През 1925 г. италианският анархист Ерико Малатеста пише:
„Анархията е форма на съвместно съжителство в обществото. Общество, в което хората живеят като братя и сестри, без да се налага да насилват или угнетяват останалите, и където всеки притежава на свое разположение достиженията на цивилизацията в съответната епоха с цел да постигне най-голямото възможно морално и материално развитие. Анархизмът е методът за достигане до анархия – чрез свобода, без власт – което ще рече, без всички онези йерархични институции, които налагат своята воля над останалите чрез сила." (Malatesta 1995, 52)
