Ноември 2023 г.
Братя и сестри, другари и другарки,
Ще се опитам да ви обясня как ще се реорганизира автономията ни и как ще изглежда новата структура на сапатиската автономия. По-късно ще вляза и в повече детайли. Или пък няма, защото практиката ме интересува много повече. Също, разбира се, можете да дойдете на празненствата за годишнината и да видите театралните постановки, песните, стихотворенията и изкуството и културата, които ще съпътстват този нов етап от борбата ни. Ако пък не, другарите от Tercios Compas ще изпратят снимки и видеа. Друг път ще ви разкажа добрите и лошите страни, които откроихме при критичното разглеждане на MAREZ и JBG. Сега ще говоря само за бъдещето. Ето:
Първо. Основната база, която не е само там, където се поддържа автономията, но и тази, без която няма как да функционират другите структури, е Локалното автономно управление (Gobierno Autónomo Local, GAL). Във всяка общност, в която живеят сапатистки опорни бази, ще има едно GAL. Сапатистките GAL са ядрото на цялата автономия. Координират се от автономните агенти и комисариати и се подчиняват на асамблеята на народа, на съвкупността от ранчота, общността, изолираните къщи в полето, квартала, стопанския двор, колонията или както и да се нарича населеното място. Всяко GAL управлява автономните си организационни ресурси (напр. училище или клиника) и взаимоотношенията си с близките братски несапатистки народи. И контролира добрата употреба на парите. Също установява и разобличава лошата администрация, корупцията или грешките, които могат да възникнат. И също така е отговорно за случаите, в които някой се опитва да се представи за сапатистка власт, за да иска подкрепа или помощи и ги използва за собствена изгода.
Така че, ако преди имаше десетки MAREZ – Автономни бунтовнически сапатистки общини (Municipios Autónomos Rebeldes Zapatistas), сега ще има хиляди сапатистки GAL.
Второ. Съгласно нуждите, проблемите и напредъка си, няколко GAL свикват Колективи за автономни сапатистки управления (Colectivos de Gobiernos Autónomos Zapatistas, CGAZ), където се дискутира и се решават въпросите, които засягат свикващите ги GAL. Когато се налага, CGAZ свиква асамблея между властите на всяка общност, на която се предлагат, обсъждат и приемат или отхвърлят плановете и нуждите, свързани със здравеопазване, образование, агроекология, правосъдие, търговия и др. От CGAZ са и координаторите на всяка област. Но те не са власти. Тяхната задача е да следят за изпълнение на дейностите, поискани от GAL, или които се считат за необходими за общностния живот. Например, това са кампаниите за превентивна медицина и ваксинация, кампаниите срещу ендемичните болести, специализираните обучителни курсове (напр. за техници в лаборатория, рентген, ултразвук, мамография и всичко, което ни предстои да научим), кампаниите за грамотност и повишаване нивото на образование, спортните и културни срещи, традиционните празници и т.н. Всеки регион или CGAZ има своите изпълнители, които свикват асамблеи, ако има спешен проблем, който засяга няколко общности.
Т.е., ако преди имаше 12 Хунти на доброто управление (Juntas del Buen Gobierno, JBG), сега ще има стотици.
Трето. Следват Асамблеите на Колективите за автономни сапатистки управления, Asambleas de Colectivos de Gobiernos Autónomos ZAPATISTAS – ACGAZ, които преди бяха зоните. Но сега вече нямат власт, а зависят от CGAZ, които пък зависят от GAL. ACGAZ свиква и председателства асамблеите в зоната, когато са необходими и поискани от GAL и CGAZ. Седалището им е в караколите, но се движат между регионите. Т.е. са подвижни и зависят от нуждата от внимание на всеки народ.
Четвърто. Както ще проличи в практиката, командването и и координацията на автономията се измества от JBG и MAREZ към народите и общностите, към GAL. Зоните (ACGAZ) и регионите (CGAZ) вече се командват от населените места, трябва да им се отчитат и да търсят как да задоволят техните нужди, свързани със здравеопазване, образование, правосъдие, изхранване, както и с извънредните ситуации, породени от природни бедствия, пандемии, престъпност, нашествия, войни и останалите злини, които предизвиква капиталистическата система.
Пето. Реорганизира се структурата и разположението на EZLN по такъв начин, че да подсили защитата и сигурността на населените места и на майката земя в случаи на насилие, атаки, епидемии, нашествия на хищнически компании, които унищожават природата, частични или пълни военни окупации, природни бедствия или ядрена война. Подготвени сме да се спасим като народи, дори и да сме разделени помежду си.
Шесто. Знаем, че може да е трудно да разберете това. И че поне известно време ще се противите да го разберете. На нас ни трябваха 10 години да го измислим и 3 да го подготвим, за да можем да го приложим.
Също разбираме, ако чувствате, че мисленето ви е тотално объркано. Но просто трябва да смените канала на разбиране. Настоящата стъпка става разбираема само ако гледаме далеч напред и далеч назад.
Надяваме се, че ще разберете, че тази структура на автономията е нова и за нас и ще отнеме време да се научим да вървим по нея.
Всъщност с това изявление имаме намерение само да ви кажем, че сапатистката автономия продължава напред и че смятаме, че така ще е по-добре за народите, общностите, изолираните къщи в полето, кварталите, колониите, стопанските дворове и съвкупностите от ранчота, където живеят, т.е. се борят сапатистките опорни бази. И че решението е тяхно, взето въз основа на техните идеи, предложения, критики и самокритика.
Освен това, както ще си покаже в бъдеще, новият етап на автономията служи за да се противопоставим на най-лошото лице на Хидрата, на най-позорното й зверство и на унищожителната й лудост. На войните, корпоративните и военните нашествия, които идват все от нея.
За нас не съществуват нито граници, нито далечни географии. Каквото се случва в което и да е кътче на планетата, ни влияе и ни засяга, притеснява ни и ни боли. Колкото и малки да са силите ни, ще ги впрегнем, за да подкрепим човешките същества в беда, без значение от цвета на кожата им, расата, националността, вярванията, идеологията или езика им. Макар да не знаем много езици и да не познаваме много култури и обичаи, умеем да разберем страданието, болката, мъката и достойния гняв, които системата предизвиква.
Можем да четем и чуваме сърцата на братята и сестрите ни. И ще продължаваме да се учим от тях, от историята и борбата на всеки. Не само защото ние сме го изпитвали на собствен гръб в продължение на векове и го познаваме много добре. А най-вече защото от 30 години насам нашата борба е за живот.
Със сигурност през всички тези години сме допуснали много грешки. Със сигурност ще допуснем още много в следващите 120 години. Но НЯМА да се предадем, НЯМА да изберем друг път и НЯМА да се продадем. Винаги ще преразглеждаме с критичен поглед собствената си борба, времето и начина на воденето й.
Погледът ни, нашият слух, главите и сърцата ни винаги ще са отворени да се учат от други, които може и да се различават по много неща, но имат същите притеснения и подобен порив към демокрация, свобода и справедливост.
И винаги ще търсим най-доброто за нашите народи и за общностите на нашите братя и сестри.
Затова сме сапатисти.
Докато има поне един, една или едина сапатист(ка) където и да е по света, ще се съпротивляваме и ще се бунтуваме, т.е. ще се борим.
Това беше, приятели и врагове. И също вие, които не сте нито едното, нито другото.
Само засега.
От планините на мексиканския югоизток.
Субкоманданте въстаник Мойсес
Мексико, ноември 2023 г.
Повече от 500, 40, 30, 20, 10 години по-късно.
П.С. Прибавям и схема, за да се разбере по-лесно
