Българските анархисти активно участват в антифашистката съпротива в годините на Втората световна война. Сражавали са се в различни партизански части. Известно е, че във Велико-Търновския и Габровския район в 1941 – 1944 г. са действали даже отделни анархистки партизански отряди (1). Веднага след преврата на 9 септември 1944 г., който довежда на власт коалицията на "Отечествения фронт", анархистите възобновяват легалната си дейност. От фашистките концлагери са освободени много затворени. На 20 септмври 40 делегати анархисти и анархо-синдикалисти от София приемат решение да възстановят съществуващата до войната Федерация на анархо-комунистите в България (ФАКБ) (По други данни, това е национална конференция и се е провела през месец октомври). Конференцията избира редакционна комисия, която започва издаването на ежеседмичника "Работническа мисъл". Вестникът започва да излиза на 4 декември 1944 г. в тираж 7 хиляди екземпляра и веднага постига огромен успех. В първия номер се декларира правото на анархистите на легална дейност: "…Анархистите – активни антифашисти в национален и международен мащаб, са дали и ще дадат поддръжката си и честното си сътрудничество с Отечествения фронт в борбата против фашизма". Но още 4-ят брой от 28 декември 1944 г. е забранен, този път вече от новата българска власт (2).

Въпреки това, движението бързо се развива. В същото време конференции аналогични на софийската се провеждат и на други места. Възникват нови групи, особено в големите градове. В 1945 г. ФАКБ се ползва с голямо влияние в страната. Само в района на София има 9 хиляди анархисти (без да смятаме анархо-синдикалистите). В столицата до 1947 г. са съществували 2 анархистически клуба. Такива клубове има и в други населени места (3).

На 10 март 1945 г. в Княжево до София е свикана национална конференция на ФАКБ, която да приеме проект на програма за организация. Подготовката и самата конференция преминават нелегално, но откриването й е обявено публично.

Конференцията на ФАКБ е открита в дома на италианския работник-анархист В. Ликурдо Адриани. В нея участват 103 (по други данни – 105) делегата от три регионални съюза от различни краища на България. С кратко встъпително слово започва Х.К. Йорданов, бивш затворник по време на фашисткия режим, който взема активно участие в подготовката на форума. Но в момента в който, започва да говори първият делегат, в дома нахлува полиция. 86 делегати са арестувани. Задържаните са закарани в столичния следствен арест. Там им се удава да установят връзка един с друг и да продължат работата на конференцията. Делегатите приемат решение за възобновяване на издаването на ежеседмичник и избират за негов главен редактор П. Лозанов, а за секретар на ФАКБ – М. Васев. През пролетта на 1945 г. по решение на ЦК на Българската работническа партия (БРП – партия на българските сталинисти) няколко десетки делегати от конференцията чрез министерството на вътрешните работи са изпратени в новия концлагер в Дупница, където някои от тях прекарват до 6 месеца (4).

Това е първия удар, нанесен на анархистите от сталинския режим. Властите разгръщат кампания против анархистите. Още през януари 1945 г. проправителственият вестник "Знаме на труда" ги обвинява в "призив за борба, стачки и други революционни действия", които на практика се явяват "услуга на фашистите". Тези нападки излизат през март 1945 г. във вестника на БРП "Работническо дело". Анархистите са обвинени в това, че се придържат към опортюнистическа, вредна и антипролетарска идеология, и се изказват против диктатурата на пролетариата, ръководещата роля на партията и Съветския Съюз, разпространяват лъжлива информация за СССР и комунистическите партии и водят борба против БРП. На 5-та конференция на Работническия младежки съюз (младежката организация на БРП), 28 – 29 март 1945 г., секретарят на съюза Т. Черноколев заявява: "Оформилата се анархистическа опозиция води антинародна дейност. Централният комитет на БРП и Националният комитет на Отечествения фронт решават да забранят техните организации. Никакво легално съществуване на техните проявления. Идеологическото разобличаване на анархистите като съюзници на фашизма. Пълна ликвидация…" (5).

Политическата обстановка в страната се изостря. През пролетта и лятото на 1945 г. нараства напрежението между БРП и ръководството на Българския земеделски народен съюз начело с Н. Петков. Формират се опозиционни групировки и фракции. По мнението на анархистите, всичко това създава ситуация, "благоприятна за разрастване на безвластническото движение". Възобновява се активната работа по възстановяване на дейността на анархистическите групи. Откриват се нови клубове, в които анархистите се изказват, устройват дискусии, обясняват своята политическа линия. В отговор на нападките от страна на сталинистите анархистите нелегално издават брошура, написана от И. Рачев. В нея се отбелязва, че властта се стреми да "оправдае терора против анархистите и против всичко честно и прогресивно в страната – терор, който не щади и безобидната сама по себе си пропаганда на анархистическите идеи" (6).

През този период дейността на  българските безвластници се изразява в провеждане на протестни акции против задържането на участниците в конгреса и забраната на вестник "Работническа мисъл", изпращане на писма и телеграми (7).

Движението продължава да расте. Пети брой на възобновеното през септември 1945 г. издание на вестник "Работническа мисъл" излиза в тираж 30 хиляди екземпляра. На неговите страници върви рязка полемика с властта и нейната идеология. На редакцията се удава да издаде 6-и, 7-и и 8-и брой (8).

Във вестника е публикувана "Платформата на ФАКБ". В този документ се отрича и капитализма, и болшевизма: "Ние сме за премахването на частната собственост, държавата и църквата и за пълното унищожаване на институтите за принуждение и насилие… Ние отричаме държавния социализъм, защото той води до държавен капитализъм – до чудовищна форма на експлоатация и гнет, до пълно отричане на гражданските свободи и поробване на личността". Своята алтернатива на сталинизма българските анархисти формулират по следния начин: "Ние сме за анархичен или свободен комунизъм, който ще замени частната собственост, пълна социализация на земята, фабриките и шахтите – всички средства и оръдия за производство. Той ще замени държавата с федерация на свободните комуни, обединени в райони, а църквата и религията – със свободен човешки морал и светлината на науката. Анархокомунизмът е федералистичен и се различава от всички други социално-икономически учения".

На сталинистките планове за установяване на централизирана държавна диктатура анархистите противопоставят свободния федерализъм: "Новата обществена организация, която ще замени държавата, ще бъде построена отдолу нагоре. Цялото население на всяко населено място ще образува свободната местна комуна; всички местни комуни се обединяват по райони и провинции национално и интернационално в съюзи и федерации, а след това и в Международна Конфедерация. Производствената организация на обществото ще представлява сложна мрежа от разнообразни местни предприятия на селското стопанство, промишлеността, транспорта и т.н., обединени по райони и провинции в производствените съюзи и федерации, а след това и в световна обменно-потребителска федерация за удовлетворяването на нуждите на всички хора".

Манифестът на ФАКБ не само, че закрепва целите на българските анархисти, толкова рязко разминаващи се с политиката на управляващият "революционен" режим, но и съдържа препоръки по тактиката и действията, които трябва да доведат до създаването на новото общество. Анархистите се изказват против участие в изборите и за пряко действие на работниците и селяните. Те предлагат работата да се концентрира в 5 направления. Първо – засилване на "идеологическите анархо-комунистически организации", включващи тези, които са убедени анархисти и водят идейната пропаганда. Тези групи се обединяват във ФАКБ, но запазват автономията си, правото да вземат основните решения; секретариатът на Федерацията няма никаква власт, а остава орган за обединение, свръзка и изпълнение на решенията. Второто направление се явяват създадените масови федералистически работнически съюзи по професии или по предприятия, обединени в обща федерация на профсъюзите. Тяхна неотложна задача трябва да бъде защитата на интересите на работниците, борба за подобряване на условията на труд, изучаване на проблемите на производството и възможностите за работнически контрол над него, а също така и идейната, организационната и техническата подготовка на трудещите се за коренно преустройство на обществото, в което им предстои да вземат върху себе си организацията на производството. Третото направление на работа включва организацията на селскостопанските работници и дребните селяни, обработващи земята със своя труд, земеделските общества или асоциации по места, обединени в районни, провинциални и в обща Федерация на земеделците. Тази федерация заедно с Федерацията на профсъюзите трябва да образува Национална конфедерация на труда. Четвъртата форма на дейност са така наречените кооперативи с участието на анархо-комунисти: "Работническо-селските производствени кооперативи" – се казва в документа – "днес заслужават особено внимание. Те ще имат огромно икономическо значение и решаваща възпитателна роля в бъдещото създаване на анархо-комунистическите обществени служби". И накрая, петото направление представляват културните организации. Във всички структури анархистите настояват за въвеждане на принципа на свободното съглашение и консенсуса: "Взаимната зависимост между разнообразните организации се основава само на техните общи идеологически интереси, а техният съюз – на крайната цел, която всички те се стремят да постигнат… Решенията се приемат по взаимно съгласие, а не в съответствие с болшинството на гласовете, и решенията на болшинството не са задължителни за малцинството".

Що се касае до непосредствените изисквания на момента, то ФАКБ обявява намерението си да се бори за пълно възстановяване на гражданските свободи, разпускане на армията и установяване на свободната кооперация, като основа за земеделските и промишлени работи (9).

Властите възприемат този документ като формулиране на безвластническа алтернатива на режима. По думите на Д. Даскалов, "с публикуването на тази платформа анархистическата опозиция, по същество, открито и официално се обявява против Комунистическата партия и правителството на Отечествения фронт" (10).

Българските анархисти призовават към бойкот на парламентарните избори на 18 ноември 1945 г. "Има ли още някой," – задава въпрос вестник "Работническа мисъл", – "който сериозно вярва, че е възможно чрез избирателни бюлетини да прегради пътя към диктатурата или да създаде нов и свободен свят?". ФАКБ приветства също така намерението на опозиционните партии да не участват в гласуването: "Опозицията у нас и във всички страни, където са нарушени елементарните конституционни свободи, избра правилният път – бойкот на изборите". Анархистите остават верни на своята принципна позиция, отричаща борбата за политическа власт и стратегическо сътрудничество с която и да е политическа партия. "Ние само потвърждаваме безвластническата истина, че всяка партия, докато е в опозиция е прогресивна, но дойде ли на власт, става реакционна" – пише "Работническа мисъл". Но – отбелязват анархистите, "принципно отрицателното отношение към опозицията съвсем не значи, че у нас няма и не може да има точки на съприкосновение с нея и даже съгласувани общи действия за известно време и за определени задачи" (11). Към тези действия се отнася и съпротивата срещу установилата се сталинистка диктатура.

През декември 1945 г. правителство отново закрива вестник "Работническа мисъл". Последният осми брой е конфискуван по разпореждане на командването на Съветската армия от опасения, че вестника могат да прочетат и Съветските войници. Редакцията е успяла да разпространи само 1000 екземпляра (12).

Анархистическото движение излиза в нелегалност, но продължава да действа активно . ФАКБ възражда комитета за помощ на репресираните, нелегално издава и разпространява марки за фонд за помощи на обща сума 7 милиона лева (13). През май 1946 г. секретариатът на М.А.Т. издава специален циркуляр срещу репресиите по отношение на анархистическите групи в България (14).

Вместо забраненият вестник ФАКБ започва да издава нелегално вътрешен "Информационен бюлетин", излизащ в София до средата на лятото на 1948 г. През 1946 г. се провеждат нелегални пленарни заседания на четирите регионални съюза – Юго-Западен (Дупница), Южно-български (Ямбол), Северозападен (Плевен) и Североизточен (Русе). Анархистите разширяват сферата на своята работа. В 1946 г. анархо-синдикалистите в нелегалност активно реорганизират и възстановяват в София Българската конфедерация на труда с отделни клубове, провеждащи събрания и дискусии; издава се печатният орган "Работническа солидарност". В края на 1946 г. анархо-синдикалистите свикват общонационална конференция, която приема устава на БКТ или Национална конфедерация на труда в България (НКТБ) – българска секция на М.А.Т. НКТБ издава 3 броя на нелегалния вестник "Класова борба" (излиза до 1947 г.). Тя рязко критикува официалните профсъюзи като инструмент на държавата и управляващата партия (15).

Анархистите вземат активно участие в кооперативното движение. При това някои от тях са играли ключова роля, като организатори на стопанства със съвместно ползване на земята, работейки в тях като агрономи и т.н. Такива обединения започват да се появяват още в навечерието и в хода на втората световна война. При това анархистите са против насилствената "колективизация" по сталински образец. според тяхното мнение, "множество различни причини определят относително доброто разположение на българските селяни към общото стопанисване на земята, следователно, може да се разширяват и умножават съществуващите инициативи, без да се прибягва до насилие. От есента на 1944 г. до пролетта на 1945 г. количеството на производствените кооперативи нараства до 400 предприятия с 40 хиляди семейства и 1500000 хиляди квадратни метра земя" (16).

През август 1946 г. в София се свиква нова нелегална национална конференция на ФАКБ, която трябва да обсъди дневния ред на набелязаният международен анархистически конгрес в Париж . По своя мащаб и значимост тази конференция може бъде приравнена на конгрес на Федерацията. В нея участват около 50 делегата от 40 окръжни съюза, обединяващи около 400 местни групи и организации. Приети са решения по всички 14 точки от дневният ред, в това число и важна декларация (17).

В следвоенна България на анархистите така и не им се удава да разгърнат широка книгоиздателска дейност. Основно те разпространяват книги от предни издания. Все пак им се удава да преиздадат няколко произведения, включително "Хляб и свобода" на П.А. Кропоткин, "Историята на един поток" от Е. Реклю и брошурата на Е. Малатеста "В кафето" (18).

Верни на своите антидържавнически принципи анархистите и анархо-синдикалистите се изказват против реформите провеждани в България от режима на БРП. Те осъждат провеждането на плебесцита за република (септември 1946 г.) като "излишна и безплодна комедия", която няма нищо общо със "свободната трудова република", която може да се създаде само в хода на "народната революция". ФАКБ отрича "бригадирското движение" сред младежите, съревнованието и ударничеството като "абсурдно и престъпно". Тя отрича държавната централизация на икономиката, наричайки държавното планиране "недомислие" и гола "пропаганда", а също така и национализацията на икономиката като път към "държавния социализъм" на Съветския съюз. Според представата на анархистите, средствата за производство трябва да преминат не в собственост на държавата, а в разпореждане на цялото общество. В протестите на анархистите се подчертава, че в България няма нито свобода, нито демокрация. Те призовават към бойкот на парламентарните избори, а несъгласните – да гласуват за опозицията, доколкото народа стои "пред чудовищният образ на партийната диктатура" (19).

Развива се и младежкото анархистическо движение. Създадени са Федерация на анархистическата младеж (ФАМ) и анархистическа Българска обща народно-студентска федерация (БОНСФ). ФАМ още в своя първи бюлетин (ноември 1946 г.; излизат само 3 броя) подлага на рязка критика "фалшивият блясък на комунистите" и призовава гражданите към борба за освобождение от икономическото, политическото и духовното робство и от партийната диктатура.  През януари 1947 г. БОНСФ излиза против ликвидацията на автономията на висшите учебни заведения и академичната свобода, против предимствата при приема в университетите на поддръжниците на "Отечествения фронт" под лозунга: "Вън партиите от университетите и училищата!". Студентите-анархисти призовават към решителна съпротива срещу режима на "Отечествения фронт". Заедно със студентските организации на опозиционните течения на Българския земеделски народен съюз (Студентски академически земеделски съюз) и социал-демократите (ССС "Ж. Жорес") БОНСФ сформира комитет за действие срещу новия законопроект за висшето образование. В него влизат 4 анархисти, 4 земиеделци и 2 социалисти. Студентската делегация посещава министъра на народната просвета М. Нейчев, след което започва провеждането на  протестни акции – разпространяване на листовки, провеждане на студентски митинги и демонстрации. Особена поддръжка опозицията среща сред учащите се в Медицинския и Агрономическия факултет. Протестите продължават около десет дена. В крайна сметка, организаторите на акциите са арестувани и хвърлени в концлагер през март 1947 г. (20).

Репресиите се засилват. "В течение на почти 3-годишното управление на новата власт са убити десетки анархисти, над сто са  изпратени в концлагери" – отбелязва руското анархистическо емигрантско списание през декември 1947 г. (21). От 1946 г. започва и постепенно да се увеличава емиграцията на българските анархисти зад граница. Анархистите зад граница се опитват да организират акции на солидарност с преследваните български другари. През февруари 1948 г. западноевропейският подсекретариат на М.А.Т. създава "Подкомисия за помощ на българите" (или Комисия за помощ на антифашистите в България) от представителите на френските и испанските анархо-синдикалисти, руските анархисти-емигранти и българските делегати. В нейното обръщение се отбелязва, че "българските другари се нуждаят от икономическа помощ: дрехи, обувки, медикаменти и най-вече от пеницилин и други концентрирани продукти". Подкомисията подготвя брошура с документация за репресиите, която се разпространява от френската секция на М.А.Т. и в другите страни; печалбата отива в полза на българските анархисти (22). В бюлетина на М.А.Т., излизащ в Париж, се публикуват статиите "Терор в България", "Обръщение към световната съвест" и т.н., информиращи за обстановката в България. Съответно обръщението на ФАКБ "Към анархистите от целият свят" е публикувано от руското анархистическо списание "Дело труда – Пробуждение". В него са препечатани призивите за помощ на българите, направени от техния фонд за помощи, А. Бергман и Комисията за помощи на антифашистите в България (23). Но международните протести не се вземат под внимание. Накрая сталинистката диктатура нанася  последния си удар по анархистите. По решение на ЦК на БКП от 16 декември 1948 г. за два дни до откриването на 5-ят конгрес на компартията, са арестувани повече от 1000 от най-активните членове на ФАКБ и други анархисти; 600 от тях са хвърлени в концентрационни лагери. Над другите през 1949 г. се организират политически процеси и са хвърлени в затвора (24).

Интензивната емиграция на тези, които оцеляват, продължава до 1950 – 1951 г.; след това има само отделни случаи. Спасилите се от терора създават Съюз на българските анархисти в изгнание и НКТБ зад граница.

Бележки:

(1) Свободна мисъл (по-нататък за краткост: СМ). 1994. #6(44). стр.6.
(2) Balkanski Gr. Histoire du mouvement libertaire en Bulgarie. (Esquisse). Paris, 1982. P.16, 96; Йорданов Х.К. Конференциятата в Княжево на 10 март 1945 г. и началото на погрома срещу анархистическото движение. // СМ. 1995. #3(53). стр.6; Кирилов П. Полемиката между официозния и анархистическия печат (1944-46 г.). // СМ. 1997. #6 (81). стр.4.
(3) Дело труда – Пробуждение (по-нататък за краткост: ДТП). #18. юни 1946 г. стр.22; Кирилов П.  виж (2); СМ. 1993. #11. стр.2.
(4) Йорданов Х.К. виж (2); Петканов И.Д. Години и дати, които не трябва да се забравят. // СМ. 1991 #5. стр.3; Иванов И.Р. В концлагера край Дупница. // СМ. 1993. #3 (29). стр.3.
(5) Марулевски Т. 16-ти декември 1948 г. // СМ. 1997. #1(76). стр.6.
(6) Кирилов П. Полемиката между официозния и анархистически печат (1944 -46 г.). // СМ. 1997. #7(82). стр.2.
(7) Пак там.
(8) Balkanski Gr. Op. Cit. Pg.16.
(9) ДТП. #18. юни 1946 г. стр.22 – 23.
(10) Кирилов П.  виж 2 // СМ. 1997. #7(82). стр.2.
(11) Цит по: Кирилов П.  виж 2. // СМ. 1997. #7 (82). стр.2.
(12) Balkanski Gr. Op. Cit. P.16.
(13) Ibid. P. 16, 78, 97, 107.
(14) Gorron Canoyra F. A.I.T. : La Internacional Revolucionaria desconocida. Madrid, (1986). P.22.
(15) Ibidem; Кирилов П. Полемика между официозния и анархистически печат… // СМ. 1997. #9 (84). стр.2.
(16) Хаджиев Г. Стопанисването на земите: Проблемът на проблемите. София, 1992. стр. 38. Аналогичные аргументы 40-х г.; Попов М., Хаджиев Г. Правилно изграждане на Трудово кооперативни земледелски стопанства. София, 1947.
(17) Balkanski Gr. Op. cit. P.17.
(18) Кирилов П. Полемика… // СМ. 1997. #9 (84). стр.2.
(19) пак там.
(20) пак там; Марулевски Т. 16-ти декември 1948 г.; Павлов стр. Борба за университетска автономия и… концлагери. // СМ. #4. 24 януари 1991. стр.3.
(21) ДТП. #23. Декември 1947. стр.17.
(22) ДТП. #24. Април 1948. стр.16 – 19; ДТП. #25. юни 1948. стр.17. Брошюра издадена от комисията за помощ виж: Bulgaria – a new Spain. The communist terror in Bulgaria. Chicago, 1948.
(23) ДТП. #27. Ноември 1948. стр. 20 – 22; ДТП. #29. Май – юни 1949. стр. 21 – 22.
(24) СМ. 1992. #1(15). стр.3; Марулевски Т. виж 5

Превод от руски: Из истории левой алтернативы сталинизму. Анархисты в Восточной Европе в 40-х гг
Руският вариант се намира на сайта на К.Р.А.С.-М.А.Т.

Заглавно изображение: Федерация на анархистите в България