Ние сме уморени от невъзможността да контролираме нашите собствени съдби. Нашето съществуване в тази капиталистическа система се върти около работа, за да свързваме двата края. Тъй като толкова много от нашето време е фокусирано върху работа, ние имаме малко или никакво време за нещата, които са важни за нас: комуникирането с други хора, време за нашите семейства, дискутирането на това какво се случва в нашите собствени общности, и промяната на всичко деструктивно в нашия живот. Жените, децата, и мъжете, мнозинството от хора тук и по света, ще остават заложници на системата, докато не се вдигнем, разрушавайки това, което ни държи под контрол, изграждайки в същото време ново общество.