За освобождението на Палестина и всички хора в Близкия Изток – изявление на ирански изгнаници
В следното изявление, ирански феминистки обясняват защо е и възможно, и необходимо да се подкрепи палестинската борба за освобождение, без да се подкрепя иранското правителство.
Въпреки че се намираме далеч от Иран, смятаме, че за да се разбере динамиката на всяка ситуация, е необходимо да се консултираме с ангажирани анти-авторитаристи от региона. Също така е важно да не допускаме грешката да си представяме, че най-добрият начин да подкрепим подтиснатите хора в един контекст е да подкрепим подтисниците в друг. Всички борби за свобода и достойнство са фундаментално взаимно свързани.
Колективът Рожа първоначално публикуваха това изявление тук на фарси и след това на френски. По техни думи:
Рожа е независим ляво-феминистки колектив, разположен в Париж и състоящ се от другар(к)и от Иран. Рожа се образува в отговор на държавното женоубийство на Джина (Махса) Амини и възхода на движението "Жени, Живот, Свобода" през септември 2022 г. Освен че се занимава със социалните борби в Иран и Близкия Изток, Рожа активно участва в местни и международни движения в Париж, включително солидарностните усърдия с Палестина. Името "Рожа" е вдъхновено от няколко езика: на испански, rojo, означава "червено"; на кюрдски,روژ означава "дневна светлина" или "лекота"; и на мазандарански, روجا се превежда като "зорница".
Приканваме читателите да разберат това изявление в контекста на предишното ни отразяване на антиавторитарни движения в Иран, включително бунта, предизвикан от убийството на Джина Махса Амини, под лозунга "Jin, Jiyan, Azadi" (Жени, Живот, Свобода). По същия начин трябва винаги в центъра на вниманието да бъдат гласовете на палестинците по отношение на всичко, свързано с тяхното освобождение.
Тахиа Фалестин: За освобождението на Палестина и всички хора в Близкия Изток
На 14 април 2024 г., сутринта, безпрецедентната атака на Ислямска република Иран срещу Израел привлече вниманието на медиите по целия свят. Въпреки че отбранителната система "Железен купол", издигната от империалистическите сили, защити заселническо-колониалната държава Израел, някои, стремящи се да отмъстят за палестинците, похвалиха "смелостта" на иранското правителство и изразиха възхищение от "единствената сила" в региона, готова да се изправи срещу империалистическите сили.
В тази война, в която Израел и Иран се зъбят един на друг, някои са заели фашистка позиция и безсрамно са застанали на страната на геноцидната израелска държава. Други, заели лагеристката ("campist") позиция, застанаха на страната на Иран, като си затвориха очите за бруталните репресии на иранското правителство срещу неговите опоненти и други хора в страната. Тук не разглеждаме първата позиция, а втората – тези, които приемат логиката, че "врагът на моя враг е мой приятел". Този начин на разсъждение опростява твърде много сложните отношения между Ислямската република и Израел, като ги свежда до бинарна борба на доброто срещу злото и предполага, че всеки, който се противопоставя на държавата Израел, автоматично попада в лагера на "добрите".
За нас, защитата на палестинската кауза и международната солидарност не могат да приемат друг облик, освен противопоставяне на Ислямската република Иран. За всеки, който вярва, че задачата за освобождение зависи от самите хора, а не от държавите, тя всъщност не се противопоставя на Израел, а по-скоро на народите на Иран и на целия регион. Защитата на палестинската кауза задължително включва отдалечаване от всичко, което засилва господството на Израел над палестинските земи. От създаването си през 1979 г., въпреки целия шум, който произвежда, Иранската република не е направила нищо друго, освен да налива вода в мелниците на израелската държава, както ще изложим по-долу.
- Тези, които се позовават на правото на Иран на "самозащита", просто повтарят аргументите, които израелската държава използва, за да оправдае унищожаването на Газа и геноцида, който извършва там. Те разсъждават в рамките, според които животът на милиони хора в Близкия Изток се смята за безполезен. Каква е стойността на "правото на иранското правителство да се защитава", дори според стандартите на международното право, ако това "право" се изразява в двуседмичен страх в Иран и от Ирак до Ливан пред възможността за тотална война? Защо обеднелите народи в региона трябва да плащат цената на презряната "чест" на една сила, която предварително предупреждава врага си кога ще пристигнат нейните ракети?
- Въпреки противопоставянето им, Иран, Израел и нейните западни поддръжници са колелца в една и съща машина на глобалния капитализъм, която на всяка крачка тласка Близкия изток към пропастта. За тези, които пренебрегват ролята на иранското правителство в кървавото потушаване на сирийската революция срещу диктатурата на Асад, припомняме тайните търговски сделки на Иран по време на войната с Ирак. По време на войната Ислямската република скандираше, че "пътят към Ал-Кудс минава през Кербала", като същевременно купуваше оръжия от държавата Израел, за да се бие с Ирак – горчива ирония, която струваше живота на хиляди иранци и иракчани. Двойната игра на иранското правителство е очевидна: макар да твърди, че изключва всякакъв търговски обмен с Израел, то дори не зачита кампанията "Бойкот, освобождаване от активи и санкции" (BDS – Boycott, Divestment and Sanctions).
- Това не означава, че Иран и Израел са равностойни сили, или че получават еднаква международна геополитическа подкрепа. Но те са полезни врагове един на друг. Навсякъде, където се водят освободителни борби, и двете държави отговарят с потисничество. И двете разчитат на съществуването на другата, за да прикрият вътрешните си противоречия и да оправдаят собствените си престъпления. Сегашното състояние на "нито мир, нито война" им позволява да гарантират собственото си оцеляване.
- Има и друга причина, поради която някои хора са развълнувани от нападението, извършено от Иран: иранската държава е обградена от санкции, наложени от империалистически държави, уж противопоставяйки се сама на тях. Но за иранската работническа класа единствената последица от това нападение е спадането на стойността на националната валута и по-нататъшното обедняване. Докато цените се покачват заедно със стойността на долара – с изключение, разбира се, на тези, които черпят директно от приходите от петрол – минималната дневна заплата е спаднала до 3 долара. Дали тези, които са съблазнени от силата на Иран в лицето на доминиращите сили, знаят нещо за живота на онези в Иран – от етническите малцинства – които оцеляват само чрез транспортиране на контрабанда (като кулбарите в Кюрдистан) или гориво (като сухтбарите в Белуджистан)? Знаят ли, че макар Ислямската република да е изпратила над 300 дрона и ракети, които дори не са докоснали касапите на Газа, тя не бе в състояние да изпрати и най-малката помощ, за да спаси от наводнение десетки жители на Белуджистан?
- Най-същественото постижение на Иран от тази атака е видимо веднага по улиците на големите ирански градове. Драматичният спектакъл на силно контролираната военна атака срещу израелската държава заздрави основите на друга война – войната, която Ислямската република води срещу жените от самото си създаване. Улиците на Техеран и други градове станаха свидетели на разгръщането на тази ужасна война – война, насочена срещу телата на жените и техните бунтовнически души, война, която служи за опитомяване и задушаване на жените. Как би могъл един такъв режим да освободи потиснатия народ на Палестина и региона? Нима логиката, която с право изисква да се борим с апартейда, наложен от Израел, не изисква и да се противопоставим на сексуалния и джендър апартейд в Иран?
- Нападението на Ислямската република срещу Израел постигна и нещо друго: освен че рани едно арабско дете, то успя поне за няколко дни и по целия свят да отклони общественото внимание от Газа, което улесни израелската операция срещу Рафах. На заден план по време на тези събития САЩ за пореден път наложи вето върху признаването на Палестина като държава от страна на ООН. Всъщност поддръжниците на Израел са тези, които трябва да благодарят на Иран.
- Друго значително "постижение" на Иранската държава в хода на историята ѝ е маргинализирането на палестинската кауза в иранското общество. Въпреки че едно време каузата на Палестина е била наистина популярна, 45-те години, през които управляващите са я употребявали като инструмент, са довели до известно безразличие в иранското общество, а понякога дори до отхвърляне на палестинската кауза. Междувременно Израел е избрала да подкрепя фашистката, монархическа десница в иранската опозиция, представяйки я като единствения възможен наследник на Ислямската република. Тази бинарна и изключителна опозиция – Ислямска република или марионетен режим, установен от империалистическите сили – е същия сюжет, който иранските власти използват, за да подтискат народните мобилизации в границите на Иран.
- За да повиши международната си популярност, Иран упорито се опитва да се възползва от възхода на ислямофобията – една от формите, които расизмът приема днес – в Европа и Северна Америка, за да се представи като "защитник" на правата на мюсюлманите на Запад. Онези, които гледат на Иранската държава като на щит срещу ислямофобията и я подкрепят по тази причина, трябва да се запитат: защо в най-населения административен район на Иран, Техеран, който има близо 20 милиона жители, сунитите нямат право на нито една джамия, в която да се поклонят? Защо иранските сунити, независимо дали са белуджи, кюрди или араби, са сред най-бедните слоеве от населението? Защо техният живот е най-малоценен в Иран? Защо афганистанските имигранти, особено хазарите, са лишени от най-основни права? Те трябва да се запитат и как една държава, чиито официални и неофициални медии разпространяват антисемитски идеи, може истински да подкрепя антирасизма по света.
За нас, членовете на Рожа, Ислямска република Иран не нарушава апартейда, наложен от колониалната държава Израел, а засилва условията, които го възпроизвеждат. Пътят към освобождението на всички народи в региона изисква двойна борба: една срещу израелския апартейден режим и неговите поддръжници, и друга срещу държави като Иран.
Превод от английски: Т.М.