Българите и палестинците имаме много общо помежду си и нека поговорим за нещата, които ни свързват и причините да бъдем солидарни едни с други.
България е малка държава, не е държава с колониално минало и съдбата ѝ, преди и след Независимостта, е била и остава в ръцете на силните на деня. Българите сме преживели много. Предците ни са се борили за свобода и за правото ни на самоопределение, също като народа на Палестина. Много хора са дали живота си, за да можем ние днес да живеем в относителен мир, да взимаме решения по въпросите, които ни засягат, да можем да се развиваме.
Разбира се, създаването и характерът на нашата и на околните държави, така и големите войни през 20 век, оставят много българи в пределите на други държави, превръщат много хора в бежанци, водят до локални етнически прочиствания и социални катастрофи, противопоставят ни на нашите съседи и издигат непоносими бариери. Границите разделят, силните владеят.
Българите, и въобще всички етноси по нашите територии, сме преживели не само войни и деление, но и концлагери, на фашисти, а после и на болшевики, разликата между които е нищожна. Днес мнозинството от нас се борят за насъщния, борят се със сметките, с експлоататори, мафиоти и бюрокрация.
Нищо от това не е чуждо на палестинците. Нашите палестински сестри и братя изживяват в пъти по-голяма катастрофа, чието развитие и ескалация трае вече 75 години. Днес техният народ живее под окупация, върху разпокъсани територии без връзка помежду си, в режим на апартейд и постоянни заплахи, които са превърнали историческа Палестина в място, където не е безопасно да си палестинец. Да не говорим за огромната диаспора, всички онези бежанци, прогонени или избягали, много от които нямат дори базови права и документи и още милеят по родината и чакат своя шанс да се завърнат.
Нека си спомним и едно велико дело – по времето на Фашистка България, когато народът въстава да спаси българските евреи, дехуманизирани от режима и осъдени на депортация и смърт в концлагери. Днес се гордеем с тези наши предшественици и дългът към човешката душа ни зове още веднъж да застанем срещу машината на смъртта и да призовем за равенство между палестинци и израелци. Това е основната причина да сме тук. Защото сме хора и не можем да си затворим очите пред геноцида над палестинския народ.
Вече четири месеца една от най-добре подготвените и оборудвани армии в света води военни действия срещу окупирано население. 250 души средно на ден губят живота си, в огромното си мнозинство цивилни. Незнайно колко хиляди остават под руйните на Ивицата Газа, чиято територия е дом на 2,3 млн. души и по-малка от тази на София, нашия град.
Днес, както и много пъти преди, се борим за тъканта на света, в който живеем, за човечността и за границите на допустимото. Безпрецедентната глобална подкрепа за палестинския народ, огромните протести, множеството смели прояви на солидарност и гражданско неподчинение по света, които нашите медии не отразяват, но които наблюдаваме и без тях, ни вдъхват надежда, че един друг свят е възможен, и няма да останем равнодушни пред поредното клане на невинни хора и нормализацията на войните. Цикълът на насилие трябва да спре.
Дълбоко в себе си знаем, че никой не е свободен, докато не сме свободни всички, и че всички потисничества са свързани.
София, 28 януари 2024 г.