От Anarchist News: В началото на войната изпратихме няколко въпроса до един анархистки активист в Киев, за да получим информация за ситуацията в Украйна. Следващото интервю обхваща събитията от последните три седмици. Зададохме въпросите като активисти на местната анархистка мрежа в Карлсруе, наречена АНИКА. Зададохме въпросите два дни преди Руската федерация да започне войната. Получихме отговорите на 20 март 2022 г.
Хей, ако искаш, ще се радваме да чуем малко за теб, като наш събеседник…
От 2007 г. съм активист-анархист, оттогава съм участвал в десетки улични протести. Бях член на студентския съюз "Пряко действие", а по-късно и на Автономния работнически съюз, както и на някои други по-малки инициативи. Взех известно скромно участие в революцията на Майдана през 2014 г., тъй като имах доста противоположни чувства към нея – бях отвратен от това, че крайно десните групи увеличиха популярността си по време на протестите, но бях вдъхновен от широко разпространените искания за намаляване на полицейската сила и срещу авторитаризма. След 2014 г. станах по-малко активен и не участвах в никакъв колектив, но все още се опитвах да подкрепям местни инициативи.
Радваме се, че имаме възможност да зададем някои въпроси в тези трудни дни, можеш ли да ни кажеш къде се намираш, как оцеляваш в този конфликт досега?
Живея в Киев и тук е сравнително комфортно в сравнение с други места, разбира се. Все още имаме газ, електричество, отопление и вода, част от обществения транспорт също функционира, а магазините все още предлагат храна. Полицейският час е от 20:00 до 7:00 ч. и хората тук са длъжни винаги да носят със себе си личната си карта. Около половината от около четирите милиона жители на Киев са напуснали града, а някои от тези, които са останали, предпочитат да спят в бомбоубежищата.
Киев е почти непокътнат, само няколко бомби и ракети са паднали вътре в града. Руската армия обаче се опитва да обкръжи Киев, така че някои от съседните градове и села са унищожени от тяхната артилерия – най-вече Гостомел, Буча и Ирпин на северозапад. Сега руската армия се опитва да достигне град Фастив на югозапад от Киев и да прекъсне главната железопътна линия, свързваща Киев със западната част на страната. Руснаците се опитват да се приближат към Киев и от изток и североизток, така че през следващите дни може да се стигне до сражения.
Аз обаче се чувствам доста привилегирован. Киев се защитава много добре и почти всички военни експерти по света твърдят, че е практически невъзможно руската армия да превземе града, тъй като вече е понесла ужасни загуби. Всъщност повече се притеснявам за хората в Мариупол, Харков, Чернигов и Суми, както и в други градове, където се водят тежки боеве – те постоянно са обстрелвани и бомбардирани, някои от тях нямат отопление, електричество и вода. Много от окупираните градове са подложени на мародерство от страна на руските войници, има сведения, че руската полиция и тайните служби вече арестуват хора за проукраинска позиция.
Ние разбираме този конфликт като част от историята на последните години. Свързан е с икономическите и геостратегическите интереси на глобалния Запад и Руската федерация. Можеш ли да ни кажеш как разбираш процесите след протестите на Майдана и анексирането на Крим, т.е. от около 2014 г. насам?
Противно на това, което мислят много хора в глобалния Запад, Украйна не представляваше голям интерес за западните капиталистически кръгове. Голяма част от ресурсите, с които разполага Украйна, могат лесно да бъдат намерени другаде. Западните чуждестранни инвестиции в украинската икономика бяха сравнително ниски. Руският капитал определено имаше известни интереси в Украйна, но нещо повече – руското правителство виждаше в Украйна ценна геополитическа цел за Русия. Руските военноморски сили имаха военна база в Крим, което им позволи да подкрепят войните си в Грузия през 2008 г. и в Сирия от 2015 г. насам. Освен това Украйна се разглеждаше като някакъв вид буферна държава между страните от НАТО и Русия. Подкрепата за присъединяване към НАТО в Украйна беше доста ниска преди 2014 г., но след анексирането на Крим и войната в Донбас тя се повиши до над 50%, а след пълномащабната инвазия – много повече.
Промени ли се политиката на украинското правителство от 2014 г.?
Накратко, Петро Порошенко, президентът, избран през 2014 г., беше консервативен политик, който предприе някои популистки ходове, заедно с някои опити за намаляване на руската мека сила в Украйна, като например създаването на нова независима украинска православна църква, подкрепа на украинския език и др. Неговата икономическа и социална политика обаче не задоволи никого и той не измисли нищо по-добро от "Армия! Език! Вяра!" лозунг в кампанията си за преизбиране, така че през 2019 г. за президент беше избран Володимир Зеленски. Политиката му беше по-либерална, както в икономиката, така и в културата, като последното даде на Путин фалшивото усещане, че украинците са за по-проруска политика. Политиката на украинското правителство обаче остана повече или по-малко независима и като цяло прозападна и изглежда, че това накара Путин да реши въпроса по военен път.
Що се отнася до крайната десница в Украйна, с течение на времето тя е загубила по-голямата част от влиянието си. Крайнодясната партия "Свобода" загуби всички места в парламента, освен едно, а партията "Национален корпус", свързана с печално известния полк "Азов", получи само 2% от гласовете и не успя да влезе в парламента. Министърът на вътрешните работи Арсен Аваков, който използваше крайнодесни активисти, за да получи политическа изгода, също загуби работата си преди половин година. Съществува вероятност крайнодесните да получат известно предимство след войната, тъй като заради руските действия има много омраза към Русия, а тя вероятно ще продължи и след войната. Въпреки това войната до голяма степен се възприема като борба на демокрацията срещу диктатора от Кремъл, така че шансовете за авторитарно управление в Украйна са доста малки.
Виждаш ли Украйна като буферна държава и как гледаш на антивоенната перспектива?
Настоящите преговори между Украйна и Русия вървят в посока на размяна на украинските амбиции за членство в НАТО в замяна на реинтеграция на окупираните региони в Украйна, гаранции за сигурност и компенсации за щетите, нанесени от руската армия.
Неотдавнашното проучване на общественото мнение показва, че тази позиция е подходяща за голяма част от украинската общественост. Изпълнението на мирните условия в тази ситуация обаче остава до голяма степен зависимо от ситуацията в Русия, тъй като само заплахата от вътрешни размирици поради икономически и военни неуспехи ще принуди руските власти да направят такива отстъпки. Много леви в Украйна, както и в Русия и Беларус, се надяват, че руският военен провал ще предизвика антиавторитарни революции в двете страни с авторитарни режими.
Какво представляват Луганск и Донецк?
"Народните републики" Донецк и Луганск са военни диктатури под пряк руски контрол. Всички повече или по-малко независими лидери на сепаратистите бяха убити през предходните години, вероятно от руските служби за сигурност. Сегашният лидер на ДНР е бивш рекламен агент на "Понзи" схеми – изглежда, че е бил подбран, тъй като е нямал собствена политическа автономия. Регионът е откъснат от останалия свят поради санкции, в икономически застой е, оцелявайки предимно от добива на въглища и пряката финансова помощ от Русия. Непосредствено преди конфликта лидерите на "народните републики" обявиха задължителна мобилизация на мъжкото население. Има съобщения за мъже, отвличани на улицата и принуждавани да влязат в армията, сега те се използват като пехота пред настъпващите редовни руски войски.
Как е изглеждало признаването на тези два региона преди?
Преди 2014 г. имаше много малко съобщения за каквито и да било сепаратистки организации в региона на Донбас, само няколко малки групи от политически активисти. Винаги ми се е струвало, че противопоставянето между източните и западните украинци се прокарва от политиците, които искат да получат някакво предимство при гласуването в някои региони. Поне по-младото поколение явно изглеждаше, че не се интересува много от тези разделения. А и след като живяха осем години в близост до военна зона, но в относителен мир, хората в контролираните от Украйна части на Донбас определено не искаха войната да се разпространи в останалата част на региона и да живеят в непризнатите републики под санкции. Заради това вече се появиха видеоклипове с проукраински митинги по улиците на окупираните от Русия градове в Донбас.
Признаването на тези републики вероятно е било част от план за разделяне на Украйна на няколко държави – беларуският диктатор Александър Лукашенко на свой телевизионен брифинг случайно беше показал карта, на която украинската територия беше разделена на няколко части въз основа на предвоенни предположения за про и антируските настроения в Украйна.
Как се оценява руското поведение по време на войната?
Руската федерация нахлу в Украйна от няколко посоки едновременно. Сега е ясно, че са очаквали почти никаква съпротива и да бъдат в състояние да превземат основните градове за няколко дни и да окупират останалата част от страната през следващите седмици. Изглежда, че войната е била подготвена в голяма тайна, така че дори много хора, които са събирали информация за Кремъл, не са знаели, че нахлуването предстои. Тази разпокъсаност на информацията доведе до напълно фалшиво възприемане на Украйна като страна, която ще приветства руснаците или поне ще бъде твърде уплашена, за да се съпротивлява. Точно обратното – след 2014 г. украинците винаги са приемали, че заплахата от пълномащабно нахлуване е съвсем реална и се подготвяха по съответния начин. Много хора преминаха някаква форма на военно или медицинско обучение и си подготвиха униформи, бронежилетки и друго полезно оборудване, които бяха закупени със собствени средства. След като войната започна, такива хора веднага се включиха като доброволци в бойните действия, а други даряваха пари или се самоорганизираха, за да осигурят бойните части с екипировката, закупена от тези дарения и която държавата не беше в състояние да им набави. Хората в окупираните територии започнаха да организират акции на гражданско неподчинение, а някои от тях, особено в северната част на страната, действаха като партизани, като палеха или пленяваха руски танкове и други превозни средства. Украинската армия възприе тактиката на активна отбрана, маневрирайки и организирайки постоянни засади, което доведе руската армия до катастрофални загуби и инвазията им почти спря до втората седмица на войната. За съжаление руската армия не се отдръпва и започна системни обстрели и въздушни бомбардировки на украинските градове, което доведе до хиляди цивилни жертви. Сега и двете страни се опитват да организират подкрепления, докато напредването по суша е ограничено.
Как бих описал репресиите срещу анархисти/антифашисти?
Украинските анархисти и антифашисти имаха много проблеми с нацисти на улицата, които се опитваха да атакуват техни събития (или някои други събития, като тези, организирани от ЛГБТК+ общността на феминистките). Полицаите обаче не се интересуваха много от анархистката дейност, освен някои разследвания за предполагаеми случаи на увреждане на имущество, които не доведоха до никакви арести. Друг случай беше, когато Службата за сигурност на Украйна се опита да депортира един от беларуските анархисти обратно в страната му, където ченгетата на Лукашенко вероятно щяха да го вкарат в затвора. Случаят обаче беше успешно защитен в съда и нашият другар остана в Украйна.
Електоралната подкрепа на крайната десница намаляваше с всяка изминала година и те загубиха всички места в парламента с изключение на едно. Преди половин година украинският министър на вътрешните работи Арсен Аваков също загуби работата си – той подкрепяше крайнодесни групи, тъй като те му даваха политическа изгода. Той им беше позволил да използват улично насилие по различни поводи, след което полицаите ги арестуваха и след няколко часа ги освобождаваха без никакви обвинения. След това Аваков се появяваше по телевизията и казваше, че полицаите под негово ръководство успешно са предотвратили насилието. Тази схема му позволи да остане на власт в продължение на 7 години; но тъй като скандалите за корупция, неефективност и бруталност на полицията ставаха все повече и повече, той най-накрая загуби работата си. И така, след като крайната десница изгуби повечето си съюзници в правителството, се появи надеждата за по-леки времена в анархистката общност, както и в някои други.
Сега обаче ни грози нова опасност, тъй като руснаците вероятно ще вкарат в затвора или дори ще убият много политически активисти от целия политически спектър, ако преодолеят украинската съпротива. Както можем да видим във видеоклиповете от много окупирани градове, окупацията може да бъде наложена само с груба сила – руската полиция и тайните служби вече действат там и отвличат активисти, които се опитват да организират съпротива. А край Харков украинската армия е устроила засада и е унищожила огромен (около 35 коли) конвой от руски ченгета – с щитове, каски в колите, с много вагони с ориз.
Знам, че много активисти в западните страни се притесняваха от украинските нацисти. Всички активисти, които живеят в Украйна, обаче знаят, че полицейското насилие, организирано от държавата, е много по-лошо от всеки брой улични нацисти, още повече ако е организирано от напълно неконтролируеми диктатори като Путин или Лукашенко.
Има ли някакъв вид самоорганизирани движения?
Много от анархистките и антифашистките активисти са се присъединили към силите за териториална отбрана или дори към армията. Някои от тях се присъединиха към силите за териториална отбрана заедно като група и сформираха взвод от антифашистки бойци. Информация за тях можете да намерите от Операция Солидарност. Други са се присъединили индивидуално към която и да е част, която са сметнали за подходяща.
Трети се присъединиха към доброволческото движение. В Украйна терминът "доброволец" обикновено означава човек, който по ненасилствен начин помага за някаква дейност, когато правителството не е в състояние или се бави да окаже помощ. Някои помагат за събирането на дарения, други помагат на бежанците, трети осигуряват закупуването на ценно оборудване за бойните части. Доброволческото движение е доста широко разпространено в Украйна и благодарение на него много хора успяха да получат хуманитарна помощ, да се евакуират от зоната на военните действия, а бойните части са по-добре оборудвани с бронежилетки, радиостанции и инфрачервени визьори, отколкото руската армия.
Знам, че много от анархистите в западните страни биха казали, че не е нормално да се присъединяват към правителствените сили. Въпреки това анархистите по време на Испанската гражданска война се сражават като част от редовната републиканска армия, а по-късно се присъединяват към Свободната френска армия, за да се бият през Втората световна война. Според нас ситуацията е доста сходна, защото в речта си за обявяването на войната Владимир Путин съвсем ясно заяви, че смята украинците за фалшива нация и всички украинци трябва да се "върнат" към това да се смятат за руснаци – което те така и не направиха. Сега на всички е ясно, че Путин е етнонационалистически диктатор, който се интересува единствено от откритото завладяване на други територии и тяхното подчиняване чрез военна и полицейска сила, пълен контрол над медиите и пропаганда на военните победи от минали времена. Всичко това е напълно неприемливо за анархисткото движение и затова ние избрахме да се борим.
Помощ, има ли адекватен начин по който да се предостави?
Всички ние сме благодарни на всички граждани на западните страни, които помогнаха на бежанците от Украйна и определено ще е чудесно, ако това продължи да се случва. Ако имате желание да подкрепите анархисткото движение в пряката му борба, можете да отидете на сайта на Операция Солидарност и да намерите начин да го направите.
Би ли ни споделил още нещо?
Доколкото ми е известно, в западните леви кръгове има много "whataboutism" (аргументи от вида "а вие защо биете чернокожите" – бел.ред.): Украйна е лоша, защото искаше да се присъедини към НАТО; Украйна е лоша, защото там има нацистки полк "Азов"; Западът е показал расисткото си отношение, тъй като приема бели украински бежанци, а отказва убежище на небелите.
Никой от ръководството на НАТО, който има поне малко здрав разум, не би искал да води война с Русия, тъй като тя притежава най-големия ядрен арсенал на планетата. Русия се страхува от разширяването на НАТО, не защото НАТО иска да нахлуе в Русия, а защото ще блокира руските амбиции и пряка намеса в съседните държави. Такива, каквито те направиха в Молдова през 1992 г., в Грузия през 2008 г. и в Украйна от 2014 г. насам, както и подкрепата им за различни фракции в региона на Средна Азия. Макар че е нормално да се критикува западния империализъм, от решаващо значение е да се критикуват и империалистическите амбиции на другите така наречени "световни сили" и да не се оправдават техните военни престъпления, защото западните сили имат повече ресурси да ги извършват. Русия участва в брутална военна кампания в Сирия, където нейната авиация изравни със земята градове, както прави днес в Украйна, както и предостави свои наемници и достави огромно количество оръжия на различни режими в Африка, но това обикновено се пренебрегва.
Полк "Азов" се състоеше от до 1000 войници преди пълномащабното нахлуване, сега вероятно са повече, тъй като някои от оттеглилите им се бойци се върнаха, за да се включат отново в редиците. Въпреки това украинската армия вече разполага с над 300 000 войници и броят им се увеличава с всеки изминал ден, а преди войната в Украйна са живели над 40 000 000 души. Така че изглежда много лицемерно да се отказва каквато и да е подкрепа на Украйна, защото малка част от войниците ѝ са нацисти, докато цялата страна е подложена на нападение от етнонационалистически диктатор, който смята, че тези милиони хора трябва да се смятат за руснаци.
И накрая, както казах и преди, невероятно е да се види подкрепата към украинските бежанци и ние сме много благодарни за това. Надявам се, че тази подкрепа ще се превърне в ценен пример, който ще научи хората по целия свят да оказват повече помощ на бежанците от други военни зони по света, независимо откъде идват.
Благодаря ви за подкрепата!
С най-добри пожелания.