Като участници в 14-тото издание на Балканския анархистки панаир на книгата, за нас е важно да споделим за процъфтяващите анархистки и антиавторитарни движения в региона не само чрез нашите действия и публикации, но и с превод на изявлението на учасниците в изданието.

Между 24 и 26 юни 2022 г., след две години наложено от COVID-19 забавяне, много колективи, инициативи и хора от анархисткото и антиавторитарното движение се събраха отново в Клуж/Колошвар за 14-то издание на Балканския анархистки панаир на книгата. Дойдохме от различни краища на Балканите и отвъд тях: от т.нар. българия, словения, румъния, гърция, турция, хърватия, унгария, сърбия, а също и от т.нар. литва, австрия, германия, швейцария, франция и бразилия. Събрахме се, за да обменим идеи и новини за последните и продължаващите борби и да укрепим конкретни отношения на доверие и солидарност между другарите.

Обсъдихме много въпроси, направихме някои изводи, но и оставихме много въпроси отворени.

Започнахме нашите дискусии с размисъл за интернационализма и взаимопомощта. Припомнихме си, че Балканският анархистки панаир на книгата е залегнал в традицията на международно организиране отвъд границите, характерна за анархисткото движение от самото му начало. Направени бяха и паралели между системите на потисничество в Латинска Америка и на Балканите, като и двата географски региона са в периферията на глобалната капиталистическа система и са засегнати от историята на експлоатацията. Отново потвърдихме, че общ анализ и действие са практически невъзможни, без да са вкоренени в преки лични отношения, за които споделените физически пространства – едно от които е и самият Балкански анархистки панаир на книгата – са безценни. Ние продължаваме да вярваме, че да се ангажираме със значима международна солидарност означава да предизвикаме и разрушим центровете на капиталистическите и държавните сили в определени географски райони, където сме активни, а не да се фокусираме единствено върху малкото глобални суперсили.

Сянката на войната надвисва над континента. Балканите все още са дълбоко белязани от опита от войните в бивша Югославия. Извличайки този болезнен исторически урок, ние подчертаваме, че неотдавнашната ескалация на войната в Украйна за пореден път демонстрира готовността на глобалната държава и капиталистическите сили да се ангажират с организирано и технологично усъвършенствано насилие, масови убийства и системно унищожение. Войната в Украйна не е уникално явление, по-скоро е най-новата от поредица от войни, които са неразривно свързани с надпреварата за глобално господство. Всичко това са инструментите, чрез които капиталистическото господство над хора, ресурси и територии се поддържа и разширява. Като анархисти и антиавторитаристи ние се противопоставяме на всички войни и милитаристични проекти. Ние се стремим към активна съпротива срещу войната и всичко, което я подхранва – от национализъм, религиозен екстремизъм до патриархалност и идеята, че безкрайният икономически растеж е централната цел на обществената организация.

Изразяваме нашата пълна солидарност с всички засегнати от разрушителните сили на войната. Ние признаваме изключително тежкото положение на нашите другари в Украйна, които се борят за своето оцеляване, както и на тези в Русия и Беларус, които са изправени пред крайни репресии поради противопоставянето им на войната. В нашите дискусии непрекъснато се връщахме към набор от въпроси, за които вярваме, че трябва да се намерят много различни практически отговори: Как да устоим на войната и милитаризацията в нашия собствен контекст? Как да формираме взаимопомощ и солидарност със засегнатите? Как да избегнем усилията ни да бъдат използвани за оправдаване на продължаването на войната и утвърждаването на капиталистическите интереси? Преди всичко трябва да се противопоставим на спектакъла на войната, който опростява всичко, за да фабрикува нашето съгласие с решенията на елитите, които контролират държавите, военната индустрия и армиите. Вместо това трябва да се стремим да разберем ролята на войната в капиталистическите системи, както и причините за всеки отделен пожар, за да можем да устоим и да отхвърлим подчинението на себе си на продължаващите дейности на военните машини. В този контекст изграждането на социални движения отдолу е абсолютно необходимо.

Друг набор от дискусии беше посветен на политическия слой на проявата на куиърнес като антинормативна и антиавторитарна практика. Подчертахме значението на непрекъснатото развитие на анархофеминистките и куиър практиките на Балканите и определихме някои специфични области за бъдещи действия:

  1. В нашето политическо организиране е необходимо да излезем отвъд репресивните структури и съзнателно да се посветим на справянето с патриархата и когато го срещнем в анархистични и антиавторитарни движения. За това трябва да се ангажираме искрено един с друг, като обръщаме внимание на потисничеството, основано на пола, което остава постоянен аспект от нашия живот, като същевременно се стремим да изградим заедност и уважение отвъд социално наложените или самоналожени категории. Беше подчертано, че практиките на грижа са от ключово значение за постигането на тези цели. За нас е удоволствие да видим Балканския анархистки панаир на книгата като положителен пример за подобен подход.
  2. Ние признаваме, че на Балканите има липса на куиър анархофеминистка литература и го признаваме като проблем, изискващ нашето незабавно ангажиране.
  3. Посочихме, че в много географски региони кризата с COVID-19, новата война и възходът на новите фашистки сили съвпадат с въвеждането на репресивно законодателство, което засяга особено жените и куиър хората. Предвиждаме, че широката атака срещу автономията и контрола на жените върху собствените им тела ще продължи.

Виждаме също как нарастващите авторитарни социални и политически сили непрекъснато преоткриват мъжествеността по начин, който кореспондира с нуждите на военната машина. Следователно борбата срещу патриархата е едновременно борба срещу войната и милитаризацията. Но новата война не е единствената скорошна криза, която засилва репатриархализацията на нашите общества. Следователно борбата срещу всички атаки срещу нашите способности за възпроизвеждане трябва да бъде в основата на нашите организационни усилия. Вярваме, че инструментите и подходите, разработени от другарите анархофеминистки, могат да бъдат полезни за всички анархистки и антиавторитарни течения. Сред тях е необходимостта да се осигурят ресурси за укрепване на куиър анархофеминистките перспективи на Балканите и да продължи да се размишлява какво означава да се създават по-безопасни пространства за всички.

Пандемията от COVID-19 разкри и задълбочи съществуващите класови разделения. Тя също така представи изключително предизвикателна ситуация за нашето движение. Трябваше да се измислят нови начини за съпротива, но ние осъзнаваме, че това не винаги се е случвало. Опитът от претоварване, вътрешни конфликти и объркване бяха често срещани, но имаше и много положителни отговори, които могат да послужат като вдъхновение за бъдещето. Тъй като извънредното положение се нормализира, е необходимо да се отхвърли това, което предполага: монополът на държавата върху публичния дискурс и политическото организиране, както и крайния индивидуализъм. Тази ситуация ни напомни да не оставяме тълкуванията само в ръцете на специалисти. Вместо това, ние се стремим да поемем отговорност за собствените си решения, също и в непредвидими ситуации, и да се посветим на развитието на знанието в реално време по колективен и политически ангажиран начин.

Друга сесия на дискусии се фокусира върху продължаващото разселване на народи от региони, опустошени от Крепостта Европа. Ние се стремим да разширим нашите мрежи за солидарност, за да подкрепим тези, които търсят убежище и да се противопоставим на расистките, колониалистическите нагласи и практики, преобладаващи във всички наши контексти. При непрекъснато нарастващия граничен контрол и наблюдение ние признаваме, че бежанците са подложени на насилствени отблъсквания, лишаване от свобода, на страдание и смърт. В същото време подкрепата за солидарност се криминализира. Ние заставаме в опозиция на всички граници и се стремим да създадем свят на свободно движение за всички хора. Дипломатическите мъмрения и директиви като Дъблинските споразумения създават димна завеса, която дава усещане в по-широкото общество, че нещо се прави. В действителност обаче продължават да оправдават нечовешките практики на държавите, отказвайки на бежанците да избират сами къде да търсят убежище. Ние също така осъждаме всички предложения да се възползваме от човешкото страдание, за да осигурим евтина работна сила за капиталистическата машина, от която бруталните расистки гранични режими са неразделна част.

Дискусиите се фокусираха и върху процесите на неолиберална трансформация на селските райони чрез приватизация, джентрификация и туристизация. Ние разпознаваме тези процеси като част от капиталистическата експанзия в провинцията, като още един начин за извличане на печалба чрез експлоатация на хора и нечовешки същества и околната среда. Отхвърляйки романтизиращия дискурс на ескейпистките фантазии на градската средна и висша класа, ние се стремим да създадем начини за организиране и ангажиране с борбите в провинцията. Това би отворило нови възможности за експериментиране с практически средства за отглеждане на храна, противопоставяне на отчуждението, преобладаващо в капиталистическото общество, и грижа за движение, което излиза извън рамките на градското. Това предполага възстановяване на достъп до земя не с цел друго заграждение, насочено към извличане на печалба, а за възстановяване на общите блага, за да се създадат възможности за устойчиви движения, които напълно обхващат уважително отношение към околната среда и нечовешките същества. В същото време ние признаваме, че подобна работа е репродуктивен труд, който трябва да потвърди нашите борби срещу патриархата, расовата несправедливост и други практики на изключване. С изменението на климата, което усложнява условията за оцеляване, ние сме наясно, че в настоящата капиталистическа система тежестта на най-лошите последици отново ще се почувства от онези, които вече са подложени на множество начини на експлоатация.

Накрая решихме следващият балкански анархистки панаир на книгите да се проведе в Любляна, Словения в края на юни 2023 г.

За три дни създадохме Балканския анархистки панаир на книгата като пространство за слушане, уважение и взаимопомощ. Това беше възможно само чрез огромните усилия, положени от местния организационен екип през последната година, за което им благодарим от сърце. Вярваме, че в контекста на все нови форми на капиталистически кризи, отношенията на доверие между широките анархистични и антиавторитарни движения трябва да останат в основата на нашата политическа работа. В предстоящите тежки битки това, което ни събира, е много по-важно от това, което ни разделя.

Никой нация не ни обединява, никаква война няма да ни раздели!

Срещу всички правителства и държави!

Борбата срещу патриархата е борба срещу войната и милитаризма!

Да превърнем капиталистическата криза в криза на властта!

Вбесени сме от убийствата на още 27 души от полицията в Мелиля!

Участници в 14-ия Балкански анархистки панаир на книгата в Клуж/Колошвар
26 юни 2022 г.