Режимът падна, но войната продължава.
Революционните мечти на милиони сирийци, които заляха улиците през 2011 г., най-накрая станаха реалност: режимът падна. След десетилетия под тиранията на династията на Асад, днес се събудихме в Сирия без функциониращо централно правителство. Сирийската държава се разпадна.
Ние, като анархисти и като революционери, не можем да направим нищо друго, освен да празнуваме, че вече има един тиранин по-малко. Наздраве за това! Но след повече от 7 години живот в революционна борба научихме един непопулярен урок: победата е само първата стъпка към социалната трансформация, от която се нуждаем. Защото всяка победа е просто стъпка към следващата битка.
За щастие Кюрдското освободително движение има натрупан опит от десетилетия на борба и с удоволствие го споделя с нас. И не само това, те имат и 12-годишен практически опит в ръководенето на революционно общество в Североизточна Сирия, като освобождението на жените, социалната екология и конфедерацията на местните власти са техните компаси за изграждане на либертарирен социализъм. Не без недостатъци, не без грешки, но това вече е повече, отколкото много други либертарен революции някога са постигали.
В същото време военните успехи на "Хаят Тахрир аш Шам" (ХТС) срещу режима, както и авторитарното им ислямистко управление в Идлиб, отвориха възможност на техния лидер да влияе върху заглавията на световните информационни агенции. Информационното общество на XXI век забравя толкова бързо, колкото скролва по екрана, така че може да се наложи да опресним паметта му. Кой днес си спомня за освобождаването на Манбидж от ноктите на "ИДИЛ"? Кой говори за джихадистите, които отвличаха и прокарваха трафик с язидски жени от Шенгал из целия салафитски свят? А кой си спомня за жените, които обявиха победата на "СДС" (Сирийските демократични сили) над Ракка, някогашната столица на халифата?
За тези, които са забравили, напомняме, че "Женските отряди за защита" (YPJ) все още се борят, оглавявайки фронта на женската революция в Рожава. Фронт, който отново е атакуван от марионетните сили на турската държава, обединени под ироничното име "Сирийска национална армия" (СНА) – контролирана от Турция коалиция от престъпни банди. Днес те заплашват мултикултурния град Манбидж, чудесен пример за плурализъм и местно управление, интегрирани в системата на "Демократичната автономна администрация на Североизточна Сирия" (ДААНЕС).
Революцията в Рожава не обхваща само кюрдите, но и арабите, както и арменците, асирийците, сирийците, турците, черкезите и много други етнически групи, присъстващи тук. Арабските сили на Военния съвет на Дейр Ез Зор бяха приветствани от местното население, когато навлязоха в град Дейр Ез Зор, поемайки вакуума в сигурността, който бягащите войници на режима оставиха след себе си. Конфедеративната система на Североизточна Сирия е изпитан план, който може да послужи за основа на революционна Сирия. Омар Азиз, виден анархист от Дамаск, работи за конфедерален съюз на местните съвети, като ги предлага като гръбнак на сирийската революция. Той е арестуван и умира в затворите на режима на Асад през февруари 2013 г. Ние не сме го забравили и ценим думите и опита му като анархист и революционер тук, в Сирия.
Всички сирийски революционери в изгнание, араби, кюрди и много други, носят отговорността да се погрижат тяхната революция да успее. Също така анархистите, комунистите, феминистките, еколозите и другите интернационални революционери трябва да се чувстват отговорни да я защитават. Имаме прекрасната възможност да дадем пример на революционните движения по целия свят – от Кюрдистан до Мианмар, от Чиапас до Палестина. Националните държави са крайъгълният камък на капиталистическата модерност и само световна конфедерация от народни революционни движения може да я оспори. Алтернативата е спускане към авторитаризъм, империалистическа окупация и фундаменталистка омраза. Ние няма да позволим това да се случи.
Към нова сирийска революция!
Като анархисти ние трябва да дадем отговор и на въпроса за националната държава. Призовавайки за край на държавите и границите, ние трябва да прокарваме не само критиките си, но и предложенията и решенията си. Трябва да правим това не само на теория, но и на практика, като се организираме заедно с местните общности и социални движения, за да изградим народна власт.
Авторитарните сили, като "ХТС" или Турция на Ердоган, винаги ще използват сила, за да наложат своя контрол във времена на нестабилност. Единственият начин да се противопоставим на това е народната организация, силното етично и политическо гражданско общество, изграждането на народна самозащита и революционна култура. С международна солидарност, за да се противопоставим на национализма и шовинизма, които ни разделят и които измамно служат за легитимиране на националната държавна система на капиталистическата модерност. С местно управление и конфедерални модели, за да се противопоставим на централизираните системи и граници на националните държави, които пораждат единствено потисничество и насилие върху многообразието. С женски и куиър организации начело, за да се оспори патриархалното потисничество, от което произтичат всички авторитарни модели.
След Арабската пролет от 2011 г. станахме свидетели на много революционни опити в Близкия изток, но нито един от тях не успя да постигне освободително решение, а отново и отново потъваше в нови тиранични форми на потисничество. Какво правим след падането на един тиранин, за да не допуснем друг да го замени? Когато режимът се срине, има малка възможност за това. Кратко революционно време, в което народът може да върне властта в ръцете си, като попречи на новата централизирана власт да се наложи. Трябва да сме готови да се възползваме от тези възможности, когато те се появят.
Нека направим така, че сирийската революция, както и кюрдското освободително движение, което е начело на демократичната съпротива в региона, да станат пример за много други бъдещи революции! Нека се борим заедно, за да изградим новия свят, който носим в сърцата си!
Медиен център Têkoşîna Anarşîst,
7 декември 2024 г.