Напоследък все по-често се чувстваме като Алиса, но не в страната на чудесата, а на позорните активни мероприятия, които за съжаление успешно отвличат общественото внимание от важни социални и икономически теми като инфлацията, стагниращите заплати, все по-голямото неравенство и обедняването. Дребнотемие, което да действа като отдушник на социалното недоволство и да го канализира в удобни и приемливи за властта и елита граници и посока.
Само ще маркираме последното такова от изминалата седмица, за да илюстрираме тоталната неадекватност и токсичност на медийната среда, но и на това, което у нас минава за експерти, инфлуенсъри и "opinion maker"-и. За нас е абсолютно необяснимо защо едно престъпно действие на двама рецидивиста и един човек, нуждаещ се от специализирана помощ, се превърна в тема номер едно за толкова много хора в страната ни. Пределно ясно ни е защо то е толкова важна тема за кукловодите от елита – защото отвлича обществото от класовите проблеми и ги вкарва в безсмислена битка на арената на културните войни. Видяхме как тази дъвка бе започната от приближени до ГЕРБ и след това много удобно бе подета от всички медии. Разбира се, другият печеливш от това активно мероприятие е Възраждане. Клети и жалки експерти по всичко (т.е. по абсолютно нищо) като „патриота" Шкварек (!?) обиколиха за пореден път множество медии, за да говорят неща, които нямат никаква връзка с действителността (нормално за човек, който също няма никаква връзка с реалността). Да сте чули някога тази личност да е казала нещо за бедността, за неравенството, за това, че една пета от сънародниците му живеят с под 504 лв. на месец? Няма и да чуете, защото той е пратен там от своите кукловоди със съвсем друга цел.
По-важният въпрос обаче е: защо това толкова бързо се превърна във важна тема и изобщо в тема за обществото ни? И то в ситуация, в която няма изгледи за подобряване на материалните житейски условия на живот за огромната част от населението на страната.
За нас отговорът на този въпрос се крие в посланието от заглавната снимка на този текст. През изминалите 10 години на българското общество беше успешно внушено, че от него нищо не зависи. То беше успешно манипулирано да води културни войни, за да забрави за класовата война, която се води срещу него – стагниращи доходи, обедняване, нарастващо неравенство, източване на обществени ресурси, влошаващо се състояние на всякаква критична и некритична обществена инфраструктура. Така днес ние се занимаваме с tik-tok (и не само) активни мероприятия, докато вече изобщо не забелязваме, че 20% от хората живеят под прага на бедността.
Преди повече от година направихме предположение, че зимата на 2022-2023 г. много ще наподобява тази на 2012-2013 г. с масови протести срещу социалната и икономическата криза. Оказа се, че сме сгрешили. Чудехме се – къде са хората, защо не са на улицата? И всеки път когато отваряхме някоя социална мрежа, получавахме горчивия отговор – водят културни войни онлайн. Но това намалява ли сметките за ток, за парно, сваля ли цените на олиото, захарта и всякакви други стоки от първа и не само първа необходимост? Разбира се, че не. Но ги (или може би по-скоро ни) кара да се чувстват по-добре, изпълнили гражданския си дълг, заели позиция, борили се за нещо (но за какво?). Социалните мрежи изпълняват успешно функцията си на катализатор на общественото недоволство и предоставят псевдо сцена за изявяване на гражданска позиция, докато реално писането на коментари под поста на този или онзи не играе никаква роля за подобряване на обществото и материалното ни състояние.
На онези, които не се занимават с поредната интернет драма и дъвка, се предлагат други "активистки" "забавления". Публичното пространство е изпълнено с всякакви единични, ограничени либерални теми и каузи, "пазарът на идеи" дава възможност на всеки да се включи в някаква подобна самодейност.
квАРТал, елитарните кампании на Спаси София (като за билетчетата или за жълтите павета – все едно по кварталите изобщо има павета и тротоари…), либерално "социално ангажирано" кино (в което в огромната част от случаите материално задоволени хора обсъждат проблемите на социално изключени хора без тях), програми за млади лидери и авторитети, София диша, фестивали на гурме храната Бакхус StrEAT Fest (заради когото по-бедните жители на района около Женския пазар бяха буквално изтикани, а събитието беше оградено с метална ограда като държавна граница) са само няколко примера. Сигурни сме, че и сами можете да се сетите за поне още дузина такива.
Хората извън големите градове, а и по-бедните слоеве от населението на големите градове, остават изцяло извън полезрението. Те не са част от тези културни войни, те са друга България, друга вселена, от която никой не се интересува. Нещо повече, те влизат в полезрението само като грозни, глупави, необразовани (помните лятото на 2013 г., нали?). Дори и да бяха такива (а те не са!), това е резултат от тоталното им игнориране и изоставяне във всяко едно отношение от страна на елитите, които се сещат за тях само по време на избори. А вече явно дори и тогава не се сещат особено за тях, защото са намерили други начини за манипулиране на изборните резултати.
Всички ние сякаш забравяме, че това са хората, които осигуряват нормалното функциониране на обществото. Припомнихме си за тях съвсем за кратко в първите месеци на COVID-кризата, но когато всичко се върна към business as usual те отново потънаха в забрава.
Във всички тези активни мероприятия и либерални културни самодейности място за обикновените хора няма. Или ако има, то те присъстват само като пасивни жертви, на които либералният градски елит ще помогне по някакъв начин някога (т.е. никога) след поредната безрезултатна кръгла маса или конференция. Тези хора не просто са лишени от права, те са лишени от личност, от проактивност, от индивидуалност и възможност сами да управляват и оформят живота и средата си. Вероятно защото ако бъдат оставени да го направят, ще насочат справедливия си гняв към виновните за материалните лишения, които както те, така и ние изпитваме от години.
От тези културни войни, обаче, има и други печеливши освен консервативния, десен, про-капиталистически политико-икономически елит.
И това са всички либерални, про-капиталистически неправителствени организации, фондации, инфлуенсъри, "opinion maker"-и и подобни. Докато обществото ни води културни войни, а не класови, тяхното съществуване, а съответно и финансиране (включително и заплати) са подсигурени.
Нашето материално оцеляване обаче не е и е крайно време да го разберем и да започнем да действаме за решаване на проблемите, които засягат огромната част от населението на страната. А не онези проблеми, които занимават един ограничен кръг от хора – онези, които са част от властта, срастнали са се с нея или се надяват да се закачат за нея по някакъв начин.
Това зависи само и единствено от нас. И в този ред на мисли ви препоръчваме да обърнете поглед към случващото се например във Франция от последните седмици и да помислите над това.