От 5 до 7 юли Прищина, Косово, се превърна в център на анархистката мисъл, координация и солидарност като домакин на 16-ото издание на Балканския анархистки панаир на книгата (BAB). Това първо по рода си анархистко събиране в албаноезична местност събра над 250 участници от 29 държави от всички географии, от Чили до Азърбайджан. Общо 32 колектива и инициативи изложиха книги и зинове. Проведоха се 18 дискусии и други събития, които показаха широкото разнообразие на движението. В истинския дух на колективизма и взаимопомощта участниците се включиха в организацията, превръщайки това събитие в чудесна демонстрация на това какво можем да постигнем с колективни усилия.
Провеждането на подобно събитие в Прищина е особено важно. След края на войната Косово остава в плен на постоянен конфликт, което води до трайна атмосфера на напрежение между държавите Косово и Сърбия. Елитите и от двете страни се възползват в голяма степен от тази ситуация, като подстрекават и се възползват от разделението между двете общества. Самият факт, че другари от всички краища на Балканите, включително от Косово и Сърбия, застанаха рамо до рамо, осъждайки национализма и държавната политика, е мощно доказателство за нашата колективна отговорност за солидарността, съпротивата и сътрудничеството отвъд изкуствените граници и държавните политики, които целят да ни разделят.
Спешността на това събиране не може да бъде преувеличена. Във време, когато пожарите на войната опустошават света и се разпространява перспективата на открития фашизъм, държавите се милитаризират все повече, а репресиите се засилват. В рамките на BAB споделихме опита от собствените си контексти и анализирахме начина, по който балканските държави засилват националистическата си реторика, като същевременно трупат оръжия и започват да обсъждат възстановяване на задължителната военна служба. Такива действия подхранват такъв тип наратив у съседите, който пък оправдава същия тип действия, като сред обществата се всява страх. Намираме за наложително хората на Балканите, а и извън тях, като анархистки колективи и индивиди, да задълбочим координацията помежду си и да укрепим мрежите за съпротива срещу възраждането на национализма и милитаризма. Ако не го направим, това неминуемо ще доведе до война.
Войната е неразделна част от капиталистическата система. Независимо дали е с нисък интензитет или пълномащабна, тя е важен инструмент за разпространяване на капитализма чрез експлоатация на нови ресурси, като земя, море, минерали, живи същества или чрез производството и продажбата на оръжия за трупане на капитал. Ние няма да попаднем в капана на това да разглеждаме конфликта между национални държави като двустранен, въпреки че разбираме неговите нюанси и контекста на това как се случват; ние го разглеждаме като война на капитала срещу обществата. Войните в Украйна, Судан, Сирия, Мианмар, Африка на юг от Сахара, войните между картелите в Мексико и т.н. – всички те споделят една и съща логика на господство и експанзия на капитала, които носят единствено смърт и разрушение.
Разбираме, че държавите на Балканите не са просто странични зрители на спектакъла на войната, а са неразделна част от него. На тяхна територия се разполагат големи световни военни съоръжения, те осигуряват тренировъчни площадки за въоръжените сили, предлагат логистика и коридори за прехвърляне на оръжия и войски, допринасят за техническото know-how, играят важна роля в глобалните военни маневри и производството и продажбата на оръжия по целия свят, като по този начин стават част от и насърчават убийствата и геноцида. Докато частният и държавният сектор работят усилено ръка за ръка, за да превърнат дори най-малките балкански страни в част от зоната на значително производство и/или покупка на оръжие, виждаме нарастващ натиск върху местните общества да приемат една нова, все по-милитаризирана реалност под претекст на страх и несигурност за бъдещето.
Може би най-гнусният и очевиден пример за военна логика е геноцидът, който се извършва в Газа, и нападенията срещу палестинския народ на Западния бряг, предизвикали десетки хиляди загинали цивилни и разрушението на цял регион, докато всичко се предава непрекъснато на нашите екрани. Световните империалистически сили и военнопромишления комплекс подкрепя всичко това, включително балканските държави, които осигуряват политическа и военна подкрепа. Геноцидната война за унищожение в Газа служи както за напомняне на колониалистката способност на Запада да води войни за изтребление, така и за лаборатория по танатополитика, която показва какво искат и могат да направят управляващите класи в момента с цели народи.
Ние сме солидарни с палестинския народ и призоваваме за съпротива във всяка част на Балканите, за да се прекъсне политическата и военната подкрепа, която балканските държави оказват на държавата Израел. Знаем, че врагът е не само самата война, но и държавите и капиталистическите системи, които я продължават до безкрай.
Като имаме предвид всичко това, призоваваме за транснационални дни на действие срещу милитаризма и национализма през първата седмица на октомври (1-10 октомври 2024 г.). През този период приканваме всеки в собствената си география и по свой начин да организира действия срещу причините за войната: национализъм, милитаризъм, патриархат, политика на изключване и т.н. Призоваваме за действия срещу оръжейната индустрия и транспорта на оръжия, срещу всички национални военни апарати, наднационалните военни коалиции и нарастващата милитаризация на нашите общества. Както и през предходните години, ние подчертаваме солидарността си с всички дезертьори, съпротивляващи се на войната и отказващи се от военна служба по съвест.
Милитаризацията на Балканите доведе тихомълком до милитаризация на държавните граници, които се превърнаха в смъртни присъди за мигрантите, използващи балканския маршрут, за да достигат до европейските градове. Представяни като границата на "Крепостта Европа", балканските държави поеха ролята на страж, която предполага изтласкване на мигрантите обратно в държавата, от която идват, грабежи, побои, задържане и дори убийства на мигранти, всичко това прикрито зад технократския език на управлението на миграцията. Стотици милиони бяха дарени на балканските държави, като те бяха оборудвани с най-съвременни технологии за милитаризация и наблюдение на границите, като същевременно приеха сили на Frontex, в рамките на съгласувани усилия за опазване на "Крепостта Европа". Сега балканските държави не само действат като възпиращ фактор за мигрантите, пристигащи в Европа, но и активно участват в "обработката" на мигрантите чрез създаването на центрове в Албания от името на Италия или чрез наемането на 300 затворнически килии в Косово от страна на Дания, които да бъдат използвани за депортиране на чужденци. Изхождайки от собствения си опит като членове на общества, формирани от миграцията (или бидейки мигранти самите ние), ние сме солидарни с мигрантите, идващи и преминаващи през Балканите, и подчертаваме необходимостта от засилване на транснационалните анархистки инициативи за осигуряване на подкрепа на хората на път.
Мъчителното съществуване на жените, трансджендър, джендър флуид и куиър хората в патриархалните капиталистически общества, се изостря допълнително от неолибералните реформи, реакционните клерикално-консервативни сили и дехуманизиращата държавна политика. Във все по-националистически и милитаризирани държави реториката на демографския спад се използва за оправдаване на по-рестриктивни политики по отношение на автономията на раждащите хора. Телата се свеждат до обикновени съдове за възпроизводство, както по отношение на раждането, така и по отношение на грижите, които се експлоатират от капитала, като трудът се контролира строго чрез пряк контрол върху телата. Така че анархистката борба за свобода и равенство по своята същност е феминистка борба. Потвърждаваме ангажимента си към борбата срещу патриархата във всичките му форми на експлоатация и неравенство, както и ангажимента си към борбата за репродуктивна справедливост, безопасен и самостоятелно управляван аборт.
Освен това подчертаваме, че нашето анархистко движение трябва да бъде безопасно пространство за всички, насърчавайки среда, която въплъщава идеала за равенство, свободна от мачизъм, мизогиния, хомофобия, трансфобия и куиърфобия. Като разбираме, че все още има какво да се желае в това отношение и за да се насърчи тази култура, ние се ангажираме за трансформираща справедливост в нашите общности.
Борбата с капитализма означава борба с неговата логика и неговата хватка на множество фронтове. Следователно нашата борба е неразделна част от множеството борби в обществото, като всяка география живее в различен контекст. Ето защо анархистката борба срещу капитализма е и борба срещу всяко държавно насилие и разрушение. Този BAB потвърди отново ангажимента ни към премахването на затворите и подчерта публичната ни подкрепа за анархистките затворници в региона и извън него. Като анархисти ние трябва да бъдем и в предните редици на борбата срещу унищожаването на природата. Затова трябва да разработваме стратегии, които не само да се справят с непосредствените кризи (които често надхвърлят възможностите ни), но и да създаваме дългосрочни многопластови анализи, както и структури за съпротива срещу капитализма. Това може да бъде постигнато единствено чрез признаване на взаимосвързаността на нашите борби, която трябва да бъде отразена във всички аспекти на нашата организация и нашите действия.
По време на този BAB обсъдихме колко е важно да продължаваме да разширяваме и да създаваме собствена автономна инфраструктура. Скуотовете и автономните социални центрове са от съществено значение за тази инфраструктура, като осигуряват пространства за организиране, изграждане на общности и съпротива. Тези пространства обаче са изправени пред значителни предизвикателства – от държавни репресии до вътрешни противоречия. Потвърдихме необходимостта от насърчаване на тези инициативи, признавайки тяхната роля в движението и общностите, в които живеем.
В същото време подчертахме важността на създаването на собствени печатни инициативи и анархистки медии, например радиопроекти, които са от решаващо значение за разпространението на новини и опит в колективната ни борба, както и за обществото като цяло. Осъзнаваме и необходимостта да се грижим за собствената си история чрез архивни проекти. Тези проекти могат да служат не само като платформи за записване на историята през собствените ни разкази, но и като източници на знания за тактики, практики и анализи, които можем да използваме и днес.
Балканският анархистки панаир на книгата 2024 г. потвърди нашата колективна сила и ангажираност с изграждането на свят, свободен от потисничество, като подчерта нашата отдаденост на съпротивата, от една страна, и на солидарността, от друга. С поглед към бъдещето трябва да продължим да изграждаме мрежи за подкрепа и да разработваме стратегии за противопоставяне на капиталистическата система и държавата, която я охранява. Трябва да разширим мрежите си и да достигнем до балканските градове, в които няма анархистки инициативи, да подкрепим създаването и развитието им. Координацията и солидарността са стълбовете, върху които ще изградим нашата съпротива и ще създадем бъдеще, основано на взаимопомощ, свобода, радикална съпричастност и равенство.
Трябва още веднъж да подчертаем важността на провеждането на този панаир на книгата в албаноезична област, и да отбележим първото анархистко събрание по тези земи. Колективите, групите и отделните хора, които дойдоха от цял свят, имаха възможност да се запознаят с контекста на местната борба и да споделят своя опит с хората от Прищина. Много от хората в Прищина, посетили панаира на книгата, както и колективите и индивидите, които го подкрепиха, научиха много от това и усетиха силата на нейерархичната организация, основана единствено на солидарността и взаимопомощта. Този опит подчерта важността на анархисткия анализ и организация в рамките на местните и регионалните борби.
И накрая, с голямо удоволствие съобщаваме, че следващият Балкански анархистки панаир на книгата ще се проведе в Солун, Гърция.
Участници в Балканския анархистки панаир на книгата 2024 г.
7 юли, Прищина.