятната дързост да се доверяват на взаимната си любов.
В лицето на геноцид, който се случва пред очите ни, е трудно да помним, че нищо не трае вечно. Че всичко може да се обърне в един миг. Но всеки ден някое дете осъзнава, че може да живее като нещо различно от пола, който му е бил предписан при раждането. И в тези моменти се раждат съвсем нови светове.
~ Кел Фаршея
Кел (те/тях) е поет, писател и историк от ирландски произход. Те са анархист и активист вече повече от четири десетилетия. Текстът е оригинално публикуван в анархисткия журнал Freedom News, лято 2024.