Представяме ви превод на текст на беларуския анархистки колектив Прамен. Макар текстът до голяма степен да касае авторитарната реалност на Беларус при Лукашенко, дискусиите, които се водят в анархистките среди от този регион (Беларус, Русия и Украйна) по отношение на същността на анархизма, революционния му потенциал, НПО-изирането на антиавторитарните среди и платения активизъм, са силно релевантни и за България.
През последния месец в различни онлайн ресурси (тук и тук) се появиха няколко текста за преосмисляне на анархизма или опити за мислене за бъдещето в случай на колапс на авторитаризма в Беларус или Русия. Текстовете са изпълнени с доста съмнителни призиви, вариращи от отхвърляне на антикапитализма до преход от анархизъм към общи идеи за самоуправление, пряка демокрация и борба за човешки права.
Самите писания, които се опитват да предефинират анархизма, не представляват нищо ново. Често има хора в анархистките среди, които приписват провалите на анархизма на самия анархизъм, дискредитирането на движението от държавата, сектантството и някои други проблеми. Понякога този вид критика води до разцепление в движението и формирането на нов „истински анархизъм" (който обикновено прави пълен кръг и се връща към формата на критика „вашият анархизъм е грешен, само ние знаем пътя към победата") .
Критиците на съвременния анархизъм в постсъветското пространство често пренебрегват историята на движението през последните 30 години. Някои от тях смятат, че анархизмът започва през 20-те години [на XXI век], докато други предполагат, че анархисткото движение е в постоянна криза и че няма никакво влияние върху политическия дневен ред. В този контекст ще поговорим малко за историята на анархизма в Беларус и наистина сериозните проблеми, с които движението се сблъска през последните 30 години (включително проблемите, причинени от „новите" решения в текстовете, споменати по-рано). Дори няма да се опитваме да разгледаме съседните Русия и Украйна, тъй като условията за анархистите в тези региони може да са били много различни от така наречените беларуски реалности в този или онзи исторически период.
Беларуската работническа класа и анархизмът
Един от ключовите моменти, който се появява толкова често в поредната ревизия на анархизма, е говоренето за работническата класа. Колко от старата теория за пролетариата все още е актуална за съвременния свят? Стига се дотам, че някои наричат работническата класа пасивна и консервативна. Често тези, които не са изпитали реалността на трудовия живот, са склонни да говорят за пасивността на работническата класа. Днес не само работниците във фабриките, но и тези в офисите трябва да се борят с шефовете си за заплати, достойни условия на труд и срещу откровената експлоатация. Това не се прави като част от някакви политически движения, а в еднократни действия, които понякога водят до желания успех. Липсата на политика в рамките на работническото движение се дължи преди всичко на репресиите от беларуската държава, които стават все по-трудни за преодоляване, тъй като диктатурата в страната става все по-консолидирана. Днес всеки политически опонент на Лукашенко рискува доста бързо да загуби работата си, ако проявява либерални или анархистки възгледи.
Тази ситуация не винаги е била такава и видяхме, че сравнително неактивната работническа класа на СССР стана изключително ангажирана в политическите дела на страната след разпадането на империята, което определи икономическото развитие. Именно в краткия период между разпадането на Съветския съюз и избирането на Лукашенко настъпи най-активният период на организиране на работниците в Беларус. Следвайки стъпките на болшевиките, Лукашенко доста бързо пое контрола над работническото движение под формата на Федерацията на профсъюзите, унищожавайки паралелно всички други независими работнически организации. Сред анархистите малко хора знаят, че в началото на 90-те години анархо-синдикалисткият профсъюз в Гомел обединява няколко хиляди души, а през 1992 г. в града се провежда неразрешено събрание на анархистите, което завършва със сблъсъци с полицията.
За разлика от части от съвременното революционно анархистко движение, което успя да погребе работническата класа повече от един път, Лукашенко и неговият кръг са добре запознати с критичността на поддържането на индустриите под постоянен политически натиск. През 2020 г., след многобройни стачки в цялата страна, диктаторът насочи огромните си усилия към възстановяване на контрола във фабриките, включително и с известното си лично пътуване до MZKT (Мински завод за колесни трактори), по време на което беше освиркан. Организаторите на акциите и стачките бяха уволнени, а хората – затворени по работните си места, за да се предотврати солидарността между различните групи.
И в много отношения това проработи. Солидарността с работниците от големите индустрии беше спряна доста бързо. За полицията за борба с безредиците беше лесно да разпръснат малки митинги на входа на Минския завод за трактори и други фабрики. Сравнително малък натиск успя да унищожи солидарността, след което потушаването на работническото движение беше въпрос на време. От своя страна, офис служителите, по-специално значителна част от богатата работническа класа в Беларус, представена от ИТ работници, предпочетоха да продължат да работят и да не спират производството, което също беше критично за беларуската икономика (в случай на голяма стачка в ИТ сектора, Лукашенко щеше да претърпи сериозни икономически загуби).
Какъв е смисълът от всичко това? Въпросът е, че работническата класа в Беларус, както и в много други държави, остава изключително важна социална група при определяне на политическата посока на страната. Опитите да се намали значението на работническата класа в Беларус, както и в други страни с възможно революционно движение, могат да доведат до още по-голяма маргинализация на идеите за свобода и равенство и да превърнат анархистите в арогантни идеолози, които смятат, че само избрани хора могат да осъществят революция.
Работническата класа (от която са част много беларуски анархисти) продължава да има революционен потенциал в нашия регион. И няма смисъл да бързаме да погребваме работниците, както направиха левите интелектуалци и някои анархисти на Запад. Вместо това трябва да развием връзки с онези части от работническата класа, които са готови да действат днес. Проявете солидарност с тези хора и се борете заедно за свобода.
Време ли е да забравим за антикапитализма?
Друга тема, която теоретиците на новия анархизъм постоянно засягат, е капитализмът. Или по-скоро борбата срещу капитализма, която е в основата на анархизма през цялата му история. Революционното анархистко движение съществува в постоянна връзка с борбата срещу капитализма и държавата, които за много анархисти са различни проявления на авторитарна политика и икономика.
Основният аргумент на критиците на борбата срещу капитализма е, че анархизмът не е успял да разработи пълноценна алтернатива на капитализма през цялото си съществуване, така че е време идеята да бъде отложена зa по-добри времена. Как капитализмът е придобил съвременните си форми не интересува много такива критици.
А капитализмът, от своя страна, е динамична система, която непрекъснато се променя: за един съвременен идеолог на пазарната икономика политическите и икономически идеи може да изглеждат някак примитивни. Капитализмът никога не е бил в окончателната си форма и адаптирането на икономиката към новите предизвикателства на времето променя как изглежда експлоатацията на работниците. Успоредно с това капитализмът си остава политическа идеология с огромно количество фанатизъм, която отрича много научни и социални факти.
Да се очаква, че в такава система някакво политическо движение може да разработи готова алтернатива на съвременния капитализъм, е най-малкото наивно. Нашият антикапитализъм е преди всичко процес на търсене на нови решения за икономическата и социална организация на обществото. Ние ще можем да развием такива системи до мащаба на държава или континент само в революционен период.
Вместо антикапитализъм, критиците предлагат всеки да започне бизнес и да генерира печалби за каузата на анархизма. Не е нужно да търсим много, за да намерим примери за това какво ще бъде анархисткото движение сред бизнесмените – можем да разгледаме историческото развитие на дивия капитализъм в САЩ.
Освен това в рамките на анархисткото движение отдавна има предложения за създаване на производствени кооперации като алтернатива на традиционния бизнес модел. Някои такива кооперации генерират достатъчно печалби, за да подкрепят другарски инициативи, докато други се борят с агресивен пазар, в който моралността към работниците често отстъпва място на печалбата или тривиалното оцеляване на предприятието в лицето на конкуренцията. Днешните анархо-предприемачи често подценяват капиталистите в собствената им игра.
Причината за капитализирането на анархизма, според такива критици, е съвременният проблем с намирането на финансиране за различни анархистки проекти. Събирането на достатъчно пари от членовете на малка група за закупуване на оборудване, наемане на помещения и други неща е доста трудна задача. В допълнение към бизнеса, анархистите са насърчавани да кандидатстват за грантове, да организират групово финансиране и да разчитат на западни фондове в дейността си.
И тук критиците на съвременния анархизъм предпочитат да игнорират вече съществуващия опит. Проблемите с финансирането на движението съществуват от много години, а опитите за справяне с тях под една или друга форма отдавна съществуват в така наречените развити страни. Започвайки с малки предприятия и завършвайки с големи проекти, които зависят от същите тези грантове и политическа подкрепа от фондации. Такива „решения" донесоха огромен брой проблеми на анархистите. Например в много страни от ЕС (Германия, Франция, Дания, Швеция и др.) е станало норма да се плащат пари на някои участници в самоорганизирани проекти, а теоретиците на левите идеи изнасят лекции изключително срещу хонорар. Последните от своя страна създадоха отделна класа в рамките на политическото движение, живееща от грантове, която издава брошура или дори книга с академичен характер на всеки няколко години и дава житейски уроци на други активисти. До каква степен тези хора подпомагат и развиват самото движение, може да се съди по състоянието на движението в Западна Европа, което е загубило връзка с различни революционни групи, включително работническата класа.
Що се отнася до пространствата, обвързани с парични възнаграждения: те често се превръщат в пример за модерното капиталистическо работно място, в което не сме там, защото смятаме, че работата е важна, а единствено заради парите. Вътре в критичната лява инфраструктура днес има огромен брой хора, които отдавна са изоставили идеалите за свобода и равенство, но продължават да работят, защото това носи пари.
Политическите фондации и грантовете се възприемат от някои анархисти като лесни пари. Но от друга страна, имаме достатъчно примери за използване на пари за контрол на политически движения. Изключително рядко е паричната помощ да идва без никакви условия. Дългосрочните проекти изискват формирането на мрежа от донори, много от които имат свои собствени политически програми, с които активистите са добре запознати. Някои антирасистки и антифашистки организации са в упадък и са загубили своите радикални корени с надеждата да запазят работни места и съществуващи проекти благодарение на тази много мека сила.
Грешка е да се смята, че привлечените средства ще се превърнат в реална политическа сила. За разлика от традиционните партии и държавата, анархизмът разчита на самоорганизация на обикновените хора със собствена организационна динамика. Критиците на анархизма могат да се убедят в това от беларуските либерали, които разполагат с относително големи средства от грантове от ЕС, но не могат да превърнат тези ресурси в нещо повече.
За анархистите организирането е не само идеологически, но и доброволен въпрос. Анархисткото движение до голяма степен е изградено от хора, които са решили да участват в политическия живот на обществото не за награди и заплати, а заради вярата си в свободата и справедливостта.
Анархизмът е лоша дума
Дебатът за изоставяне на понятието „анархизъм" и преминаване към нещо друго в самата анархистка среда продължава от десетилетия. Някои хора смятат, че анархизмът е твърде дискредитиран от държавата в почти всички региони. В Беларус основните противници на анархизма след Октомврийската революция са, разбира се, болшевиките, които бързо се ангажират с пропаганда срещу левите социалистически революционери и анархистите. Пияни моряци, създатели на хаос и животни бяха сред опорните точки на болшевиките срещу анархистите, които участваха в революцията срещу царска Русия.
Отхвърлянето на анархизма и преминаването към абстрактни ценности за всичко добро и против всичко лошо отново не е нищо ново. Някои леви движения в Европа например, които са загубили перспектива на много фронтове и са ангажирани с политически пуризъм, правят това. Отхвърлянето на ясна политическа идеология, наред с други неща, е една от причините за кризата на лявото движение в много европейски страни.
Да изоставим анархизма днес в полза единствено на самоорганизацията и някои други основни принципи без консистентна идеология означава да изоставим дългата история на формирането на политическата култура на самия анархизъм. Това се опитват да постигнат държавните структури, все пак пропагандата е насочена не само към дискредитиране на движението, но и към създаване на атмосфера, в която всеки се страхува/не желае да се свързва с движението.
В Беларус анархизмът отново показа своята уместност през последните 10 години по време на протестите срещу закона за паразитизма и въстанието от 2020 г. Идеологическите клишета много бързо се разбиват от реалността, ако анархистите се занимават с улична политика: не само нашите другари, но и участниците в местни чатове и масови протести виждаха анархистите не като пияни и безполезни, а като пълноценна политическа сила на улицата. И за да направим това, ние не трябваше да се отказваме от нашите черни знамена или нашето самоназвание, или нашия антикапитализъм. Ние смело изнесохме принципите си на улицата, когато се борехме, и хората уважаваха и приеха това. Политически ни възгледи и принципи привлякоха толкова много внимание към анархизма. Това не бяха огромните ни ресурси, меките ни позиции по трудни въпроси или отхвърлянето на определени форми на социална борба. Анархистите, за разлика от много либерали, застанаха пред заводите с пикети за солидарност в първите дни на протеста, но не пропуснаха да участват и в други акции. Анархистите поеха активна организационна роля в квартални инициативи, женски маршове, директни акции и други форми на съпротива срещу режима. И в нито един от тези моменти на никого не му хрумна идеята да изостави точно този анархизъм.
Как става така, че в такъв критичен момент за постсъветското пространство чуваме гласове, които призовават да се предаде борбата за свобода, която се води от поколения в нашия регион в полза на смесица от ляв либерализъм и социалдемокрация? Как могат подобни идеи да се обсъждат и дори да се появяват на публичната арена, когато десетки другари анархисти са хвърлени в затвора?! Не, в атмосфера на империализъм, държавен терор и война, ние оставаме отдадени на революционния анархизъм и ще продължим да се борим за общество без държава, капитализъм и други форми на потисничество.
Защо репресиите не се вземат предвид?
Не е ясно защо дискусиите за проблемите на анархисткото движение много рядко вземат предвид държавната репресия. В Беларус анархизмът е подложен на натиск от диктатурата най-малко от 2010 г., когато анархистите и другите така наречени екстремисти започнаха да получават специално внимание от ГУБОПиК/КГБ и други държавни терористични организации. Задачата за оцеляване в такава атмосфера става основна за цялото движение. И до 2020 г. анархистите не само оцеляха, но и продължиха дейността си.
Беларуските анархисти имаха специална смелост, непозната на много анархисти на Запад. Рискувайки собствената си свобода и бъдеще, те продължиха да извършват просветителска дейност и акции. Анархистки организации съществуваха в страната до последния момент, въпреки законите, забраняващи този вид дейност. Анархистите продължиха да пробиват напред въпреки всичко това.
Не трябва да сравнявате успеха на революционното движение в Испания или съвременното протестно движение във Франция със ситуацията в Беларус. Живеем в общество, в което държавата прави всичко възможно да възпрепятства политическата активност на своите граждани. И няма значение дали говорим за анархизъм, социализъм или либерализъм. Диктатурата на Лукашенко не толерира никаква форма на несъгласие. В такава атмосфера вече е постижение да продължиш да съществуваш и да бъдеш активен. Сериозен ръст на анархисткото движение в страната настъпва през кратки периоди на относителна политическа либерализация. Освен това, колкото по-дълго съществува една диктатура, толкова тя е по-способна да контролира съпротивата и всяка форма на опозиция. С днешните системи за граждански контрол става все по-трудно да останете незабелязани от радара на държавата.
Колкото и да се опитваме да го игнорираме, репресиите работят. Държавата е способна да потиска политическите движения с насилие. И този факт не може да се отрече. Колкото и ресурси да получим от фондации или неправителствени организации, пак ще бъдем принудени да останем в нелегалност. И съвременният беларуски ъндърграунд не е революционната романтика от началото на XX век, а съвсем различна среда. Държавата непрекъснато се учи как да потиска революционните движения и ние не можем да продължаваме да отричаме това. Анархизмът в Беларус, както и в Русия, се нуждае от нови организационни форми не за прогрес и растеж, а поне за оцеляване. Днес беларуското анархистко движение е в упадък не поради липса на ресурси или поради някакви стереотипи за анархизма, а поради държавно насилие, което се опитва да унищожи анархизма във всяка негова форма. И всъщност няма значение как се наричате. Във всеки случай репресиите рано или късно ще ви настигнат.
Вместо заключение
Изненадващо, анархизмът в съвременната история на Беларус вече е преминал през много фази на развитие. Например, малко хора знаят, че Зелената партия в Беларус е организирана от анархисти, които са смятали, че могат да използват парите на Европейските зелени за радикална политика в нашата страна. Парите, както и борбата за власт доста бързо превърнаха тези анархисти в политици и Зелената партия постепенно се превърна в още една опозиционна партия.
Работата за грантове също провали някои от анархистите, които постепенно затънаха в блатото на консумирането на грантове в името на консумирането на грантове.
Сътрудничеството с НПОта през последните години преди протестите през 2020 г. накара много анархисти да преминат от уличен активизъм към професионална работа в НПО, което отнема огромно количество време и усилия. Подобна работа често не е насочена към радикална трансформация, а към реформистката логика за трансформиране на една диктатура в нещо по-добро. Трудно е да се преброи колко другари през годините са били погълнати от НПО сектора, смлени и изплюти без сили да участват в какъвто и да е политически живот. НПО-тата съществуват не само за всичко добро и против всичко лошо, те също имат политически цели като форма на социално взаимодействие.
Като цяло, ако мислите за преосмисляне на анархизма, не трябва да пренебрегвате историята на анархисткото движение, която е много вероятно да включва всички ваши решения и да покаже на практика доколко това или онова предложение има смисъл в настоящата ситуация. Нямам универсално решение на проблемите, пред които е изправено анархисткото движение през последните 10 години (и е малко вероятно такова решение да може да бъде опростено в текст за онлайн платформа), но мога да кажа с увереност, че анархисткото движението сега повече от всякога се нуждае от хора, готови да инвестират времето и живота си в революционната борба. Не блогване и коментиране в мрежите, а работа на улицата с хора. Анархизмът има нужда от агитатори, организатори и активисти, способни да работят заедно и да постигат общи цели. Не само че не можем да свалим Лукашенко без хора, ние дори не можем да оцелеем в днешното политическо поле.
Алексей Стоев за pramen.io