Преди над десет години хора от и около автономна безвластническа група „АнархоСъпротива" участвахме в движението за безплатно и общодостъпно образование, наред с други колективи.
През този период се проведоха редица протести, събития, разнообразни протестни акции, в които участвахме и подкрепихме, с искания за: безплатно и общодостъпно образование, за повишаване на заплатите и стипендиите в сектора, за подобряване на материалната база, против приватизацията и платеното образование, против високите цени на учебниците и др. Ние ясно заявихме, че искаме да останем в България и да развиваме образованието и живота си тук, а не да трябва да се местим някъде другаде, само защото там образованието е едновременно безплатно (или поне по-достъпно) и по-качествено.
Тези идеи, разбира се, бяха посрещнати с насмешка, но и открито противопоставяне. Представители на властта и преподаватели и ръководители от различни български университети заявяваха, че няма такова нещо като „безплатен обяд", че няма пари, че това е връщане на комунизма. Макар и част от по-малките искания да бяха постигнати лека-полека (като например предоставяне на безплатни учебници, постепенно подобряване на материалната база, основно с евросубсидии, повишаване на заплатите на учителите), загубихме битката за основното си искане – за безплатно и общодостъпно образование.
Вчера, 29 януари 2024 г., над десет години след онази битка, правителството обяви, че висшето образование (за студенти и докторанти) става безплатно. Промените се очаква да влязат в сила в следващите няколко месеца. Тази идея обедини цялото управляващо мнозинство, заедно с ректори, преподаватели и дори много от онези, които преди бяха твърдо против нашите искания. Причините? „Да сме сигурни, че няма умно дете, младеж, който иска да учи в университет, а не може да го направи, защото трябва да плаща такси", да се „улесни достъпа до висше образование на всички български граждани, независимо от техния социален статус и финансови възможности", борба с демографската криза и „младите да остават в България". Оказа се, че пари за тази промяна не само могат да се намерят, но и са вече осигурени.
Но това са абсолютно същите аргументи за безплатно и общодостъпно образование, които и ние имахме преди толкова години!
За пореден път, времето доказа, че сме прави. Също както с 8-часовия работен ден и още толкова много други социални каузи и борби, които не се появяват от нищото, нито пък са резултат от добрата воля на управляващите.
В своето есе „Шокът от победата" Дейвид Гребър пише, че антиавторитарните движения може и да не постигат краткосрочните си цели, или поне не достатъчно бързо и навременно (в случая: безплатно и общодостъпно образование), нито дългосрочните си цели (разбиване на държавата и унищожаване на капитализма), но лека-полека постигат средносрочните си задачи, които обикновено са свързани с разрушаване или поетапно ерозиране на доминиращия неолиберален, десен консенсус. Те постигат постепенно делегитимиране на властващия наратив. Ние бихме добавили: защото времето показва, че сме били прави още тогава.
Така е и днес. Битката за безплатно и общодостъпно образование, макар и с голямо закъснение, изглежда почти спечелена. Оказахме се прави.
Но тук следва да отбележим и още един важен момент. Всичко това може би нямаше да се случи, ако на историческата арена не се беше появило Полоколението Z. Това е поколението на родените след 2000 г. Поколение, което вече не е готово като нас, израсналите през ужаса на икономическата разруха и възхода на хищническия частен капитализъм през 90-те години (който замени държавния капитализъм), да работи за жълти стотинки само и само за да има работа, с която да плаща наем или ипотека, сметки и т.н. Тези млади хора, дали от апатия и мързел, дали поради осъзнат бойкот и борбеност, са готови да се противопоставят на тази логика и предпочитат да са безработни бедни, отколкото работещи бедни. Поколението Z вече не вижда смисъл и в скъпото висше образование, което е остаряло, не е особено качествено и като цяло не е способно да им даде нужните знания за реализация в живота. Защо да платиш хиляди левове за образование, което няма да ти е от полза, когато можеш да запишеш няколко курса и след това да си намериш работа като съпорт или нещо подобно за сравнително нормална заплата? И така, това поколение, за разлика от предишните, започва лека-полека да отказва да се подчинява на системата и я поставя под въпрос. Може би не толкова чрез протести или колективни действия, а по-скоро чрез индивидуален бойкот и ескейпизъм. Но го прави.
И държавната власт, и академичните среди вече усещат това и са принудени на отстъпки, принудени са да загубят част от битките. Да се готвят работодателите…
30 януари 2024 г.
Автономна безвластническа група "АнархоСъпротива"
