Руският автократ не е луд, войната е просто необходимост за неговата власт и икономическа система
от Avtonom.org– текстът е достъпен като подкаст, както и в YouTube
Малко след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Владимир Путин очерта пет цели на своята война: Неприсъединяване на Украйна към НАТО; смяна на украинското правителство; сериозно ограничаване на отбранителния капацитет на Украйна; завземане на украинска територия (с международно признаване); и отмяна на западните санкции срещу Русия.
През първите седмици на войната Путин имаше и програма максимум: бърза окупация на Украйна, установяване на марионетно правителство и евентуално анексиране на цялата територия на Украйна. Неуспехът да се постигнат тези максималистични цели обаче не означаваше загуба, ако петте по-малки цели бяха поне частично изпълнени. Най-вероятно Путин е разбирал ситуацията по този начин още преди нападението. Путин едва ли е бил уверен, че Киев ще падне, но е бил сигурен, че някои от по-малките му цели могат да бъдат постигнати.
И петте по-малки цели са постижими, ако Украйна загуби войната. Въпреки това руската опозиция и западните дискурси продължават да се характеризират със спекулации за възможните тайни намерения на Путин, за това дали може да се вярва на заявените от него цели и дали той не е луд. Освен това все още могат да се срещнат твърдения, че „Путин вече е загубил войната" – продукт на пожелателното мислене. Думите и действията на Путин са съвсем последователни и разумни, ако не забравяме, че ценностите на Путин се различават от тези на привържениците на демокрацията.
Прогнозирането на действията на Русия изисква да се прецени дали Путин е луд. Лично аз смятах, че войната е малко вероятна, докато не започна, защото вярвах, че Путин разбира колко трудно ще бъде да завладее цялата територия на Украйна. Сгреших, защото не предположих, че Путин има по-скромни цели; т.е. Путин не е луд и не подценява възможностите си. Не бях единственият, който грешеше – дори в Киев окончателно повярваха на предупрежденията на Байдън едва след като руските ракети вече бяха във въздуха. По този начин нападението от 2022 г. в много отношения беше просто повторение на нападението от 2014 г.; и двата пъти Путин се стремеше към пълна победа, но за него бяха приемливи и по-ограничени цели. Понастоящем можем спокойно да приемем, че обявените от Путин цели са истински, тъй като по-амбициозните му цели вече не са постижими.
Концепцията за победа зависи от ценностите
Победата е може би най-главното понятие на военната наука, но не е лесно да се дефинира. В Уикипедия понякога избухват войни за редактиране относно това кой е спечелил тази или онази историческа битка или война. Тактическата победа може да доведе до стратегическа победа и обратното. Ако битката или войната има само една цел, определението е просто: победител е страната, която се придвижва към или постига своята цел. Ако обаче има няколко цели, тогава те трябва да се сравняват една с друга.
Първите три цели на Путин изглеждат непостижими, но завземането на територия (поне без международно признание) е възможно. За Украйна ще бъде много трудно да си върне всички територии, окупирани от Русия от 2014 г. насам, с военни средства.
Напълно възможно е Украйна да получи членство в НАТО, докато Путин успее да окупира още украински територии. В такава ситуация една от целите на Путин се проваля, но друга, напротив, се постига по-близо. Във всеки случай загубите на Русия по отношение на човешкия живот и икономиката са огромни. Дали това ще бъде победа или поражение за Путин?
В крайна сметка победата на Русия ще зависи от това какво мнозинството руснаци смятат за победа, или по-точно от това какво путинската пропагандна машина може да продаде на руския народ като победа. Напълно възможно е дори малки териториални придобивки да бъдат продадени на руснаците като победа, тъй като цялата путинистка пропаганда е насочена към изместване на руските ценности от либералния републиканизъм към консервативните неофеодални ценности.
Неофеодалните ценности на Путин
Неофеодализъм е модна дума, с която се злоупотребява във всеки възможен контекст. Това е свързано с факта, че след реално съществуващия социализъм феодализмът е най-близката икономическа система, която не е капитализъм (бел.ред. – "реално съществуващия социализъм" Е капитализъм, но не частнособственически, а държавен капитализъм). Следователно възниква изкушението да се обозначи като неофеодализъм всяка икономическа система, която се отклонява от конвенционалния капитализъм – но се основава на частната собственост върху средствата за производство.
Путин не национализира всички средства за производство в Русия; разпадането на СССР беше травматичен опит за него, който той не иска да повтори. Целта на Путин също така не е да спре натрупването на капитал и да премине към натурално стопанство, основано на крепостничеството. Следователно Путин не се стреми да унищожи капитализма, а по-скоро да създаде различен тип капитализъм. Ето защо да наречем това „неофеодализъм" е донякъде подвеждащо, но ще трябва да е достатъчно поради липса на по-добър термин.
В путинския неофеодален капитализъм хегемонът не е буржоазията и нейните буржоазно-либерални ценности. По-скоро това е специална каста от силите за сигурност и военните сили, наречена „силовики", и техните поддръжници в бюрокрацията, които държат буржоазията под контрол. Тази каста е нещо подобно на средновековните рицари и свещеници, които също са се опитвали да държат под контрол буржоазията и други по-нискостоящи феодални групи. Оттук идва и наименованието „неофеодализъм". Тази съвременна каста на бюрократите може да се нарече и номенклатура, точно както в Съветския съюз, тъй като е пряк наследник на тази управляваща каста – макар че е вярно, че през 80-те години на ХХ век управляващите съвременна Русия не са в редиците на номенклатурните стожери от онова време. Володимир Ишченко говори за „политически капиталисти", но ценностите на политическите капиталисти се различават от ценностите на буржоазията, т.е. на „обикновените капиталисти".
Тук много коментирам ценностите и мисловните конструкции на Путин, но също толкова лесно бих могъл да се позова на ценностите и мисловните конструкции на номенклатурата, защото Путин е продукт на собствената си каста и мисленето му съответства на начина на мислене и ценностите на тази каста. Въпреки че Путин е диктатор, той се нуждае от подкрепата на собствената си класа. Ако Путин умре или бъде свален, не е сигурно, че нещо ще се промени в Русия, защото неговият наследник може да бъде представител на същата класа със същите ценности.
Определяне на победата в рамките на неофеодалните ценности
В консервативния неофеодален свят на ценностите на Путин такива буржоазни ценности като парите и човешкия живот са от второстепенно значение, докато земята е от първостепенно значение. Дори за буржоазията стойността на човешкия живот е много относителна, когато се бори за политическа власт или усеща заплахата да я загуби. Въпреки това буржоазните революции трябва да благодарят за концепцията за правата на човека. За неофеодализма правата на човека са отрова.
Неофеодалните ценности имат определена логика. Загубените във войната капитал и население могат да бъдат възстановени в рамките на няколко десетилетия, но завладените земи могат да бъдат задържани в продължение на хиляди години. Земите предлагат приходи и буферна зона за сигурност далеч напред в бъдещето. Средновековните рицари са разсъждавали по подобен начин, тъй като са се интересували повече от притежаването на земя, отколкото от капитала или човешкия живот.
Според Путин всички правителства и международни споразумения са само мимолетни проблясъци на историята в сравнение с териториите. Той може и да продаде тези ценности на руския народ, когато оръжията замлъкнат. Не бива да се подценява желанието на хората да се смятат за победители, въпреки всички загуби.
Тук не е мястото да обсъждаме повече неофеодалната икономическа система на Русия, нейното формиране и производните ѝ ценности. Писах по тази тема преди тринадесет години и ще се върна към нея в бъдеще. Тази нова система, разбира се, не е вечната съдба на Русия, тъй като се формира съвсем наскоро чрез синтеза на съветската бюрокрация и капитализма през последните двадесет години.
Макар че теориите на Путин се основават на славянофилите от XIX век и на фашистката философия на Иван Илич от XX век, тези идеи и съответстващите им неофеодални ценности направиха пробив едва с формирането на неофеодалната икономическа система на Русия. Съветският съюз също провеждаше имперска политика, но икономическата система, управляващата класа и нейните ценности бяха напълно различни от тези на съвременна Русия.
Какво означава победата в ценностната система на Путин
В обобщение определението за победа във войната е следното: това е ситуация, при която тежестта на постигнатите цели е по-голяма от непостигнатите цели от рамките на дадена ценностна система. По този начин победата е понятие, зависещо от ценностите. От това следва, че и двете страни във войната могат да бъдат победители от гледна точка на съответните им ценности.
С ясното определение за победа може да се оцени и разумността на Путин. Подобно на победата, разумността не е абсолютно понятие, а зависи от ценностите на даден човек. Войната е разумно начинание, ако победата може да бъде постигната в съответствие с определена ценностна система. Путин не може да победи в рамките на либерално-буржоазните ценности, основани на уважение към човешкия живот и капитала. „Победата" обаче е възможна в рамките на неговите собствени ценности.
Такава руска победа не е задължително да се различава единствено от украинска победа, ако в определен момент след отстъпването на територии украинците интерпретират собствената си победа като осигуряване на независимост, национално единство и икономически успех в резултат на интеграцията в западната система за свободна търговия. От гледна точка на либерално-буржоазната перспектива това по принцип би могло да се счита за „победа".
Досега обаче Украйна не желае да прави териториални отстъпки, причините за което са лесни за разбиране. Във всички окупирани от Русия региони живеят хора, които се идентифицират с Украйна – като например мнозинството от татарското етническо малцинство в Крим. В някои региони, като окупирания Херсон, делът на проруски настроените граждани е минимален. По мнението на украинците, ако милиони проукраински граждани се окажат в Русия или бъдат принудени да напуснат завинаги домовете си, не може да се говори за победа.
Освен това териториалните претенции на Русия не се основават на никакви исторически граници. Путин не смята украинците за истински народ, а просто за руснаци, притежаващи фалшиво съзнание. Така че всякакви териториални отстъпки само ще насърчат Русия да атакува отново в бъдеще.
Какви ще бъдат последствията, ако Путин победи?
Това не е първата война на Путин. Втората чеченска война завърши с победа на Русия без никакви преговори. През 2008 г. подкрепеното от Русия ръководство на Южна Осетия провокира грузинския президент Михаил Саакашвили към нападение с катастрофални последици. Превземането на Крим от Путин през 2014 г. е едно от най-популярните му постижения. За разлика от това, намесата на Русия в гражданската война в Сирия, за да спаси диктатурата на Асад, почти не беше забелязана в руското общество и съответно не се отрази особено на популярността на Путин. Путин вече има в биографията си четири победи, а апетитът му расте, колкото повече консумира.
Предишните четири войни на Путин бяха значително по-малко сложни от пълномащабното нахлуване в Украйна. Следващите войни също биха могли да бъдат по-лесни – възможностите включват например завземане на Приднестровието от малката Молдова, анексиране на Беларус (на практика вече окупиран от Русия), откъсване на северните райони на Казахстан с руско мнозинство и участие във войни в Близкия изток и Африка. Ако Путин спечели в Украйна, той няма да има причина да не направи всичко изброено по-горе.
Повтарящите се войни са и единственото средство за запазване на неофеодалната система на Русия. Без външен враг е невъзможно да се оправдаят раздутите руски служби за сигурност и бюрокрация, които са превзели останалата част от икономиката. В това отношение руската система прилича на фашизма, въпреки че историческият ѝ произход, съставът на управляващата класа и ролята на поданиците ѝ се различават от фашизма. Някой ден ще се върна към това сравнение.
Следователно възможността за постигане на мир трябва да се оценява въз основа на това дали нападението е било грешка от гледна точка на Путин. Ако отговорът е положителен, то поддържането на мира с териториални отстъпки от страна на Украйна не би довело непременно до нова война. Няма причина обаче да се предполага, че действията на Путин са били нещо различно от рационални и пресметливи или че той съжалява за нещо. Путин не е луд, в неговия ценностен свят просто няма нищо лошо във войната. Войната е необходимост за неговата власт и икономическа система. Затова всякакви териториални отстъпки или признаване на анексираните от 2014-2015 г. територии ще доведат само до нова война.
~ Antti Rautiainen
Превод от руски на английски: Шон Патерсън
Превод от английски на български: автономна безвластническа група "АнархоСъпротива"