Предполагам, че повечето читатели вече са осъзнали какво се случи по време на Лондонския социален форум. Моето намерение не е да говоря за Европейския социален форум. Има чудесни анализи в мрежата. Но заради бъдещето на движението, което ние понякога, може би твърде щедро наричаме "движение на движенията" цялото това фиаско трябва да бъде разгледано…
Наскоро препрочетох една от класическите книги на движението: "Движения против системата" (Ариджи, Хопкинс, Валерщайн). Един от централните аргументи в тази чудесна книга, написана през 80-те, е че движенията след "бунтовната 1968" и след "колапса на Либералния консенсус", изоставиха Стария ляв лозунг – "вземи държавната власт и промени света". Авторите правят оптимистична грешка в своите преценки, че времето на ленинската лудост е зад нас.
Опасявам се, че Старият ляв е звяр, който умира бавно. След "бунтовната 1994" и след "колапса на Неолибералния консенсус" ние имаме архаична социалистическа секта наречена Социалистическа работническа партия, организираща събитие, кото трябва да бъде една от най-вълнуващите манифестации на новото глобално движение – Социалния форум. Съвсем същата секта вика полицията да арестуват активисти – в опит да криминализира част от движението. По-късно, след този възмутителен прецедент, тази същата секта обвини тези, които свършха в затвора в расизъм! Аз не искам да губя времето на читателите пишейки за СРП. Много вече са го правили. Може би най-добре Питър Уотърман.
Това, което бих искал да направя, е да кажа, че не би трябвало да чакаме традиционният авангард на ленинизма да изчезне. Трябва да подпомогнем този процес собственоръчно. Под "ленинизъм" разбирам политически проект, където пролетариатът (или народните маси) трябва да бъдат нагнетени под ръководството на група посветени хора във вид на партия или партия-държава. Архаичната безсмислица съществува под различни имена в Щатите: ИСО, Спартакистката лига, ИАК и така нататък, и така нататък. Но е важно да подчертаем, че тези хора не са просто досадни – те могат да бъдат и опасни.
Ние трябва да започнем борба срещу традиционните вангардистки начини за правене на политика. Борба за друг политически проект, изграден върху друга политическа практика.
Това е борба, която трябва да глобализираме. Защото пространство за работа има във всички посоки. Старият лозунг, който остави традиционния марксизъм – вземи държавата после света, – е нещо, което трябва да оставим настрана. Отговорността пред революционизма днес е да направим представата на XIX век за революция ненужна. Революцията няма да дойде като велико апокалиптично събитие, като моментен метежен акт, а като много дълъг процес, който продължава през по-голямата част на човешката история – зареден с идеи по време на развитието си и избягващ до последно драматичните противопоставяния. Светът не може да бъде променен чрез държавата. Той трябва да бъде създаден наново. В нашия контекст, това значи да си припомним старата анархистка идея "промени света без да вземаш властта".
Да настояваме, че друг възможен свят израства от движение, което практикува това, което предлага. Според думите на Масимо де Анджелис, ние трябва да се превърнем от движение в общество. "С други думи, ние искаме да се превърнем от движение в общество не толкова като скланяме хората да се 'присъединят' към нашето общество, но като създаваме връзки между различните практики, опитващи се да размият разликите между външността и вътрешността на движението, т.е. движещи ни в същност от движение към общество".
Единствения начин на организация, който изглежда подходящ е предложеният от анархистите и, напоследък, от автономните марксисти – огъването или циркулацията на борбата. Това значи просто да мислим за организацията в нейният най-основен смисъл – създаването на взаимопомощ между хората в борбата; вътрешна организация със самосъздаващи се групи от хора. Това е разработване на политика на различията, която минимизира противоречията.
Според Иманюел Валерщайн, един от авторите на "Дижения против системата", книгата която споменах по-горе, ние навлязохме в период на "глобална анархия". Това е период на "глобален анархичен преход" – от съществуваща система към нова. Капиталистическата световна система е в упадък. Но крайният резултат от този преходен хаос е непредвидим.
Друг свят, който би бил възможен, е следствие от нашите действия и нашата борба днес. Един от най-наболелите проблеми за решаване е как да намерим задоволителен отговор на падането на историческия социализъм. Отговорът, според мен, е съвършено различен от защитаваният от професор Калиникос и неговите студенти. Ние трябва да приветстваме идеи, идващи от нашето движение и влияещи върху организационната практика, нашите хоризонти и нашите мрежи. Това значи, че ние трябва да погледнем към организационните форми, които нашето движение само́ ни предоставя. Нещастната идея за разделение на средствата и резултатите води до раздяла между ленинисткия "авангард" и "останалия свят".
Това е нещо, което трябва да отхвърлим днес – ако искаме да създадем общество, базирано на взаимната помощ, директната демокрация и възвишеността. Ние трябва да отхвърлим традиционната разлика между революция, реформа и анархизъм, заради въпроса, кой контролира държавата, който не би трябвало да стои пред нас. Валерщайн може би е прав като казва, че за старите движения е "нямало друг път", освен да вземат държавната власт, защото те са се борили със световна капиталистическа система, която е относително стабилна. Днес, когато капиталистическата система е в криза, ако ние не искаме да се откажем от нашите идеи за истински демократичен свят на равенство, трябва да се върнем към анархистичната идея за "промяна на света без вземане на власт". Отговорът на "глобалната анархия" с други думи е "глобален анархизъм".
Андрей Грубачич
За автора: Андрей Грубачич е роден в бивша Югославия и понастоящем живеещ в Щатите историк, анархист, балкански федералист и професор по антропология. Автор е на книгата „Don't Mourn, Balkanize!: Essays after Yugoslavia" и съавтор със Стаунтън Линд на "Wobblies & Zapatistas: Conversations on Anarchism, Marxism, and Radical History", както и на редица публицистични статии и есета за автономните зони, взаимопомощта и антиавторитарната организация в исторически план. Създадел е на катедрата по Антропология и социална промяна в Калифорнийския институт по интегрални науки и е член на мрежата Глобални Балкани.