Започнаха 33-тите Летни олимпийските игри в Париж с шествие с лодки по Сена, а новинарските сайтове се надпреварват да формулират по-бомбастични определения за откриващата церемония – приповдигнато настроени, запален жертвеник с олимпийския огън и островърхата фригийска шапката на свободата, символ на Френската република, Париж .

Но свободата е захвърлена в някоя катакомба, Париж е празен символ, а жертвеникът са гражданите на френската столица – жертвеник, който не гори от вчера. Малко се говори за това, което струва на парижани поредното "голямо събитие" (каквито са всички международни спортни мероприятия, конгреси, фестивали на разнообразни изкуства и т.н.). И не става дума за разходите: заложеният бюджет от 6,6 млрд. евро е почти наполовина в сравнение с предходните игри в Токио; реално изразходените средства вече са близо 9 млрд. към датата на откриването (26.07.2024 г.) и се очаква да стигнат до 12 млрд. – което пак може да се окаже най-ниската сума за организация на Олимпийски игри през последното десетилетие.

От инвестициите се очакват големи приходи, макар сред последните издания да имаше грандиозни провали като тези в Атина през 2004 г. и Рио де Жанейро през 2016 г., за които се твърди, че са повлияли отрицателно на икономиката на държавите домакини. В случая с Гърция не малко местни хора посочват именно игрите като повод за избухване на голямата криза, чиито последици и до днес определят икономическия и политическия живот (включително дългосрочното настаняване на десните на власт). Приходите обаче ще отидат в големия бизнес, който е направил големи вложения. На жителите на Париж Олимпийските игри носят друго.

Да започнем отдолу нагоре, от най-уязвимите жители на лъскавия мегаполис. Париж е един от градовете с най-многобройно население от бездомни жители от десетилетия насам (българската дума "клошар" идва именно от френски). В обичайното ежедневие тези градски обитатели имат своите структури за подкрепа, знаят към кого да се обърнат за помощ, за храна или за душ, за административна подкрепа – въпреки всичко те са открили и създали начини да оцеляват и да се грижат един за друг. По данни на неправителствени организации, които работят в тази сфера, в последните 18 месеца от Париж систематично са изгонени повече от 10 хил. души, бездомни и мигранти (със и без документи). Имайки предвид, че процедурите до голяма степен са неформални и безотчетни, вероятно тези данни са изключително занижени. Колони с автобуси са извозвали тази част от парижаните към далечни населени места, където те ще бъдат по-уязвими, оцеляването им ще е по-трудно, битието им ще е по-несигурно. Предстои да видим какъв резултат ще произведе този опит за замитане под килима. Но пък френската столица ще бъде по-представителна, лъскава и приветлива за туристите, безликите, слепи и невежи донори на капиталистическото чудовище.

Органите на реда са "изпразнили" стотици окупирани постройки, голяма част от които в района около мястото, където се строи олимпийското село, и то още от миналата година. На техните досегашни обитатели не е предложена алтернатива, а между тях има дори не малко граждани на европейския съюз. Хотелите, които в продължение на години са отдавали част от базата си за социално настаняване, също са прекъснали договорите си с местните власти, за да могат да реализират по-големи печалби от туризъм. Студентите също са "помолени" учтиво да напуснат студентските общежития за лятото на 2024 г. още през есента на 2023 г. В замяна щедро са им предложени по 100 евро и 2 билета за някое събитие. Всичко това е отричано от институциите, които обаче междувременно съвсем официално обясняват, че "не може да покажем на света палаткови лагери и бараки, защото с Олимпийските игри продаваме в чужбина имиджа на Франция". "Имиджът на Франция" е лъскава завеса, зад която се подава мършавата ръка на мизерията и страданието на хората. Аналогиите със строежа на стени от фашистка Аржентина за Световното първенство през 1978 г. или от недекларирано фашистките власти на родния Кюстендил, за да отделят ромския квартал в началото на този век са твърде очевидни.

Друг начин, по който да се повдигне привлекателността и мнимото усещане за сигурност във френската столица за Игрите, е милитаризирането (което постепенно се увеличава от години, започвайки от серията атентати и минавайки през управлението на ковид пандемията) на града – най-голямото досега разполагане на военни части и органи на реда във Франция в мирно време. Полицейски и военни блокади (и над 40 хил. бариери) са разположени не само из центъра, но и в предградията, където ще се провеждат спортните мероприятия. Всеки, дръзнал да излезе на разходка, трябва да покаже не само документ за самоличност, а и QR код, който го оторизира да присъства в ексклузивното пространство, предназначено само за който може да си го позволи. Ограниченията за използване на личния автомобил на местните жители надхвърлят несъизмеримо тези за такситата за туристи и официални гости. Редът и дисциплината ще бъдат пазени от униформени и цивилни служители на реда в момент, когато във френското общество бушуват антифашистки настроения и когато бъдещето на това общество е в процес на изграждане. Но бъдещето може да почака няколко седмици, докато градът служи за сцена и арена на световния бизнес, който използва световния спорт за фон на рекламите си, за мимолетното развлечение на масите, за зрелище без хляб. Можем да си припомним Париж по време на Европейското първенство по футбол през 2016 г. (на което домакин беше Франция), в разгара на протестите срещу пенсионната реформа, когато протестиращите парижани бяха атакувани със сълзотворен газ от полицията, за да не смущават зрителите на огромните екрани, които имат свещеното капиталистическо право да потребят футболния спектакъл, докато социалните искания биват напълно игнорирани.

Отдавна знаем, че дори човешките права нямат никакво значение, когато стане дума за големия бизнес, преоблечен в спортен екип за големи събития. В Рио де Жанейро цели квартали (фавели) бяха сринати със земята, а обитателите им бяха бити, арестувани и изгонени. В Сочи на работниците, които изграждаха съоръженията за Олимпийските игри през 2014 г., не се плащаше в продължение на години. Световното първенство по футбол в Катар през 2022 г., белязано от корупция от самия избор на държавата-домакин, взе 6500 жертви – работници-мигранти от Индия, Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка и Непал (по данни на правозащитни организации, докато властите говорят за едва 100-на жертви).

В Париж резултатът от Олимпийските игри е допълнително джентрифициране на среда, която и без това е безкрайно туристическа. Общежитията за атлетите, за разлика от предишни олимпийски села (например това в Сочи, за което са изхарчени около 800 млн. долара и което остана напълно пусто след 2014 г.), е построено по начин, по който сградите да могат да се използват в бъдеще. Предградието Сен Дени, което ще бъде домакин на олимпийското село, отдавна е обект на джентрификация, т.е. заместване на населението с обитатели с по-високи доходи. Според първоначалните планове около 40% от новопостроените жилища следва да бъдат предназначени за социални жилища след края на Игрите. Въпросът е колко социални ще бъдат те, щом в този парижки район през миналата година експериментално е предложено "жилище" от 10 кв.м. на цена 610 евро на месец и на обявата са отговорили 765 човека за седмица. Освен това, голям процент от участието в строжа е от частни инвеститори, които ще работят всячески за максимална печалба.

Летните олимпийски игри в Париж ще останат в историята и с безпрецедентната си подкрепа за фашистката държава Израел, която на 19 юли, бе обявена от Международния съд на ООН за държава, извършваща апартейд, нелегално окупираща териториите на Палестина (по същия начин по който режимът на Путин анексира области в Украйна) и прилагаща дискриминационни закони срещу палестинците (част от апартейд системата им). Вместо да прекратят подкрепата за Израел (както призова президентът на Международния съд на ООН) и участието на Израел в игрите (както бе направено с Русия), високопоставени лица от оганизационния комитет и от властта във Франция (включително Макрон) не спряха да защитават държавата, отговорна за геноцид, по всички медии. И то в ситуация, в която част от ционистките спортисти са били на военна служба в израелската окупационна армия, включително и през последните месеци. Т.е. са избивали невинни, включително и деца, участвали са активно в осъществяването на геноцид. Паралелът с Летните олимпийски игри през 1936 г. в Нацистка Германия е изумителен… Но дори Джеси Оуенс, развенчавайки със своите златни медали расовата идеология пред очите на Фюрера, не спира настъпващата война. И колкото и палестински знамена да се веят, колкото и съвестни атлети да призовават за спиране на огъня (което се случва през последните месеци на международни спортни събития), геноцидът над палестинския народ няма да бъде спрян, защото лицемерните главорези – политици и капиталисти – не признават решенията на собствените си лицемерни институции, "грижещи се правата на човека".

Отговорите не липсват. Части от френското общество (даже парламентарно представени такива) – и не само от френското – от месеци искат израелските спортисти да се състезават под неутрално знаме. Несъгласието си с несправедливостите на едно голямо събитие (повече комерсиално, отколкото спортно) наши другари пък изразиха със саботаж на високоскоростните влакове във Франция, обърквайки плановете на около милион пътници само часове преди грандиозно откриване. Очакваме още от тях, вярваме в потенциала на френската съпротива. Приятно гледане!

27 юли 2024 г.
Автономна безвластническа група "АнархоСъпротива" и другари антикапиталисти