Нашата антиавторитарна съпротива и борба няма нищо общо с борбата за демократично и правово устройство на днешния държавен и световен ред. Представителната демокрация пряко съответства на буржоазния начин на мислене: всичко, което съществува и се проявява трябва да бъде представено, трябва да има посредничество между вещта и тези, които я разглеждат, а именно представяне за съществуване от тези, които би трябвало да изучават и утвърждават това съществуване. Днешната демокрация – това е етап от превземането на властта от капитала. Нейното широко разпространение след края на 19-ти век завършва с господството на капиталистическите обществени отношения над човешките общностти, засилвайки изолацията на индивидите. Нейните глашатаи непрекъснато утвърждават, че демокрацията укрепва социалните връзки. Но в действителност способства за тяхното разрушаване. Демокрацията е призвана да маскира противоречията на стоковото производство, насаждайки "мрежа от страхове", която държавата представя като социални отношения.
Всяка вещ в условията на капитализъм съществува не сама по себе си, а единствено като предмет, имащ стойност в парично изражение, способен (или не) да послужи за увеличаване на капитала. В този смисъл при капитализма всичко е изопачено, всичко е лъжа. Няма (или почти няма) вещи сами по себе и даже човешките отношения съществуват не сами за себе си, а просто като средство за умножаване на капитала. Така и представителната демокрация не е прякото взимане на колективни решения от хората за устройството на своя обществен живот. Това е ситуация, когато хората предават взимането на решения на някакви групировки, които представляват техните интереси. В действителност именно тези олигархични и бюрократични групировки господстват в политическия живот, именно те взимат решенията за неговото устройство. А всичко останало, всички ние, сме подчинени на техните интереси. В същото време определени групировки не са независими от движението на капитала, те са подчинени на хаотичните процеси на търговските отношения. Всичко това прави системата абсолютно неуправляема, максимално отчуждена от човека, подчинявайки нейния ритъм на движенията на капитала.
И така, демократичната правова държава, даже в своите най-идеализирани варианти, е механизъм, използван от управляващата каста за постигане на господство над обществото. Тя представлява материална организация, поддържаща илюзията за контрол на човека над обществените функции, илюзията за неговото управление на икономическите феномени. Работата е в това, че глобалната репресивна система (капитала и поддържащите го държави) има два диалектически аспекта: деспотизъм, диктуван от необходимостта за производство на стоки, и необходимостта от "свободен обмен" посредством търговия. От тези съотношения зависи и крайния капиталистически ред от диктатури към демокрации, разполагащи се в "дясната" и "лявата", политическа конюктура. Принудата към труд, фабрична и офисна дисциплина, деспотизма – това е само едната страна на капиталистическата система. Съвкупността от "права и свободи на човека", тяхното изпълнение служи като условие за изпълнението на другото условие за възпроизводство на капитала – свободния обмен на стоки. Главната цел за въвличането на масите наемни работници в борбата за демократични права и свободи – е да им позволи да се организират автономно, като отделна класова сила – целта е да ги потопят в атомизираната маса "народ", да се разтвори пролетариата в изкуственото понятие "гражданин". Тоест, демокрацията не е само организационна форма на капиталистическото господство, но е негова атомизираща сила, все по-ясно проявляваща се като същност на капиталистическата диктатура. Нейното развитие е тясно свързано с развитието на стоковото производство. В този смисъл победата на либертарния комунизъм се подразбира в унищожението на демокрацията (включително и "работническата" демокрация) като образи на съществуване на капитала.
На тези, които съжаляват за съкращаването на демократичните процедури в механизмите за взимане на решения на различни нива в съществуващите социални порядки и се борят за тяхното възстановяване, ние напомняме: демократичната, правова държава и даже съществуването в дадените условия на елементи на местно и производствено "самоуправление", така както и тоталитарен режим – са все инструменти, използвани от партийните, олигархични кланове и бюрокрацията в определено време за постигане на определени цели. Държавата има само една функция, и тя се осъществява или по-демократично или по-диктаторски. Първия вариант е по-малко жесток, но държавата винаги си запазва правото да прибегне до второто. При наемните работници няма никакъв политически "избор", дори и когато им е наложен. Те имат само един избор: наемно робство или безкласово общество, класова държава или анархо-комунистическо самоуправление.
Представителната демокрация – не е всеобщо обществено самоуправление, тя дава право на шепа хора да определят съдбите на милиони. Парламентарната демокрация по своята същност не дава реално право за влияние на избирателите над позицията на депутатите, превръща гласа на депутата в дефицитна и скъпа стока, обслужваща партийните игри. Това, както вече казахме, е машина, създаваща илюзията за участие на трудещите се в управлението на обществения живот. Даже в своя "най-демократичен" вариант националната държава е оръдие за контрол и интеграция, въвличащо широки слоеве от трудещите се в процеса на взимане на решения за тяхната собствена експлоатация. "Общонародното" гласуване се явява просто хитроумна уловка, от която винаги печелят едни или други кланове, с позиции в промишлеността, търговията и собствеността. Днешните "избори" изпълняват ролята на плебисцит, предпоставка, на която буржоазно-бюрократичната диктатура обосновава своето управление. Самите "свободни" избори на господари не отменят реалността и разделението на господари и роби.
Оскъдицата на обществените "алтернативи", които днес предлагат избор в органите на държавната власт, се изразяват единствено във формите на смесените икономики: с акцент върху държавната намеса, когато на власт са "левите", и на пазарните сили, когато гласовете преминават към "десните". С други думи, ние имаме "избор" между регулируема бюрократична търговия и регулируема от пазарната корупция бюрокрация.
В буржоазно-демократичната система силовите линии на властта не се концентрират в един суверен, но, децентрализирайки се, пронизват цялото общество, явявайки се образец на скрития тоталитарен контрол, не контрол отгоре, а контрол отвътре. Представителната демокрация и диктатурата са две форми на политически системи, в равна степен необходими на капитализма. До момента, докато системата не е застрашена от страна на нисшите класи, тя използва демократични интеграционни механизми – гъвкави и ефективни – така както те са основани на "многообразие" на мненията и тяхната борба. Когато угнетените слоеве на обществото излизат из-под контрол, диктатурата сменя демокрацията и я разрушава заедно с протестните движения. Затова, когато ситуацията се установява все по-прогнозируема, системата отново може да преминава към демокрация. При силна диктатура на капитала – имаме демократична, либерална система, при ослабената или атакувана – деспотична. Именно чрез редуването на формите на управление, а не смените на ръководните партии начело на държавата, капитализма се старае да поддържа своя status quo. Съвременната държавническа система представлява и примирява антагонистични интереси, доколкото това и е по силите – посредством съгласие (демократични процедури) или сила (диктатура). В "правовата държава", в случай на възникване на сериозен конфликт (противоречия) правото винаги се подчинява на силата на репресивния апарат, обратното почти не се случва. Представителната система е била и е форма на организираното господство на буржоазията и трябва да изчезне заедно с нея. В един нов обществен договор, формата на социална координация няма да има нищо общо със сегашните отношения.
Затова ние заставаме както против диктатурите, така и против всички форми на представителни демокрации, съществуващите форми на муниципално "самоуправление" и т.н., за пълно преодоляване на държавността във всичките и организационни форми и поддържания от нея капитализъм.
С други думи, да се премахне диктатурата или тоталитаризма е реално единствено по пътя на премахване на демокрацията във всичките и настоящи форми. Иначе диктатурата ще съществува едновременно с демокрациите или сменяйки ги. Едната форма винаги ще служи като контраст и самооправдание за другата.
Говорейки за установяване на политическа (работническа) демокрация или "класова" диктатура след разрушаването на държавния апарат, претенциите за ръководна класа и социализирано стопанство също са абсурдни. Така както това означава потребност от съгласуване между класите в момент на самоотрицание на пролетариата като класа, тоест в момент отрицание и на другите класи. Нужна ни е такава система на обществени връзки, която не би могла да бъде съчетавана с колонизирането на човешкия живот от стоковото производство. Борбата за укрепване на правовите и представителните институции в рамките на съществуващите буржоазни демокрации – е неизбежна борба за укрепване властта на държавата. Тя не само, че не нанася вреда на тоталитаризма (авторитаризма и диктатурата), но дори укрепва тяхното господство над обществото.
Avtonom.org
Превод: АнархоСъпротива