Свободата на мисълта и изразяването, на която се натъкнах сред работниците в планините Юра в Швейцария, ми оказа дълбоко влияние. След като престоях няколко седмици при часовникарите, вижданията ми за социализма вече бяха ясни: бях aнархист.
∼ Пьотр Кропоткин, 1877 г.
В неделя, 23 юли, приключи международната среща на анархистите в Сен Имиер, Швейцария. Сто и петдесет години след анархисткия Интернационал на Бакунин, в същото малко градче в долината, която разделя планините Юра от Берн, стотици анархисти и антиавторитарни от цял свят отново бяха подслонени за четири дни на събития и дискусии.
Anarchy 2023 (официалното име на срещата) географски обхвана целия град, като много общински сгради (и не само) бяха предоставени на събитието за различни цели. Имаше на разположение място за къмпинг, както и различни пространства за дискусии, работилници, информация, концерти.
За хората, които искаха подслон без да понасят студа на къмпинга (през нощта температурата падаше до 10 градуса), имаше на разположение и свободни спортни зали, зони за настаняване, свободни от цис мъже, както и център за детски грижи.
Настаняването и семинарите бяха безплатни, а храната беше осигурена чрез свободни дарения.
Пристигайки в Сен Имиер, не знаехме какво да очакваме. Организаторите бяха избрали да останат в ролята на координатор, оставяйки успеха на фестивала да се оценява от индивидуалния принос на всеки посетител, както на практическо, така и на политическо ниво.
Това означава, че на практическо ниво зависи от всеки един индивид да изрази интерес и да посвети един, два или три часа дневно в някоя от стотиците смени, необходими, за безупречната поддържка на събитието. Дейностите могат да бъдат от помощ на паркинга, през чистене, до готвене за три хиляди порции всеки ден, охрана и т.н.
Що се отнася до политическото ниво, важно е да споменем, че събитията и дискусиите получиха място в програмата чрез онлайн платформа, където всеки човек или група може да предложи нещо конкретно.
Това означава, че темите изпъкват с невероятно разнообразие. От обмен на опит в начина на живот (като „Стопът като политически акт" или „Как да живеем без пари"), актуализации за различни борби („Възходът на крайната десница в Италия", „Четири години от въстанието в Чили", „Наследството от бунта за Джордж Флойд в движението „Спрете ченгетата в Атланта"), до семинари за активисти („Как да защитим движенията си от лявата логика", „Заедно в разпространение на черния блок").
Такова разнообразие означава, че е имало и събития, които са били политически противопоставени едно на друго, като въпросът за руската инвазия е може би най-горещият пример. Въпреки че повечето демонстрации срещу войната приемат правото на украинците на самозащита като минимална анархистка политическа основа, имаше хора в антимилитаристичното движение, които виждат края на войната като цел номер едно, която антиавторитаристите трябва да имат днес.
Лично аз смятам, че събитието на анархистите от Русия, Украйна и Беларус, които активно се съпротивляват на инвазията, беше едно от най-интересните на срещата, както защото научихме за различните структури и групи, които са активни, така и заради празнината в анализа, която движението на Запад има за ситуацията в този регион. По време на дискусията бяха подчертани три различни причини за това: липсата на информация и работа в мрежа, романтичният идеализъм, използван от западняците „от позиция на сигурността" и накрая, проникването на авторитарни леви анализи в анархистките групи.
Успоредно със срещата много анархисти и антиавторитаристи подкрепиха протестен марш в събота, 22 юли в Лозана, призован от кюрдски организации срещу стогодишнината от подписването на Договора (срещу кюдрската независимост).
Панаир на книгата се провеждаше целодневно на хокейната пързалка в Сен Имиер, а вечерите бяха изпълнени с концерти. Накрая режисьорът анархист Янис Гилундас представи сцени от новия си филм „Ние не се страхуваме от руините", който изследва анархисткото движение в Гърция след избора на Мицотакис през юли 2019 г., и последва дискусия.
Фестивалът завърши по обяд в неделя с рецитиране на революционни анархистки песни на централния площад в малкия град.
С вдигнати юмруци, анархисти и антиавторитаристи от цял свят подновиха десетгодишната си клетва, обещавайки:
Без отстъпление в борбата за свободно общество!
Оригинал на гръцки от Aftoleksi
Превод: АнархоСъпротива
