Първоначалният текст на Пьотр Кропоткин е на френски със заглавие "Morale Anarchiste" (1890). Българският текст е взет от книгата "Нравствените основи на анархизма", Университетско издателство "Св. св. Кирил и Методий" Велико Търново, 1993 г.
Неустоимият чар на глобалния анархизъм
Предполагам, че повечето читатели вече са осъзнали какво се случи по време на Лондонския социален форум. Моето намерение не е да говоря за Европейския социален форум. Има чудесни анализи в мрежата. Но заради бъдещето на движението, което ние понякога, може би твърде щедро наричаме "движение на движенията" цялото това фиаско трябва да бъде разгледано…
Демокрация и диктатура – двете страни на господството на капитала
Нашата антиавторитарна съпротива и борба няма нищо общо с борбата за демократично и правово устройство на днешния държавен и световен ред. Представителната демокрация пряко съответства на буржоазния начин на мислене: всичко, което съществува и се проявява трябва да бъде представено, трябва да има посредничество между вещта и тези, които я разглеждат, а именно представяне за съществуване от тези, които би трябвало да изучават и утвърждават това съществуване. Днешната демокрация – това е етап от превземането на властта от капитала. Нейното широко разпространение след края на 19-ти век завършва с господството на капиталистическите обществени отношения над човешките общностти, засилвайки изолацията на индивидите. Нейните глашатаи непрекъснато утвърждават, че демокрацията укрепва социалните връзки. Но в действителност способства за тяхното разрушаване. Демокрацията е призвана да маскира противоречията на стоковото производство, насаждайки "мрежа от страхове", която държавата представя като социални отношения.
Continue reading "Демокрация и диктатура – двете страни на господството на капитала"
За свободно човечество. За Анархия.
Ние сме уморени от невъзможността да контролираме нашите собствени съдби. Нашето съществуване в тази капиталистическа система се върти около работа, за да свързваме двата края. Тъй като толкова много от нашето време е фокусирано върху работа, ние имаме малко или никакво време за нещата, които са важни за нас: комуникирането с други хора, време за нашите семейства, дискутирането на това какво се случва в нашите собствени общности, и промяната на всичко деструктивно в нашия живот. Жените, децата, и мъжете, мнозинството от хора тук и по света, ще остават заложници на системата, докато не се вдигнем, разрушавайки това, което ни държи под контрол, изграждайки в същото време ново общество.